Първият скандал с тока е от 1900 г.

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6753468 www.24chasa.bg
Първите трамваи тръгват на 1 януари 1901 г.

Много мъка тече “по жицата” от тогава до днес

“Токов удар” разтърси родната енергетика още в зората на електроподаването. През 1900 г. правителството въведе извънреден данък, за да плати на чужди компании. Народът се вдигна на бунт, смазан жестоко със силата на войската.

Много мъка тече “по жицата” от тогава до днес. Ампутираха ни атомната електроцентрала и отказват да й сложат протеза. Разни вносни ЕРП-та бъркат в отънелия джоб на българина. В сметките има словесни конфигурации като “високоефективно комбинирано производство”.

Само сюрреалистите

знаят какво

означава това

Едва станала столица, София мечтае да смени газените фенери с електрически. Първо светва градината пред бившия турски конак, пригоден за княжески дворец. На 1 юли 1879 г. тук е организирано невиждано зрелище.

“Г-н доктор Моллов достави из Виена апарат и други потреби за произвеждане на електрическо слънце, което осветяваше всичката градина и градския часовник”, съобщава вестник “Марица”.

Димитър Моллов е пионер на нашето здравеопазване и не иска софиянци да си вадят очите по тъмни доби. Неговата динамомашина обаче не може да освети цялата столица. За решаване на проблема се появяват идеи, които изумяват със своята иновация. Едната е над града да лети балон, който да пръска светлина по сокаците. Другата предлага от връх Камен дел

прожектор да хвърля

лъчи като

слънчевите

Общината започва да търси реално решение на въпроса. Проведена е серия от търгове за електрифициране на града, който Константин Иречек нарича бъдещ “български Париз”.Европейски фирми надушват далаверата и точат зъби да захапят апетитната концесия. Австрийски, германски, френски и британски компании са кандидати да замрежат с жици софийското небе.

Най-сетне през 1891 г. се класира “Ганц и Сие” със седалище в Будапеща. Премиерът Стефан Стамболов уведомява кмета Димитър Петков: “Съобщавам ви, г-не кмете, че одобрявам търга за отдаване на предприемач осветлението на столицата с електричество върху “Ганц и Сие” за една сума от 2 423 249 лв.”

Маджарите оглеждат

полите на Витоша

и решават, че е най-удачно да се построи водноелектрическа централа в село Бояна. Те наемат прочути трънски майстори, които започват градежа. Камък по камък се извисява снагата на първата българска ВЕЦ.

Оказва се обаче, че общината няма средства да се разплати с компанията и след серия от скандали проектът е спрян. “Ганц и Сие” си взема чертежите, сбогува се с буйната Боянска река и отива да си ближе финансовите рани на брега на тихия бял Дунав. Продължават мъките с търговете. През 1898 г. са разпратени покани до 26 иностранни фирми, от които се явяват само три. Най-изгодни са условията на французина Шарл Бертолюс.

Той предлага

електроформат

от 18 стотинки

на киловатчас

за улично осветление, а ако лампите светят цяла нощ, го намалява на 15 стотинки. 70 стотинки е цената за частното осветление и 20 стотинки за двигателна сила. С протокол № 59 от 16 юли 1898 г. Общинският съвет казва едно “Бравос!” и му харизва концесията.

Скоро става ясно, че Шарл е майстор на електрически фокуси. Пуска искане до общината неговата концесия да се прехвърли на други две компании. Осветлението да поеме френското “Дружество на големите предприятия в Марсилия”, а трамваите да отидат в белгийското “Анонимно дружество за електрически трамваи в София”.

Всяко от тях му брои по 175 хил. лева. Шарл прибира парите и

вдига луксозна

вила край Сена,

по чието поречие няма електрически централи. В договорите с двете дружества пише, че за нуждите на осветлението трябва да се изгради ВЕЦ на река Искър при село Панчарево. За трамваите пък да се построи термоелектрическа централа, там, където е сега депото “Банишора”.

Първо са хванати водите на Искъра. Историкът на българската енергетика Мире Спиров описва строително-монтажната дейност:

“Реката е преградена с бент от каменна зидария, на който има две стоманени клапи, които нормално са легнали, а при маловодие се изправят и така се създава възможност за дневно изравняване. От десния бряг на реката има савак с два вертикални затвора и утаечна камера. Оттук започва отклонителният покрит бетонен канал с дължина 149 m, а после тунел с дължина 1167 m.”

Мире Спиров продължава:

“Машинната зала на централата е с размери 30х12,5 m и е предвидена за инсталиране на 6 турбогрупи, от които първоначално се монтират 4 групи. Турбините са “Францис”, производство на “Пикард-Пикте и Сие”, Женева, с хоризонтален вал и мощност на вала 500 hp, кпд 75% и 400 об./min, регулируеми с центробежен регулатор.”

Междувременно в София се изгражда електрическата мрежа, срещу която протестират гражданите. Иван Вазов свидетелства:

“Какво ахкане и негодувание у всички софиянци, когато гледаха запречкването със стълпове софийските мегдани и улици за нуждите на електрическото осветление и на електрическия трамвай и замрежването въздуха с тая паяжина от медни жици! Никога столицата не е знаела, че е имала толкова любители на красотата си!”, възкликва народният поет.

Осветлението

е пуснато

на 1 ноември 1900 г.,

а трамваите тръгват на 1 януари 1901 г. Първоначално токът има само 17 частни абонати, а трамвайните маршрути са едва 5. Скоро обаче абонатите стават 249, пусната е и извънградска линия до село Княжево. Дотогава там е ходил трамвай с конска тяга.

“Когато цяла София се извози и насити на трамвая, вредих се и аз да му се порадвам и се качих при Банката на вагона с надпис “Гарата-Игнатиев”, пише Вазов на 7 февруари.

Тогавашната БНБ е на ул. “Александър Батенберг”, сградата съществува и днес.

Пак няма пари за уреждане на сметките с концесионерите. Повтаря се случаят с “Ганц и Сие”. На власт е правителството на Тодор Иванчов, който не иска да провали за втори път електрификацията на столицата.

“Що да сторя?”,

пита се премиерът

И намира решение в средновековния “десятък”. Иванчов е роден през 1858 г. в Търново, помни как турците са събирали жестокия данък. Вземали по една десета от всичко - от житото, плодовете и зеленчуците, домашния добитък.

След Освобождението Иванчов става директор на Статистическото бюро и знае, че десятъкът е най-сигурният начин да се напълни хазната. По същия начин неговият потомък Симеон Дянков обложи с 10 процента спестяванията на българина.

Законопроектът за десятъка е внесен в Народното събрание през ноември 1899 г. Веднага започват протестни митинги, в които участват над 350 000 недоволни. След приемането на закона протестите прерастват в открит бунт.

Първа въстава Варна. На 5 март 1900 г. там войската открива огън срещу онези, които отказват да платят непосилния данък.

Двама са убити,

десетина са ранените

После пламва цяла Североизточна България. На 17 април се вдига Тръстеник, на 22 май на барикадите е Дуранкулак. Към тях се присъединяват околните села. Обявено е военно положение в два окръга и пет околии.

Решителната битка става при Дуранкулашките могили, където кавалерия напада селяните “На нож!”. Стотици са загиналите, ранените, арестуваните, малтретираните и съдените.

Гуляйджии чупят газените фенери

Палят си цигарата и ги халосват с бастуна

Газените фенери са наследство от игото. Продължават да мъждукат и след Освобождението по софийските улици. Черпят енергия от газена тенекия, която дълбоко се врязва в българския бит.

“Каква нищожна роля играе у нас газът, с който Батум ни снабдява, в сравнение с тенекетата, в които ни изпращат този газ”, пише Алеко Константинов. Той сочи тяхната неизбежност като водоноски, покривало на стрехите и средство за гюрултия при избори.

Газеното тенеке има принос и в демографския ръст на нацията. Когато главата на момата стърчала над него, вече ставала за “оная работа”.

През 1879 г. една трета от общинския бюджет е гласуван за уличното осветление. Диогеновци, наречени фенерджии, обслужват съоръженията. Ето какво се случва според столичния хронист Георги Каназирски-Верин.

***

На всеки 50 крачки имаше поставен фенер, а в него петролна лампа. Всяко утро фенерджията с малката си стълбичка през рамо и тенекето петрол в ръка обхождаше своя район, избърсваше шишето, подреждаше фитила, наливаше петрол, слагаше шишето полегато, за да е готово за запалване, и отминаваше.

Колко фенера се падаха на един фенерджия - не зная, но сигурно не по-малко от сто. Вечер същият ще мине да ги запали, а в известен час сутринта - да ги загаси. Често той намираше своята работа извършена от други.

Компании весело настроени се връщаха от гуляй. Някой иска да си запали цигарата, а няма кибрит.

Фенерът не е много висок. Като се повдигне на пръсти, той долавя лампата, вдига фитила и си пали цигарата.

Сега много зависи от “градуса” на настроението му. Ако е с нормална температура, свива или не свива фитила и оставя лампата на мястото й във фенера, но ако температурата му е висока, то той или ще остави лампата с вдигнат фитил, от което шишето ще се спука и фенерът ще се опуши, или, за по-голям ефект пред другарите, след като си запали цигарата, ще хвърли лампата на улицата или пък, ако е нервен, ще остави лампата във фенера и после ще се извърти с бастуна по фенера и… чат, и стъклата ще издрънчат по земята, а другите се заливат от смях.

Вълномотор работи със силата на морето

Патентът е на едисоновеца Михаил Зидаров

Значително можем да помогнем на енергетиката, ако приложим изобретението на Михаил Зидаров. Това е Вълномотор, който работи със силата на морската шир. Неговата история е емблематична за пословичната ни подозрителност.

Едисоновецът Зидаров е родом от Стара Загора. През 1910 г. той дири признание по българските друмища. Показва своя Вълномотор по панаири и сборове, както се показва теле с две глави или говорещо куче.

Михаил Зидаров пристига в Пазарджик и отсяда в хотел “Търговски”. Търси средства за патент и експлоатация на изобретението. Образувано е акционерно дружество от шестима търговци плюс адвокат, банкер, запасен подполковник и земеделец. Основният капитал е 25 000 лв. Предвидени са 500 акции по 50 лв. парчето.

Нашенците гледат модела, питат, почесват се. Зидаров им обяснява: като се потопи във водата, машината обира енергията на морските вълни и я преобразува във въртеливо движение. Това не е илюзорният “вечен двигател”, застрахова се изобретателят. Доказано е, че такъв не може да бъде построен.

Всичко завършва с лаконична бележка в местния вестник: “Акционерното д-во “Вълномотор-Зидаров”. То се разтури, понеже до определеното време не са се продали нужното число акции.”

Зидаровата машина влиза и в Народното събрание. Всуе писателят Тодор Влайков пледира, че авторът е с “едни особени възгледи, дошъл е почти в отчаяние и няма с какво да живее”. Пари няма, отрязват го депутатите!

Ненамерил признание в родината, Михаил Зидаров го дири в чужбина. През 1913 г. той получава авторски гаранции във Виена под № 59872 и № 59880.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Димитър Бербатов не би се кандидатирал да управлява българския футбол, ако не е напълно готов за това. "Имам много амбиции, свързани с различни неща - каза той пред NOVA. - Да ръководиш целия футбол наистина трябва да си много готов. Да знаеш къде отиваш, как ще действаш, хората, с които ще работиш, защото не може да си сам. Да имаш съмишленици.

Жена е новият изпълнителен директор на Висшата лига. Сузана Динидж ще застане на поста от началото 2019-а. Тя ще замени Ричард Скъдамор, който бе начело на Премиършип 19 години. Динидж се превръща в първата жена, която заема толкова важен ръководен пост във футбола. Това на практика я превръща в най-могъщата жена във футбола и в британския спорт.

Английският "Фулъм" уволни мениджъра Славиша Йоканович. Бившият треньор на "Левски" бе начело на тима от 2015 година, като успя да го вкара във Висшата лига. Стартът там е отчайващ и в момента "котиджърс" са на последно място с 5 точки от 12 мача. На мястото на Йоканович застана Калудио Раниери. Италианецът направи "Лестър" шампион на Англия две