За българина Димитров има дебели папки в ЦРУ и ФБР

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6556895 www.24chasa.bg
Една от снимките, които Димитров пратил на сестра си в България.

Смятал, че може да предизвика падането на комунизма в България и после да стане министър-председател

За Димитров има подробна информация, събирана от ФБР и ЦРУ, показа проучване на “24 часа”. Тя изскача от дебелите папки за убийството на Кенеди, които се пазят в Националните американски архиви (NARA) в Мериленд. Част от тях са разсекретени по програмата за исторически преглед, прилагана периодично. От материалите става ясно, че

ЦРУ започва да

събира данни за

Димитров още през

октомври 1950 г.

Той привлича оперативния интерес, докато работи в радио “Атина”, след като напуска България през 1947 г.

“През 1950 г. американското посолство в Атина оценява Димитров като шарлатанин. Но независимо от неговата повърхностност и склонност към преувеличение, той има интуиция да хване наченките на политическо поведение и е толкова отдаден на задачата, която си е поставил сам - да създаде демократичен блок, че може да се превърне във

важна българска

фигура”, пише

зам.-директорът по операциите на ЦРУ Хъг Товар до директора на ФБР през 1977 г. В информацията се разказва, че Димитров посетил бежанския лагер “Лаврион” и внушавал на българите, че има важна мисия за сваляне на комунизма в България.

“Наблюдатели в Атина смятат Димитров за диктаторски настроен и човек, който се мисли за много важен, и ако не за луд - то поне за човек, който страда от заблуди и грандомания. Димитров смята, че може да предизвика падането на комунизма в България и после да стане министър-председател”, пише в информацията.

От документа става ясно, че през 1951 г. Димитров е пратен от Атина в болница във Франкфурт, където остава 4 дни. Оттам на 4 септември 1951 г. е

пратен в база на ЦРУ

във Форт Клейтън, Панама (виж 54-а стр.), където остава до януари 1954 г. Тъй като базата трябвало да бъде затворена и нямало къде да го настанят, го връщат на гръцкия остров Сирус. “Бяха направени усилия да бъде пратен в Канада, Нова Зеландия, Австралия, но без резултат. Накрая бе решено, че най-добре е да му се разреши да емигрира в САЩ като бежанец”, пише в документа. Така през 1956 г. българинът се озовава в САЩ заедно с гръцката си жена Флора и дъщеря им Дафни, кръстена на българската си баба Дафинка. “Оттогава Димитров е постоянен източник на смущения. Неговата мегаломания е очевидна в комуникацията с различни агенции. През годините той е писал дълги писма на директора на ЦРУ, на държавния секретар, на вицепрезидента Никсън, на президента Кенеди”, пише в доклада.

Като пример се дава писмото на емигранта до Никсън, в което българинът иска среща като негов антикомунистически съветник. Цитирано е и писмото му до Кенеди, в което твърди, че може да освободи балканските страни от комунизма след 5 г., ако му дадат финансова подкрепа.

През май 1957 г. Димитров се свързва с Държавния департамент и се мъчи да го заинтригува да купи негов филмов сценарий. Според “Филм дейли” от 24 март 1964 г. Димитров е станал собственик на “Дико продъкшън”, американско-гръцка компания, регистрирана в Атина.

“Последният ни контакт с Димитров е от април 1968 г., когато той се появи в американското посолство в Атина и поиска да говори с първия секретар в качеството си на лидер на Българското освободително движение срещу комунизма”, пише в информацията на ЦРУ. Изброени са 7 адреса в Ню Йорк, Ню Джърси, Калифорния, Вашингтон и Канада, където българинът се е подвизавал от 1957 до 1969 г. На последния адрес емигрантът се представял като ген. Дико Димитров.

“От файловете ни не е ясно

кога Димитров е

почнал да се

представя като

генерал,

нито кога е почнал да използва името Доналд А. Доналдсън. Следите, които водят към последното име, са негативни”, пише в доклада. Според автора не е ясно дали Димитров е гражданин на САЩ. През 1967 г. се представял като човек без държава, който кандидатства за американско гражданство.

Според друг документ през юни 1960 г. Димитров се свързва с ЦРУ и предлага срещу финансова помощ да работи под прикритие срещу България. Според документите обаче агенцията не предприема нищо по предложението.

Материалите разкриват още, че през 1961 г. Димитров се свързва с главния редактор на неделното издание Parade с желание да разкаже историята си. Според документи, които се пазят в ЦРУ, редакторът от своя страна се свързал с агенцията и бил посъветван да не се занимава с българина, защото бил “самозванец, дискредитиран и ненадежден, пълен с шантави истории за ЦРУ”.

Агенцията продължава да трупа информации за Димитров и през 70-те г. Повод стават “разкритията” на Олтманс. “Ние вярваме, че “новият източник” на Олтманс е Димитър Адамов Димитров - Дико, българин, роден на 7 май 1924 г. в Медковец, около Лом, България, към който агенцията има официален интерес от октомври 1950 до април 1951 г.”, пише в документите на ЦРУ.

Доклад, писан на 22 септември 1977 г., предназначен за директора на ФБР, отново повтаря историята на българина, но прави и обобщение: “През 1950 г. американското посолство в Атина оценява Димитров като човек, в който има голяма доза шарлатания и е смятан за мошеник. Въпреки неговата повърхностност и склонност към преувеличаване той има толкова интуитивно вкопчване към политическа изява и към собствените си идеи да организира политически блок, че някой може да си помисли, че може да се превърне във важна българска фигура”, пише в доклада. Същият документ разказва, че Димитров бил много активен сред българските емигранти в Гърция.

През октомври 1950 г. той насърчавал лагерниците в емигрантския лагер “Лаврион” да правят акции срещу България. Освен жена си имал няколко приятелки. Наблюдатели в Атина го смятали за човек, твърде фокусиран върху себе си, който, изглежда, страдал от мания за величие, вярвал, че може да свали комунистическия кабинет в България и да стане премиер.

През октомври 1977 г. конфиденциален източник на агенцията съобщил, че човек, представящ се като ген. Дико Димитров,

искал да осъществи

контакт с израелския

посланик

Ицхак Рабин, за да му предаде конфиденциална информация. “ЦРУ няма идея каква връзка съществува между Олтманс и Димитров, но е сигурно, че тази връзка не е в полза на американската разузнавателна общност. ЦРУ иска всяка допълнителна информация, която Дирекцията може да има за Дико Деметроф”, завършва докладът. Документи за Димитров се пазят и във ФБР. Според доклад от април 1964 г., писан от офиса на ФБР в Денвър, Димитър Адамов е заподозрян във вземането на $ 10 000 от Гино и Тодора Дочеф, след което изчезнал. Според друг документ на бюрото за имиграция и натурализация на 7 февруари 1964 г. Димитров под името Димитриос е кандидатствал за емигрантска виза на 3 ноември 1956 г. в Атина. Посочил, че е емигрант извън квотата, защото е избягал от България. Пише, че говори гръцки, български, руски и английски и че през 1944-1946 г. се е борил с комунистите, а през 1947 г. е бил в затвора в България. В същия файл на ФБР се пази устно оплакване от някой си Джон Минджинас, че от декември 1959 г. до март 1960 г. Димитров взел от него около $ 7500, но после изчезнал. По думите на Минджинас имало и други хора, от които

Димитров взел пари,

но не им ги върнал

Докладът цитира публикация от април 1958 г., според която Димитров под името Дико се появил по телевизия в Холивуд и разказал за битката си срещу комунизма. В тази папка може да се намери още едно оплакване срещу Димитров за взети и невърнати пари. То е от адвоката Антон Синтич, чийто клиент Тошо Димитров Тошев му разказал, че Димитър Адамов Димитров взел от него $ 4250 с обещание да му съдейства да пробие с книгата си във филмовата индустрия, но не му ги върнал. Още

по-разобличаваща

информация за

Димитров

изскача от архива на ФБР в Калифорния. Според доклад, писан в Лос Анджелис на 29 април 1964 г., Димитров може да е взел поне $ 20 000 от хора в района, докато е живял там от 1956-1961 г. Той твърдял, че познава известни хора във филмовата индустрия и политическите кръгове и че е познат на гръцката кралица. Допълва, че гръцкото правителство ще го подкрепи да снима филм в Гърция.

На 26 февруари 1964 г. “Нешънъл хералд”, вестник на гръцки, излизащ в Ню Йорк, публикува интервю с Дико Димитров. Той е описан като писател и продуцент от Холивуд, който работи по филм “Ваканцията на боговете”. Според информацията Димитров произхождал от стара дунавско-гръцка фамилия и е емигрант заради антикомунистическите си убеждения, а през последните 10 г. работел в Холивуд като сценарист. На 3 април 1964 г. Димитров е арестуван от агенти на ФБР в хотел “Бевърли уилшир” в Калифорния. При ареста се обявил за човек без държава, напуснал България през Гърция и пристигнал в САЩ през 1956 г. Признал, че е живял 3 г. в Лос Анджелис, след което заминал за Ню Йорк и Канада, а после пътувал в Швейцария, Испания, Италия и Гърция. Бил разделен с жена си - тя живеела в Чикаго. Според друг доклад на офиса на ФБР в Лос Анджелис Димитров е взел между $ 500 и $ 10 000 от поне 30 души и никога не е имал печеливша работа. От материали на агенцията става ясно, че Димитров е ходил 3 пъти в офиса на ФБР в Лос Анджелис - през юни 1957 г., през октомври 1958 г. и през януари 1960 г., за да съобщи, че пише антикомунистическа книга и опитва да направи филм, за което иска подкрепата на ФБР. За да си спечели благоволението на бюрото, през 1961 г. той дори твърдял, че работи за ФБР, разкрива информация на ЦРУ от октомври 1977 г. “Нашите регистри показват, че Димитров никога не е работил за ФБР”, опровергава документът. Агентите на бюрото интервюират десетима, които разказват как са давали пари на Димитров и той не ги върнал.

Смъртните регистри:

починал е през 1985 г.

Димитър Димитров не е застрелян на 7 декември 1978 г., нито е изчезнал мистериозно, както твърди холандският журналист Вилем Олтманс, а е починал през декември 1985 г. Смъртният му акт е издаден в щата Илинойс, показа проучване на “24 часа” в американските смъртни регистри. За да няма съмнение, че става въпрос за едно и също лице, справката потвърждава, че Димитър Димитров също като българския емигрант от Медковец, е роден на 7 май 1924 г.

Джеръми Шмид,

библиотека

“Джералд Форд”:

Няма информация

за среща в Белия

дом през 1976 г.

"Прегледах дневното разписание на президента Джералд Форд. Няма информация, че се е състояла среща между него и човек на име Димитър Димитров", съобщи за “24 часа” Джеръми Шмид от библиотеката и музея на Форд в Ан Арбър, Мичиган.

На въпрос може ли срещата да е останала извън официалното президентско разписание, Шмид отговори: “Възможно е, но изчерпих всички средства за проучване. Прегледах архивите на Белия дом и разговарях с мои колеги, които работят по-отдавна в библиотеката. Никой от тях не си спомни името на Димитров или псевдонимите Доналдсън и Кели”, каза Шмид.

Боб Кларк

от библиотеката

“Франклин Рузвелт”:

Президентът

не е дал US

гражданство на

Димитър Димитров

“Извърших няколко проверки по името Димитър Димитров в отговор на вашето питане дали президентът Рузвелт е давал американско гражданство на такъв човек”, съобщи за “24 часа” Боб Кларк от президентския архив “Франклин Рузвелт”.

Има 3 начина някой да стане американски гражданин - “да бъде роден в САЩ, да мине процедура, установена от Конгреса, или да бъде обект на “частен закон”, гарантиращ съответното гражданство.

За да е сигурен, че Димитров не е получил гражданство по нито една от трите процедури, Кларк прегледал частните случаи, приети от Конгреса през 1943-1945 г., но не намерил името на Димитров. “Това ми подсказва, че тази част от версията не е коректна”, казва Кларк.

Той прегледал и други данни в архива “Рузвелт”. Сред тях бил файл № 609 за България, но и там нямало информация за Димитров.

Архивът на Рузвелт не потвърдил, че през 1944 г. българинът получил спецмисия да работи срещу комунизма в България. “Историческата истина е, че през 1944 г. главният интерес на САЩ и съюзниците е бил победа над Германия, а не дали България ще бъде комунистическа след войната през 1945 г.”, казва Кларк.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Футболистът на "Лацио" Хоакин Кореа не е сред на-големите световни звезди, но половинката му със сигурност е. Дезире Кордеро за пореден път привлече погледите на всички. Моделката засне поредната си секси фотосесия. Този път тя позира по бельо и подпали феновете си с няколко кадъра, които показа. Мис Испания 2014 последва гаджето си в Рим след

Защитникът Емил Кременлиев е сред героите на "Парк де Пренс" преди 25 години. Именно от него започва атаката за победния гол на Емил Костадинов за 2:1 срещу Франция. След края на мача Емил Кременлиев успява да вземе фланелката на Давид Жинола. Без да знае, че французите ще нарочат именно него за големия грешник за загубата.

За кофи за смет стоварени върху място предназначено за инвалиди на ул. "Цар Асен I" сигнализира столичанин. За съжаление това е поредния път, в който софиянци се сблъскват с подобен проблем коментират