Един дебил, един със сбъркан чип и един от лош мат’рял отишли да гласуват... И така 28 години. Честит ви 10-ти ноември. Или по-скоро, както зевзеците в интернет го отбелязаха и ще ги цитирам – ДС-ти ноември!
За изминалите 28 години научихме много за себе си. Българинът е човек, който трудно забравя старото и трудно учи новото. Днес вече знаем, например, че при бай Тошо беше по-хубаво. За да не страдаме някъде на по-лошо, той не ни пускаше да излизаме от България. За лошата чужбина разбирахме само по бананите на Нова година. Едни криви, едни скъпи, едни дефицитни... Добре че ги пускаха само веднъж в годината, та да не се мъчим. И други хубави неща имаше. Например в байтошова България се строеше даже повече и от в байборисовата – смият Бойко е признавал, че това, което Тато е построил, ние не можем и да го боядисаме. По тази причина, предполагам, вместо да губим време в неуспешни бояджийски опити, построеното при бай Тошо бе разкостено и продадено за по левче на перспективни млади хора. Да се мъчат те с четката..
Но, понеже българинът е дебил (по БСП), свали бай Тошо и се втурна да се мъчи в демокрацията. Демокрацията обаче не е за всеки – още царят го призна и ни предупреди, че сме със сбъркан чип. Сигурно сам не е проумял като как си избрахме цар за премиер. Това и на цяла Европа й се видя доста чудно, а още даже не бяхме стигнали до бодигарда. В интерес на истината още на първите избори царят се оказа прав: чипът нещо даде на късо и българинът си избра тройната коалиция. Така на власт издигнахме наведнъж всички онези, от които някога някакви българи са се освобождавали – и комунистите, и турците, и монархията. От такава ситуация има само един изход – като във вица да дойде горския и да ги изгони. То така и стана. В последвалите мандати на горския в коалиция с него влязоха дори патриотите, с което си сложихме да ни ръководят още една прослойка поробители. Тия, от които Червената армия уж ни освободи през 1944 г. Притеснявам се, че с тия избори, които правим, следващите, които ще ни управляват, са именно красноармейците. Само тях от пороботилите си не сме слагали начело през последните 27 години. И византийците. Но предполагам, че ако трябва да избираме между Червената армия и византийците, ще изберем по-близките ни по душа. „Бий ме, обичам те“, можем даже да си го напишем на Народното събрание в тяхна чест.
Това е положението – с такъв мат’рял толко, както казва Бойко.
Червената армия засега настъпва само подмолно. Изяжда ни миналото хапка по хапка и като ни остави без него, ще премине към настоящето. Например погълна кирилицата. Обяви я за македонска азбука, макар македонци, пишещи на кирилица, да има едва от 1947 година. Но да не им се сърдим, те красноармейците имат проблем малко с дати, месеци и години. Например празнуват Великата октомврийска революция през ноември. То още по това трябва на човек да му стане ясно, че не може да се разчита много на тия хора. Арестуват те, примерно за еднодневна справка, па те няма десетина години. И с разстоянията са скарани. Оня ден Сергей Шойгу обяви, че освободили 500 хиляди кв км в Сирия. Пък тя Сирия три пъти по-малка - 185 000 кв км. Ама и на това сме свикнали. Те така и Прибалтика освободиха едно време. А на нас сега ни се карат, че са ни освободили, а не им пазим паметницит. Говорителката на Путин Мария Захарова даже нарочна пресконференция даде, на която със стоманен поглед попита кога ще се погрижим за паметта на съветския воин. Но аз искам да уточня.
Дорогоя Мария, ние паметниците на тези руснаци, дето са ни освободили, си ги пазим. Непокътнати са. Никога в нито един период от доста разнообразната ни история българи не са осквернявали паметниците на загиналите за освобождението ни от Османската империя. И на Цар Освободител паметникът също с пръст не е пипван, даже и по време на соца, когато царете не бяха много на мода. Надписи и руни се появяват по други, да ги нарече условно, паметници – тези на Червената армия. Която, както знаем, ни е освободила от фашизма. А напоследък тия надписи са фашистки. Което събужда у мен едни опасения, Мария... Да не се готвите пак да ни освобождавате, че то, вие, красноармейците, като дойете, забравяте да си идете. И реториката ви по отношение на спасението на българските евреи някак в унисон с опасенията ми звучи. Казвате, тях също сте били спасили. Хубаво, ако тях сте спасили, ама защо забравихте да спасите и руските евреи тогава или нямахте време за тях? И защо реалните спасители на българските евреи – български духовници и депутати, бяха екзекутирани след победата? Едно спасение, а толкова много въпроси...
В психологията дали има някакъв синдром на спасителя? Нещо като стокхолмски, ама на обратно. Московски синдром? Ако има такъв, дорогоя Мария, искам да ви зарадвам с едно признание: българите и руснаците си пасваме като ръка в ръкавица. Едните обичаме да ни освобождават, а вие не можете да се спрете да спасявате. Веднъж като тръгнете, та чак до Дамаск и съседен Крим стигате. И не питате поробен ли си, не си ли – освобождавате на едро, с имперски замах. Затова силнсе надявам, че ще подтиснете Московския синдром спрямо България поне този път и няма да ни освобождавате повече. Два пъти стигат, за предните спасибо и благодарим!