Преди 9.IХ.1944 г. първите ни дипломати носели бележки, че са морални и знаят френски

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6892046 www.24chasa.bg
Български и чужди дипломати пред катедралата “Св. Ал. Невски” в София през средата на 30-те години на ХХ век. СНИМКА: Държавна агенция

Още преди 80 г. те влизат в публичен регистър, препитват ги по право и държавна уредба

Свидетелство за честност и благонадеждност, декларация за материалното състояние на кандидата и родителите му и куп други документи е трябвало да представят първите български дипломати. Всеки, който желаел да бъде изпратен като консул или аташе, е минавал през сложни изпити и строги проверки, оценявани са моралните му качества, трябвало е да докаже дори, че владее машинопис. Проверявали са се знанията по български език и литература, по чужд език, (основно френски), по международно право, по дипломатическа история, по българска история и държавна уредба, дори по политическа и стопанска география.

Това става ясно от правилника на Министерството на външните работи и на изповеданията за провеждането на конкурси за дипломати от 1939 г., както и от служебните досиета на дипломатически служители от края на ХIХ и началото на ХХ в. Те са изследвани от д-р Милена Тодоракова, експерт в Държавна агенция “Архиви”. Тя и нейни колеги са събрали много и не толкова известни архивни документи и снимки за албум “България и Европа”. Издаден по културната програма на българското европредседателство и с подкрепата на Национален фонд “Култура”, той е бил сред подаръците, които са получили всички участници в срещата на върха в София на 17 май. 

В албума е представено и развитието на дипломатическите отношения на България в периода между Освобождението и Втората световна война. Публикуваното е извадка от десетки хиляди документи за дипломатическите отношения, които са съхранени в държавните архиви, обясни Тодоракова. Това са официални документи - акредитивни и отзователни писма, които носят подписите и печатите на императори и крале.

Веднага след Освобождението, когато България все още е васална държава и няма равноправни отношения с европейските страни, княжеството разкрива дипломатически агентства, а

българските

представители

са се титулували

“дипломатически

агенти”

Малко след идването на княз Александър Батенберг дотогавашните представители на Великите сили в София, както и консулите в Пловдив, Варна, Бургас и Русе, които са били към Османската империя, получават нова акредитация, но вече към българското правителство. Понеже не са имали ранг на посолства или легации, акредитивните писма се връчвали в МВнР, а нашите - в съответното външно министерство на приемащата страна.

От Освобождението до 1946 г. МВнР се е наричало Министерство на външните работи и изповеданията, а негов първи министър е Марко Балабанов.

От 1 юли 1879 г. започва откриването на първите български дипломатически агентства - разбира се, първо в съседните балкански страни - в Белград, Истанбул и Букурещ. Първият назначен е д-р Димитър Киров в Белград от 3 август 1879 г. Същия месец Драган Цанков заминава за Истанбул, а през ноември Евлоги Георгиев - в Букурещ.

С писмо от 17 декември 1879 г. се нарежда на българските дипломатически агенти “да изпращат редовно, по възможност всяка неделя, сведения върху разните работи в държавите, където са акредитирани”. В началото агентствата ни не са имали сгради и са вземали под наем по 1-2 канцеларии в съответната столица. С указ на княза пък се определят заплатите и представителните средства за дипломатическите агенти, наемите за помещенията, както и разпореждането, че

всеки агент трябва да

има на разположение

и секретар преводач

След Съединението България открива нови дипломатически агентства. През 1886 г. в Атина е изпратен Петър Димитров, година по-късно Иван Ст. Гешов заминава за Париж, а Спас Константинович за Цетина. През 1889 г. дипломатически агент на княжеството във Виена става Григор Начович, който 10 г. по-късно е избран за външен министър.

През 1898 г. се изработват униформи - общи за всички дипломатически и търговски агенти и секретари, служещи в чуждите държави. Проектът е на австрийска фирма, но в архивите няма данни дали именно той е реализиран, нито докога дипломатите ни са носили подобни униформи.

През 1897 г. с указ на княз Александър е публикуван първият правилник за работата на министерството. А на следващата година министър Начович изпраща писмо до българските дипломатически агентства, че за тържествени случаи трябва да издигат националното знаме. Дори е поръчано изработването на еднакви по размери и материал трикольори в Париж. Въвеждат се конкурсни изпити за аташета в министерството.

През 1903 г. се откриват първите български дипломатически агентства в Лондон, Берлин и Рим въпреки опитите на Великата порта да осуети акредитациите.

Всъщност именно дипломатически скандал става политически повод за обявяването на независимостта на България. В началото на септември 1908 г. българският дипломатически представител в Истанбул Иван Ст. Гешов не е поканен на галавечерята за рождения ден на султана, защото България е зависима държава и той не фигурира в османската дипломатическа листа. Той е отзован незабавно в София от българското правителство, а на 22 септември в Търново е провъзгласена независимостта. България е обявена за царство, а Фердинанд - за цар.

България вече равностойно развива дипломатически отношения с всички страни по света. А със свой указ

цар Фердинанд

преназначава

дипломатическите

агенти и генерални

консули в ранг

извънредни пратеници

и пълномощни министри, а статутът на агентствата е издигнат в легации. (Понятието “посолства” се въвежда чак след 1944 г.)

През 1941 г. България установява дипломатически отношения с Китай. До началото на Втората световна война България има установени дипломатически отношения с около 35 държави. 

Проект на австрийска фирма за униформи на първите български дипломати.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

ЦСКА 1948 ще доиграе сезона във Втора лига и най-вероятно ще приключи съществуването си. Това разкри "Спортал". На проведеното събрание на клубните акционери е станало ясно, че перспективите пред "червените" не са добри. Футболистите ще завършат сезона. След това ще има нова сбирка, за да се реши окончателната съдба на клуба.

Димитър Бербатов не би се кандидатирал да управлява българския футбол, ако не е напълно готов за това. "Имам много амбиции, свързани с различни неща - каза той пред NOVA. - Да ръководиш целия футбол наистина трябва да си много готов. Да знаеш къде отиваш, как ще действаш, хората, с които ще работиш, защото не може да си сам. Да имаш съмишленици.

Жена е новият изпълнителен директор на Висшата лига. Сузана Динидж ще застане на поста от началото 2019-а. Тя ще замени Ричард Скъдамор, който бе начело на Премиършип 19 години. Динидж се превръща в първата жена, която заема толкова важен ръководен пост във футбола. Това на практика я превръща в най-могъщата жена във футбола и в британския спорт.