Никола Антонов има ученици от Македония и Беларус
Византийското пеене успокоява деца с аутизъм
“Господине, господине, искам да пея до вас и да гледам в книгата, защото това е много яко!”. Така, по детски искрено, реагира 12-годишно момиче, след като чува служба с византийски напеви в Кремиковския манастир. Господинът е Никола Антонов, който работи в IT сферата, но от около година преподава доброволно в работилница по източноцърковно пеене в кв. “Младост 3”. “Случващото се в храма “Рождество Христово” е действително нещо ново, което не е правено в България по този начин”, казва Никола. В живота му музиката винаги върви паралелно първо с кариерата му в БНР, а след това и със скока, който прави в IT света и технологиите.
Едногласното пеене, наричано източноцърковно или византийско, е разпространено на Балканите от векове. Един от основоположниците на стила е св. Йоан Кукузел. Вторият клон на църковната музика е полифоничното хорово пеене, което идва от Русия и е познато като западно. Едногласното пеене на служби е все по-рядко срещано в България, а специалистите са единици. След като завършва семинарията през 1996 г., Никола трупа опит като хорист в професионални състави. Изучава класическо пеене на частни уроци. Лауреат е на международни награди.
Работилницата е много повече от курс по пеене и към нея проявяват интерес много млади хора. Има тийнейджъри, които не са от София, но следят уроците, които Никола качва напълно безплатно в интернет. “За мен това е индикация, че има много бъдеще в това да се работи с децата,
без да им се
натрапва животът
в църквата
Те трябва да го потърсят сами”, смята Никола. “Византийската музика успокоява, без да те успива, а напротив - събужда вътрешни сетива, които са заспали. Все едно да имаш мускулчета в тялото, които никога не си използвал, но след специална тренировка ги преоткриваш”, казва Никола.
В Кремиковския манастир всяко лято се провеждат лагери, посещавани от деца на различна възраст. През последните години манастирът кани Никола да пее на службите с децата и да участва в техните вечери на талантите. Той е силно изненадан от интереса, който проявяват децата точно към източното пеене и към невмите (византийските ноти). По време на службите те с интерес се скупчват около него. Веднъж правят и среща с деца аутисти, на които се оказва, че тази музика въздейства по особен начин. Родителите им разказват, че поначало музиката ги възбужда и ги кара да се вълнуват силно. “Децата стояха в храма един час.
Аз им пях, те
също пяха с мен.
Родителите
плакаха
след това. Ние никога не сме ги виждали толкова спокойни, ми казваха. Тогава видях какво въздействие има тази музика, изпълнена по начина, по който са ни я предали нашите възрожденци”, спомня си той. “Забелязал съм, няма значение млади или стари - хората се заслушват. И не могат да разберат какво, но нещо някак им въздейства. Това не е моя заслуга. Усещането не е наслада от чиста естетика, а въздействие на много по-дълбоко ниво, създадено от вековен автентичен духовен опит на църквата, който сме загърбили”.
Според Никола технологиите не само че не пречат на духовното, а идват да ни помогнат. Какво по-лесно от сега, когато можеш за части от секундата да се свържеш е другия край на света, още повече на универсален език, какъвто е музиката, казва Никола. В Америка има интерес към византийската музика, точно към тези древни невми, но там ги изпълняват на английски език. В природата на самата музика е тя да се интерпретира на всякакви езици. “Всеизвестно е, че в църквата се служи на църковнославянски, който е неразбираем за хората. Още като студент ме вълнуваше тази тема - как може езикът да се осъвремени, да бъде достъпен за хората, включително да бъде интересен и за младите”, разказва Никола.
Отдалечаването на хората от църквата като институция е напълно закономерно, защото тя не общува с тях на разбираем език. Малко по малко Никола се занимава с преводи на църковни песнопения на български. “Положението в България е
много страшно,
защото не хората,
свещениците не
разбират какво
говорят
И това е много голям проблем, за който нищо не се прави. Единствено се говори, че той съществува. Тук-там се случва някой нещо да преведе, но понеже не се подкрепя централно от църквата, се прави между другото, понякога напълно аматьорски. И много често тези усилия имат обратен ефект.”
Още като студент Никола започва да сътрудничи, а по-късно и води църковно предаване на програма “Христо Ботев” по БНР. От 2001 до 2005 г.
води новините
по програма
“Хоризонт” на
БНР. За кратък период има фирма със свой приятел, с когото разработват телекомуникационни решения VoIP и така влиза в света на технологиите. Професионалното му развитие през годините върви ръка за ръка с музикалното. Никола оценява, че ако не се беше развил в стабилна професия, едва ли днес щеше да му е до музика.
През 2008 г. го канят да оглави IT отдела на българска производствена фирма, занимаваща се и с международна търговия. Така навлиза в света на сериозния бизнес. В този период музиката остава на заден план.
Днес работи в IT отдела на стабилна българска фирма, която се занимава със складова логистика и спедиция. Завърнал се вече към музиката, той успешно съвместява двете сфери на развитие. През 2013 г. основава собствена солова формация за източно пеене, с която популяризира тази традиция.
Традицията на византийското, едногласно пеене се съхранява и развива най-добре в Гърция, затова Никола започва да пътува и да се учи от опита на най-изтъкнатите майстори на традиционната църковна музика. Постоянен член е на гръцки византийски хор под ръководството на един от най-изтъкнатите съвременни преподаватели - Григорий Папаемануил. След месец има концерти в Солун и Драма. “Църквата може да въздейства на хората индиректно. Следва да избягваме наставническия и морализаторски тон. Можем да забравим, че по този начин ще заинтригуваме един млад човек. Това, което се предлага в църквата, е лекарство, но ние не знаем, че сме болни. Ако някой дойде и ни каже “трябва да направиш това и да пиеш онова”, без да знаем, че сме болни, тогава веднага се появява естественият вътрешен защитен механизъм: “Абе, ти ли ще ми кажеш на мен!”. Затова лекарството трябва да се предлага по друг начин на хората”, казва Никола.
Междувременно Никола създава и канал в “Ютюб” с близо 1300 последователи, в който редовно качва записи на уроци и песнопения от църковните празници. “В интернет нямаше нищо от богатата и стара българска традиция”, посочва той. Нашите възрожденци не са били само литератори и революционери, а и музиканти.
Отец Неофит Рилски например освен, че е основател на българското светско образование, е бил гениален композитор на църковна музика, а наследството му се пази в Рилския манастир.
То се цени и изучава в съседна Гърция, а тук се знае малко. Едно време всичко това е вървяло паралелно: както са били революционери и са се борили за свободата на народа ни, така са писали и са превеждали песнопенията на св. Йоан Кукузел и са жадували за автентично българско църковно пеене в храмовете. “Това е нещо, за се знае срамно малко в България. Като стане дума за патриотизъм, обикновено започваме да се бием в гърдите, а всъщност това е истинският патриотизъм. Възрожденците-химнописци са ни оставили едно невероятно музикално наследство, което е световно богатство, а то седи забравено”, разказва Никола.
Той започва да попълва този канал в “Ютюб” и покрай него се запознава и с много майстори от Гърция, попаднали на неговите песнопения. Макар че пее на църковнославянски, те чуват и разпознават автентичната музика. Прави и няколко уебинара по църковно пеене в интернет.
Никола отчита като късмет, че неговите колеги и работодатели в IT бранша винаги са проявявали разбиране към заниманията му. Дори са инвестирали в тях, виждайки, че това е нещо ценно и приносно към цялата българска култура, а не прищявка. От 2 г. Никола е член на най-известния български мъжки църковен хор “Св. Йоан Кукузел - Ангелогласния”, където е и солист.
Всички уроци, които той преподава в работилницата в църквата, се записват на видео и веднага се качват в интернет. Създава и страница в платформата за онлайн обучение “Мудъл”, която се ползва от университетите за студентите дистанционно обучение. Целта е съдържанието на курса да се организира и да може да се ползва и от хора, които нямат възможност да посещават занятията на място. Курсът се провежда в
2 групи - начинаещи и напреднали,
като в момента
наброява над 110 студенти
Част от тях са и от чужбина - от Русия, от Беларус, Македония - страни, в които се пее на църковнославянски език. “Никой друг не прилага този подход. Има и други курсове по пеене, хората ходят с години и трудно пропяват. Как да се случи, като ходят веднъж в седмицата? Можете ли да се научите да свирите на пиано с един час седмично? С пеенето е същото. Гласът е инструмент не по-малко сложен от пианото. При нас всичко е напълно безплатно и свободно, уроците в “Ютюб” са публични”, разказва Никола. “Това е мисия, която осмисля живота ми”, споделя той. “Зад това, което правим, не стои нито проект, нито финансиране. Единствено гостоприемството на храма в “Младост” и подкрепата на свещениците. Никой не се пита има ли смисъл. Това е очевидно”, отбелязва Никола.
Отваряне на църквата в близко бъдеще е трудно да се очаква, но все пак се виждат отделни инициативи на активни енории, както и на някои млади митрополити. Литургията в християнството винаги е била свързана с музика. “Самото богослужение е построено като едно пътешествие. В църквата службата те качва на един асансьор, възнася те догоре, до небето, където отиваш на гости на Господ. Почерпваш се на трапезата и се прибираш. Излизаш от храма и се връщаш в своя живот. Музиката е точно асансьорът, който те възнася”, смята той.
Невмите показват автентичното звучене на музиката на св. Йоан Кукузел
Невмите (византийски ноти) претърпяват развитие. Тези, които св. Йоан Кукузел използва, са записване на музика си, днес не могат да бъдат разчетени. Ние сме наследили невмите, които ползваме (на снимката), от последната реформа, извършена в Цариград, и въпреки че изглеждат като много старо писмо, всъщност са едва около 200-годишни.
Особеното е, че като видиш една мелодия, написана на петолиние, пееш това, което е написано. Невмите ти позволяват да изпееш дадена формула по няколко начина спрямо този, който ти пасва. При предаването на петолиние не може да се отрази това разнообразие и трябва да се избере един от начините.
Едногласната византийска църковна музика се формира около VII-VIII в. Византийското осмогласие лежи върху специфичен набор от напеви, наречени гласове, върху които са построени мелодиите. Основоположник на осмогласието е св. Йоан Дамаскин, който бил теолог и създател на основната богослужебна книга “Осмогласник”, която се ползва и до днес.
В България древните източни гами са изоставени в началото на XX в. под влияние на западноевропейската музика и дошлата от Русия хорова музика. Пее се по невми, но с европейски интервали. Това е българската специфика в тази музика. Работилницата на Никола се стреми да се върне старото звучене. Той използва софтуер, който възпроизвежда точно тези интервали, за да могат хората да привикнат слуха си към тях. Те са много по-различни от познатите интервали тон и полутон. Във византийската музика има цял тон, намален и минимален, както голям и малък полутон, което прави тази музика много по-цветна, макар и едногласна.