Цар Борис III не позволява на Източния фронт да се бият български легиони

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6749528 www.24chasa.bg
Протокол за присъединяване на България към пакта, 1 март 1941 г.

Освен Баба Марта и националния празник на България в началото на месец март има и други важни събития, свързани с нашата история, които е добре да познаваме.

На 1 март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, а няколко дни по-късно, на 9 март, немската армия влиза от Румъния в България. До какво довежда това и какви събития следват? Каква е политическата обстановка в България и какви ходове предприемат различните парти?

Предлагаме ви откъс от книгата „50-те най-важни дати, които промениха българската история”, от който ще си припомните как и защо България влиза във Втората световна война и какви са последиците за страната.

1 март 1941 г.

Включване на България във Втората световна война

На 1 март 1941 г. в двореца Белведере във Виена премиерът Богдан Филов подписва протокол за присъединяване към Тристранния пакт. На България се обещава излаз на Бяло море от устието на р. Струма до устието на р. Марица. На този етап териториите на Егейска Македония западно от р. Струма, вкл. и Солун, Хитлер обещава за излаз на Бяло море на Югославия. 680-хилядна немска армия влиза от Румъния в България и на 9 март покрива българо-гръцката и българо-сръбската граница. Веднага след този акт английските и американските дипломати напускат страната.

На 2 март 1941 г. Народното събрание е свикано на извънредна сесия. Откривайки я председателят на НС Логофетов в своята реч подчертава значението на немско-руския съюзен договор за включването на България в пакта: „Ние, българите, формално и фактически се разбрахме с нашите сърдечни приятели германците и италианците и техния съюзник Япония, без да нарушаваме традиционното си искрено приятелство с руския народ, приятел на силите на Оста.” Министър-председателят Филов в декларацията на правителството, подчертавайки, че България фактически се присъединява към съществувалия тогава германо-съветски съюз, заявява: „Ние смятаме, че пактът, който подписахме, не нарушава договорите, които имаме със съседите и че ще продължим нашата политика на традиционно приятелство със Съветския съюз.”

На 19 април, наречен Български Великден, българските войски навлизат в Югославия, а на 20 април – в Гърция, и то без да се налага да се водят активни бойни действия. По този начин българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии, населени с българи. Българската армия е посрещната на повечето места като освободителка, цар Борис III е обявен за „цар-обединител”, а правителството повдига неимоверно своя престиж.

Малко по-късно, след допълнителни преговори, Охрид също е предаден на България от италианците на 24 май 1941 г. В резултат под българска администрация попадат по-големият дял от Вардарска Македония, източният дял на Егейска Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини и Поморавието при западна граница със Сърбия по Санстефанския мирен договор. Съгласно т. нар. спогодба „Доктор Клодиус” България поема временен ангажимент да замени германските войски на територията на Македония, Моравско и Западна Тракия, като създаде администрация на тези райони и запази различни германски икономически интереси там. Българската армия има само охранителни функции в новоосвободените земи. Те са дадени „под временно българско управление”.

Освен в пряко присъединените към България райони на Пиротско и Вранско, германците изискват от България да дислоцира войски във вътрешността на Сърбия. Причината е да се освободят балканските сили на Вермахта, за да се хвърлят на Източния фронт, а функциите им за борба с четниците и партизаните да се поемат от България. Така през януари 1942 г. българските войски проникват дълбоко в сръбска територия, вкл. и в Шумадия. Окупационното пространство включва: северно от Голак планина, източно от река Ибър, гр. Кралево и Крагуевац, южно от гр. Лапово, западно от българската граница. След излизането на Италия от войната през лятото на 1943 г., български части заемат и централните части на Егейска Македония със Солунско (без самия град) и Халкидическия полуостров.

Постепенно международната обстановка се влошава. След като укрепва позициите си на Балканите, Хитлер започва поредната си военна кампания – срещу СССР. На 22 юни 1941 година войските на Вермахта преминават границите на СССР. Два дни след германското нахлуване Англия и Съединените щати обявяват, че ще подкрепят Русия. След избухването на войната със СССР, макар и съюзник на Германия, България продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР и не изпраща редовни войски на Източния фронт. Цар Борис III не позволява на фронта да замине дори и легион от доброволци (подобно на испанската Синя дивизия), въпреки че в Германската легация в София били постъпили 1500 молби на български младежи – ратници и легионери, които искат да се бият срещу болшевизма.

Междувременно все повече се засилва борбата на комунистите против правителството. Радиостанция „Христо Ботев” излъчва програмата на Отечествения фронт (ОФ). Това е предложение на комунистите за създаване на широк обществен фронт против правителството. В тази програма се настоява България да не участва пряко във военните действия, да се отзоват българските войски от съседните държави, да се скъса съюзът с Оста и страната да се присъедини към антихитлеристката коалиция. През февруари 1943 година, след като съветската армия надделява над войските на Вермахта при Сталинград, започва постепенно прелом в хода на военните действия. Кризата се задълбочава от смъртта на цар Борис III през август 1943 г., който е най-авторитетната консолидираща фигура в българския политически живот. През септември 1943 г. е обявена окончателно и капитулацията на Италия. Това усложнява положението на България като германски съюзник.

Новото правителство на Добри Божилов е притиснато от активизираната дейност на въоръжената опозиция. Още от началото на 1943 година комунистите започват да създават своя военна организация, която централизира партизанското движение. В отговор правителството създава жандармерия за борба с партизаните, която нерядко прибягва до разстрели. Така конфликтът между партизани и правителство все повече се задълбочава, вместо да затихне. През пролетта на 1944 г. правителството решава да ликвидира партизанското движение. Мобилизирани са около 100 000 войници, полицаи и жандармеристи в масови акции срещу партизаните. Резултатът обаче е далеч от желания – с наближаването на Червената армия към България повече хора се присъединяват към партизанските формирования. Едновременно с вътрешните проблеми все повече се засилва натискът от Москва. На 18 май 1944 година съветското правителство връчва остра нота на България с искането България незабавно да скъса съюза с Германия. Още същия ден кабинетът на Добри Божилов подава оставка, за да не даде категоричен отговор. Образуваното на 1 юни 1944 година правителство на Иван Багрянов има за задача да намери изход от задълбочаващата се криза.

На 5 септември 1944 г. последва обявяване на война и от страна на СССР. На 8 септември части на Червената армия прекосяват от север българската граница. Тяхното присъствие улеснява правителствената промяна в страната, извършена на 9 септември 1944 г. Съставено е правителство на Отечествения фронт, което предприема незабавни мерки за практическото осъществяване на действията срещу хитлеристка Германия, след като на 8 септември 1944 г. кабинетът на К. Муравиев й е обявил вече война. По силата на Крайовския договор Югославия дава съгласието си за преминаване на части от българската войска през нейна територия като съставни части на Червената армия. България участва със свои войскови части в окончателния разгром на хитлеристка Германия през есента на 1944 и пролетта на 1945 г. Благодарение на това тя избягва надвисналата над нея опасност от нова национална катастрофа. Мирният договор между нея и държавите победителки във Втората световна война е сключен на 10 февруари 1947 г. в Париж.

Според него границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г, т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Освен това тя се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. На Югославия. По настояване на западните Велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември с. г.

Из „50-те най-важни дати, които промениха българската история”

Книгата може да поръчате тук.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Руският хокеист Никита Щербак може и безуспешно да си търси отбор, но е намерил супер жена. Тя се казва Лори и е зашеметяващ канадски модел. Двамата се запознават, докато Никита играе в първенството зад океана. След като договорът му с "Онтарио" изтече, Щербак се прибра в родината си и взе със себе си жената

Нападателят на "Пари Сен Жермен" Мауро Икарди е зачеркнал сестра си Ивана и не иска да има нищо общо с нея. Причината е войната й с жена му Уанда Нара. Сексапилната роднина на голаджията не може да понася снаха си. И не го крие. Ивана не пропуска възможност да нападне Уанда. "Брат ми и аз не сключихме мир - признава Ивана

Николай Михайлов най-вероятно повече няма да играе за "Левски", научи "България днес". Стражът приключва втория си период в родния клуб, въпреки че има договор за още 1,5 г. В момента вратарят не тренира с тима, а се подготвя отделно. Официалната информация е, че има контузия в левия глезен. Не се очаква да попадне в групата за последните два мача