300 км тунели се преплитат с крипти и трезори
Изби са превърнати в клубове и галерии
Огромен втори град живее под улиците на Париж, по които ежедневно преминават хиляди хора. Стотици километри лабиринт на смъртта съставлява една от най-старите и най-гъстите мрежи от подземни железници и канали в света. Те дублират улиците на френската столица и се простират в помещения от всякакъв вид - канали и резервоари, стари варовикови кариери, крипти и банкови трезори, винени изби, превърнати в нощни клубове и галерии.
Думата “катакомби” извиква в съзнанието мисълта за зловещо място, покрито с човешки черепи и мирис на влага. За археолозите обаче те отдавна са се превърнали в истински
съкровищници,
осветяващи
древни загадки,
а за туристите - във възможност да се окажат в истинска машина на времето, пише сп. “Форбс”.
Туристите, дръзнали да влязат, са посрещнати от скелетите на над 6 млн. души, което дава на катакомбите репутацията на “най-голямото гробище в света” и прозвището “империята на мъртвите”.
Голяма част от Париж лежи върху залежи от варовик. През XII в. строителният материал се добивал извън населените места, но изкопните работи били твърде хаотични и липсвало картографиране. Това продължава до XVIII в., когато строителството върху тунелите води до пропадания на сгради.
В същото време гробищата в града не стигат и се налага да се вземат спешни мерки. Така през XVIII и XIX в. на мините е вдъхнат нов “живот”, ставайки буквално склад за кости. Решава се останките от мъртвите да бъдат преместени в подземните тунели. Първоначално костите били просто трупани там. През 1810 г. ръководителят на парижкия инспекторат Луи Етиен Ерикар де Тури нарежда да бъдат изградени стени с тях по специален ред, както изглеждат и до днес. Той добавя и специални монументални плочи и пасажи с предупреждения или поетични произведения. Един такъв предупредителен пасаж гласи:
“Спри! Тук е
империята на
мъртъвците!”
През Втората световна война бойците от френската Съпротива се крият в някои от кариерите, а германците строят бункери в други.
На принципа, че пред смъртта всички са равни, французите не правят разлика между починалите, когато изграждат катакомбите. Сред 6-те милиона човешки останки, погребани в подземния лабиринт
под Париж,
се спотайват
Шарл Перо,
Блез Паскал, Франсоа Рабле, Жан-Батист Колбер и много др.
Оттогава и досега парижките катакомби не спират да предизвикват интерес. Едва 2 км от подземията са отворени за посетители - частта, управлявана от музея за тях. Там ще ви разкажат, че парижани и туристи проявяват любопитство към костницата още от първия ѝ ден. През 1787 г. в подземията слиза владетелят на Артоа и бъдещ крал Шарл X, през 1814 г. да види тази забележителност се отбива австрийският император, а през 1860 г. Наполеон III намира за уместно да заведе там сина си.
Да се загубиш тук е много лесно, дори и след като някои от тунелите носят имена на улиците отгоре, предупреждават властите. Днес из тунелите броди различна нелегална група - свободна общност без ръководител, чиито членове прекарват цели дни и нощи под града. Явно този тип авантюристи съвсем не са малко, след като във френския език навлиза наименование за тях - катафили, любители на катакомбите. Влизането в кариерите е забранено от 1955 г., така че катафилите по принцип са млади хора, които бягат от света на повърхността и неговите правила.
Ветерани твърдят, че мястото започнало да привлича обикновени хора през 70-те и 80-те, когато традиционното парижко бунтарство получило нов тласък от пънк културата. Тогава било по-лесно да се слезе под земята, защото имало много повече отворени входове. Катафилите празнували на места, които знаели само те, организирали представления, създавали изкуство, вземали наркотици. Под земята царяла свобода, дори анархия.
До края на 80-те градските власти и собствениците на частни имоти затворили повечето от входовете. Органите на реда отговарят подобаващо и вече са сформирали части от “катаченгета” (cataflics), които поддържат реда сред катафилите и пазят тунелите и подземията от съсипване.
Катафилите са
сред най-добрите
екскурзоводи
в подземния лабиринт на Париж. Повечето парижани само бегло осъзнават размерите му, въпреки че, докато се возят в метрото, вероятно профучават над костите на предците си.
Катакомбите не са дестинация за всеки. Ако страдате от клаустрофобия или сте твърде емоционални, това място може да не ви понесе. Заради увеличаващите се подземни води на места е мокро. Обиколката трае 45 мин и няма тоалетни. Под земята се слиза по 130 стъпала, а се изкачват 83, за да се излезе на улицата.