Дойде ли топлото време, Владо Карамазов се отдава на една от големите си страсти – моторите. Покрай карането по пистите и магистралите среща всякакви хора, сближава се с тях и му стават приятели. Един от тях е компютърният специалист Стоян Харалампиев. Често, когато са заедно, Владо му говори за театъра и ролите в него, а Стоян – за своя свят. Преди година започва да му разказва за нов тренд – за навлизането на публичните чатове и как се очаква постепенно те да изместят социалните мрежи. От дума на дума на актьора му става все по-интересно – малко вече му е писнало от фейсбук и всички кифленски селфита, а тези чатове звучат като цяла нова вселена.
След срещи с различни айти специалисти днес Карамазов е единствената популярна личност у нас със своя общност (на англ. – community) във вайбър, в която може да разказва всякакви истории, а и веднага да получи обратна връзка от хората в нея. “Това сommunity е моят начин да съм близо до моите почитатели и
да споделям какво
ме вълнува,
вдъхновява, тревожи,
какво ми се случва”, разказва актьорът, който в последния театрален сезон участва в трите най-успешни премиерни постановки – “Танцът Делхи”, “Богът на касапницата” и “NEOдачници”.
“Социалните мрежи започнаха да ме натоварват - превърнаха фейсбук в платформа за бизнес, освен това всеки може да ти докладва профила и да го затворят”, обяснява Владо. Случва му се и на него – остава без достъп до социалната мрежа за два месеца, затова решава, че иска да има повече контрол върху това, което прави онлайн. Така стига до решението сам да си направи сайт, в който да разказва отново лични истории, да пуска снимки, които сам е правил. “Гледал съм на Запад как е - аз искам да правя неща, които у нас не са много популярни. В моите среди много не разбират защо се занимавам с този сайт, а аз виждам голям потенциал в него - че е нещо, което може да ми служи сериозно. Може да е трибуна, чрез която да имам достъп до голяма група от хора и да им казвам какво наистина мисля. Виждам нещо подобно и у вайбър общността”, обяснява Карамазов.
Именно там разказва много лични истории. Като например как преди няколко години, докато с колегите си подготвят “Дакота”, записва песен към постановката. Но тя така и не придобива голяма публичност, защото другите актьори в спектакъла – Юлиан Вергов и Захари Бахаров, изобщо не я харесват. “Когато направихме “Дакота”, композиторът Калин Николов написа много хубава музика към нея. Едната от песните толкова ни хареса, че си сложихме с нея да ни звънят телефоните”, разказва Карамазов. По едно време, тананикайки мелодията, казва на композитора: “Калине, това е летен хит! Трябва да я запишем като песен!”, и къде на шега, къде наистина се отправят към музикалното студио. “Взехме текстове от представлението, аз започнах да ги пея и така записахме песента”, спомня си актьорът.
Дават ѝ име – “Крале мъжкари”, а след два дни, малко преди да играят представлението, пуска песента на Вергов и Бахаров. Те изобщо не са впечатлени, но не искат да секват ентусиазма на Карамазов, затова му разрешават да я пусне по време на поклоните и когато хората си тръгват от театъра. Това е и най-шумният момент, така че никой не обръща голямо внимание на песента и
тя повече не звучи
в залата
“После си ми стоеше в компютъра. Един ден попаднах на нея и си казах: Чакай да я пусна във вайбър! Какво ли са си помислили хората - че ще ставам певец? Нямам такива амбиции, това беше спонтанна смешка по време на репетициите”, категоричен е Карамазов. И допълва: “Писна ми от селфитата в социалните мрежи, затова реших да си поставя по-големи цели - да предлагам съдържание, което не е толкова лесно смилаемо - трябва да му отделиш 5 мин, за да го прочетеш например, но за мен това е верният път - по-стойностният”, казва той.
Като истински иноватор, освен че има своя общност във вайбър, от два дни там вече има и свои стикери – картинки с различно послание. А всички те изобразяват по малко по-различен начин Владо в едни от емблематичните му роли в театъра и на екрана. Като полицая от “Дакота” казва “Здрасти”, в ролята на лорд Горинг от “Идеалният мъж” – “Обичам те”, а като водещ на “Сървайвър” – “Ще оцелея”.
По същото време, по което те тръгват,
онлайн се появява и
дигиталната версия
на Владо Карамазов
- нарисуван мъж, който много прилича на актьора, но сякаш дошъл от бъдещето, и се казва Владроб Кънекто. Това всъщност е информационен бот, или казано по-просто - програма, която отговаря автоматично на запитвания, създавайки усещането за разговор с истински човек. За да е максимално автентичен образът, по него работи аниматорът Владимир Тодоров, който е участвал в създаването на продукции като поредицата за Хари Потър, “Космически забивки”, “Стюарт Литъл”, както и в няколко филма на Робърт Земекис - “Полярен експрес”, “Беулф”, “Коледна песен”.
“Мои приятели често ме питат кога ще играя в театъра, и то за конкретна постановка – дори нямат време да влязат в интернет, за да проверят. А така, без да те заливат с излишна информация, с чатбота можеш много бързо да научиш отговора на онова, което те интересува”, обяснява за иновацията Карамазов. “Това е нещо много ново, не го приемам като работа, а съм свръхлюбопитен”, казва още той.
Това, че отделя много време на новите технологии, разбира се, не означава, че е оставил на заден план актьорството. Само преди няколко дни беше 50-ото представление на постановката “Богът на касапницата”, която
напълни залите
в Париж
през февруари, а с “Танцът Делхи” впечатли приятно публиката в Тулуза през януари.
Очаква се скоро на малкия екран да тръгне и новият български сериал “Дяволското гърло”, в който той изпълнява главната роля. Това е първата за страната ни криминална детективска драма и е изцяло авторска. “Това е един от най-хубавите проекти в моята кариера”, казва Карамазов. Той самият има идеи за още много нови неща, но тепърва зрителите ще разберат какви ще бъдат те.