Математик от Русе е първият българин, минал пеша 4240 км от Мексико до Канада (Снимки, видео)

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6519020 www.24chasa.bg
Първият българин, изминал Тихоокеанския хребетен път пеша, Петър Ванев.

Среща с Петър Ванев от Русе - първия българин, извървял Тихоокеанския хребетен преход

“Вдъхновен от пътешествието на Черил Стрейд по Тихоокеанския хребетен път, дойде и моят ред да извървя пътя от границата на Мексико до границата на Канада - точно 2650 мили, или 4240 км, през пустинята Мохаве, Сиерите на Калифорния чак до гъстите гори на Орегон и Вашингтон. Време е това да стане реалност”.

С тези думи приключенецът

Петър Ванев, който

има математическо

образование,

поема по най-вълнуващия 

път в живота си.

На 16 март 2017 г. лети от България до Великобритания, откъдето 4 дни по-късно поема отново по въздух към САЩ. Там прекарва няколко дни, за да опознае специфичността на националната им кухня, и на 25 март се отправя към Сан Диего, Калифорния – най-близката точка до старта на Тихоокеанския хребетен път. Заветната сутрин е на 27 март, часът е 7 (местно време) и 17 българско. А крайната цел е достигната на 28 август 2017 г. в 10,30 местно време и след полунощ българско.

Българинът започва своя преход с непознати. “Постоянно съм бил с хора през първите 1200 мили. Повечето бяха местни, а аз - с виза, която ме ограничаваше във времето ми за престой в САЩ, затова оттам до края вървях по пътя съвсем сам. Винаги тръгвах рано сутрин към 5,30 ч и спирах късно вечер около 19,30. Времето ме притискаше. Изминавах близо по 50 км на ден, приблизително по 14 часа вървене с почивките”, обяснява Петър. По пътя си 31-годишният русенец среща изключително интересни хора - американци, германци, французи, австрийци, шведи. “Не срещнах други със сходна на моята мотивация. Аз имам от 7 до 11 дни опит в българските планини, а за повечето това беше поредният преход.

Никога не бях хващал

пикел или котки

за катерене”, признава през смях Ванев и добавя: “Някои хора са просто пътешественици по душа и за тях вървенето е начин на живот”.

Съвсем случайно Петър се натъква и на американката Аби, която му изпява българската народна песен “Кавал свири”. Когато ѝ казва, че е българин, Аби споделя, че е пяла в хор за балканска музика. Първо я пита дали се шегува, след което ѝ пуска “Излел е Дельо хайдутин” на Валя Балканска. И двамата настръхват.

Суперемоционален и зареждащ момент, описва го младият приключенец. Срещата му с Аби се случва между 1700-1800-та миля, когато у Петър вече се била зародила носталгия.

В началото Петър започва с по 20 мили на ден: “Много хора ще вървят по 10-15 мили на ден, за да се климатизират”. Когато поема по пътя сам, изминава по 50-60 км на ден. Рекордът му е 37 мили, или 59 км. През зимните участъци изминава средно по 12 мили дневно. “Усещането за натоварване е ден за ден. Краката ме боляха доста на моменти”, казва пътешественикът. Любопитен факт е, че след изминаването на целия Тихоокеански хребетен път стъпалата му се уголемяват и в момента носи номер и половина по-големи обувки.

При повечето вървящи това се случва. След прехода нямам никакви болежки, освен че, като се заседя прекалено дълго, се схващам, обясни той.

Дневните почивки, които правел, били за закуска, обяд и вечеря, както и по 5-10 минути за прием на вода. По-големите отбивки по пътя прави по план, като върви поне 5 дни и чак тогава почива по-дълго.

За цялото време Ванев има 21 нулеви дни - без абсолютно никакво ходене.

Точно за 5 месеца

и 1 ден той

прекарва 130 дни в

непрестанно крачене.

При старта се притеснявал най-вече дали е планирал добре запасите си от храна.

В началото яде 2 пъти по-малко, отколкото в края на пътя, но винаги 3 пъти на ден. Когато тръгва, е 87 кг, връща се 77. “Имаше хора, които стигаха до 90 кг от 120 на старта”, казва русенецът.

“Беше въпрос на време да преодолея физическите трудности. Не можех да свикна обаче с притесненията около преминаването на Сиера Невада. В крайна сметка я прекосих, защото преодолях страха си от непознатото”, обобщава той. В действителност тази планинска верига се оказва най-високата и най-трудна част.

“Имало е моменти, в които съм се питал какво правя и защо просто не си тръгна. Това се случваше, когато вървях сам. Просто ми липсваше социалният контакт, коментира авантюристът. Петър предпочитал да бъде с компания по време на нощните преходи. Дневните го радвали повече - най-вече заради невероятната природа.

“Не съм пропускал нито километър. Единствените участъци, които не съм прекосявал, са затворените заради пожари. Има глоби, ако те хванат в тези забранени зони”, обяснява Петър. Повечето от алтернативните маршрути, които се налагало да избира, са дори по-дълги от основния, което най-вероятно е удължило пътя на българина.

Терените, през които е преминал, са пустинни (Южна Калифорния), планински (Сиера Невада и Вашингтон) и равнинни (Северна Калифорния и Орегон, който е и най-лесният участък). През прехода си

вижда няколко

гърмящи змии,

различни гущери,

5-6 мечки,

сърни и елени. Максималните температури, на които се излага, достигат до 35 градуса на открит терен, а минималните - до -10. “Бих предпочел да ми е горещо, но и двете състояния са неприятни. Ставал съм посред нощ, правил съм лицеви опори, за да се стопля и пак съм лягал”, разказва той. 

“По време на прехода човек се опитва да поддържа доста базово ниво на хигиена. Повечето хора са се примирили с мисълта, че ще са мръсни през по-голямата част от времето. Душовете са нещо уникално.

Максимумът ми без

душ беше 12 дни,

споделя Ванев. Ползвал перални при по-големите си почивки, когато презареждал храната.

По цялото трасе за нуждите на вървящите се грижат хора, наречени “ангели на прехода”.

Това са доброволци, които помагат на пътешествениците с каквото могат, без да искат отплата в замяна. Най-често те са местни. “Магията на прехода” пък представляват кутии или локации, където всеки от приключенците може да открие някаква изненада под формата на храна, напитка или нещо друго полезно.

“Това пътуване ме е променило 100% от гледна точка на материалното.

Замислих се дали ми е нужно всичко това, което имам. Друго, което осъзнах за себе си, е, че умея да вдъхновявам хората. Много от пътуващите ми го споделяха. Искам някой да постига целите си заради това, че аз успях с Тихоокеанския хребетен път”, казва Ванев.

Сега се е отдал на почивка, без да прави конкретни планове. Макар да не е писател, си водил записки и обмисля идеята за пътепис.

Основната причина 31-годишният българин да поеме по този път е, че иска да остави следa след себе си.

“Имах нужда да

постигна нещо

значимо.

Не всеки може да се похвали с извървени 4240 км пеша”, каза Петър пред “24 часа”. За първи път той разбира за прехода от филм, посветен на писателката Черил Стрейд. Вдъхновен от силния човешки дух, който демонстрира американката, русенецът взема решението да напусне работа, за да го изпита.

Когато казва на родителите си, те са притеснени: “Не бих казал, че получих овации и огромна подкрепа в началото, но всички знаят, че не могат да ме спрат, защото съм човек, който следва целите си. Първото нещо, което ме попитаха, беше: “Какви животни има там?”. Някои ми казаха, че съм луд, но не в негативния смисъл, други изпаднаха в шок”, разказва той.

Категоричен е, че Тихоокеанският хребетен път е преживяването на живота му: “Едно душевно израстване от човека, който бях, до човека, който съм сега. Нямам думи, с които да го опиша. Трябва да си там, да го видиш, да го изживееш. 

Това е нещо, което

няма да забравя до

последния си дъх

и сигурно ще разказвам на децата и внуците ми, докато не им досадя”, смее се младият българин.

На върпос дали отново би предприел същото приключение, Ванев казва, че евентуално би изминал отново най-впечатляващите участъци. Като мъж с авантюристичен дух обаче предпочита да покорява нови върхове.

Най-щурият момент от този преход за него ще остане спускането от връх Уитни (4421 м) - по дупета с пикели.

“Изкачвахме се 4-5 часа, а спускане от километър завършихме за 15 минути. Снегът беше достатъчно мек и не се наранихме. С нас беше и 67-годишен пътешественик”, разказва Петър.

Той сам е финансирал пътешествието си, инвестирайки около 5000 долара.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Актьорите от сериала "София ден и нощ" Митко и Коки страдат за изминалите звездни актьорски мигове, разбра "България Днес". Двамата мъжаги бяха засечени в столично заведение, където разговаряха и си припомняха за добрите стари времена, когато славата ги връхлетя покрай играта им в хитовия сериал и не можеха да се отърват от луди фенки.

Ръководството на "Левски" има намерение да глоби нападателя Жерсон Кабрал. Прчината е глупавият червен картон, който футболистът си изкара при загубата с 0:1 от "Черно море". След нея "сините" се смъкнаха на трето място в класирането на Първа лига. Той остави отбора си с 10 човека в 68-ата минута. Това стана,

Жители на столичният квартал Св. Троица запретнаха ръкави и използваха едни от последните слънчеви дни за да облагородят градинката пред кооперацията си. За да я запазят от евентуални посегателства съкооператорите са сложили и кашпи пред новата декоративна