Как се провали грандиозната US военна операция "Орлов нокът" в Иран

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6641526 www.24chasa.bg
Два от осем хеликоптера излезли от строя още преди началото на самата мисия

Предварителното разузнаване и проучване на обстановката е от особена важност за всяка една военна мисия. Често пъти от достоверността на събраната информация зависят ходът и развръзката на мисията. Други особено съществени фактори са координацията и единното командване.

Предлагаме ви откъс от „За разузнаването”, който описва една от най-грандиозно провалилите се американски военни операции в Иран – „Орлов нокът”.

ОПЕРАЦИЯ “ОРЛОВ НОКЪТ ”

Операция “Орлов нокът” от април 1980 г. била изключително амбициозен и сложен план на САЩ да спасят американските заложници в Техеран, държани от аятолах Хомейни след иранската ислямска революция през 1979 г. В последните дни от мандата на Картър имало огромен политически натиск да се освободят пленниците и да се даде добър урок на Хомейни. Операцията разчитала на добро разузнаване от край до край.

По шосето, което трябвало да е неизползваемо, се оказало, че преминават превозни средства

Но “Орлов нокът” се оказал унизителен провал. Тайният опит за освобождаване се наложило да бъде прекратен в иранската пустиня поради механични дефекти и сблъсък на летателни апарати на земята, при който загинали осмина американски военнослужещи. В официалните изявления на Белия дом и Министерството на отбраната се казвало, че мисията била отменена заради поредица от злополучни събития извън човешки контрол.

Но истината била, че планът бил твърде сложен и пропадал от самото начало поради липса на разузнаване, механични повреди, инциденти, но най-вече липса на единно командване. Идеята била американски агенти да проникнат в Техеран преди операцията, за да подкрепят главната сила, когато тя пристигне. Действителната мисия по освобождаване била отговорност на нов антитерористичен отряд към Министерството на отбраната, състоящ се от няколко вида въоръжени сили, наречен Делта Форс. Планът предвиждал американски военни транспортни самолети “Херкулес C-130” да прелетят от египетски аеродруми до изоставена писта в иранската пустиня, наречена “Дезърт Уан”. Освен бойците на Делта Форс самолетите щели да превозят допълнително авиационно гориво и оборудване за презареждане, както и електронни устройства за заглушаване на иранските радарни и радиокомуникации.

На пустинната писта те трябвало да се срещнат с осем американски военноморски хеликоптера от самолетоносача “Нимиц”. Хеликоптерите щели да останат на “Дезърт Уан” през целия ден в четвъртък, за да презаредят и за да си починат войниците.

На следващия ден Делта Форс щял да се качи на хеликоптерите и да отлети към втора площадка за приземяване на около 80 км на североизток от Техеран. Там те трябвало да се срещнат с внедрените Зелени барети, които щели да ги чакат с камиони на приятелски ирански източници и да ги закарат до склад в покрайнините на Техеран.

Оттам екипите за нападение щели да действат: един към сградата на Външното министерство, където били държани трима високопоставени американски дипломати; вторият към двора на американското посолство, където щели да щурмуват посолството и да освободят пленниците.

След това нападателите щели да бъдат вдигнати с хеликоптери и да отлетят към трета площадка за приземяване в близост до Техеран, където щели да се срещнат тайно с екипажите на С-130 от “Дезърт Уан”, да унищожат хеликоптерите и да напуснат Иран.

По време на операцията самолет АУАКС Е-3 щял да осъществява командване и контрол, следейки за ирански самолети и поддържайки пряка връзка между авионосното ударно съединение, Белия дом и командира на мисията на земята.

Но нещата не се развили така.

На път за “Дезърт Уан” един от хеликоптерите попаднал в пясъчна буря, един от роторите му се повредил и той трябвало да кацне принудително и да бъде изоставен в пустинята. Друг хеликоптер получил повреда в електроснабдяването, която разстроила жирокомпаса и навигационното му оборудване и той бил принуден да се върне на “Нимиц”. Останалите шест хеликоптера и шест самолета С-130 пристигнали на “Дезърт Уан”.

На другия ден автобус с ирански граждани се задал по едно шосе, което минавало точно през “Дезърт Уан”. Разузнаването било докладвало, че шосето е неизползваемо. Но това било грешно. Американските командоси спрели автобуса и задържали смаяните пътници. Същата вечер се установило, че един от останалите хеликоптери е в неизправност поради повреда в хидравличната система. След малко цистерна с контрабандно гориво, теглеща джип, се заклатушкала по уж неизползваемото шосе насред “Дезърт Уан”. Американските войници му препречили пътя и го спрели, но контрабандистите избягали с джипа встрани от пътя.

Осъзнавайки, че сигурността вече е безнадеждно застрашена и че минимум шест хеликоптера RH-53 са нужни, за да се гарантира успехът на мисията, командирът на операцията полковник Чарлз Бекуит, Белият дом и Пентагонът помежду си се съгласили да прекратят мисията.

Изведнъж всички се забързали в тъмното, за да се измъкнат оттам. Хеликоптерите трябвало да се презаредят и да отлетят от Иран, но докато един RH-53 рулирал, за да дозареди, се блъснал в неподвижен “Херкулес”. Той превозвал гориво и избухнал в пламъци, при което загинали осем души, а петима били сериозно ранени. Бекуит зарязал всичко, качил хората си на останалите хеликоптери С-130 и излетял, оставяйки зад себе си телата на осем американски военнослужещи, тайник със секретна документация, пет непокътнати хеликоптера и военната репутация на Америка.

И администрацията на Картър, и Пентагонът се опитали да оправдаят този провал с “повреди в оборудването” и непредвидени събития. Истината е, че замисълът и изпълнението на мисията нарушили едно кардинално правило на войната: “Направи го простичко, глупако!”. Сложната операция била обречена от самото начало поради липса на точна и актуална разузнавателна информация и впоследствие възпрепятствана от технически проблеми и сложната верига на командване, включваща всички четири американски служби, а също и ЦРУ, АНС и самия Вашингтон.

“Орлов нокът” е показателен пример за това, как не трябва да се ръководи една сложна военна операция.

Из „За разузнаването”

Книгата може да поръчате тук!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Синът на покойния израелски президент и Нобелов лауреат за мир Шимон Перес Хеми представи книгата му "Няма място за малки мечти" в Националната библиотека в София. Хеми дойде в България специално за представянето на световния бестселър на баща си, който се издава на български от КК "Труд". "Баща ми казваше на всички деца да не слушат родителите и

Богаташко рали в центъра на София събра очите на минувачи, видя "България Днес". Братя Диневи с техните охранители, бившият заместник-външен министър Милен Керемедчиев с фамозния "Астън Мартин" и Крум Дончев с "Порше" бяха сред участниците в зрелищната надпревара, в която не липсваха и знойни моделки по секси облекло.

Не са много хората, които могат да познаят Васил Иванов-Лучано. Небезизвестният бивш министър на спорта видимо се е посъстарил и прегърбил, видя "България Днес". Макар и елегантно облечен и с кърпичка в джоба на сакото, някогашният министър не прилича на себе си. На 8 юни Лучано чукна 55 години.