Три забележителности в София, които да посетите през лятото

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6898275 www.24chasa.bg
Дворцов комплекс „Врана”

Макар че лятото е време за почивки, пътувания и обиколки из страната и чужбина, не винаги имаме възможност да се отправим към някоя по-далечна дестинация. Ето защо ви предлагаме 3 забележителности в София и в близост до нея, които задължително трябва да посетите.

И четирите обекта са включени в двуезичната „Енциклопедия „София”, която освен че дава идеи и подробна информация за всичко, свързано с нашата столица, е и един прекрасен подарък за всеки, който се интересува от града.

„ВРАНА”. Парк музей и дворцов комплекс, изградени като извънградска резиденция на българските царе Фердинанд I и Борис III. Намира се на бул. „Цариградско шосе”. От 1946 г. до 1990 г. е правителствена резиденция, след 1990 г. паркът и дворецът са реституирани и върнати на сина на цар Борис III – бившия монарх Симеон Сакскобургготски. През 2001 г. той дарява парка към комплекса „Врана” на Столична община, която го превръща в парк музей, достъпен за посещение. Резиденцията „Врана” е с вековна история. Изграждането u започва след 1899 г., когато княз Фердинанд купува чифлика „Чардаклия”, собственост на богатия селянин от с. Герман Боне Хаджипетров, и околните земи. През 1906 г. в царското имение е построена ловна вила (арх. Георги Фингов), в която са вплетени мотиви от пловдивската възрожденска барокова къща.

Фердинанд, който е любител орнитолог, кръщава чифлика на първата кацнала на покрива птица – врана. През 1912 г. имението е преименувано „Дворец Врана”. Изгражда се двуетажна дворцова сграда с мансарден покрив (1909–1912 г., арх. Никола Лазаров), издържана в духа на неоромантизма, с препратки към българската средновековна архитектура. Представителната дворцова зала е украсена с мраморни пиластри, колони, цокли и корнизи. Коридорите са остъклени с виенски орнаментирани стъкла. В партера има киносалон и зали за чай. На втория етаж са апартаментите на царското семейство, на третия – на придворните и прислугата. Сградите на ловната вила и двореца са свързани с кухненски тракт и покрита галерия и образуват общ архитектурен ансамбъл. Благоустрояването и изграждането на парка започва още през 1900 г. Участие взeмат управителят на царските ботанически градини французинът Жюл Лошо, австрийците Йохан Келерер и Йозеф Цоликофер, чехът Антон Краус, немецът Вилхелм Шахт, българинът Васил Георгиев. Те оформят пейзажна композиция в стила на европейските паркови традиции и поставят началото на уникална ботаническа градина с екзотични растения и редки екземпляри. В продължение на повече от 40 години се създават обширни паркови пространства, цветни партери и дървесни групи, изгражда се езеро, алпинеуми, алеи и пътеки. Създава се стопанска част с парници и оранжерии, стопански сгради, оформя се зоокът. Парк „Врана” е едно от първите произведения на парковото изкуство в България, което не отстъпва по качество на известните пейзажни паркове в Европа от XIX век. Днес в него има близо 800 растителни вида, от които 270 редки дървета и храсти; някои са посадени лично от цар Фердинанд. Дворцовият комплекс е със статут на национална културна ценност, паркът „Врана” е обявен за защитена местност.

УРВИЧ (Кокалянски Урвич). Руини от средновековна крепост в Лозенска планина, в землището на с. Кокаляне, на 20 km от София. Издигната е върху естествено защитен скалист терен, заобиколен от водите на река Искър. Построена е през ХIII век, преустроявана през ХIV век. Крепостта охранява пътя към Средец (днес София) и играе стратегическа роля в отбраната на града срещу османското нашествие. Свързана е с имената на българските царе Иван Шишман и Иван Асен V и е известна като „последната крепост на Шишмановци”. След падането на Средец под османска власт през 1382 г. крепостта се съпротивлява геройски още 7 години, но е превзета и разрушена. Запазени са части от крепостните стени, останки от правоъгълна бойна кула (на височина 7–8 m), основи на сгради, на крепостната църква манастир „Св. Илия”. Близо до крепостта е Кокалянският манастир „Св. архангел Михаил”, част от Софийската Мала Света гора. Крепостта Урвич е със статут на национална културна ценност. Територията около нея е обявена за природна забележителност за запазване на характерен ландшафт (съчетание от гори и скални образувания по поречието на река Искър).

ЦЕНТРАЛНА МИНЕРАЛНА БАНЯ. Емблематична сграда за столицата, национална културна ценност. Намира се на площад „Бански”. Свързана е с едно от най-големите богатства на града – горещата минерална вода. Софийските минерални извори са притегателен център от най-древни времена, около който животът тече в продължение на хиляди години, един от символите на София, изрисуван на герба на столицата. Обилната гореща вода е с температура 46 °С, слабо минерализирана (0,3 g/l), с алкална реакция. Използва се за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и на гръбначния мозък, на гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и обменни заболявания. Римляните оценяват качествата на водата и изграждат голям бански комплекс (терми) на мястото на днешната баня и част от Централния универсален магазин. До него е светилището на почитаните в Сердика богове на здравето и медицината – Асклепий и Хигия. Намерена е статуя на Аполон, бога на изкуствата, почитан в Сердика като покровител на лечебното изкуство и наричан Медикус. Той носи символа на медицината – гега, около която е увита змия. Вероятно сградата е разрушена при земетресение и през Късното средновековие на нейно място са изградени няколко по-малки бани. Останки от стара турска баня са експонирани до Баня баши джамия. Идеята за изграждане на модерна хигиенна общинска минерална баня дава кметът Димитър Петков в края на ХIХ век като част от цялостната програма за благоустрояване на столицата. По това време в много от софийските жилища липсва дори течаща вода и София се сдобива с обществена баня за задоволяване на нарасналите хигиенни нужди. За близо половин век след Освобождението 1878 г. в страната се изграждат около 330 хигиенни бани, но сградата на софийската, построена през 1911 г., е най-красива. Архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов – автори на проекта, и художникът Харалампи Тачев създават прекрасна творба, една от забележителностите на столицата. Надзорът е поверен на арх. Фридрих Грюнангер. Плановото решение е изключително модерно за времето си.

Сградата е на два етажа с обща площ 5000 m?, разделена на две отделения – мъжко и женско. При откриването u за посещения през май 1913 г. в подземния етаж са разположени бани II класа, на партера – вани I класа и топли басейни (с температура 37 °C и 46 °C). Плувните басейни са два – дълги по 18 и широки по 7 m. В тях температурата на водата е 27 °C. На втория етаж са залите за хидротерапия, електротерапия и калолечение (използва се италианска кал „Морбит”). Симетричната композиция е подчертана от голям централен купол над главния вход и два по-малки странични купола. Стилово сградата принадлежи към зародилото се в началото на ХХ век националромантично течение в българската архитектура. Фасадната декорация от разноцветна майолика, която оформя медальони, плетеници и фризове, и редовете от бял варовик и червена тухла носят духа на несебърските църкви от времето на Второто българско царство. Част от облицовъчните плочки са изработени в керамичната фабрика „Изида”. Басейните в сградата десетилетия са любимо място на софийските деца и много от тях получават първите си уроци по плуване в тях. С годините, след налагането на домашната баня като част от жилището, къпането от ритуал се превръща в ежедневие и малцина са тези, които си спомнят за опашките пред билетните каси на Народната баня (втора класа) или луксозните кабинки с кушетки за почивка след банята в първа класа. Общинската баня изпълнява функциите си до 1986 г. През 1998 г. Столична община взема решение част от сградата да се ремонтира и адаптира за нуждите на Музея за история на София (днес Регионален исторически музей – София). Предвидено е северното крило да запази първоначалната си функция – с използване на минералната вода. След дългогодишен ремонт през 2015 г. в сградата се открива постоянна експозиция на музея. От север на Софийските минерални бани, между улиците „Искър” и „Екзарх Йосиф”, е минералният извор „Централна баня”. Тук се е намирал Жежкио бунар, топъл минерален извор, споменат от турския историк и географ Хаджи Калфа през ХVII век. На мястото на разрушената при бомбардировките над София през 1944 г. малка минерална баня (открита 1908 г.) е оформен триъгълен площад. Поставени са 48 чешми (2003 г.) за безплатен достъп, от които тече непрекъснато топла минерална вода. Ниските декоративни стенички, които оформяниши, са стилово обединени с живописната фасада на банята. В източния край на комплекса e водният олтар – малка куполна ротонда със статуята на Аполон Лечител (скулптор Георги Чапкънов) сред водно огледало.

Из „Енциклопедия София”

Книгата може да поръчате тук!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Aкцията „Ако ти е студено, ме вземи” набира все повече последователи. Хора оставят зимни якета в различни градове в помощ на нуждаещи се от топли дрехи през студените месеци. Инициативата стартира в София и съседна Турция като у нас много хора оставят зимни якета и палта по дърветата на бул. Витошка.

Евелин Банев-Брендо е продал бутиковия си хотел "Ле Фльор", показа проверка на "България Днес". Срещу 4 559 691 лв., платени в брой, фирма на столични счетоводители се сдобива със седеметажната сграда на столичния бул. "Витоша", известна като перла в короната на Брендо. Впечатляващата сума постъпва по сметките на офшорка,

С мощен звяр лети по столичните булеварди Стефан на Гала, видя "България Днес". След като поседя в къщата на Биг Брадър, половинката на ТВ-водещата фучи и изпреварва колите с тузарски джип БМВ, чиито данък и застраховка "Гражданска отговорност" със сигурност ще надскочат една минимална работна заплата. Лек път, Стефане и внимателно по пътищата!