Обичай това, което не харесваш у себе си, съветва актрисата
Преди няколко месеца актрисата Бойка Велкова смело скочи в дълбоките води на режисурата. И не само не се удави, но и впечатли с висок собствен стил. Не се нагълта с вода и никой от екипа, участвал в приключението.
Спектакълът по пиесата на Оля Стоянова “Цветът на дълбоките води” се играе с успех на сцената на IV етаж на Народния театър. Билети за него няма чак до края на октомври. Търсете връзки. Наскоро с пиесата си Стоянова спечели “Аскеер” за съвременна българска драматургия.
“Човек наистина не знае какво ще се случи, но когато обича професията си и когато се организира добре, стават и чудеса”, скромно казва новоизпечената режисьорка. Тя благодари на ръководството за доверието и дадения й шанс и обещава да направи още по-стилни и силни спектакли.
С какво обаче сложните взаимоотношения между две уникални жени - Елизабет I, кралица на Англия, и Мария Стюарт, кралица на Шотландия и Франция, ще развълнуват българската публика днес? Оля Стоянова изгражда своята история и драматургия върху тяхна въображаема среща преди смъртта.
“Изглежда, хората обичат приказки за крале и кралиц и - отговаря Велкова. - Ето, наскоро гледахме по телевизиите сватбата на принц Хари. Явно зрителите се нуждаят от време на време да попадат в някакъв приказен свят.” Според режисьорката обаче светът може и да е приказен, но човекът си е същият, много бавно се променя той, почти не еволюира, застинал някъде във времето. Всичко около нас се променя - технологии, наука и какво ли не, а човекът се променя най-трудно и най-бавно...
“Цветът на дълбоките води” е изследване за човешките взаимоотношения и женската природа най-вече. Посланията на пиесата са вечни и актулни за всяко време. Бойка Велкова се опитва да разгадае по свой начин слабостите и комплексите на тези две жени, оставили диря в човешката история, както и цялото им богатство от чувства и емоции.
Освен че е режисьор, тя влиза в ролята на Елизабет I. Партнира й Емануела Шкодрева, която се превъплъщава в Мария Стюарт.
Биографи на Елизабет I твърдят, че тя използва оловен грим, с който покрива белезите си от едра шарка.
Бойка няма такъв
проблем, но има
лунички
Като малка страда много заради тях. Тогава няма как да знае, че луничави са актьорите Пиърс Броснан, Робърт Редфорд, Сиена Милър, Гуинет Полтроу, както и супермоделите Жизел Бюндхен и Надя Ауерман... А, и принц Хари!
Страданието е до момента, в който баща й казва: “Ти си най-щастливото дете на света, защото целият Млечен път е посипан по тебе...”. Този “детайл” Бойка Велкова вкарва в моноспектакъла си “Пътят към Афродита”. А обяснението й днес е: “Рецептата е да заобичаш това, което не харесваш у себе си. Успееш ли, преборваш всички страхове и комплекси...”
Като малка Бойка Велкова играе балет. Но амбицията на майка й е тя да стане актриса. Момичето влиза във ВИТИЗ от третия път в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Богдан Сърчаджиев. Изключително радостна и щастлива е - ще има професия, която е много любопитна, пълна с емоции, с преживявания и срещи с много хора.
След дипломирането е разпределена в Русе и дебютира с образа на Червената шапчица в пиесата “Кошници”. Ролята не е голяма, но пък е написана от самия Радичков. А писателят се прекланяше пред женската хубост. Мнооого красива Червена шапчица трябва да е била Бойка Велкова в Русе...
“Помня, че бях много млада и много щастлива в екипа на режисьора Слави Шкаров - казва Бойка. - После и в други пиеси работихме заедно. Той е един от най-важните хора, които срещнах в живота и в професията си.”
Едва на 21 години, Бойка Велкова се снима в главната роля във филма на Захари Жандов “Боянският майстор”. Тя е красивата и одухотворена Десислава, съпруга на севастократор Калоян (Любомир Димитров). Авторите на филма я представят като символ на чистата и съвършена красота, на духовното начало. Зографът Илия (Петър Деспотов) изписв образа й на стената на черквата в Бояна.
И после киното сякаш я неглижира. Снимат я в неуспешни филми (“Зелените поля...”, “Забранено за възрастни” и др.) или в добри, но в малки роли (“Приятелите ме наричат чичо”, “Дзифт”, “Островът” и др. Последната й засега изява е във филма на Иглика Трифонова “Асансьор за пациенти”.
Самата Бойка не знае отговора на въпроса защо не я снимат по-често в киното. Днес тя приема философски този факт, но признава, че имало периоди, когато й било много тежко. Все чакала да я забележат, да я поканят.
Мисля си
дали режисьорите
не се плашеха от
аристократичното
й излъчване,
което не се връзваше с така любимата на властта “работническа тема”. Не знам, но киното е наистина голям длъжник на тази актриса. А и телевизиите със своите сериали, въпреки че Велкова доказа възможностите си в “Под прикритие” като прокурор Доротея Терзийска, приятелка на комисар Попов (Владимир Пенев).
През 1989 г. Бойка Велкова отива в школата на Ли Страсбърг в Ню Йорк. Любителите на киното знаят, че там са учили Ал Пачино, Дъстин Хофман, Робърт де Ниро, дори и самият Марлон Брандо за кратко време...
В школата, пълна с талантливи хора, актриса научава много нови неща за себе си и за професията. Какви грешки прави на сцената и как да не ги прави. Разбира как се пътува в сетивността на човека и как чрез сетивата той може да променя мислите и да владее емоциите си.
Научава още куп тънкости на актьорската професия, които теоретично може би не знае нито един друг човек от гилдията. Всяка вечер е на театър, в някой джаз клуб или на концерт. Посещава много галерии и музеи. Изживява истински културен шок в града, за който се знае, че никога не спи.
В един момент в родината обаче остава без работа. Почти 2-3 години няма никакви предложения. Може би друга актриса на нейно място би се отчаяла или би изпаднала в депресия. Но не и Бойка Велкова. Вместо да седи в очакване и да страда, започва да учи режисура при проф. Красимир Спасов. После специализира в Санкт Петербург при големия руски режисьор Кама Гинкас.
Към наученото от тях добавя и най-важното от актьорския си опит и така подготвена, се хвърля в “дълбоките води”, за да види какъв е техният цвят.
Тук му е мястото да вкараме в действието и Теодосий Спасов, от дълги години съпруг на актрисата, който е автор на музиката в “Цветът на дълбоките води”. Тази музика помага на актьорите да се потопят в атмосферата на онова далечно време, а на зрителите - да усетят по-добре драмите на двете героини.
Обикновено се казва, че зад всеки успял мъж стои поне една жена. Мисля, че в техния случай това “стоене” е напълно равностойно.
“Много ми помогна бракът с Теодосий, защото той е истински мъж, невероятен съпруг, голям мой приятел и любим човек, баща на нашия прекрасен син. Един човек, изпълнен с работата си и с разбиране към моята работа - признава актрисата. И добавя: - Режисьорската ми работа в съчетание с неговата музика е истински празник.
Теодосий облича
нещата в златна
мантия...”
Е, как при такова признание да не сътвориш най-вълшебната музика за режисьорския дебют на любимата си жена?!
Неотдавна Никълъс Кейдж обяви, че си дава само още 2-3 години като артист и после все повече ще режисира.
Бойка Велкова се надява да продължи да играе на сцената, но в режисурата няма да остане само с дебюта си. Защото режисирането е предизвикателство, а тя винаги е обичала предизвикателствата.
Сега Бойка Велкова буквално се разтроява.
Освен в “Цветът на дълбоките води” актрисата се раздава без остатък в моноспектакъла си “Пътят към Афродита”, направен по разкази на Исабел Алиенде и нейни лични преживявания. Той се играе също на сцената на IV етаж на Народния театър и омайва публиката с “аромат на канела, червено вино, мъжки устни, пропуснати нощи, думи на Исабел Алиенде и други афродизиаци”.
А съвсем отскоро в “Сити Марк център” актрисата играе в музикално-сценичния спектакъл “Усещане за любов”. Неин партньор при потъването в най-блаженото човешко чувство е Ивайло Захариев, станал известен с главната си роля в “Под прикритие”.
Но и това не е всичко. Бойка Велкова усилено репетира “Призраци” на Ибсен в Бургаския театър. Премиерата е планирана за есента.