Три забележителности в София, които да посетите през лятото

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6898275 www.24chasa.bg
Дворцов комплекс „Врана”

Макар че лятото е време за почивки, пътувания и обиколки из страната и чужбина, не винаги имаме възможност да се отправим към някоя по-далечна дестинация. Ето защо ви предлагаме 3 забележителности в София и в близост до нея, които задължително трябва да посетите.

И четирите обекта са включени в двуезичната „Енциклопедия „София”, която освен че дава идеи и подробна информация за всичко, свързано с нашата столица, е и един прекрасен подарък за всеки, който се интересува от града.

„ВРАНА”. Парк музей и дворцов комплекс, изградени като извънградска резиденция на българските царе Фердинанд I и Борис III. Намира се на бул. „Цариградско шосе”. От 1946 г. до 1990 г. е правителствена резиденция, след 1990 г. паркът и дворецът са реституирани и върнати на сина на цар Борис III – бившия монарх Симеон Сакскобургготски. През 2001 г. той дарява парка към комплекса „Врана” на Столична община, която го превръща в парк музей, достъпен за посещение. Резиденцията „Врана” е с вековна история. Изграждането u започва след 1899 г., когато княз Фердинанд купува чифлика „Чардаклия”, собственост на богатия селянин от с. Герман Боне Хаджипетров, и околните земи. През 1906 г. в царското имение е построена ловна вила (арх. Георги Фингов), в която са вплетени мотиви от пловдивската възрожденска барокова къща.

Фердинанд, който е любител орнитолог, кръщава чифлика на първата кацнала на покрива птица – врана. През 1912 г. имението е преименувано „Дворец Врана”. Изгражда се двуетажна дворцова сграда с мансарден покрив (1909–1912 г., арх. Никола Лазаров), издържана в духа на неоромантизма, с препратки към българската средновековна архитектура. Представителната дворцова зала е украсена с мраморни пиластри, колони, цокли и корнизи. Коридорите са остъклени с виенски орнаментирани стъкла. В партера има киносалон и зали за чай. На втория етаж са апартаментите на царското семейство, на третия – на придворните и прислугата. Сградите на ловната вила и двореца са свързани с кухненски тракт и покрита галерия и образуват общ архитектурен ансамбъл. Благоустрояването и изграждането на парка започва още през 1900 г. Участие взeмат управителят на царските ботанически градини французинът Жюл Лошо, австрийците Йохан Келерер и Йозеф Цоликофер, чехът Антон Краус, немецът Вилхелм Шахт, българинът Васил Георгиев. Те оформят пейзажна композиция в стила на европейските паркови традиции и поставят началото на уникална ботаническа градина с екзотични растения и редки екземпляри. В продължение на повече от 40 години се създават обширни паркови пространства, цветни партери и дървесни групи, изгражда се езеро, алпинеуми, алеи и пътеки. Създава се стопанска част с парници и оранжерии, стопански сгради, оформя се зоокът. Парк „Врана” е едно от първите произведения на парковото изкуство в България, което не отстъпва по качество на известните пейзажни паркове в Европа от XIX век. Днес в него има близо 800 растителни вида, от които 270 редки дървета и храсти; някои са посадени лично от цар Фердинанд. Дворцовият комплекс е със статут на национална културна ценност, паркът „Врана” е обявен за защитена местност.

УРВИЧ (Кокалянски Урвич). Руини от средновековна крепост в Лозенска планина, в землището на с. Кокаляне, на 20 km от София. Издигната е върху естествено защитен скалист терен, заобиколен от водите на река Искър. Построена е през ХIII век, преустроявана през ХIV век. Крепостта охранява пътя към Средец (днес София) и играе стратегическа роля в отбраната на града срещу османското нашествие. Свързана е с имената на българските царе Иван Шишман и Иван Асен V и е известна като „последната крепост на Шишмановци”. След падането на Средец под османска власт през 1382 г. крепостта се съпротивлява геройски още 7 години, но е превзета и разрушена. Запазени са части от крепостните стени, останки от правоъгълна бойна кула (на височина 7–8 m), основи на сгради, на крепостната църква манастир „Св. Илия”. Близо до крепостта е Кокалянският манастир „Св. архангел Михаил”, част от Софийската Мала Света гора. Крепостта Урвич е със статут на национална културна ценност. Територията около нея е обявена за природна забележителност за запазване на характерен ландшафт (съчетание от гори и скални образувания по поречието на река Искър).

ЦЕНТРАЛНА МИНЕРАЛНА БАНЯ. Емблематична сграда за столицата, национална културна ценност. Намира се на площад „Бански”. Свързана е с едно от най-големите богатства на града – горещата минерална вода. Софийските минерални извори са притегателен център от най-древни времена, около който животът тече в продължение на хиляди години, един от символите на София, изрисуван на герба на столицата. Обилната гореща вода е с температура 46 °С, слабо минерализирана (0,3 g/l), с алкална реакция. Използва се за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система и на гръбначния мозък, на гинекологични, бъбречно-урологични, стомашно-чревни, чернодробно-жлъчни и обменни заболявания. Римляните оценяват качествата на водата и изграждат голям бански комплекс (терми) на мястото на днешната баня и част от Централния универсален магазин. До него е светилището на почитаните в Сердика богове на здравето и медицината – Асклепий и Хигия. Намерена е статуя на Аполон, бога на изкуствата, почитан в Сердика като покровител на лечебното изкуство и наричан Медикус. Той носи символа на медицината – гега, около която е увита змия. Вероятно сградата е разрушена при земетресение и през Късното средновековие на нейно място са изградени няколко по-малки бани. Останки от стара турска баня са експонирани до Баня баши джамия. Идеята за изграждане на модерна хигиенна общинска минерална баня дава кметът Димитър Петков в края на ХIХ век като част от цялостната програма за благоустрояване на столицата. По това време в много от софийските жилища липсва дори течаща вода и София се сдобива с обществена баня за задоволяване на нарасналите хигиенни нужди. За близо половин век след Освобождението 1878 г. в страната се изграждат около 330 хигиенни бани, но сградата на софийската, построена през 1911 г., е най-красива. Архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов – автори на проекта, и художникът Харалампи Тачев създават прекрасна творба, една от забележителностите на столицата. Надзорът е поверен на арх. Фридрих Грюнангер. Плановото решение е изключително модерно за времето си.

Сградата е на два етажа с обща площ 5000 m?, разделена на две отделения – мъжко и женско. При откриването u за посещения през май 1913 г. в подземния етаж са разположени бани II класа, на партера – вани I класа и топли басейни (с температура 37 °C и 46 °C). Плувните басейни са два – дълги по 18 и широки по 7 m. В тях температурата на водата е 27 °C. На втория етаж са залите за хидротерапия, електротерапия и калолечение (използва се италианска кал „Морбит”). Симетричната композиция е подчертана от голям централен купол над главния вход и два по-малки странични купола. Стилово сградата принадлежи към зародилото се в началото на ХХ век националромантично течение в българската архитектура. Фасадната декорация от разноцветна майолика, която оформя медальони, плетеници и фризове, и редовете от бял варовик и червена тухла носят духа на несебърските църкви от времето на Второто българско царство. Част от облицовъчните плочки са изработени в керамичната фабрика „Изида”. Басейните в сградата десетилетия са любимо място на софийските деца и много от тях получават първите си уроци по плуване в тях. С годините, след налагането на домашната баня като част от жилището, къпането от ритуал се превръща в ежедневие и малцина са тези, които си спомнят за опашките пред билетните каси на Народната баня (втора класа) или луксозните кабинки с кушетки за почивка след банята в първа класа. Общинската баня изпълнява функциите си до 1986 г. През 1998 г. Столична община взема решение част от сградата да се ремонтира и адаптира за нуждите на Музея за история на София (днес Регионален исторически музей – София). Предвидено е северното крило да запази първоначалната си функция – с използване на минералната вода. След дългогодишен ремонт през 2015 г. в сградата се открива постоянна експозиция на музея. От север на Софийските минерални бани, между улиците „Искър” и „Екзарх Йосиф”, е минералният извор „Централна баня”. Тук се е намирал Жежкио бунар, топъл минерален извор, споменат от турския историк и географ Хаджи Калфа през ХVII век. На мястото на разрушената при бомбардировките над София през 1944 г. малка минерална баня (открита 1908 г.) е оформен триъгълен площад. Поставени са 48 чешми (2003 г.) за безплатен достъп, от които тече непрекъснато топла минерална вода. Ниските декоративни стенички, които оформяниши, са стилово обединени с живописната фасада на банята. В източния край на комплекса e водният олтар – малка куполна ротонда със статуята на Аполон Лечител (скулптор Георги Чапкънов) сред водно огледало.

Из „Енциклопедия София”

Книгата може да поръчате тук!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Специална марка, посветена на 15-годишнината от приемането на България в НАТО, бе валидирана вчера в Министерски съвет. Пощенската марка изобразява трабантчето на тогавашния външен министър Соломон Паси. Освен него в церемонията участваха министърът на външните работи Екатерина Захариева и министърът на транспорта Росен Желязков.

Трябва да бъдем държани в ареста най-дълго време, за да може да се сложи ръка на фирмената ни собственост. От задържането ни се цели икономически ефект! Това заяви вчера пред апелативния спецсъд Евгения Банева, съпругата на олигарха Николай Банев, по повод дружествата, които двамата управляват, научи "България Днес".

Народният бард Веселин Маринов мина на повикване. Звездата бе изловена от топпапараците на "България Днес" търпеливо да чака пред столична бизнес сграда, тръпнейки да получи обаждане, за да бъде пуснат вътре. Изпълнителят на "Горчиво вино" чинно постоя десетина минути, говорейки по телефона с папка под мишница с надеждата да му отворят дверите на