Гу Хонсин: Повечето китайци в България са от района на град Нинбо, с помощта на който откриваме център в София

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6566056 www.24chasa.bg
Гу Хонсин разглежда новия брой на списание "Обектив Китай", съвместно издание на Медийна група България и Радио Китай за чужбина Снимки Десислава Кулелиева

На 8 етажа ще има библиотека и много зали за кинопрожекции, театър и различни курсове, казва съветникът по култура на китайското посолство

- Г-н Гу Хонсин, вярно ли е, че повечето китайци, които живеят в България, са от един град?

-         Да, така е, повечето са от района на мегаполиса Нинбо (над 3 млн. жители, б.р.) – от град Цинтиен в провинция Джъдзян (близо 8 млн. жители, б.р.). Там от близо 100 години съществува традиция – хората от този град са по-дръзки в търсенето на бизнес възможности в чужбина. Затова, идвайки в България, успяват да намерят възможности да се реализират и постепенно подканват и други свои съграждани от Китай да дойдат в България. Тук има около 2000 китайски граждани, които пребивават за по-продължително време.

Новият културен център на Китай в София

Нинбо е голям град, един от петте градове, имащи специално положение в държавния план, Нинбо има същата правомощия в икономическото си управление като правомощията на ниво провинция. Нинбо е пристанищен град, много добре развит икономически и културно. Той е седалището на много известни артистични трупи, които правят представления навсякъде в Китай. Именно с икономическите си ресурси и културния си опит се очаква Нинбо да допринесе за развитието на културния център в София, който откриваме на 23 ноември.        

Г-н Гу Хонсин (вдясно), който посети офиса на Медийна група България.

- Разкажете ни за причините и процеса по създаването на Китайския културен център в България?

-         Създаването на Китайския културен център стъпва на традиционните добри отношения между България и Китай. Ние никога не забравяме, че България е втората страна, която установява дипломатически отношения с нов Китай, така че приятелството ни е  с дълбоки корени и дълга история. През тези 68 години дипломатически отношения двете страни се уважават взаимно и се отнасят като равностойни партньори, с доверие. Резултатите в сфери като култура, образование, технологии и във всяка една област, растат постоянно. В същото време през последните години България става все по-важна държава в различни механизми на сътрудничество – като инициативата „Един пояс, един път”, формулата „16+1” и други. Желанието към опознаване между двата народа расте, а културата е най-силният мост между сърцата на хората.

-         Как се стигна до откриването на центъра.

1.     На 13 януари 2014 г. в Пекин, в присъствието на председателя на Китайската народна република Си Дзинпин и на българския президент Росен Плевнелиев, министърът на културата на Китай Цай У подписват меморандум за разбирателство между двете министерства на културата за взаимното създаване на културни центрове. През ноември 2015 г. двете държави подписват самото споразумение за създаване на културните центрове. Така стигаме до 23 ноември 2017 г., когато в София ще бъде открит Културният център на Китай. Той ще бъде първият такъв център от региона на Централна и Източна Европа.

-         Бихте ли ни разказали повече за Китайския културен център в София?

-         Центърът е културна институция на китайското правителство. Той има пет основни функции за разгръщане на дейностите: представяне и разпространяване на специфичността на китайската действителност (центърът ще разкрива забележителната китайска традиция, както и постиженията на съвременната култура и социално-икономическо развитие), културните дейности (сценични изкуства, филмови прожекции и други), идейния диалог (организиране на лекции, семинари, обмен между китаисти), обучителните курсове (курсове по език, традиционна медицина, бойни изкуства) и информационното обслужване (със средствата на библиотечни фонд, уебсайта на центъра и предимствата на новите медии), както и изложби, представления, кинопрожекции и лекции за разпространяване на китайската култура.  Новият китайски център се намира в сърцето на София, на ул. „Георги Раковски” 77, заобиколен от красиви гледки и удобен транспорт. Помещава се на площ почти 4000 кв. метра, на 8 етажа, има библиотека, множество зали за представления, за обучения и т.н.

-          Какви курсове ще предлага центъра, какви постановски ще се играят там?

-         Важно е да отбележим, че центърът е създаден с директната подкрепа на Министерство на културата на Китай, а град Нинбо участва в управлението на Културния център  Това е четвъртият център, създаден по такъв модел – преди него са центровете в Шри Ланка, Брюксел и Атина, изградени с помощта на градове в Китай. Защо за България е избран град Нинбо? Причината е, че този град има опит в работата с държави от Централна и Източна Европа. Затова от Нинбо поискаха да помогнат за създаването на такъв център в София, желанието е тяхно. В него ще има изложби, курсове по калиграфия, по художествени изкуства, курсове по чаена церемония и други – по специфични китайски изкуства.

  В многофункционалната зала ще могат да се провеждат събития с по-малък мащаб, а по-големи бихме могли да правим съвместно с български театри и културни центрове – театър „Иван  Вазов”, НДК, зала „България” и др.

-         Кога центърът ще бъде открит?

-       На 23 ноември ще бъде официалното откриване на Китайския културен център, а на 22 ноември вечерта ще се постави специалната постановка „Червената  сватбена рокля” в Народния театър в чест на откриването на центъра   . Това е танцова драма за съвременните сватбени обичаи и е много типична за района на град Нинбо. На следващия ден ще бъде официалното откриване на сградата на центъра.

- Какви са вашите очаквания от разкриването на центъра, какви цели сте си поставили?

-         Очаквам да видя високо качество на проектите, с които ще се занимава центърът.  Той трябва да популяризира  5000-летната китайската култура на ниво, достъпно за обикновените хора, да им представи нашите съвременни фолклорни традиции. Центърът трябва да укрепва приятелството и сътрудничеството между нашите народи, както и да работи ефективно с българските институции.

-         Какво е настоящото състояние  на китайско-българските отношения – в културен, и в глобален план? 

-         В рамките на формата „16+1” се постигат плодотворни резултати. Китай и държавите от ЦИЕ всяка година провеждат над 20 проекта, свързани с културно-социалния обмен и сътрудничество, повечето от проектите се провеждат в Китай, а България участва активно сред тях . България също участва в културен форум в Пекин, както и във фестивал на културата, част от инициативата „Един пояс, един път”. В съвместни българо-китайски културни прояви участват български театри, библиотеки. Превеждат се книги, както китайски на български, така и български на китайски език. Всяка година български китаисти заминават за Китай за специализация.  Китайски трупи пристигат в България всяка година за участие във Весела Китайска Нова година. 

Виж по темата: Китайски културен център на 8 етажа откриват в София

Пазарувай в MediaMall.bg - книги, музика, филми и абонаменти

Коментари

Сортирай по:

Добави коментар

Добави коментар

аватар
ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Анита Мейзер преживя нов шок в затвора. Ромката с рождено име Айше Желева, която излежава присъда за убийство на съпруга си – фитнес инструктура Николай Димов, е надебеляла зверски зад решетките. Стрелките на кантара ударили сто килограма, а Анита направо не можела да повярва. Тя изпаднала в ужас, докато била на преглед в лазарета към Сливенския

Билетите разграбени и у нас Люк Скайуокър втален за премиерата на "Междузвездни войни 8" Голямото чакане за феновете на "Междузвездни войни" приключи! От днес започват нощните предпремиерни прожекции на новия филм от поредицата - "Последните джедаи", а от утре филмът официално се завърта по всички кина.

111 нарушения във връзка с улова и продажбата на риба са регистрирани около Никулден. От Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури изнесоха любопитни статистически данни по отношение на контролната дейност в седмицата преди празника. Инспекторите са извършили общо 2236 проверки по река Дунав, в Черно море, на пристанища при разтоварване,