Разкази за наши учени, изобретатели, артисти, пътешественици оживяват в 300 илюстрации
“Българите!: Забравените постижения” от Делян Момчилов с илюстрациите на Стен Дамянов събира 50 вълнуващи истории за големите български постижения в науката, изкуството, предприемачеството, просветата и пътешествията, които оживяват в над 300 илюстрации (ИК “Сиела”)
Ако не знаете кой е първият българин, стъпил на Антарктика, първата българка, обиколила света, основоположникът на българското кино, първият български илюзионист или откривателят на Lactobacillus bulgaricus, то в изданието “Българите!: Забравените постижения” ще откриете не само невероятните им истории, но и ще ги видите през иновативния визуален сценарий на Делян Момчилов и над 300 цветни илюстрации на Стен Дамянов (“Просто Спас”).
50 българи, 50 забравени постижения.
Под ръководството на проф. Пламен Павлов “Българите!: Забравените постижения” гарантира висока историческа стойност, без да претендира за академичен труд и да изпада в патетична полемика.
Припомнете си доброто, смисленото и любопитното в живота на 50 забележителни българи!
Изданието ще бъде представено на 5 декември от 19,30 ч в клуб “Терминал 1”, където проекта ще подкрепят съвременни просветители и дейци като Светослав Иванов, Андрей Захариев и Георги Тошев, а специални гости ще бъдат Иван Шопов и талантливите момичета от “Авигея”, които ще се включат с изненада за посетителите!
Още от ИК "Сиела"
Да се родиш в семейство на диктатор – наказание или благословия?
Голяма част от историята на XX век може да бъде разказана през делата на диктаторите. Обожавани и ненавиждани, те слагат своя отпечатък върху съдбите на цели народи. Но какви са били в дома си и как са отглеждали децата си? Журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел хвърлят различен поглед върху историята на XX век, проследявайки живота на децата на някои от най-известните диктатори на изминалото столетие в книгата си „Децата на диктаторите” (ИК „Сиела”).
XX век – векът на световните войни и на диктаторите, определили съдбите на редица нации във всички краища на планетата. Немалка част от историята на миналия век е тясно свързана, дори писана, от деспотични диктатори, чиито имена все още всяват страх у милиони хора по света, а някои от наследниците им управляват с желязна ръка и днес. Едновременно боготворени и ненавиждани, диктаторите оставят трайния си отпечатък върху съдбите на цели народи, но дали са така жестоки и безкомпромисни у дома? Какви са били спрямо децата и семейството си? Как са отглеждали и възпитавали отрочетата си?
Отговори на тези въпроси получаваме от децата – законни или извънбрачни – на Йосиф Сталин, Бенито Мусолини, Франсиско Франко, Мао Дзъдун, Николае Чаушеску, Аугусто Пиночет, Фидел Кастро, Саддам Хюсеин, Муамар Кадафи, Башар ал-Асад, Александър Лукашенко, Франсоа Дювалие, Мохамед Реза Пахлави, Ким Ир Сен и последвалите го Кин Чен Ир и Ким Чен Ун, Жан-Бедел Бокаса, Жозеф-Дезире Мобуту (по-известен като Мобуту Сесе Секо) и Хосни Мубарак. В книгата „Децата на диктаторите” журналистът Жан-Кристоф Бризар и историкът Клод Кетел публикуват историите на тези привилегировани очевидци на изключителни исторически събития. Бризар и Кетел се обръщат към различни специалисти по съответните диктатури – историци, геополитолози и опитни репортери, за да оформят отделните глави в изданието. Мнозина от тях са живели във въпросните страни и все още често ги посещават. Те или разглеждат жизнения път на всички деца на даден диктатор, или избират някое конкретно дете в зависимост от мястото му в семейството и отношенията с баща му. За да съберат информация от първа ръка, понякога т.нар. автори на книгата се срещат с близки на семейството на диктатора – както поддръжници, така и противници.
Действителните истории на децата на тези диктатори – как са живели, докато бащите им са диктували живота на нациите си, а и след това, когато вече не са били привилегировани, дори напротив – със сигурност ще изненадат мнозина. Това, което не бива да забравяме, е, че голяма част от тези деца са още живи и са наши съвременници. Защото миналото е още тук, а как гледаме на него, до голяма степен определя настоящето и бъдещето.
В предговора на изданието съставителите обобщават: „Тези деца са били привилегировани очевидци на исторически събития. Споделяли са личните мигове на хората, опитали да оформят XX век по свой вкус. Кой по-добре от тях би могъл да предложи нов поглед към мъжете, често представяни като чудовища”, допълвайки: „едновременно вкоренени в миналото и решително обърнати към настоящето, съдбите на тези мъже и жени рядко са разглеждани задълбочено. Но повечето от тях още са живи и не крият мнението си.”
Книгата е в превод от френски език на Гергана Стойчева. Корицата е дело на Фиделия Косева.
Жан-Кристоф Бризар е известен репортер, специалист по геополитика от близо двадесет години. Работил е за „Нешънъл Джиографик“ десетина години, от 2008 г. прави репортажи и документални филми за френската телевизия най-вече за диктатурите (Китай, Северна Корея, Туркменистан, Либия, и т.н.).
Клод Кетел е историк, бивш научен директор на Мемориала в Кан. Наскоро публикува „Десантът в Нормандия for Dummies“ (Le Debarquement pour les Nuls – 2014) и „Ужасяващият доктор Петио, луд или виновен?“ (L’Effrayant Docteur Petiot, fou ou coupable? –2014).
Класация на най-четените книги на "Сиела"