Гл. ас. д-р Гергана Георгиева преподава във Физичния факултет на СУ вече шеста година
“Интерстелар” е сред най-достоверните фантастични филми, защото в екипа от сценаристи има физик, “Сан Андреас” ми беше като комедия, казва гл. ас. д-р Гергана Георгиева.
Тя е преподавател по геофизика във Физичния факултет на Софийския университет вече 6 години. За да популяризира физиката, създава презентация, в която обяснява науката чрез фантастични филми. “Подходът беше моя идея и целта ми беше филмите да са допирна точка с науката. Филмите са много познати на хората, а физиката не е. В “Ядрото” основният акцент от гледна точка на науката е магнитното поле на Земята. Не знам дали всеки знае как се образува магнитното поле. Това е изключително сложна материя, но пък е най-интересната за мен част от филма. Затова исках да използвам такива допирни места с науката”, казва Георгиева.
Тя изнася презентацията първо в Русе пред няколко ученици на “Нощта на учените”. По-късно я представя и в София по време на Софийския фестивал на науката.
“Ако попитате в едно училище кой е любимият предмет, почти никой няма да каже физика, а всъщност
физиката дава познание,
което е много по-интересно
и от най-щурия
фантастичен филм”,
казва Гергана Георгиева. За тази презентация поискала съдействие от свои колеги метеоролози и астрономи. Тъй като се получила много интересна, а публиката в Русе била камерна, решила да изпрати лекцията си и за фестивала на науката в София. А там се събира пълна зала. Това ѝ дава увереност, че презентацията е сполучлива, темата - интересна, и може да бъде представена и пред колеги, и пред ученици през следващата учебна година.
Не само презентацията на Георгиева е интересна. “Опитвам се да давам на студентите не просто суха материя, а да им показвам практически примери, за да видят защо учат тези уравнения. При мен студентите идват след втори курс, учили са вече доста математика. Тези, които са попаднали случайно тук, вече са си заминали, защото им е трудно без мотивация и не могат да завършат. И всъщност идват един-двама студенти, които имат мотивация и знания. Когато аз учех диференциални уравнения, преподавателите ни обясняваха, че по този начин се описва движението на планетите и галактиките. И ми ставаше интересно”, казва преподавателката.
Сред филмите, които анализира в презентацията си, са “Интерстелар”,“След утрешния ден”, “Ядрото”.
В екипа от сценаристи на “Интерстелар” е физикът Кип Торн, затова е и най-близък до реалната наука. Сюжетът на филма разказва как човечеството е на ръба на оцеляването, Земята е покрита с прах, а единствената възможност за изхранване е царевицата. Изведнъж в галактиката се появява черна дупка, която се оказва червейна и в другия ѝ край са открити други 3 планети. Един от героите - астронавт, е изпратен с екип да проучи дали тези планети са годни да се засели човечеството.
“Може ли да се качим в един космически кораб, да отпрашим към някоя далечна галактика и да пием един коктейл там? А колко бързо може да стигнем дотам и да се движим във Вселената? Най-високата скорост, с която може да се движим, е скоростта на светлината, с която тя се разпространява във вакуум, или около 300 хил. км/сек. Най-близката до нас е галактиката Андромеда, която е на около 2,5 млн. светлинни години. Това означава, че дори и да пътуваме със скоростта, с която се разпространява светлината, ще ни трябват около 2,5 млн. г., за да стигнем до там. В действителност обаче, измерено с часовник на кораба, времето ще бъде едва около 50 години.
Оказва се, че нашата Вселена е доста странна. Не само времето зависи от скоростта, с която се движим. Масата също зависи от нея. Ако например възрастен човек, който тежи 75 кг, тича със 150 хил. км/сек, той би тежал около 87 кг. Ако го помолим да позабърза и да започне да тича с около 200 хил. км./сек. неговата маса вече ще е около 101 кг. Представете си сега какво се случва с космически кораб, който тежи много повече. Колкото повече скоростта ни се доближава до тази на светлината, толкова повече се увеличава нашата маса. Т.е. не е толкова просто да си се качим в един космически кораб и да си се движим в космическото пространство”, казва в презентацията си д-р Георгиева.
В “Интерстелар” обаче се представя много интересен начин, по който действително може да заобиколим законите на релативистичната механика - тунелите в пространството. Такива съществуват и се получават, когато две черни дупки се съединят, а това нещо се нарича червейна дупка.
“При определени условия това може да се превърне в машина на времето. Такива наистина съществуват.
Теоретично е напълно
възможно да
пътуваме във времето
Връщайки се в миналото обаче, може да променим условия и обстоятелства от живота си - получава се парадокс”, обяснява тя. В същия филм огромен астероид с размерите на щата Тексас (около 6,5 пъти, колкото България) заплашва да унищожи Земята. Екип от изключително добри геофизици е изпратен там и целта е астероидът да бъде разбит на малки парчета.
“В действителност в слънчевата система има такива астероиди, но те са твърде малко и астрономи от целия свят ги наблюдават непрекъснато, т.е. не е съвсем тривиално такъв голям астероид да се доближи до Земята незабелязано. Българските астрономи и учени са водещи в изследването на такива астероиди, досега са открити над 100 и те, разбира се, носят български имена”, обяснява преподавателката и допълва: “Друг въпрос, който възниква във филма, е доколко лесно ние бихме могли да кацнем на толкова малко небесно тяло, колкото е един астероид. Днес бих могла да кажа, че това може би е възможно, защото мисия “Розета” на Европейската космическата агенция се оказа успешна и космическа сонда “Розета” успя да кацне на комета и с помощта на апаратура да изпрати информация за случващото се там. Има още един проблем в този филм - доколко е възможно хора да отидат на толкова малко небесно тяло? Проблемът идва от това, че гравитацията на малките космически обекти е много по-малка - може да бъде почти 1000 пъти по-малка от тази на Земята.”
Може би най-известният метеорологичен филм е “След утрешния ден”. Той разказва за промени, които стават в климата. В резултат на глобалното затопляне се случват серия катаклизми в различни части по света - градушка с размерите на грейпфрут се изсипва над Токио, ураган с рекордна сила удря Хаваите, страхотна снежна буря се завихря над Ню Делхи, серия от торнада опустошава Лос Анджелис; температурата преминава от непоносима жега до адски студ само за един ден.
В рамките на няколко дни температурите падат драстично и възниква въпросът - наистина ли е възможно толкова драстична промяна в климата да се случи за толкова кратко време? И как така, когато говорим за глобално затопляне, изведнъж температурите падат?
“За такива процеси са необходими десетки години. Филмът е създаден на базата на реален климатичен модел. Въз основа на него учените установяват, че ако температурите действително се повишат, а в същото време Атлантическото меридионално течение спре, за период от поне 20 год. температурите на Земята биха паднали, след което отново ще продължат да се покачват. Това всъщност се случва и във филма, само че забързано - за няколко дни”, обяснява Георгиева.
Според нея не е случайно и че много филми са посветени на земетресенията - “Земетресение”, “Мегаразлом”, “10 по Рихтер”, “Сан Андреас” и т.н. Те вълнуват хората. Има няколко общи неща между тях и първото е, че повечето са с магнитуд поне 10 по Рихтер. Второто е, че повечето от тях се случват главно в Лос Анджелис или Сан Франциско. И третото е, че винаги след труса се появява огромна вълна цунами. Може ли обаче да съществува земетресение с магнитуд 10 по Рихтер? Ами, не може, защото формулата на Рихтер не го позволява. Има обаче други магнитуди, които го позволяват, а по тях теоретично може да има и много по-силни земетресения. Защо обаче всички земетресения се случват там? Двата града са сравнително близо един до друг, а и единият е столицата на филмовата индустрия, което улеснява екипа “да го разруши” за целите на филма. Двата града обаче лежат и на един от най-известните разломи в света - Сан Андреас.
“Не след всяко
земетресение има цунами.
Първото и най-важно нещо
е епицентърът на труса
да е на дъното на океана. И тук идва смешният момент за сеизмолозите във филма “Сан Андреас” - там епицентърът е изцяло на сушата, но земетресението предизвиква мощно цунами и разрушава това, което е оцеляло след труса”, казва преподавателката. Георгиева разглежда фикцията и науката и в “Ядрото”. В сюжета на филма ядрото на Земята спира, спира и магнитното поле на Земята, а това предизвиква серия от катаклизми. Екип от учени е изпратен с подземен кораб във вътрешността на Земята в опит да задвижи отново ядрото.
“Всъщност човечеството е навлязло едва до около 15 км от над 6000 км във вътрешността на Земята. Стигнало е далеч по-навътре в Космоса. На практика ние познаваме само една малка част от вътрешността на Земята, не сме стигнали дори до края на земната кора. Най-дълбокият сондаж, който е бил пробит, е бил планиран до 15 км, но са стигнали до 12 км.
Земята представлява огромен магнит и тук филмът изглежда доста реалистичен”, обяснява тя. Той обаче не е реалистичен по отношение на изчезването на магнитното поле. Геоложката история на Земята познава периоди, в които интензитетът на магнитното поле е намалявал.
“В различни периоди от историята на Земята полюсите са се сменяли - южният е ставал северен и обратното. Тези периоди са известни като обръщане на магнитното поле. Освен това полюсите не стоят на едно място, а обичат да се разхождат. Всички тези промени и разходки са съпътствани с намаляване на магнитното поле, т.е. то би могло да намалее, но не и да изчезне. А докато Земята се върти, ще има магнитно поле”, обяснява физичката. Тя вече втора година е част от проект за популяризация на специалността “Астрофизика, метеорология и геофизика” на Физическия факултет. Преподавателите ходят по училища, основно извън София, и изнасят презентации пред ученици.
Миналата година разказвала за експедицията си в Антарктида.
“Там изследвах земетресения. Тази година пътувах за втори път в рамките на проект, финансиран от фонд “Научни изследвания”. Бях за около месец на базата. Инсталирахме сеизмична станция, която работи само през астралното лято (т.е. нашата зима) и през първия етап от проекта установихме, че има голям брой земетресения близо до острова, за които други учени не са съобщавали. От началото на работата ни по проекта сме регистрирали над 8000 събития (трусове - бел. авт.) за трите астрални лета, които са общо около 8 месеца.
По-голямата част от тези
събития са резултат от
движението на ледника,
който е в близост до сеизмичната станция, а другите са си истински земетресения, които се дължат на движението на Земята”, разказва Георгиева. Според нея повечето фантастични филми са със зрънце наука и много измислици.
“Не си представям да работя нещо различно. Играла съм си с магнити през лист, през бюро”, казва Гергана Георгиева. Мечтата ѝ обаче била далеч от физичната наука. “Исках да стана лекар. На доста зряла възраст попаднах във физиката. Кандидатствах медицина две години поред, учих химия една година и докато я учех, чак в университета видях, че физиката е много интересна. И се прехвърлих във Физическия факултет с идеята да уча медицинска физика. Когато дойде моментът в трети курс да избирам, записах геофизика. Тогава нещата във Физическия факултет изглеждаха много научни - много студенти във факултета, които седяха и решаваха задачи. Изглеждаха въвлечени в науката. Докато в химията тогава беше празно. Сега е обратното", казва тя.
Преподавателката има две дъщери, които вече са запалени по науката. Имат микроскоп, с който в градината на баба си гледат растенията. С лупички разглеждат и изследват някакви неща. Те по детски разпитват за всичко наоколо и жадно попиват знания от мама, която търпеливо обяснява. “Предполагам, че някой ден ще станат учени, поне по душа”, казва д-р Гергана Георгиева.