Преди 9.IХ.1944 г. първите ни дипломати носели бележки, че са морални и знаят френски

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6892046 www.24chasa.bg
Български и чужди дипломати пред катедралата “Св. Ал. Невски” в София през средата на 30-те години на ХХ век. СНИМКА: Държавна агенция

Още преди 80 г. те влизат в публичен регистър, препитват ги по право и държавна уредба

Свидетелство за честност и благонадеждност, декларация за материалното състояние на кандидата и родителите му и куп други документи е трябвало да представят първите български дипломати. Всеки, който желаел да бъде изпратен като консул или аташе, е минавал през сложни изпити и строги проверки, оценявани са моралните му качества, трябвало е да докаже дори, че владее машинопис. Проверявали са се знанията по български език и литература, по чужд език, (основно френски), по международно право, по дипломатическа история, по българска история и държавна уредба, дори по политическа и стопанска география.

Това става ясно от правилника на Министерството на външните работи и на изповеданията за провеждането на конкурси за дипломати от 1939 г., както и от служебните досиета на дипломатически служители от края на ХIХ и началото на ХХ в. Те са изследвани от д-р Милена Тодоракова, експерт в Държавна агенция “Архиви”. Тя и нейни колеги са събрали много и не толкова известни архивни документи и снимки за албум “България и Европа”. Издаден по културната програма на българското европредседателство и с подкрепата на Национален фонд “Култура”, той е бил сред подаръците, които са получили всички участници в срещата на върха в София на 17 май. 

В албума е представено и развитието на дипломатическите отношения на България в периода между Освобождението и Втората световна война. Публикуваното е извадка от десетки хиляди документи за дипломатическите отношения, които са съхранени в държавните архиви, обясни Тодоракова. Това са официални документи - акредитивни и отзователни писма, които носят подписите и печатите на императори и крале.

Веднага след Освобождението, когато България все още е васална държава и няма равноправни отношения с европейските страни, княжеството разкрива дипломатически агентства, а

българските

представители

са се титулували

“дипломатически

агенти”

Малко след идването на княз Александър Батенберг дотогавашните представители на Великите сили в София, както и консулите в Пловдив, Варна, Бургас и Русе, които са били към Османската империя, получават нова акредитация, но вече към българското правителство. Понеже не са имали ранг на посолства или легации, акредитивните писма се връчвали в МВнР, а нашите - в съответното външно министерство на приемащата страна.

От Освобождението до 1946 г. МВнР се е наричало Министерство на външните работи и изповеданията, а негов първи министър е Марко Балабанов.

От 1 юли 1879 г. започва откриването на първите български дипломатически агентства - разбира се, първо в съседните балкански страни - в Белград, Истанбул и Букурещ. Първият назначен е д-р Димитър Киров в Белград от 3 август 1879 г. Същия месец Драган Цанков заминава за Истанбул, а през ноември Евлоги Георгиев - в Букурещ.

С писмо от 17 декември 1879 г. се нарежда на българските дипломатически агенти “да изпращат редовно, по възможност всяка неделя, сведения върху разните работи в държавите, където са акредитирани”. В началото агентствата ни не са имали сгради и са вземали под наем по 1-2 канцеларии в съответната столица. С указ на княза пък се определят заплатите и представителните средства за дипломатическите агенти, наемите за помещенията, както и разпореждането, че

всеки агент трябва да

има на разположение

и секретар преводач

След Съединението България открива нови дипломатически агентства. През 1886 г. в Атина е изпратен Петър Димитров, година по-късно Иван Ст. Гешов заминава за Париж, а Спас Константинович за Цетина. През 1889 г. дипломатически агент на княжеството във Виена става Григор Начович, който 10 г. по-късно е избран за външен министър.

През 1898 г. се изработват униформи - общи за всички дипломатически и търговски агенти и секретари, служещи в чуждите държави. Проектът е на австрийска фирма, но в архивите няма данни дали именно той е реализиран, нито докога дипломатите ни са носили подобни униформи.

През 1897 г. с указ на княз Александър е публикуван първият правилник за работата на министерството. А на следващата година министър Начович изпраща писмо до българските дипломатически агентства, че за тържествени случаи трябва да издигат националното знаме. Дори е поръчано изработването на еднакви по размери и материал трикольори в Париж. Въвеждат се конкурсни изпити за аташета в министерството.

През 1903 г. се откриват първите български дипломатически агентства в Лондон, Берлин и Рим въпреки опитите на Великата порта да осуети акредитациите.

Всъщност именно дипломатически скандал става политически повод за обявяването на независимостта на България. В началото на септември 1908 г. българският дипломатически представител в Истанбул Иван Ст. Гешов не е поканен на галавечерята за рождения ден на султана, защото България е зависима държава и той не фигурира в османската дипломатическа листа. Той е отзован незабавно в София от българското правителство, а на 22 септември в Търново е провъзгласена независимостта. България е обявена за царство, а Фердинанд - за цар.

България вече равностойно развива дипломатически отношения с всички страни по света. А със свой указ

цар Фердинанд

преназначава

дипломатическите

агенти и генерални

консули в ранг

извънредни пратеници

и пълномощни министри, а статутът на агентствата е издигнат в легации. (Понятието “посолства” се въвежда чак след 1944 г.)

През 1941 г. България установява дипломатически отношения с Китай. До началото на Втората световна война България има установени дипломатически отношения с около 35 държави. 

Проект на австрийска фирма за униформи на първите български дипломати.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Няколкостотин овцевъди и козевъди подкрепени от много граждани днес се събраха на протест пред МС с искания за по-високи държавни компенсации заради загубите които търпят стопаните в страната след умъртвяването на животни в Странджанско и ограниченията в продажбата на мляко. В знак на протест протестиращите запалиха вълна и изляха част от

Тихомълком у нас е върнат Матей Боев, дясна ръка на Евелин Банев-Брендо в наркобандата, прочула се с прозвището "Кокаинови крале". Боев е докаран в България от италиански затвор, където излежава присъда за дрога. Повод за трансфера му е молба да доизлежи наказанието си в български затвор. Вчера тя бе разгледана от Апелативния съд в София.

Кой е той? Стефан Димитров е дългогодишен ловец и председател на старозагорското Сдружение на ловците и риболовците. Той е награждаван много пъти за дейността си от Националния съюз. - Г-н Димитров, близо 120 000 ловци в страната скочиха срещу промените в Закона за лова, целящи предотвратяване разпространението на болестта африканска чума по