Диана Добрева убеди Деян Донков да се съблече гол в Народния театър

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6557857 www.24chasa.bg
Диана Добрева

Режисьорката провокира и като актриса, влизайки в ролята на Саломе на сцената на Театъра на армията

Не мога да сравня Диана Добрева с нито един режисьор преди нея, за да докажа любимата за критиците приемственост.

Тя посвети спектакъла си “Къщата на гнева” по Лорка на майка си Елизабет Карагеоргиева, която е била актриса много години в Кюстендил и после в Театър “Възраждане”. Баща ѝ е Стойно Добрев, ерудиран и фин актьор от сериозния екип на Сатиричния театър, който рисуваше спокойни интровертни пейзажи, подарявани на колеги и ценители.

Но мощното и безапелационно наместване на Диана сред режисьорите едва ли е наследство от тях. Наистина, тя започва като актриса, но този копнеж е неизбежен резултат от

израстването покрай

и зад сцената

подобно на всички

актьорски деца

Влизането ѝ в професията е драматично, защото баща ѝ - много правилно! - не дава и дума да се изговори за работа като актриса. Но съдбата се намесва, както често ще го прави в живота на Диана Добрева. Най-напред тя погалва желанието на баща си да не припарва до сцената и записва френска филология. Влюбена е в символите и метафорите на стиховете, планира да превежда поезия. Години по-късно френският и поезията ще се втурват често в работата ѝ, за да придават едни от неописуемите цветове и звуци в спектаклите ѝ.

После Диана сама

избира посоката

на пътя си,

заминавайки да специализира в Париж история на изкуството в Сорбоната. А във френската столица отново се оставя на съдбата, придружавайки от любопитство брат си Иван, който учи във висшето театрално училище за драма и танц “Флоранс”. Кой може да каже какво е разбъркало душевния свят на момичето, че когато се връща в София, записва да учи в Театралния колеж “Любен Гройс”! Така кръвта на наследството си казва думата.

Ясно е, че след като е неприемливо да кандидатства във ВИТИЗ, защото баща ѝ бързо би разбрал какво е направила, тя ще погледне встрани и ще види алтернативата. Диана е зодия Везни, а при тях привидното щастие често се постига по безкрайни обходни пътища, за да ги остави накрая неудовлетворени. Някои така и избутват живота си, намразвайки погрешната работа в погрешната професия. Диана Добрева обаче

ще стигне до това,

за което е родена,

режисурата

Няма в българския театрален живот друг режисьор като нея. Заради наличието във всеки неин спектакъл на колаж от лица, жестове, ситуации, така че движенията не са психологически и подредени, а стилизирани, през непукизъм, който смесва клоуни от комедия дел арте с голи вакханки и ритуални древни велможи с чувствената истерия на обзети от страсти персонажи, ще сравня Диана Добрева с великата Ариан Мнушкин.

Жалко, че тази необикновена жена, преобразила френския театър, не показа трупата си в София, останала единствена бивша соц столица, без да я гледа. В театъра на Мнушкин думата красиво придобива естетическа стойност. Също както при Диана Добрева. Епизодите на представлението текат едновременно, застигат се, или приключват като части от художествена инсталация.

В “Слугините” (Народен театър) в центъра на сцената е огромен стол, приличен на трон, на който седи Мадам (самата режисьорка), а слугините (Жорета Николова и Александра Василева) лежат от двете страни или бъркат през отвори на облегалката на трона, илюстрирайки заканите си.

В “Саломе” (Театър “Българска армия”) огромен кръг с действащите лица запълва сцената, а над него в торба е затворен Йоан.

В “Казанова” прелъстителят (Владимир Карамазов) се бори със себе си или за себе си под надзора на прелат от църквата около ложе с голо момиче, докато разноцветни воали и пелерини ту покриват, ту разголват “скулптурната” тройка. Материята винаги е послушно вещество в ръцете и въображението на Диана Добрева .

В новата ѝ постановка, “Калигула” (Народен театър) императорът (Деян Донков) се мята в зловещата си омраза към човека и човечеството, изригвайки като вулкан на различни места изпод черно платнище, покрило авансцената подобно на земната кора.

Този Калигула

очевидно е

неизбежен,

демоничен и гибелен

като природен катаклизъм. И тук изведнъж се сещам - богатото цветно въображение на Диана Добрева няма как да не е наследство от баща ѝ, чиито картини висят по стените на домовете у мнозина актьори, негови приятели или колеги.

Също както при Мнушкин, която превръща игровото поле в отделни пространства, чиито декори са огромни копринени платна в стила на японския театър кабуки и зрителите могат да следят което си искат действие (“Ричард II”, “Хенрих IV”), Диана Добрева раздробява къщата на жените на Лорка на отделни кутии с отвори като бойници, откъдето те надничат, живеейки в томителна нега и ялови страсти.

Деян Донков-Калигула почти през цялото времетраене на спектакъла е в бездната току пред лицата на зрителите от първия ред, а зад гърба му на сцената около дълга маса се кроят и разпадат заговори срещу него, сменят се заговорниците, чува се бойният тропот на римските пехотинци, танцуват продажните хетери. Този Калигула - за разлика от Калигула на Димо Алексиев и Явор Гърдев във Варненския театър, който стига до нацизма (чрез сходните знаци на ръкавите на жълто-кафявите ризи ) - е чиста еманация на тиранията, граничеща с патология.

В постановките си Диана Добрева не се занимава със социални и политически координати. Тя търси визията на чисата страст, порок, мания, изведени до крайност. Вярно, че е нямала шанса на Мнушкин да попие образите на кабуки и катакали при нейните пътувания на Изток. Но в натрапчивата, привидно хаотична визия на спектаклите на Диана Добрева има ехо от сюрреалистичната картина, видяна от нея в един изоставен японски манастир с единствен монах. Той отглеждал екзотичен вид жаби, които се излюпвали от огромни яйца по клоните на дърво и после падали в езерото под дървото. А падането им било придружавано от звуци, прилични на вълчи вой. Тази несъвъместимост на частите, накарани да стигнат до хармонична, пълна със знаци цялост, е ключът към посланията на режисьорката.

Във всичките си спектакли

тя остава вярна на

любовта и на Бога

Бог ще съзрем във фигурата на кръста, който присъства под една или друга форма на сцената. В “Къщата на гнева” (Театър “Възраждане”) голям черен кръст доминира малкото пространство, потънало в испански зной и безчовечност. В “Калигула” в центъра на сцената е изправена една стълба, вертикалата над хоризонталата на демоничните изстъпления на императора-Деян Донков. По тази стълба той ще се изкачва, за да се усамоти в себе си и да се спаси от усещането за тленното. Там ще го настигне смъртта. Като символ на кръста е позицията на затворения в торба-зандан Йоан, полюшващ се над кръглата маса с пируващи заседатели. Диана Добрева не се вмества в битовото уточнение: “Вярваш ли в Бога?” Тя не вярва, тя живее с Бога и има уникалния шанс да въплъти това в спектаклите си.

Също като големите християнски проповедници като Дънов например тя приема, че енергията на Бога сред човеците се проявява в любовта. След всеки свой спектакъл тя коментира, че е търсила съответната форма на любовното чувство - като свобода от ограничения в традиционни повели живот, като химера, като перверзна обърканост на истина и фантазия, като граница към смъртта. Веднъж тя признава, че често в живота си среща мистични знаци, които сякаш направляват нейния избор на автор, текст, спектакъл, място за реализация. Този вътрешен глас никога не я е подвеждал. Сега можем да си отговорим на въпроса защо е избрала не актьорството, а режисурата, тоест възможността за материализиране на явните и тайните мисли и усещания.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Известният блус музикант Буги Барабата е починал тази нощ! Скръбната вест съобщиха негови колеги от радио "Z Rock". Не се съобщават причините за кончината на 58-годишния музикант. Той бе една от най-колоритните фигури в българския блус и рок. Истинското му име е Марио Събев. Той е роден на 24 декември 1960 г.

На дюнери и цигари кара през последно време режисьорът Нидал Алгафари, видяха топпапараците на "България Днес". Видимо наедрял от нездравословните закуски, Нидал бе изловен на улицата с поредната покупка на арабски сандвич. В другата ръка нагизденият в бяла риза бивш пиар стискаше димящ фас. Нездравословно!

Шеф-готвачът Дани Спартак не е изкусен майстор само в кухнята. Бива го и в механиката! Победителят от първия сезон на "Хелс Китчън" бе уловен от папараците на "България Днес" да поправя кола пред столичен ресторант. Спартак излезе директно от кухнята, като даже нямаше време да махне престилката си, с която забърква гурме ястията.