Буболинката: Единствената грижа, която полагам за външността си, е да бъда щастлива!

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6896834 www.24chasa.bg
снимка Милена Коцева

Тя е една от първопричините да създадем кампанията "Вдъхновителки". Покрай своя блог Люба Златкова е по-известна като Буболинката, но често я наричат също нечовек или супермама. Тя е майка на пет деца, създадени с любов и желание заедно с един-единствен мъж, в когото Люба е влюбена повече от 20 години. И ако дотук всичко звучи невероятно, нека добавим, че тя е майстор на торти, за които малцина вярват, че са дело на само един човек, при това непрофесионалист. Преди няколко години Буболинката става толкова популярна със своите фамозни торти в интернет, че на ден получава десетки запитвания за поръчки. Днес вече не приема поръчки, защото изцяло се е отдала на семейството си. Със съпруга й Пламен имат четири момчета, а съвсем наскоро се роди и тяхното най-младо чудо - дъщеря им Белослава.

Навремето, когато идвали татковци да взимат тортите на децата си и виждали майсторката, често възкликвали: "Правите торти, имате три деца и не сте дебела!“ Не само, че не е дебела, Люба изглежда като модел, който полага по няколко часа на ден грижи за своята външност. Всъщност единствената грижа, която полага, е да се чувства щастлива.

Спомняш ли си кога възнамери да имаш пет деца?

Откакто се помня, най-голямата ми мечта е била да бъда майка. Първите спомени за това желание са, откакто бях 5-годишна. Още по-мъничка съм била, когато постоянно съм искала майка ми да ми роди братче или сестриче или да намерим пред вратата кошница с бебе, което да отгледам. Ходела съм по всички съседи, които са имали бебе, за да гушкам мъниците. Наистина съм родена с инстинкта да бъда майка. И наистина сестричката ми я отгледах аз. Тогава татко завършваше в Русия, майка работеше. Когато той се връщаше, ходеха по цяло лято насам-натам, а аз се грижех за сестра ми Вероника от сутрин до вечер. А бях 6-7-годишна. Правех й закуска, преобличах я и я разхождах в парка дори. Тя беше на 3 години и половина, когато тръгна на художествена гимнастика и понякога отново аз я водех, въпреки че беше супер далече от вкъщи - сменяхме две превозни средства. На 4 години вече можеше да пише ръкописно и да чете, пак аз я бях научила. Това ми беше втората мечта - да бъда учителка. Та покрай сестра ми частично сбъднах две от мечтите си.

Имаше една история за това как си решила децата да са именно пет?

Да, в 9 или 10 клас учехме за цар Самуил, който имал трима братя - Арон, Давид и Моисей и на мен тези четири имена много ми харесаха. В урока се говореше и за дъщеря му Косара, та аз реших, че някой ден, като имам свое семейство, ще имам четири момчета и едно момиченце, и ще ги кръстя с точно тези библейски имена. Само че първоначалната ми идея беше децата да са от различни бащи, защото много исках да бъдат различни и визуално, и като характери, за да ми е забавно. Цял живот това ми е фиксидея - да няма скука, да ми е интересно, да горя в това, което правя. От малки уча децата си, че човек, ако е достатъчно интелигентен, никога не може да му е скучно.

След това си завършила Английската гимназия в София и се срещнала Пламен, нали?

Да, приеха ме в Икономическия, но аз бях на море с гадже и си изпуснах датите за записване. Майка ми много се ядоса и каза, че в такъв случай трябва да замина да уча в колежа в Ботевград, където също бях приета. Ревах и мрънках много. Отидох с огромно нежелание. Моят мъж твърди, че ме е видял още в първия ден, в който съм пристигнала. Излизала съм от стаята си с черна рокля на бели точки и той си казал, че това момиче един ден ще бъде негово. След това с него станахме много близки приятели. Той беше деликатен и нямаше нищо интимно помежду ни в продължение на цели две години и половина. Накрая каза: "Край, спирам да те преследвам!" Замина си за два дни, а аз усетих такава липса, че едва дочаках завръщането му. Така станахме гаджета, беше 10 декември. Вечерта заедно гледахме концерт на Мишо Белчев и песента "Не остарявай, любов" стана нашата песен. След две години забременях с най-големия.

Той знаеше ли за плановете ти за деца?

От самото начало съм му казвала, че искам да имам деца, но не ми е обещавал нищо, не сме планирали. Във времето нещата се случваха спонтанно, но всичките ни деца са правени с желание и любов и не са се появявали случайно. Имаме едно загубено бебе между първото и второто, което беше тежък момент и за двамата.

Някога стоял ли е пред теб въпросът "кариера или семейство"?

Не, не съм от жените-кариеристки. Уважавам ги, но не съм една от тях. Както и уважавам жените, които не искат да имат деца - всеки има право на своя избор. Най-важно е човек да се чувства щастлив. Кариерата не ми е била приоритет, но каквото и да съм работила, съм давала всичко от себе си. Такава съм - и едни чинии да трябва да измия, ако нямам желание за това, не го правя. И учителка съм била - имах ученици от 8 до 11 клас. Най-големите ми ученици бяха само две години по-малки от мен. Никога няма да забравя как на 8 март от всички колежки само на мен ми бяха подарили огромен букет с над 30 бели кали. И като учителка се справях чудесно и ме обичаха, макар че бях строга и не им спестявах двойките.

Повечето майки имат проблем с това - хем да държат нещата изкъсо, хем да си останат готини. Сигурно не съм първата, която те пита как го правиш?

Колкото и да е готино да си майка, толкова е и отговорно. Добрата майка е майка по призвание. Има жени, които раждат деца, но не са истински майки. Старая се да бъда истинска майка, майка по призвание. Не само по професия, както казва едно от децата ми. Защото третият, като разбра, че получавам пари за майчинство, беше възмутен: "Аз мислех, че това бебе си го родила, за да го обичаш, а не за да взимаш пари". Децата ми са супер различни, макар че са от един баща, а не от пет, както бях планирала. Важно е да имаш подход към всяко от децата, съобразен спрямо неговия характер и темперамент. Много търпение е необходимо. Както и да споделяш с тях, още от съвсем малки, ако искаш и те да споделят, и да ги слушаш, ако искаш и те да те слушат. Това са моите основни принципи във възпитанието. Либерален родител съм - никога не насилвам децата да правят или да не правят нещо. Казвам си мнението, казвам защо съм за или против, но ги оставям те да преценят как да постъпят. Опитвам се да побутна в правилната посока, макар че и това е относително, защото в годините съм се убедила, че не всяко нещо, което ние, родителите, смятаме за правилно, е такова. Децата сякаш имат интуиция да постъпват по по-добрия за тях начин.

Звучи като "супермама", в същото време знам, че ти коства много и че не гледаш на себе си като на герой.

Разбира се! Ако мислиш, че възпитанието ми се получава лесно и перфектно, не, ни най-малко. На моменти сякаш тотално губя контрол. Изпитвам безпомощност и безсилие, дори плача. Нямам идея как да подходя, какво да направя. Усещането, че съм се провалила като майка ме съсипва. Страхът, че децата ти могат да страдат заради твоите грешки, е нещо ужасно. Понякога децата ме влудяват - идва ми да ги хвана и да ги удуша. Майката преминава през всевъзможни състояния и емоции по време на възпитанието на децата си. Не знам какви нерви и самообладание трябва да има човек, за да е винаги спокоен и да действа максимално адекватно.

Мисля, че това харесват най-много в теб хората - че си безумно открита. Публикуваш снимки на торта, която никой не може да повярва, че е дело на човешка ръка, още по-малко на само чифт човешки ръце, но ти не криеш в текста и какво ти е коствало да я сътвориш.

Хората, които четат блога ми, знаят, че аз не съм човек, който се жалва и оплаква, но и не съм човек, който прикрива нещата или ги представя прекалено розови. Винаги съм споделяла нещата такива, каквито са. Няма нищо съчинено и неискрено в блога. Много мъже, оказва се, го четат, както и приятелите на големия ми син. Странно е, защото там аз споделям чисто женски и майчински неща. Явно мъжете и тийнейджърите също успяват да намерят нещо за себе си.

Сигурно често те питат как споделяш толкова лични неща в блога си?

Да, постоянно, а от друга страна виждам, че хората имат необходимост да четат тези споделяния. На мен това ми харесва, защото наистина обичам да помагам. Такава съм и винаги ще съм такава, нищо че съм получавала и шамари заради желанието си да помагам. Ежедневно получавам лични и емоционални писма - например как някой е решил да има три деца, гледайки нас. Случвало се е момичета, които научават, че са бременни, без да се познаваме, да го споделят първо на мен и чак след това на майките и съпрузите си. Сигурно ме усещат близка, четейки блога. С толкова много момичета се познавам само виртуално. Да прочетеш „искам да съм като теб“, „ти си моят идол“ или „ти си моето вдъхновение“ е супер зареждащо, но и много отговорно. Това ме прави безумно щастлива и още по-силна.

За какво най-често пишат - за деца, за семейство, за торти?

В началото бяха главно поръчки за торти и молби да им помогна и те да правят торти. Нито едно писмо не съм оставила без отговор, каквото и да ми е коствало това. По едно време си лягах в 5 и ставах в 7. Но съм такъв човек - когато някой има нужда от мен, не мога да откажа.

Идеята за блога беше на моя съпруг. Той твърдеше, че тортите ми са харесвани и специални, защото всяка си има своя история и хората трябва да знаят за нея. Така започнах да водя блога "Буболинката" (https://bubolinkata.blogspot.bg). В началото изобщо не вярвах, че някой ще го чете, но грешах. Статистиката сочеше все по-голям брой читатели.

Разказвах колко много емоции и старание влагам във всяка торта, за кого е направена, по какъв повод. С времето започнах да споделям и много лични неща от моя живот, нямащи нищо общо с тортите. Така и читателите на блога взеха да ме питат всевъзможни неща - за готвене, за възпитание, свекърви, секс, всичко. В един момент се превърнах в психотерапевт, при това за хора, които не виждах.

Това е съчетание на двете ти мечти - майчинското и учителското.

Да, наистина е така. И вярвам, че това е моето призвание.

Мислила ли си какъв ще е животът ти, когато и Бела порасне?

Много внуци, кучета, къща, голям двор. Но не си представям спокойствие. Нямам нужда от спокойствие. Обичам да съм в движение, да имам 1000 идеи в главата си, които чакат да бъдат реализирани. И старините така си ги представям.

А това с тортите как започна?

Супер на шега. Бях в майчинство с третия ми син и той беше на 5-6 месеца. Гледах по телевизията наши сладкари, които бяха взели второ място на световен конкурс. До този момент нищо не знаех нито за торти, нито за сладкарски фондан. Нямах нито кулинарно, нито художествено образование. Страшно се впечатлих от тези хора, които в ефир направиха патенце от фондан. Реших, че и аз ще се пробвам. Дори нямах идея откъде може да се купи захарно тесто. Изкупих пластилина от кварталната книжарница и започнах да тренирам с него в продължение на два месеца. Когато направих първата си торта - беше за рождения ми ден на 3 март, никой не повярва, че е мое дело. Беше с рози и с панделка от захарно тесто. Дори най-близките ми не повярваха, че аз съм я правила. Така се започна. Година по-късно получих и първата си поръчка за торта. После поръчките заваляха. За половин година бях станала толкова популярна, че понякога на ден получавах по 30 запитвания за торти. Две-три години се занимавах интензивно с поръчки, но нямах никакво време нито за съпруга ми, нито за децата и това ужасно ми тежеше. Една вечер мъничкият дойде при мен, искаше да го гушкам, а аз го отпратих, защото бях заета с поредната торта. Той каза: "Ясно, значи обичаш тортите повече от мен!" Ревнах с глас и дотам бях. Продължих да правя торти само за най-близките ми.

За погачата на Бела беше сътворила поредните чудеса. Ако човек погледне само снимките, ще каже, че всичко е подготвено от екип от хора. А ти си направила всичко сама, с бебе на ръце и четири момчета вкъщи, без да броим съпругът... Откъде черпиш сила?

При мен проблемът е, че имам желание да направя хиляди неща, но ги оставям за последния момент. Но когато той настъпи, успявам да се мобилизирам и да сътворя чудеса в рамките на два-три дни.

Предполагам, че докато го правиш, и умора не усещаш?

Никаква умора! Точно обратното - самозареждам се. Колкото повече неща правя, за толкова повече имам сила. Ако и работата ми спори, се ентусиазирам страхотно!

Може би е най-клишираният възможен въпрос, но и много важен - опората ти - твоят съпруг Пламен. Възможно ли е да си супермама без такъв партньор до себе си?

Без него нямаше да съм наполовина това, което съм. Принципно съм изключително самостоятелен човек. Мразя да занимавам хората с моите проблеми и да чакам някой да ми свърши работата. Но без човек до себе си не бих могла да живея, защото имам нужда да обичам, да споделям и да усещам подкрепа. В очите на много хора изглеждам силна жена, което е вярно, но съм и изключително емоционална. Когато ме наричат "нечовек" или "супермама", според мен е заради това съчетание в характера ми. Често плача, но никога не се предавам и не падам духом. Плача си тайничко, за да не разстройвам хората, които ме обичат. Опората в моя живот е Пламен - без него не си се представям. Обича ме и ме подкрепя безрезервно. Няма нещо, което да съм казала, че искам да направя, и той да не ме е подкрепил. С него винаги сме отбор. Дори да сме на различни мнения във възпитанието на децата, пред тях сме едно. Заради това също го уважавам безкрайно.

Мислиш ли, че Бела ще има някакво предимство в семейството, защото е единствено момиченце?

Не, не мисля. По никакъв начин не мога да кажа, че обичам нея повече от братчетата й, че съм се зарадвала повече, когато съм видяла на видеозона, че е момиче. Не мога да разделя децата по пол или възраст. Ще я отглеждаме по същия начин, по който и батковците й – с цялата си любов, грижи и внимание.

Разкажи ми за трудните моменти през годините - кои бяха те и необходими уроци ли дадоха?

Всяка трудност те учи на нещо добро и колкото и да е изтъркано, те прави по-силен. Същото е и с грешките. Винаги си признавам грешките, колкото и да ми е неприятно, и пред себе си, и пред хората, които съм наранила, и се старая да си взема поука. Имала съм много трудни моменти - може би най-тежкият беше бебето, което загубихме. Тогава бяхме и супер зле финансово- имахме буквално 2 лева в джоба и се чудехме мляко за другото бебе ли да купим, хляб за нас ли. Беше супер потискащо! Но всяко зло за добро! Загубата ме накара да гледам на децата с още повече любов. Ако първия съм го приемала по-скоро като даденост, като реализирана мечта, всяко следващо дете приемах като божи дар. Освен това разбрах, че със съпруга ми можем да се обичаме и в трудни моменти. Много семейства се разпадат при най-малката криза, вместо да се сплотят и заобичат още повече. Тежките моменти са необходими изпитания.

На чисто битово ниво как сте организирали живота си с пет деца?

У дома е голяма лудница, колкото и да се опитвам всичко да ми е изрядно. Понякога мивката прелива от чинии или 10 перални чакат да бъдат изгладени. Но гледаме да живеем така, че да ни е приятно, готино. Доста сме щури и това, което ни крепи във всеки момент, е хуморът. Вкъщи се смеем много, имаме свободен език и открито говорене. Нямаме теми-табу.

Направо е невероятно как се справяш, при това без ничия помощ!

Съпругът ми помага много - мие чинии, пазарува. Изцяло се справя с прането и простирането. Вкъщи няма чисто женска и чисто мъжка работа. Децата ми са мързеливички, но това е моя грешка. Ще ми се да са по-инициативни, да се включват в домакинството, без да ги юркам. Хубавото е, че работата и задълженията не ми тежат. Гледам всичко да правя с удоволствие и желание, колкото и тъпо да звучи "да миеш чинии с желание". Освен това животът ми не е само домакинство и майчинство. Хората си мислят, че като имам пет деца, по цял ден се въртя около тях и нищо друго не ме интересува. Напротив – имам си и личен, и социален живот. Излизам с приятелки, имам си моите неща, интереси, удоволствия.

Имаш и ателие за родители. Каква е неговата идея?

Исках да си направя ателие за родители и го кръстих "Буболинче". Идеята ми беше да се събираме бъдещи и настоящи майки. Исках да организирам срещи и за татковци, но българските майки се оказаха много ревниви. Казаха, че никоя майка няма да си пусне мъжа да ходи на нещо подобно, а според мен мъжете се вълнуват и имат нужда. Когато големият ми син беше бебе преди 18 години, в градинката имаше само майки. Сега вече половината бебета ги разхождат татковци. Едно време се считаше, че майката си ги ражда, тя ги отглежда, тя ги възпитава, за всичко отговаряше тя. Докато сега според мен нещата са се нормализирали и бащите са приели своята роля наравно с майките. Много исках татковците да са част от ателието, но така и не успях нито една група от татковци да събера. Основната идея е да предам на родителите всичко, което съм научила, но не от интернет, от джипито или от книги, а от личния си опит. В отглеждането на деца също има хиляди хитринки, до които стигаме само с опита. Никога не съм се мислила за перфектна майка, но наистина съм понаучала доста за отглеждането на децата. Мотото ми е, че добрата майка е щастливата майка. Ако една жена е щастлива, тя е спокойна, вярва в себе си, сияе. На това искам да науча майките.

Наред с всички други необикновени неща, които може да се кажат за теб, ти си една много красива жена. Какви грижи успяваш да положиш за себе си?

Аз не се имам за красива. Като бях студентка един приятел ми каза „Ти не си красива. Ти си очарователна и женствена, което е много по-яко от това да си просто красива.“

Мисля, че красотата е състояние на духа. Щастието ни прави красиви. Аз искам да съм щастлива, дори понякога това да изглежда доста егоистично. Дали ще зарежа чиниите и ще си играя с Бела два часа, или ще отида на фризьор, няма значение. Важното е, че правя това, което ми е приятно, без да се чувствам виновна в края на деня. Това е основната грижа, която полагам за себе си - да бъда щастлива. За суетене около външния ми вид нямам много време. Не се гримирам, а когато сложа малко сенки и спирала по някакъв повод, най-малкият ми казва, че съм се изцапала. Ходя на фризьор веднъж на един-два месеца, от време на време - на козметик. Но винаги се старая да изглеждам прилично, защото това е уважение към самата мен. А и не искам да излагам съпруга и децата ми. Искам, като ме видят на улицата, с гордост да викнат: "Това е мама". Веднъж на Орлов мост срещнах Денис и негови съученици и после децата му казали: "Майка ти е много яка мацка!" Той беше горд от тази история, аз – двойно повече. Това също прави децата ми щастливи - че имат готина майка, която приятелите им харесват.

В колко голяма къща живеете?

В апартамент 119 квадрата - в детската стая са трите големи момчета - Денис, Давид и Девин, а в спалнята, която не е никак голяма, сме аз, съпругът ми, Дамян и Бела, която спи между нас на спалнята. На нас не ни пречи, много е готино. Нямахме врати преди, но сега, като се роди Бела, сложихме една на детската стая по настояване на момчетата. Държа минимално неща, само дрехите са в изобилие.

Сигурна съм, че може да дадеш и някой практичен съвет за домакинството?

Поставяне на приоритети. Най-важна за мен е храната. Да имам напазарувано и сготвено. След това идва облеклото. Не мога да си представя да пусна децата с мръсни и неизгладени дрехи навън. Но пък обичам да се връщат "мизерни", защото това означава, че са играли и са били щастливи. С баща им сме ги научили да поддържат лична хигиена, която също е въпрос на уважение. Къщата да ми е излизана и по конец не държа. Преди години една баба ми каза: "Ако къщата ти е разхвърляна, значи в нея има живот" и съм го приела за мое верую. Човек, ако има желание, за всичко ще намери време и начин.

А кои жени вдъхновяват теб самата?

Всички успешни, талантливи и можещи жени, независимо в коя сфера. Всички жени, които са добри в това, което правят, и го правят с любов и удоволствие. Всички красиви жени, които знаят как да използват красотата си и го правят по най-елегантния и интелигентен начин. Всички силни жени, които се борят, а не мрънкат. Всички жени с чувство за хумор, с морал, с мнение, с мечти. Възхищавам се на госпожа Велинова в детската градина на Дамян , която от над 30 години работи там и е безумно щастлива, защото Дамян й е казал: "Велинова, обичам те!" А на мен Дамян ми каза: "Мамо, когато си най-добра, си като Велинова." Възхищавам се на д-р Найденова, предишната ни педиатърка, за невероятния й професионализъм и отдаденост към професията и пациентите й. Идвала е вкъщи десетки пъти, когато децата са били болни (включително по време на отпуската си) и не ми е поискала нито лев. Възхищавам се на съседката ми Тони, която пребори рака и сега кара колело заедно с малкия си син в парка. Възхищавам се на приятелката ми Хриси, която от много години се бори да има свое дете и не може, но се радва от сърце на моите и ги обича. Възхищавам се на една много стара баба от съседен блок, чието име дори не знам, която се грижи за градинката пред входа - сади цветя, плеви, полива, събира боклуците. Възхищавам се на едни възрастни дами от квартала, които всяка неделя сутрин се събират и ходят заедно на църква, а после по женски пият кафе и хапват торта. Възхищавам се на сестра ми Вероника, чиито ръце ежедневно прегръщат новородените - тя е първата, която ги посреща на този свят, защото е акушерка.

снимка личен архив

Скъпи читатели, ако познавате жена, която ви вдъхновява, посочете ни я!

снимка личен архив

Тук може да прочетете какви са критериите, по които може да номинирате вашите любимки.

снимка личен архив

Очакваме писмата ви на електронна поща editors@mila.bg, или като лично съобщение на страницата на mila.bg във Facebook (https://www.facebook.com/www.mila.bg/)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Ашли Коул се оказа в твърде неприятна ситуация на светско събитие. Бившият английски национал бе гост на представянето на нова модна марка. Той бе придружен от приятелката си Шарън Кану. За негова неприятна изненада на масата им бе настанена плейбойката Мелиса Хоу. Именно тя е една от причините за развода на Коул с певицата Черил Туиди.

Бившият футболен мениджър Хари Реднап счупи телевизионен рекорд. Той влезе в новия сезон на риалити предаването "Аз съм знаменитост". В него известни личности оцеляват в джунглата. За участието си Реднап получи хонорар от 500 000 паунда от продуцентите. Това е най-високата сума, която е давана в историята на предаването.

Нападателят на "Ливърпул" Даниел Стъридж е заплашен с изхвърляне от футбола! Звездата на "червените" е обвинен от Английската футболна асоциация в нарушаване на правилата относно залагания на мачове. Стъридж е разследван в продължение на 8 месеца. Обвинението е за периода през януари 2018 г., когато той преминава под наем в "Уест Бромич".