3 дестинации – светини, на които не трябва да пропускате да заведете децата си

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6725105 www.24chasa.bg
Къщата-музей на баба Илийца

Предлагаме ви три дестинации, три светини, свързани с българската история, с които е хубаво да запознаете децата си – Къщата на баба Илийца в с. Челопек, Даскал-Ботьовото училище в Калофер и националният историко-археологически резерват Плиска.

Откъсите по-долу са част от съвместното изданието на издателство „Труд” в. „24 часа” – „50-те светини, пред които се прекланя всеки българин”. Светините в книгата са групирани в отделни раздели. Изданието ще ориентира родителите с кои обекти е добре да запознаят децата си и едновременно с това ще им предостави сбита, но изчерпателна информация за всяка една от светините.

Къщата на баба Илийца

Даскал-Ботьовото училище днес

Къщата-музей на баба Илийца се намира в село Челопек на няколко километра от град Враца. Според историята баба Илийца е българка, която е помогнала на Ботевата чета след разгромяването й край връх Околчица във Врачанския балкан. С риск за живота си тя спасява един от Ботевите четници. Преданието разказва, че баба Илийца вървяла по малка пътека в планината, известна само на местното население, а след това е преплавала река Искър с ладия.

Снимка на Плиска отгоре

С нейната история се запознава и Иван Вазов през 1899 г., когато гостува в с. Челопек. Баба Илйца го вдъхновява да напише известния разказ „Една българка”, в който възпява нейния подвиг. Отначало разказът носи друго име („Челопешката гора”), но след първото му издаване авторът предпочита да насочи вниманието на читателите, още от самото начало, към най-същественото – подвига на баба Илийца. Истинското име на Илийца е Пена Цветковска.

В къщата-музей днес е подредена една изключително богата експозиция от стари предмети на бита и мебели, красиви килими, типичните народни носии за този край на България и т.н. Интерес за туристите представлява родословното дърво на прословутата българка.

Даскал-Ботьовото училище в Калофер

Ботьо Петков, наричан даскал Ботю, е български просветен деец и учител, съпруг на Иванка Ботева, с която имат девет деца, сред които военният деец Кирил Ботев и революционерът Христо Ботев. Ботьо Петков е останал в народната памет с името „даскал Ботю”. През 1839 г. учителят в Калофер Неофит Бозвели заминава в Цариград, с цел да води по-успешно борбата за църковна независимост. Ботьо Петков се премества в Калофер, заема неговото място и развива учителската си дейност. Успоредно с учителското дело, той пее в църквата “Св. Атанасий” в града. Като признателност за усърдието, калоферската община го изпраща в Одеса да учи в тамошната семинария през 1941 г. След завръщането си през 1943 г., Ботьо Петков продължава своята дейност като народен учител. В резултат от усърдната работа, броят на учениците нараства значително и сградата, в която се е помещавало училището, става малка и непригодна.

Ботьо Петков успява да убеди калоферската общност, че има нужда от нова, по-голяма и просторна сграда. През 1848 г. е открито новото училище в Калофер, придобило известност като Мъжко класно училище. Ботьо Петков се оказва новатор в своята учителска дейност, която организира по руски образец. За първи път той въвежда изучаването на руски език, първи разделя учениците по класове, премахва физическите наказания, за първи път въвежда провеждането на годишни изпити за учениците и др.

Благодарение на доброто обучение което получават в калоферското училище и усвояването на руски, френски и гръцки език, ученици на Ботьо Петков продължават обучението си в 25 европейски града. Сред неговите ученици са екзарх Йосиф и Иван Вазов.

Даскал-Ботьовото училище е изградено през 1848 година. Намира се в горната част на центъра на град Калофер. На първия етаж на училището е художествена галерия, в която можете да видите творби, които са свързани с историята на града и с поета Христо Ботев. На втория етаж се намира Музеят на образованието.

Пред сградата на училището е камъкът, където Христо Ботев изнася своята реч против властта на Турция. Това става на 24 май 1867 година.

Плиска

Плиска е първата столица на средновековната българска 77 държава (681–893). Национален историко-археологически резерват. Национален туристически обект. Развалините й са на 3 км северно от днешния град. Спомената е като град, основан от хан Аспарух, в т.нар. Български апокрифен летопис от 11 в. В съчинението на византийския хронист Лъв Дякон името е Плискува, у Анна Комнина е Плискова, в западноевропейските географски карти е отбелязана с името Плиска.

Плиска е построена на мястото на аул. През 811 г. е опожарена и разорена от войските на Никифор I Геник. Възстановена е до края на управлението на хан Крум. След покръстването на българите през 865 г. в Плиска идват учениците на Константин-Кирил Философ и Методий – Климент Охридски, Наум Охридски и Ангеларий (настанени са при Есхач и Чеслав) и благодарение на тяхната просветителска дейност са положени основите на Плисковско-Преславската книжовна школа. След преместването (893) на столицата във Велики Преслав, Плиска продължава да е сред стопанските и културните центрове на българската държава (във Външния град са построени жилищни сгради, малки църкви; при Южната порта на Вътрешния град – занаятчийски и търговски помещения). Превзета е (1001 г.) от византийските войски и става център на византийската администрация. Запада след набезите на печенегите (1048 г.).

През 17 в. от Плиска има само развалини. Предположението, че руините при село Абоба са останки от първата столица, е изказано от Константин Иречек (1884) и от Карел Шкорпил, който заедно с Фьодор Успенски прави (1899–1900) разкопки, организирани от Руския археологически институт в Константинопол. Разкрити са части от най-ранното землено-дървено укрепление. През 1905 г. e открит Чаталарският надпис, в който е споменато името Плиска. Укрепленията са изградени в три включени един в друг пояса и оформят т.нар. Външен град, Вътрешен град и Дворцов център. Крепостта е оградена със стени от големи каменни блокове и има четири порти, фланкирани с по две четириъгълни кули. В централната част на каменната крепост е Вътрешният град, който включва двореца на хана, изграден от камък, езически храмове, жилища на боляри, култови и стопански постройки. Първоначално ханската резиденция е била дървена (разкрити са останки от дървена сграда с кръгъл план). При хан Омуртаг върху основите на стария дворец е построен т.нар. Омуртагов дворец или Тронна палата, който е с базиликален план (вероятно в апсидата е бил тронът на хана). Външният град, защитен от землено укрепление, е обитаван от обикновеното население. В него е издигната монументалната средновековна църква „Голямата базилика”, чийто олтар е върху по-стара църква, вероятно построена по време на покръстването.

В Плиска е имало помещения за търговски и стопански нужди, което свидетелства за развитието на ранната българска култура – магазини, занаятчийски работилници (бояджийски, тъкачески, тухларници и за керемиди, пещи и работилници за керамика и за обработка на метал и производство на метални изделия – ключове и брави, оръжия, занаятчийски и земеделски сечива, за направа на обсадни машини – стълби, тарани и др., златарски и други ателиета). От разкритите сгради – жилища (юрти, землянки и каменни жилищни постройки) и некрополи, се заключава, че българите и славяните са живеели смесено. В Плиска са открити най-ранните български каменни надписи, намерено е едно от най-интересните произведения на ранносредновековната българска торевтика – розетата от Плиска. Изработена е от бронз, седемлистна, има лъчи с тъпи краища и изпъкнала плоча в средата. Върху нея е гравиран рунически надпис, който принадлежи към ранната българска традиционна писменост. Археологическите паметници показват, че Плиска е една от представителните средновековни столици в Европа. Последните проучвания (2008 г.) са свързани с езическия период на Плиска през 8–9 в. Разкрити са дървени укрепления, траншеи и дървена палисада, части от водопроводна и канализационна мрежа, подземни тайни ходници под Цитаделата във Вътрешния град, сгради и полувкопани жилища от различни периоди, включително от 11 в. Сред находките има византийски монети и византийски и български печати (на царете Симеон I и Петър I, на архиепископ Георги).

Из „50-те светини, пред които се прекланя всеки българин”

Книгите може да поръчате тук!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На свобода е пуснат 20-годишният компютърен специалист Кристиян Бойков, обвинен за хакването на данни от системата на НАП. Ден след ареста му Софийската градска прокуратура реши да пусне младежа срещу подписка и да го освободи незабавно от следствения арест на "Г.М. Димитров". Разследващите са събрали допълнителни доказателства по делото,

Министерски съвет е най-доброто място за вдъхновение за карикатуриста Чавдар Николов. Майсторът на рисуваната сатира бе изловен от топпапараците на "България Днес" да обикаля около властовите сгради на бул. "Дондуков", нарамил торбичка с най-ценното си - материали за шаржове. Николов очевидно е готов, щом види някой управник,

Мая Манолова дъх не може да си поеме от работа. Омбудсманът проведе сериозен разговор по телефона, след което забърза крачка явно за важна делова среща. Макар динамичното си всекидневие, Мановола поддържа стилен външен вид, като се започне от фризурата й, минава през бутикова чанта и завършва с обувките й.