Неделчо Колев: Иван Абаджиев заплаши да скочи от 7-ия етаж след скандала в Сеул

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6577275 www.24chasa.bg

Неделчо Колев е роден на 26 март 1953 г. в град Каблешково, Бургаско.
Двукратен световен шампион по вдигане на тежести от първенствата в Хавана през 1973 г. и в Манила година по-късно. На първенството в Солун през 1979 г. става втори на планетата.

Два пъти е и европейски шампион от първенствата в Мадрид и Верона, които са в годините на световните му титли. Има и трето място на континента в Белград през 1980 г. На олимпийските игри в Москва е с бронзов медал.

Пет пъти е подобрявал световните рекорди при юношите и 14 пъти при мъжете. Спортист №1 на България за 1973 г.

След края на кариерата си работи като помощник-треньор на националния отбор. След това дълги години е наставник в чужбина.

От няколко години е президент на федерацията по вдигане на тежести.
Имал е два брака и три деца. В момента е горд дядо на две внучета. Баща е на известната певица Рут Колева.

- Защо реши да станеш щангист?

- Бях в шести клас. Първо бях гимнастик. Имам брат, който е 2 години по-голям от мен. Роден съм в Каблешково, Бургаско, и всяко лято там, при баба. И онова лято брат ми остана в София. Връщам се и гледам батко със страшни мускули. Напомпан. Под моста до МВР болница имаше зала за щанги. И той ходил там. Май беше към “Септември”. Изглеждаше страхотно. И всички деца му завиждаха. Тогава излизаха филмите за първи път. “Тарзан”, други подобни. С едни мускулести момчета и всеки искаше да бъде като тях. Заради това зарязах гимнастиката. И там имах някой медал от градско първенство, но не бях толкова добър.

И започнах да заяквам. И на едно градско първенство, защото тогава на градско ходеха повече хора, отколкото сега на републиканско, станах първи. И ме харесаха. След това треньорът ми Александър Иванов се премести в ЦСКА и аз с него. В залата, където е сега музеят “Земята и хората”.

- Кога за първи път се сблъска с Иван Абаджиев?

- 1968 г. Кандидатствахме с брат ми за “Олимпийски надежди”. Аз в 9-и клас, той в 11-и. И ни приеха двамата. Тогава той дойде като треньор в интерната. Федерацията се водеше от Асен Стоев. Имаше руски треньор за националния отбор. И нещо не вървеше. Започнахме много тежки тренировки. На следващата година ние, децата, разбихме мъжете на републиканското. И Асен Стоев прехвърли Иван Абаджиев в националния отбор, а при нас дойде Иван Тонин. Така започна пътят на Абаджията. През 1969 година дойдоха първите медали във Варшава на световното и европейското първенство. Те бяха заедно. Младен Кучев и Атанас Киров станаха европейски шампиони, взеха медали и от световното.

- Тежък характер ли беше Абаджиев?

- Не. Той много ни обичаше. Много държеше на нас, защото съзнаваше, че ние сме проводникът на неговата съдба. Чрез нас той се издигна. А как ни гонеше... Тогава живееше в “Банкя”. И всяка вечер с влака идваше, а сутрин пак обратно. И цял ден в залата, защото едните учехме сутрин, други следобед.

- Ти как бягаше от тренировки?

- Не съм. Да съм се покривал, ставало е. Но не съм пропускал тренировка. По принцип нямах сериозни изцепки. Нито пък тези, които станаха шампиони по негово време. Той ни влизаше в ситуацията. Държеше много на тренировката и дисциплината. И тук искам дебело да подчертая. Когато той започна в интерната и в националния отбор, никой в България не бе чувал за медикаменти. Имаше далечна информация за нещо. Защото поддържаше връзка с руски треньори. Не знаеше за какво става въпрос. Научи се след олимпиадата в Мюнхен.

- Два пъти световен шампион, а не стана олимпийски. Яд ли те е?

- Много. Това е голяма болка. Първо останах резерва на олимпиадата в Мюнхен. Разберете, не всичко зависеше от Абаджиев. Неговата дума бе тежка, но решаваше щабът, федерацията, партията дори. Преди Мюнхен бяхме на Белмекен. Очаквахме Тодор Живков да дойде и Боян Радев присъстваше на нея, защото залата по борба бе отсреща. И тогава тласнах 190 кг. А бях 75. Няма да забравя Наско Шопов как реагира. Според мен за тази олимпиада съдбата ми се реши, за да не се подгоним двамата с Йордан Биков и от два стола да останем на земята. А той си имаше предимство пред мен. В повдигането бе много по-добър, вече бе станал и шампион в Констанца. Приех го нормално. Все пак бях на 18.

След това дойде Монреал. Но година преди това в Москва получих тежка контузия. Бях опериран спешно там. Зашиха ми сухожилието, сложиха ми някакви пирони в коляното, които нося и до днес. Стана на 18 септември. На трети опит на изтласкване. Ако бях успял, ставах за трети път световен шампион. И се прибрах в България. Започнах възстановяване. Почти веднага отидох в залата. Имало е нощи, в които не съм спал от болки. Абаджията не очакваше нищо от мен. Но в един момент започна да ме гледа странно и да помага. Няма и година след операцията отидох в Монреал. И тогава не знам кой ме спря. Носеха се различни слухове, че не съм напълно здрав, че рискувам. И въпреки това на загрявката Оскар Стейт, Тамаш Аян и Готфрид Шьодъл дойдоха отзад. И Здравко Коев, който ми беше личен треньор, ме помоли да направя нещо. И направих световен рекорд на изхвърляне - 157,5 кг. И го признаха. Обявиха го в залата. Започна състезанието и най-много изхвърлиха 147,5. Имам съмнения, че тогава се намесиха от БСФС. Защото вместо мен пуснаха едно момче от Гоце Делчев, за да направят реверанс към първия секретар на партията в Благоевград.

- И накрая идва Москва.

- В Москва контузията започна да си казва своето. Не да се къса, то е по-здраво от здравото ми коляно. Но няма как да се бориш с хора, които са 6-7 години по-млади като Асен Златев. Борих се, доколкото мога, станах трети.

- Помниш ли първата си премия?

- За европейската титла през 1973 г. С два световни рекорда. И ми дадоха 220 долара на място и 2200 лева в София. Почувствах се като милионер.
Купих си едно “Пежо 404”, все едно бях взел “Мерцедес”.

- Не ти е минавало през главата да останеш някъде в чужбина?

- Не. Как да рискувам семейството си? Все пак бях военен. В Хавана се харесахме с една пуерториканка Мерседес. Тя ми предложи да отидем заедно в САЩ. Не приех.

- След това ставаш треньор. Защо не напусна спорта?

- А какъв да стана? Аз бях в ЦСКА. Военен. Подполковник. Цял живот в спорта, какво да правя? И Абаджията ме взе за помощник.

- Какво стана в Сеул?

- Много неприятен случай. 20 дни преди олимпиадата бяхме на лагер в Токио. Отборът бе изключително подготвен. Избиваха се за място. Там бяхме като треньори аз, Абаджиев, брат му Иван, Нурикян, Янко Русев и един от “Славия”. Всичко вървеше нормално. Аз отговарях за Асен Златев и Борислав Гидиков. Нямаше разделение. Всички бяхме заедно. Спяхме в два апартамента.

Първият ми състезател бе Нено Терзийски. И какво стана, решиха да го спрат. Пуснаха само Гръблев. А Нено беше по-подготвен от него. Митко също беше добър. На тренировките правеха рекорди последователно. Щяха да бъдат първи и втори. И деня преди състезанието Абаджията ни събра и ми заповяда да кажа на Нено, че няма да участва. Отказах. Това се бе случвало и на мен. Всеки живее с някаква мечта и в един момент тя умира. Митко стана първи. И преди категорията на Ангел Генчев-Чушката дойде положителната му проба. И трагедията започна. Абаджията не беше на себе си. Щеше да се хвърля от 7-ия етаж. Митко имаше много да сваля - 8 килограма. И Чушката също. Но системата бе, че брат му остана в Япония и ги пращаше в Корея.

Дойде време за Чушката. Аз трябваше да извеждам него. Янко Русев - Сашо Върбанов. А Нурикян беше общ. След първата проба Абаджията не стъпи в залата. Ангел стана първи, беше извънземен. След това такава драма беше да върне медала. Кри го, едва се съгласи. И като излезе и неговата положителна проба, дойде заповед от София да се прибираме целият отбор.

- Абаджиев сигурно е бил съкрушен?

- Години след това някой ми каза, че Абаджията разказвал, че аз съм бил замесен в този скандал, защото аз съм отговарял за храната. Никой не ме е разпитвал.
Прибрахме се и на 15 септември започва лагер. Пускат ме, влизам в залата и Абаджията ме вижда. А ти какво правиш тук? Това са думите, които никога няма да забравя. И ме изгони. Дойдоха години, когато той ме търсеше, а не аз него. В последните месеци от живота си идваше в залата, гледаше как Иван Иванов работи. Имаше среща с отбора. Лошото се забравя, доброто остава.

- И след това ти тръгна за Азия, нали?

- Първо бях в Бахрейн. Тамаш Аян ме нае да изнасям лекции. За тренировки. Бях в Триполи. Гледах си часовника, за да чакам кога ще си тръгна. В Бахрейн обаче трудно се намират араби да вдигат тежко. Особено когато си богат. След това в Индия, а след това в Индонезия. Тамаш Аян съдейства навсякъде за работата ми. Продължавам да имам връзка с тези хора. Канят ме постоянно. В Индия бях в Бенгалор, след това в Северно Делхи. За последно бях три години в Тайланд.

- Ти можеш ли да пееш?

- Не. Майката на близнаците Рут и Лъчо пееше. Можеше да свири на пиано. Артистична натура. От там е връзката с изкуството. Аз само пограчвам малко, когато сме на маса и в настроение. Сега всички знаят Рут, а Лъчо е четвърти курс в НСА. Той се занимава с екстремни спортове. Сноуборд, скокове. Много ме дразни, но се опитвам да свикна. Целият е натрошен. Моите травми са нищо спрямо неговите. Аз едно коляно и всичко. Двамата израстнаха с мен. Влачил съм ги къде ли не по света. Уникални деца. Е, трудно ни беше, но се справяхме. Като малки бяха доста буйни, непослушни. Преживяли сме какво ли не. С Рут дори имахме сблъсък с кобра в Индия. Приключения.
Имам и един син от първия брак, също златно момче. Той ме направи дядо. Сега чакам внукът да пробие в спорта. Играе баскетбол и то много добре. Ще има продължение на фамилията.

- Не те ли привличаше футбола?

- Не. Там нямаше мускули. Пък и тенис по моите времена нямаше в България. А изках да стана като Джони Вайсмюлер.

- Кога разбра, че Рут може да пее?

- Случайно. Вече бяха навлезли новите технологии. В къщи и двамата имаха компютри. И се прибирам една вечер, а тя пее на компютъра. Свързала се с някаква педагожка в Америка и тя и преподава. Така разбрах. След това отидохме заедно в Лос Анжелис, завърши "Поп академи". Тя е точно до театъра "Кодак", където връчват оскарите. Минах по червения килим. Видяхме звездите на големите актьори. Беше един друг свят. Още беше във втори клас, когато в Тайланд запя песен на Селин Дион. Всички се обърнаха да видят кое е това дете.

- Сега как си по-известен - като Неделчо Колев, президент и шампион в щангите, или като бащата на Рут?

- Предпочитам да си бъде Неделчо Колев. Не обичам титлите. Но иначе, като сме заедно, всичко е Рут. Мен никой не ме забелязва. Но това е нормално. Нали са казали, че всяко нещо с времето си. Моето отминава.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Николета Лозанова варди тузарския си джип от паяци, докато шофьорът й търчи по задачи в центъра на София, видя "България Днес". Решила да спести някой лев от такса за синя зона, Николета не мръдна от автомобила. Докато бдително оглеждаше за служители на общината, тя бясно въртеше телефонни разговори, които, видно от усмивката й,

Заради Турция делото срещу Димитър Желязков - Митьо Очите и компания скоро няма да влезе в съда! Родните разследващи са с вързани ръце поради особена процедура, в която заради екстрадицията на несебърския бос са зависими от южната ни съседка и не могат да го дадат на Темида с нови 5 обвинения, разкриха от прокуратурата пред "България Днес".

Шеметна вакханалия спретна Криско по време на турнето си в САЩ в помещение, приличащо на изоставен склад за зеленчуци. Изявата му в Лас Вегас се превърна в диво парти с полуголи почерпени мъже, бесни чалга хитове и буря от летящи салфетки, разказаха пред "България Днес" свидетели на щурата забава. Присъстващи на представлението го оприличават