Мечтата на акад. Светлин Русев за 85-годишнината му била да постави каменна колона в комбинация с живопис в Градската градина пред Народния театър (Има опит в това - автор е на цяла серия камък и живопис на тема “Покаяние” , показана преди няколко години - б.а.). Но затова му трябвало специално разрешение от Столичната община. Не доживя да го получи.
Неговата колона щеше да бъде в съседство със статуята на балерината (гимнастичка) на приятеля му Георги Чаркънов-Чапа, която се къпе в струите на фонтана. Дано да стане.
Известният художник Светлин Русев си отиде за минути след масивен инфакт 20 дни преди рождения си ден - 14 юни, който по традиция честваше със своя изложба. Тази щеше да бъде юбилейна - за 85-годишнината му. Замислял шатра, организирал нещо на открито, никой не знаеше до края му мащаба на плановете му, дори най-близките. Беше фаталист и не искаше да дърпа дявола за опашката. Съумя да не го стори. До 25 май...
Тогава я дръпна -
той или ние,
любопитните,
го направихме, но Светлин си отиде. Надяваме се при своя учител Дечко Узунов, при гениалния Генко, когото ценеше и събираше, при Майстора, при Жул Паскин, при Златю Бояджиев и Цанко Лавренов, при Иван Милев и Никола Танев, при своята любима съпруга Лиляна - хора, които обичаше. Които бяха част от душата му. И около него. До него. И той до тях.
С мечтата да издаде историята на своите колекционирани картини - как ги е открил, оценил, реставрирал. Имаше невероятен нюх. Събра най-доброто от класиката на българската живопис, от икони и до чуждестранни автори - отидете с цвете в галерия му на ул. “Врабча”, вижте какво е завещал.
С уговорката да направи специален музей към Нов български университет - щял да го нарече Нов музей. С желанието фондация да управлява неговото наследство. (Това са новини, които научихме от негови приятели - б.р.)
Художникът Иван Димов, който му е съсед, го среща на 25 май - в края на този ден маестрото си отива. “Здравей, къде ще правиш изложба”, пита той. “Ти пък откъде знаеш?”, отвръща Русев. “Знам, защото не пропускаш да ни шашнеш за рождения си ден”, шегува се проф. Димов. “И аз самият не знам какво ще се получи”, отвръща Русев. Часове по-късно го покосява инфарктът. Последният. Когато преди две години влиза в клиника в прединфарктно състояние, намира сили да се шегува, че
черен гологан
не се губи
Но лекарите далеч не са такива отпимисти. Предупреждават го. Внимавайте, не се претоварвайте. Не стойте дълго на крака. Има опасност от тромб. Кой да ги слуша. Маестрото се изправя пред платното в подготовка на новата си изложба. С часове... Прав. Коварният тромб тръгва. Защото е на крак пред статива! С четка в ръка. На палитрата са любимите му цветове - бяло, бяло и тук там необикновено му прозрачно зелено, малко небесносиньо и дори петънце изкусително лилаво. Даже розово! Уникалните му бели пайзажи. Които ни даряват магията да ценим цветовете.
Тромбът тръгва.
Спира му сърцето
Времето? Секунди. В тях си отива от света голям художник, голям гражданин, голям познавач на изкуството и голям ценител, който спаси стотици платна от забрава и немара.
Светлин Русев.
“Той беше цяла
вселена, рицар
на гражданската
съвест,
един последен мохикан сред хората, чужди на лъжата, предани на чувството за морал”, каза за него колегата му по четка Вежди Рашидов.
Поклонението пред паметта на маестро Светлин Русев е в галерия “Квадрат 500”, която той нареди цялата - от първата до последната картина или статуя. Това със сигурност съкрати живота му заради упреци и мнения на всякакви “познавачи”. Така ли е, онака ли е - наложи му се за се аргументира пред кого ли не. На 80 години!
Поклон за човека, наредил изложбите на десетки негови колеги художници с невероятен нюх. А после говорил за тях с най-добрите и красиви думи. Както само той умеше. С разбиране и топлота.
Вижте неговият “Портрет в червено”. Какво казваше за него? “Бих го посветил на всичко, които на бърза ръка, в определен момент, от страх и съобразителност, обърнаха палачинката...”
Да го изпратим в 12 ч в сряда, в галерията “Квадрат 500” (бившия Технически университет, до паметника на Васил Левски).