FameLab е за всеки, който може да обясни наука в 3 мин
“Ако не можеш да го кажеш кратко, най-вероятно не можеш да го кажеш изобщо”, казва Айнщайн. На този принцип е и лабораторията за звезди - учени FameLab. Форматът изисква учени да говорят за проблем от сферата си в рамките на 3 минути. И ако мислите, че те са скучни зубрачи, които ви оплитат в термини и излишна фактология, прочетете този текст до края. Той ще ви разкаже как науката може да бъде интересна, забавна и секси.
FameLab е най-големият и най-бързо разрастващият се конкурс за наука по света, дори
по-бързо разраснал се
международно от
световното по футбол
В него ученият има само 3 минути на сцената, в които трябва да представи с какво се занимава и защо то е важно и интересно. Толкова са, защото това е медийното време - горе-долу толкова трае един тв репортаж. “Ако получиш 3 мин в телевизия или радио, имаш голям късмет. В това време може да направиш въведение, с което да запалиш интереса, да прекараш публиката през 2-3 сериозни опорни точки и в едната да се задълбочиш и да направиш заключение, от което да накараш публиката да ахне и да иска да разбере повече. 3 мин може да ти дадат много добра представа, особено при добрите оратори, защо трябва да се интересуваме от наука, как тя има отношение към живота ни и света, който живеем, и да запалят желанието ти да научиш повече”, казва Любов Костова, която разпространи британския конкурс FameLab по света и е съосновател на Софийския фестивал на науката. Тя е и директор на Британския съвет у нас.
В България конкурсът съществува вече 12 години, а това означава около 110 финалисти, т.е. хора, преминали през обученията. Те са проверени на сцени, пишат за наука, ходят по училища.
“С тези хора продължаваме да работим, те биват канени в “Европейска нощ на учените”, “Кафе Сайънтифик” (кафене, в което се говори за наука - б.а.) и биват канени и от други организатори”, обяснява тя. Победителят от българското състезание отива на финала в Челтнъм, където конкурсът е създаден. Няма значение обаче кой ще е първи там. Защото финалистите печелят много повече - имат достъп до големите учени, с които фестивалът е пълен, влизат на лекции и получават знания от първа ръка. Понякога участници срещат своите идоли, заради които са се запалили по науката. “Конкурсният елемент е включен, за да грабнем вниманието на публиката”, казва Костова.
Форматът FameLab е лаборатория за звезди. Той популяризира всеки, който може да говори за наука интересно, коректно и публиката да го разбере само с изложение в рамките на 3 минути. Един от основните критерии, на които трябва да отговаря представянето, е “факторът Любов”.
“Това означава, че ако аз го разбера, всеки ще го разбере - казва Любов Костова. - Да се разказва за наука така, че човек със средна грамотност, каквато смятам себе си, а и сме по-голямата част от неспециалистите, да разберем принципите и да станем ентусиазирани поддръжници на науката. Отне ми много време и познанието ми с участниците във FameLab, за да разбера, че вторият закон на термодинамиката (който сто процента съм учила в училище) може да се обясни с чашата кафе благодарение на физик от Азербайджан, който участваше в конкурса.”
И това не е единственият физик, който умее да разказва науката разбираемо. Във FameLab всички са такива. “Пример мога да дам с международния победител отпреди няколко години Оскари Винко, който представи търсенето на средства за борба с малария като криминално разследване. Болестта е най-големият убиец в света. Комарът, преносител на малария, е по-опасен от всички форми на масова смърт. Винко ни прекара през почти шерлокхолмовска линия на повествование, за да ни обясни проблема. Виждала съм учени, които в друга среда биха били чудесни стендъп комици, но в научната сфера разказват именно чрез комедия неща, свързани с изследванията на рака например. Някои от тях използват страхотни реквизити,
някои се явяват със
странни костюми, за да
приковат вниманието
към сериозен проблем. У нас физични величини са били разказвани чрез рап и батмобила - колата на Батман. Ставала съм свидетел на математика чрез поезия, изключително невероятни са метафорите, които учените могат да измислят.”
FameLab има ясна цел - да намери хора, които се занимават с природо-математически и технологични науки, да ги покаже и да ги обучи да представят работата си разбираемо. Тогава за тях ще научат много повече хора, както и инвеститори, които биха финансирали следващото научно откритие.
“Най-силната част на обучението във FameLab е двудневният майсторски клас, който обръща цялото отношение на учените към изпълнението им пред публика. Другото ценно нещо е международната мрежа. Този конкурс е единственият, който е интердисциплинарен. Той запознава учените не само с колеги от други области и други страни, но и с колегите им от лаборатории, съседни на тези, в които работят”, казва Костова.
По думите ѝ в над 35 държави по света има FameLab. Представянето на науката по начина, който е известен днес, датира от 80-те години на XX в., а родината е Великобритания. Когато Маргарет Тачър идва на власт, тя преразглежда публичните средства, за да реши какви бюджети ще съкрати. Според нея финансираните с публични пари сфери са пряко отговорни за това хората да знаят какво се прави с обществените средства, за да подкрепят харченето им. Тогава, почти като в анекдот, британските учени се събрали и си казали: “Ако излезем днес на улицата в Лондон и попитаме за едно от имената на 80-те-90-те нобелови лауреати, които Великобритания е дала, отиде ни публичното финансиране.” Затова правят изключително стройна система, подобна на пирамидата на Маслоу (за потребностите на човека - б.а.), като
на най-ниския ред на
развитие поставят
популяризирането на науката
Втората стъпка е представянето ѝ, обяснението на самата наука пред широк кръг от хора. Най-важното, което учените трябва да разберат, е, че невинаги публиката иска да слуша за онзи проблем от изследването, който на тях им е най-любопитен. Затова трябва да са наясно какво е важно за публиката.
По-нататък е ангажираността на публиката - за нея учените приканват жителите по цял свят с прости средства да се включват в набирането на данни за своите изследвания. Най-висшата степен на пирамидата е задаване на дневен ред - това ще рече кое изследване кога може да бъде осъществено. Затова научните институти се информират за това какво им е важно на хората, от една страна. От друга, те проследяват знанията и приноса на високоинформирани хора. Така, използвайки обществения интерес и знанията на научния елит, финансирането за наука не просто намалява, а в последните години се е увеличило.
“Големият бум на интереса към науката започва през 2003 г., когато ние като британска организация получихме директно послание от Лондон, базирано на доклад, поръчан от главния научен съветник към министър-председателя на Великобритания. Докладът целеше да проучи състоянието на науката, от една страна, и насърчаването ѝ - от друга”, обяснява Костова. Тогава докладът показва, че Британски съвет получава пари от министерството за науката, но всъщност не прави нищо в сферата на науката. Затова се поставя условие - или включва наука в дейността си, или финансирането спира. “Това е страхотен държавнически подход, защото означава, че
институциите са отговорни и
прозрачни в действията си”,
разказва Костова. В резултат на това техният екип по наука в Лондон веднага праща писмо до всичките си офиси. “В края на този цикъл от 110 страни в рамките на половин година 60 държави започнаха да правят проекти, свързани с наука. В България първото нещо, което направихме, бе да поканим учен, който да направи анализ на средата. Така избрахме да работим с медиите и обществеността - това, което те наричат ангажиране на науката с обществото”, обяснява тя.
“Само година след началото на целенасочената ни дейност се появиха научни рубрики в няколко вестника, приложения за наука, образование и технологии. Няколко години по-късно поръчахме проучване за изследване на дейностите в областта на публичната наука по отношение на медийния интерес. Оказа се, че в рамките на 3 месеца след събитие се повишава интензитетът на материалите за наука, увеличава се броят на интервюираните учени и се появяват редакционни материали - което показва ангажираност на медията. Тогава екипът на БАН, който правеше изследването, включи три различни печатни медии, различни по формат, едната бе “24 часа”, казва основателката на FameLab за България. Към днешна дата резултат от дейността на Британския съвет е Софийският фестивал на науката, който през май тази година се състоя за 7-и път. Той събира на едно място учени от цял свят, които говорят интересно за наука и пълнят зали по теми, които в училище са изглеждали сложни и неразбираеми, като квантовите компютри, например.