Румяна Босева-Лулуто: Ако искам нещо да ми се случи, работя за това да ми се случи

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6906494 www.24chasa.bg

Когато се зароди идеята да разкажем за жените, които вдъхновяват, най-естествено се оформиха три категории: жени със забележителни успехи в кариерата си, такива с вдъхновяващи личностни качества и социално ангажирани момичета. Едва ли ще има друга героиня в кампанията "Вдъхновителки 2018", която да попада и в трите категории едновременно. Румяна Босева е известно име в бизнессредите. След като беше изпълнителен директор за България на AON - световен лидер сред застрахователните брокери и риск мениджмънта, днес Румяна Босева е собственик на компанията. ARS е ексклузивен партньор на AON за България и Македония и придобиването й нарежда нашата героиня сред едни от най-успелите жени в бизнеса у нас. Извън това обаче тя е по-позната като Лулуто - нейният личен блог има десетки последователи, които следят с огромен интерес всяка публикация и постоянно й пишат я за съвет, я да изразят вълнението, което тя отново и отново е събудила у тях. Наречен something, блогът на Лулуто е "за храната, пътуванията, живота и всичко останало". В него тя готви, снима, създава бижута, шие, претворява апартаменти, пише пътеписи. Не на последно място Румяна Босева-Лулуто е човек, който не подминава зов за помощ и благотворителна кампания и почти никога не говори за това. Помогнала е на хора от близкото си обкръжение в тежки моменти, а днес дава шанс на младeжи да придобият практически опит в бизнеса, защото вярва, че образованието е мисия на цялото общество.

Ти според мен ще си единствената вдъхновителка в цялата кампания, която влиза и в трите категории. Но да започнем с бизнеса - разкажи как се разви професионално.

Както при доста от хората на моята възраст кариерата ми се случва случайно. Ако има нещо като кариерно ориентиране в българското образование, то започва да се появява чак сега. За нашите поколения това беше химера. Кариерата започваше в зависимост от това как ти се стекат нещата. Аз исках да уча рисуване в Художествената гимназия, но както има една приказка "Маме, музикант къща не храни", така беше и у нас: "Маме, художник къща не храни". Родителите ми по-скоро подкрепиха идеята да се занимавам с нещо икономическо и започнах във финансово-стопанската гимназия. Взех разряд за счетоводител и за машинопис. Още докато следвах, започнах като счетоводител. Имах шанса да получа работа в застрахователна компания. Стажът ми като счетоводител продължи кратко, стана ми интересно застраховането и започнах да се занимавам с него. И така животът ми постепенно започна да се случва в тази плоскост. Няколко пъти съм си мислела, че това не е моето. Записах се да уча графичен дизайн, завърших го, но така и не си смених професията никога.

И всъщност от счетоводител в застрахователна компания днес притежаваш една такава.

Тя не е застрахователна компания. ARS е застрахователен брокер и риск мениджмънт консултант.

Много хора, които те познават главно като блогър, ти загубиха следите през последната година, защото публикуваше рядко. Защо, какво се случи през последната година с теб?

През последната година ми се случиха неща, които не са от най-честите на нашия пазар. Едното беше management buyout. До миналата година по това време бях CEO (б.р. - изпълнителен директор) на "AON България" - AON са един от най-големите доставчици на такъв вид услуги - застрахователен брокер и риск мениджмънт. Работех в компанията от 10 години, като 5 от тях оглавявах местния клон. Миналата година ми беше дадена възможността да стъпя като собственик. В момента съм съдружник в новата фирма, която продължава да бъде ексклузивен партньор на AON за България и Македония.

Не знам дали всички разбират, но това е "сериозна работа". Какво ти костваше?

"Сериозна работа" е само за този, който е въвлечен в процеса. За останалите не означава почти нищо. На всеки проблемите му са най-съществените, най-големите и най-трудни за решаване. Ако питаш майка ми, за нея най-същественото е дъщеря ми дали е яла, или не. Въпросното преструктуриране беше значимо за мен и съдружника ми, не толкова за останалите. В сделката бяха въвлечени много консултанти и много заинтересовани страни. Имаше период, в който живеех по самолети, на летища и целият ми живот се свеждаше до един ръчен куфар с колелца. Имаше много стрес, но и много натрупан опит, така че не съжалявам за нищо.

Как се придвижва една жена в големия бизнес - с какви трудности и с какви предимства?

Смятам, че

жените в България сме абсолютно равнопоставени на мъжете

от гледна точка на начина, по който ни третират в бизнеса. И преди част от вас да ме замерят с камъни, ще кажа, че трудностите идват от гледна точка на инфраструктура. За една жена, която иска да има семейство, е много трудно да подсигури отглеждането на децата и да се развива професионално. Няма места в детските градини - оставам си вкъщи още една година. Детето е болно - излизам в болничен. За сметка на това има други колеги, които са си през цялото време на работа. Те допринасят за компанията и съответно вървят по-бързо от една жена, която е ангажирана покрай отглеждането на децата си.

Когато си стартирала навремето, тъкмо си била станала майка. И си била изправена пред сериозно предизвикателство, защото си отглеждала детето си почти сама. Какво помниш от първите си професионални стъпки?

Родителите ми доста помогнаха, но да, аз родих в първите си години в университета. На тази възраст нещата просто ти се случват. Не обмисляш толкова, не разсъждаваш трудно ли ти е, не ти ли е, как се справяш, ама добър родител ли си. Просто вървиш и се адаптираш. Винаги съм смятала, че съм длъжна на първото си дете, защото съм я ползвала за "пилотен прототип", както с много любов я наричаме.

Мислиш ли, че щеше така да се развие кариерата ти, ако не беше родила толкова рано? Дали пък това, колкото и да е парадоксално, не е бил твоят силен шут напред?

Със сигурност щеше да е различно. Аз не вярвам в случайностите, но вярвам в ефекта на пеперудата. Вярвам, че всяко наше действие по някакъв начин влияе върху бъдещето. Не се замислям за това какво е можело да се случи в миналото, защото не мога да го променя. Мога да променям само и единствено настоящето. Не знам дали щеше да ми се стече животът така, ако не бях родила Виолина тогава. Аз родих на 21. В момента тя е на 20. Като я гледам, за мен си е дете. Не знам аз как съм се справила.

Когато се роди, я гледах като извънземно. Нямаше майчини чувства, "ах, детето ми!" и разни такива. Влязох да я видя в залата с бебетата и си казах: "Сега това какво ще го правя?!" На другия ден нещата вече изглеждаха коренно различни и тя беше най-скъпото нещо в живота ми.

Днес тя е на 20 и е на път да подреди свой живот, свое семейство. Пуска ли ти се?

Не зависи от мене. Не е нещо, което аз мога да контролирам и не е нещо, което аз трябва да контролирам. Каквото и да прави, аз ще я подкрепя. Тя е много печена, изключително самостоятелна. От една година живее в Англия, справя се и с ученето, и със самостоятелния живот. По-малката ми дъщеря Мартина пък е оправна по свой си начин. Тя е много фокусирана, много амбициозна. Сестра й е мултитаскинг, а Марти се захваща с едно и го прави по най-перфектния начин.

Неусетно минахме към втората категория вдъхновения. Много жени в България познават и Виолина, и Мартина, и теб, но не толкова като Румяна Босева, колкото като Лулуто, както си известна в блога си (http://luluto.blogspot.com). Защо една бизнесдама води блог "за храната, пътуванията, живота и всичко останало"?

Когато Мартина се роди, знаех, че нямам много време да си седя вкъщи, но за сметка на това мога да му се насладя до безкрайност. Занимавах се с всякакви неща, които съпътстват майчинството, включително висенето по разни форуми. Снимах си бебето, готвех за семейството, снимах сготвеното. Цялата любов към фотографията започна от един чийзкейк, който аз така и не успях да снимам като хората. Но се потопих в темата, научих много и две години по-късно вече имах блог.

Нещата, които правиш в блога, те разтоварваха от напрежението ли?

Да, и до сега блогът изпълнява тази функция за мен. Когато правиш нещо с ръце, мозъкът изключва и не може да мисли за нищо странично, за никакви проблеми. Той се занимава само с конкретното и базово занимание.

Този блог има десетки последователи. Вероятно през годините са те заливали със съобщения, писма, въпроси?

Да, и продължават да пишат, въпреки че не съм публикувала близо една година.

Искат съвети непрекъснато, за какво ли не

Искали са абсурдни съвети, но са питали и много смислени неща. Покрай блога се завъдиха и много интересни познанства и едни от най-добрите ми приятели в момента са именно създадени покрай блога и фотографията. В бизнеса приятелства гледам да не правя.

Кое е най-абсурдното искане към теб от твой (по)читател?

Апартаментът ни е напълно self made. До ден днешен се забавляваме как, след като си накупихме всичко, мъжът ми се чувстваше като детенце, на което са му подарили един огромен конструктор. Една седмица си сглобяваше мебели вкъщи с огромен кеф. След като направихме въпросното жилище, аз пуснах статия в блога заедно със снимки "преди" и "сега". Имаше небивал интерес към тази статия, а веднъж една жена ме попита кога ще съм си вкъщи, за да дойде у нас и да разгледа. Но като цяло нещата, които са ме питали, са били изключително смислени.

Имаше ли чувството, че след всеки пост трябва да си още по-внимателна какво ще напишеш следващия път, защото броят на читателите ти постоянно расте?

За съжаление, това е една от причините, поради които престанах да пиша. Ползвах блога за дневник и това е нещо, което сега ми липсва. От друга страна, откакто заех ръководна позиция, често се случва хората да пуснат търсене в интернет с кого ще се видят и първото, което им излиза, не е Румяна Босева като AON/ARS, а Румяна Босева, която готви някъде. Излизат статии в кулинарни списания, посещения при Ути Бъчваров и т.н. Някак не е точно в бизнес стил.

Последната година освен всичко, което ти се случи, ти се обърна и към здравословния начин на живот. Защо?

В стреса покрай цялото преструктуриране на фирмата фокусът беше тотално изместен от самата мен. В един момент усетих, че физическата ми активност е сведена до нула, че се тъпча когато и с каквото ми попадне. Целият стрес донесе и здравословни проблеми. Един ден се погледнах в огледалото и оттам ме гледаше една лелка. А аз бях на 40 и не се чувствах като лелка. При мен всичко се случва еднократно -

аз взимам решение и няма връщане назад

Още същата вечер бях на фитнес, една седмица по-късно имах инструктор, имах програма, започнах да чета още по-задълбочено за храненето.

Промяната в теб е огромна и сигурно вече се чувстваш на... 16?

На 16 не съм можела да правя чак такива неща като сега. Не съм сигурна, че на 16 съм можела да тичам по 10 км и да скачам на 1 м височина.

40 е новото 16, а? И грижите за външния вид ли са същите?

Разликата между 16 истински и 16 на 40 е именно в грижите, които полагаш за себе си. Ако на 16 може да не правиш нищо и да изглеждаш добре, то на 40 вече не става. Хубавият вид идва и отвън, и отвътре. Аз спортувам много, всеки ден ходя минимум по 10 хиляди крачки. Нямам ден, в който да съм пропуснала. Даже през януари се наложи да ме оперират и на третия ден вече си бях направила крачките. Просто в първите два дни бях с дренажи, увита в тръби и затова не можех. Пия много вода, изключила съм всички преработени храни, внимавам за произхода на продуктите, приготвям си храна за офиса и като цяло не си позволявам да ям каквото и да е. След 40 пропускливостта на червата доста намалява и се появяват хранителни дефицити, затова ми се налага да взимам и хранителни добавки. Пускам си регулярни изследвания, ходя на профилактични прегледи, пия колаген и хиалуронова киселина. За лицето ползвам естествена козметика, даже част от нея си правя аз.

Винаги съм се чудела как намираш време за всичко това - семейството, бизнеса, блога, фотографията, пътуванията, а сега и спорта?

Времето е въпрос на приоритет. Ако ме беше питала миналата година, щях да ти кажа, че ходенето на фитнес и спортът отнемат време, а аз такова време нямам. Е, поразбутах си програмата, отказах се от някакви неща, включително от неща, които ми действаха отпускащо, като това да се прибера и да си нижа мъниста на бижута. В момента за това нещо нямам време, защото го заместих със спорт, но крайният ефект е един и същ. Действа разтоварващо.

Какво очакваш от живота си оттук нататък?

Най-доброто предстои. И винаги досега съм вярвала в това. И то не вяра от типа на "-Господи, моля те, нека спечеля шестица от тотото. - Добре бе, човек, ама вземи си пусни и фиш!" Не така. Образно казано, аз си пускам фишовете редовно.

Ако искам нещо да ми се случи, аз работя за това да ми се случи

Истината е, че съм жена на 41, с две големи деца и по-малко ангажименти покрай тях. Надявам се купонът оттук нататък да е пълен, защото вече имам време за себе си.

Какво искаш да направиш с това време?

Искам да пътувам, а и от време на време да мога да си почивам.

Мисля, че нещата нямаше да изглеждат същите, ако партньорът до теб не беше точно този, нали?

Със сигурност. Мъжът ми е най-разбиращият и най-подкрепящ човек на света. Като всеки друг той си има своите минуси и плюсове, но една от най-силните му черти е, че проявява огромно разбиране. Понякога дори това да не е неговата кауза, той би я подкрепил, щом аз заставам зад нея.

Някога имал ли е проблем с това, че ти си толкова успяла?

Не знам, никога не сме си говорили за това. А и аз никога не бих казала нито пред него, нито пред друг, че съм успяла. Аз самата не се считам за успяла. Считам се за човек, който съумява да направи някакви неща, когато те трябва да бъдат направени, и се кефи на живота.

Малко хора знаят, но ти не подминаваш зов за помощ. Защо?

Това е вътрешна необходимост. Виждаш нещо и си казваш "Трябва да се направи каквото може". Винаги съм се старала, когато някой има нужда, да съм там за него. Те тогава се познават приятелите.

Мислиш ли, че някой ден би задълбочила тези си занимания?

Тези занимания не спират и в момента. Някои са доста лични и не бих си позволила да ги коментирам, но други са с по-различна, социална насоченост. Покрай бизнеса съм приела за лична кауза образованието в България. Мисля, че всички в бизнес средите сме единодушни, че трябва да се направи нещо. Аз не мога да променя много неща, но пък съм работодател и мога да подсигуря стажове и да подкрепям разни инициативи, свързани с младите хора. В нашето образование липсва практическа насоченост, така че това, което бих могла да направя, е в тази сфера.

Скъпи читатели, ако познавате жена, която ви вдъхновява, посочете ни я!

Тук ще прочетете какви са критериите, по които може да номинирате вашите любимки.

Очакваме писмата ви на електронна поща editors@mila.bg, или като лично съобщение на страницата на mila.bg във Facebook (https://www.facebook.com/www.mila.bg/)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,

Ветеранът Георги Петков е готов да продължи да играе за националния отбор и в европейските квалификации догодина. 42-годишният страж направи страхотно спасяване в края на мача със Словения и спаси отбора от загуба. Петков няма нищо против и да спечели наградата "Футболист на годината", за която е фаворит според репортерите на БНТ.