Проф. Константинов: Михаил, Константин и Симеон са царете на сърцето ми

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6778476 www.24chasa.bg
Математикът със синовете си (от ляво на дясно) Симеон, Михаил и Константин и 13-годишната си внучка Михаела СНИМКА: ЙОРДАН СИМЕОНОВ

Именитият математик, който навърши 70 г., издаде поредна книга и работи на четири места

Графиците им обикновено се разминават, но случи ли се да се съберат, няма по-щастлив мъж от баща им - математика Михаил Константинов. Не знам дали е избрал имената на синовете си Михаил, Константин и Симеон, защото са царски, но със сигурност тримата са царете на сърцето му. И, разбира се, 13-годишната му внучка Михаела. Оживено ръкомахат, смеят се и се радват един на друг, когато са заедно.

Професорът с потомците си на 60-годишнината си. СНИМКА" ЛИЧЕН АРХИВ

Обич голяма!

Мишо Константинов със синовете си Константин и Симеон някъде в планината

“24 часа” видя това, защото събра чаровната компания за обща снимка дни след като именитият професор навърши 70 г. Юбилея си той отпразнувал в малко заведение близо до дома. Просълзил се, когато на милото тържество му поднесли тортата с надпис 70, довери ми 19-годишният му син Константин.

Заснехме гордия баща с потомците му усмихнати и прегърнати. Предишната им обща снимка била преди 10 г., на неговата 60-годишнина. “Тогава Михаела беше една мъничка топчица - само на 3 години, помните ли!”, възкликна професорът. Днес красивото момиче е на 13 и учи там, където и чичовците й - в 129-о, или Испанската гимназия. Дали има нещо съдбовно в тази традиция, не знам, но младежите се радват на успех.

Проф. Константинов не дава вид да страда, че

никой от потомците

не избира

професията му

- математик. Средният му син, Константин, следва с отличие химия, а най-големият, 44-годишният Михаил, се радва на успешна кариера в киното и рекламата. Най-малкият му син, 17-годишният Симеон, който е в 11-и клас на Френската гимназия, ще избере професията инженер, а внучката Михаела мечтае да стане моден дизайнер. “Но му е болка, усещам го”, споделя Константин. Според него тъкмо той е бил нарочен да продължи пътя на баща си. “Никога обаче не съм те притискал да го правиш!” отвърна Константинов-старши.

Професорът е потомствен математик: баща му е бил машинен инженер, професор, дядо му по майчина линия бил също инженер, но и отличен математик, майка му е от първия випуск на завършили у нас архитекти, а баба му е учителка по математика, една от малкото тогава жени математички у нас. Другият му дядо, известен софийски адвокат, е починал преди войната.

Нормално е да мечтае за приемственост. Навремето следвал инженерство в МЕИ, но, както сам споделя, “поради глупост не се дипломирах”. Прави това чак през 1982 г., когато взема 5 години за една и завършва математика в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Днес не без гордост заявява, че

учени по света

са го цитирали

над 1500 пъти,

а сам е автор на 600 научни труда, от които 30 книги.

Следва философията “Дай свобода на другия, ако наистина го обичаш”. Споделя, че дамите в младостта му тълкували това като незаинтересованост. Самият той е свободолюбив и не понася някой да му диша във врата. Гледа да не го прави и с близките си. “Татко обаче влияе по безпрецедентен начин върху всички нас”, споделя най-големият му син Михаил - но нито ни пришпорва, нито се опитва да прави дипломация, а действа с авторитет.”

Тримата рядко са го виждали ядосан, още по-малко да удря по масата. “И това е големият му коз, защото всичко друго е емоция, която бързо изгаря в пространството. Докато спокойното излъчване и авторитетът дават стабилност”, казва Михаил. Единственото, което тримата не харесват у баща си, е менторският тон, придобит според тях от битността му на преподавател. “Ама то си е професионална деформация -

аз съм свикнал

да говоря пред

200 души!”,

отвръща им благо професорът.

По думите на Константин, баща му винаги е казвал: “Правете това, което ви е интересно и което бихте работили, без да получавате пари”.

“Малък идеалистичен остров в кръга на мъжете Константинови”, възкликвам невярваща аз. “Да, но реализиран!”, в хор ми отговарят те. Михаил споменава, че също учил математика. “Но пък да снимам филми, ми беше хоби.

Татко ме посъветва

да направя професия

от хобито си

Послушах го и съм щастлив”, признава младият мъж.

“Ако това хоби започне да им носи и пари, ще е по най-лекия и хубав начин”, смята баща им. “Пари всъщност ти трябват само толкова, колкото да живееш нормално - за какво са ти повече?”, убеден е той. Според него многото пари могат да донесат и голямо нещастие - да отвлекат детето ти, да пострада цялото ти семейство, а и самите пари да започнат да те управляват. Както се случва в страни като нашата. Харесва милиардери филантропи като Бил Гейтс и Джеф Безос, за които парите са само средство към по-голяма интелектуална цел.

Очевидно е успял да направи вещи тримата си потомци и в изборната проблематика - твърдят, че това е честа тема за разговори помежду им, особено около избори. Посещавали са конференции и семинари по темата, които баща им е организирал или са с негово участие. А самият Константинов твърди, че попаднал в това ветровито поприще съвсем случайно. През 90-те години написали с колега поредица статии във в. “Демокрация” за големите манипулации на изборите за ВНС. Всъщност, заедно с Николай Вълчанов те двамата въвеждат концепцията за “500 000 фантома”, които опорочават изборите за Велико народно събрание. Така през 1991 г. попада в една от първите ЦИК за избор на президент и вицепрезидент, когато първият демократично избран държавен глава става Желю Желев. Оттогава, та чак до 2011 г.

или е в

ръководството

на ЦИК, или е

в състава й

Ще има ли нови парламентарни избори, питам четиримата Константинови. Всичките ми отговарят дружно: “Молете се да не е скоро!”. Догодина има два национални вота - за европарламент и за местна власт, и те са ни достатъчни, смята професорът. Според него, ако много настояваме, може да се съчетаят с парламентарни, но няма смисъл. Всъщност дотогава има толкова време, че всичко може да се случи.

Друг “ресор” на Михаил Константинов се оказва публицистиката. “Това, че съм математик, ми помага да мисля логично и да не пиша глупости”, обясни преди време увлечението си. Пише с лекота, а и медиите го обичат, защото си е талант да контактуваш с тях. Знам го от собствен опит.

Синовете му изпитват огромен респект към това, че е еднакво успешен и като математик, и като преподавател, и като изборен експерт, и като публицист.

Забелязах го в очите им, когато ме попита: “Ти видя ли коя книжка им подарих?”. Подадоха ми я и чак тогава се загледах - “Матрични изчисления” - последната му книга в съавторство с неговия колега и приятел проф. Петко Петков. Професорът им я беше надписал, защото смята, че човек има право да надписва само книги, на които е автор. Споделя, че друга тяхна книга с проф. Петков е претърпяла няколко издания на английски, преведена е на корейски, а сега и на китайски. “Е, сега вече си осигурихме 10 хиляди цитирания, което ще е рекорд за България”, шегува се математикът.

Когато ги питам какво друго ги събира и сплотява, всички вкупом реагират: “Е как? Планината!”

Със синовете си

професорът е

изкатерил всички

български върхове

и е обиколил десетки красиви родни и не само родни кътчета. Включително връх Митикас на Олимп и Фенгари на Саос, планината на остров Самотраки. “Ако някой види лодка в езерата на Пирин, почти сигурно е, че съм аз със синовете ми”, споделя математикът. Напоследък вземат със себе си джакръселката Зас, която освен че ентусиазирано споделя излетите на семейството, има и над 20 полета със самолет. Излишно е да се споменава, че четиримата Коонстантинови имат златни значки за посетени 100 национални туристически обекта.

Макар и на възраст, математикът споделя, че не е свикнал да бездейства и работи на четири места. А доскоро били пет!

Не вярва, че между жена и мъж може да има приятелство, затова приятелите му са само мъже. Но цени лоялността - и у мъжете, и у жените. Приятели от младежките му години си спомнят, че

Мишо бил

“върхът на бриджа”

и душа на компанията с невероятното си чувство за хумор. За бриджа не знам, но за страхотното му чувство за хумор лично мога да потвърдя - не може да си около него и да не се разсмееш на някой от многобройните вицове и случки, които разказва с охота.

Сякаш за потвърждение, професорът си спомня поредната планинска случка. Когато със Симеон се качили за пръв път на Вихрен, баща му бил в пълно планинско снаряжение, само дето си бил забравил планинските обувки и трябвало да катери върха по леки летни сандали. И силно се молел да не се скъсат, щото трябвало после бос да се връща по острите камъни. И точно тук малкият за пръв път се пуснал от него и сам бодро закрачил към върха. „Май му беше неудобно от мен с тия сандали и вървеше напред, уж не сме съвсем заедно. Но иначе качихме върха за норматив, два часа и половина от хижата. А ония сандали издържаха и още ги пазя”, спомня си баща му. При друга случка пак били на същия връх, този път с големия му син Михаил. На връщане от хижата карал синът му и така се направил на състезател от Формула 1, че после всички в колата

запалили свещ

за чудесното си

избавление

И също така добре се напили.

Разпитвам тримата братя нямат ли желание да работят зад граница. “Не! Защо?”, питат изненадано и по лицата им няма и сянка на съмнение за избора им. “Живеем в тази страна и поради това не забелязваме как малко по малко тя се променя. В сравнение с преди 10 години сме много по-добре, не мислите ли?”, пита Михаил-младши. “Защо ги подкокоросваш?", шегува се математикът и се аргументира: “Западна Европа отдавна не е място за живеене! Мога и по-подробно да го обясня, но не искам да обиждам европейците. Дано сами се оправят". Михаил го подкрепя: "Чуждо място, липсват приятелите, близките, средата. Към теб се отнасят като към втора ръка човек. Такъв си оставаш там, независимо колко години живееш и колко получаваш. И нито телевизорът ти е по-цветен, нито луната ти е по-голяма".

“Преди държавата я напускаха по 50 хиляди годишно и бяхме тръгнали на изчезване, но наскоро гледах новите статистики - днес изтичат само 4-5 хиляди. Защото има заминаващи, но и мнозина се връщат в родината, катастрофата май я предотвратихме!", пали се професорът. Момчетата са солидарни с баща си по темата. Убедени са, че тук можеш да успееш и да градиш живота си без никакъв проблем. Защото си у дома си и играеш собствената си игра. А и винаги можеш да опиташ как е там. Но после трябва да се върнеш. Тук професорът ги допълва: “Носталгията е явление на микрониво, може би даже на нано. Когато се родиш, вдъхваш елементите на родния въздух. И после търсиш пак тях и родината, както търсиш утробата, от която си излязъл. И земята, в която да се върнеш. Знам, звучи ужасно претенциозно, но е вярно.”

Професорът признава, че е научил много от синовете си. Казва, че общуването с тях помага да разбереш не само тях, но и себе си. “Да разбереш, че няма малки и големи, а има просто хора. Да разбереш, че отговорността е огромна, но и взаимно споделена!”

Математикът намира огромна мъдрост и ключ към стабилност и оцеляване във фундаменталния според него стереотип “Прави като мен! Следвай ме!”. Защото аз съм тук и съм жив, и значи правилно съм живял. Защото аз, родителят, и ти, детето ми, сме венецът и смисълът на милиони години еволюция, на безкрайна верига от онемели, потънали в мрака на времето наши прародители. На тях дължим всичко, но този дълг можем да върнем само на децата си. На нашите и на чуждите, споделя кредото си именитият математик.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Харесвам се, не ми пука, фука се Анджи В садо-мазо порноклип лъсна джендърът Анджелина, известна като двойничка на Николета Лозанова. 21-годишният Филип, както е родното й име, не се посвени и веднага след като преминала от мъжки в женски пол, решила да заснема видео със секссъдържание за спомен. "И за това ли ще ме мразите?

Българският снайперист Крум Хаджипетков шашна и най-добрите военни специалисти в Германия, след като уцели портокал от 800 метра разстояние. Това е само един от уникалните рекорди на българина, регистрирани по време на състезание в Германия това лято. Ефрейторът от 31-ви механизиран батальон - Хасково, спира дъха на всички с точния си мерник.

Световна шампионка по гимнастика дарява лентата си от олимпиадата в Рио де Жанейро в подкрепа на каузата "Сърце за пример". Християна Тодорова и куп популярни лица дават лични вещи за благотворителен търг в подкрепа на жени, жертви на насилие. Актрисата Стоянка Мутафова, певиците Нели Рангелова, Михаела Маринова и Сантра,