Дора Прангаджийска: Преодоляването на моя личен ад е вдъхновявал хората да се борят

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6919202 www.24chasa.bg
Открито споделя собствения си опит на осиновена, за да помогне на други да извървят пътя, както тя го нарича, от „гнева до прошката“.

Дора Прангаджийска разбира, че е осиновена дни след като си отива майка ѝ. Огромната мъка я тласка по дълъг път на търсене на себе си, отърсване от миналото и прошка. По него Дора намира и своето призвание – да бъде психотерапевт и да помага на десетки хора да се изправят срещу страхове си, за да градят своето щастие. Днес Дора води аналитични консултации, семинари и лекции. Тя помага на осиновените да преодолеят най-голямата травма – това, че са били изоставени в началото на живота си – и да продължат напред без гняв и обида. А осиновителите учи как да говорят с децата си за истината, така че да не се стига до сериозни травми и болки. Част е от екипа на Българска асоциация "Осиновени и осиновители" и се бори за промяна на обществените нагласи към осиновяването. Автор е на книгата "Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката".

- Всекидневно се борите за промяна на обществените нагласи към осиновените. Когато се обърнете назад, виждате ли реално плодовете на своя труд?

- За голяма моя радост промените наистина се случват. Преди три години, когато със съмишлениците ми от българска асоциация „Осиновени и осиновители“ започнахме да инициираме срещи с хора от „осиновителния триъгълник“ (осиновен, осиновител, биологичен родител) и да говорим по темата, малко хора се осмеляваха публично да се покажат и да разкажат историята си. Днес залите се пълнят все повече и повече. Медиите дават пространство на темата и по този начин обществото се ангажира. Но има още много път да извървим, още много неща, за които да се борим.

- Това, което оценявате като най-големия си успех?

- Когато се обърна назад, виждам, че успехите са наистина много. С гледните си точки ангажирам хората, умея да ги мотивирам за промяна, написах книга, която определят като „пътеводител в осиновяването”, номинирана съм за награда „Златна ябълка” в категория „Герой на децата”.

Като най-голям успех обаче определям смяната на моите лични вярвания. Допреди години бях едно обидено на биологичните си създатели дете, което тропа с крак и казва, че те не го интересуват, щом са го захвърлили и никога не са го потърсили. Психотерапията отвори един нов свят за мен. С много труд, разтърсващи емоционални преживявания, крачки напред, застой, понякога назад, успях да се превърна в много по-зрял и осъзнат човек, който може да приеме изборите на другите, дори и да не ги разбира или одобрява. Днес съм благодарна и на родителите си, и на биологичните си създатели – на едните за това, че са ме отгледали и са ми дали цялата любов, на която са били способни, а на другите, че ме има на тази земя и дишам благодарение на тях.

Смятам, че за да може човек да е полезен, трябва да е разрешил първо собствените си вътрешнопсихични конфликти. Няма как да уча друг на смирение и прошка, ако самата аз не съм се научила преди това.

- Защо наричат книгата ви „Благодаря ти, мамо“ „пътеводител в осиновяването“?

- Може би защото в България има много малко литература по темата осиновяване, а и защото в нея разглеждам фазите при формирането на характера на всеки един човек в такава ситуация. Акцентът е върху това как разделянето от биологичната майка рефлектира върху характера, какви дефицити и страхове създава и колко важно е отношението на родителите, осиновили детето, за да може тези травми да бъдат лекувани. Към всяка глава, разкриваща особеностите на осиновения, съм дала съвети към родителите. Има специална глава и към порасналите осиновени хора, в която давам терапевтична посока за справяне сам. Разбира се, пътят не е унифициран. Всеки човек избира сам как да живее. Аз просто разкривам моята философия, моя избор, както на терапевт, така и на човек.

- Пишете за осиновените, но давате съвети за родителите по принцип. Възможно ли е човек да се научи как да бъде добър родител

природата ни е подготвила

как да бъдем родители

Днешният човек обаче се отдалечава от първичното в себе си - много рационален и малко чувстващ е; доверява се повече на външното, отколкото на вътрешното; следва написаното от авторитети и малко интуицията си.

В психотерапията е въведен изразът „достатъчно добър родител“. Това е този, който е топъл, нежен и присъстващ, но е способен да осигури и необходимият брой фрустрации, за да може детето да се справя с живота си. Хубавото е, че сегашните родители започват да си задават въпроси. По-търсещи са и забелязвам вълна на връщане към природното.

- Наистина ли травмите от детството могат да бъдат изцелени?

- Травмите от детството, независимо какви са те, могат да бъдат осъзнати и преработени. Преживяванията от тях няма как да бъдат премахнати, но психотерапията е средство за промяна на отношението към травмата. Страхът от отхвърляне винаги ще го има в мен, често усещам вледеняващия дъх на присъствието му, но знам, че той е формиран в първите месеци след раждането и днешните ситуации само напомнят за него. Сега си позволявам да го разглеждам отблизо и колкото повече не бягам, толкова повече го виждам като едно животинче, което копнее да бъде опитомено.

- Кога разкрихте, че сте осиновена?

- Разкриването на истината, че съм осиновена, при мен се случи по много неподходящ начин, във възможно най-неподходящия момент и от неподходящ човек. Затова и апелът ми към родителите днес е да казват на детето, че е осиновено, да не създават тайна. Много хора все още отхвърлят тази идея, но аз смятам, че тя е от огромно значение, за да може отношенията между родител и дете да са стъпили на честност и откритост. Безброй пъти съм била свидетел на цял един разрушен свят на възрастен човек, когато той на 30 или на 40 години разбере, че най-сигурното нещо, в което е вярвал, се оказва неистина. Тогава в терапията започваме едно структуриране на неговия разпаднат Аз, което понякога отнема много време, придружено с болка, гняв, обвинения, дори деструктивно поведение.

- Учите хората как да превръщат гнева и обидата в прошка и благодарност. Да простиш ли е най-добрата грижа за себе си?

- Със сигурност е една от най-важните. Много често чувам, че прошка се дава само тогава, когато е поискана. За мен това вярване отново обслужва Егото. Обслужва желанието да си отгоре, а другият да е отдолу. Смятам, че прошката е процес на пренареждане вътре в себе си. Когато сме наранени, сме гневни, обидени, настройваме се реваншистки или приемаме ролята на жертва. Това продължава твърде дълго понякога и стоенето в него разяжда нас самите. Ето защо смятам, че

прошка даваме заради себе си

За да възстановим хармонията в нас самите; за да дадем пространство на любовта, а не на гнева и омразата.

- Кои са най-големите предразсъдъци за осиновените, които все още властват в нашето общество?

- Един от най-големите предразсъдъци е, че биологичната майка няма никакво значение за осиновения човек. Той е бил девет месеца в корема ѝ, чувал е сърцето ѝ, преживявал е емоциите заедно с нея. Тя му е дала живот и той съществува благодарение на тази жена. Какво е това, ако не съществено присъствие?! Често осиновените пренебрегват значението на биологичната майка, а обществото я етикетира по ужасяващ начин. Разбира се, признаването ѝ е личен избор - въпросът е дали е наистина е личен или е плод на обществените предразсъдъци.

Друг предразсъдък е безсмислието да познаваш произхода си. Обществото все още не е толерантно към тази потребност, а аз го смятам за исконно човешко право. Това да знаеш кой си, откъде идваш, какви са корените ти, историята ти.

Разкриването на тайната, че си осиновен, също е мощен предразсъдък. За радост повечето от днешните родители са далеч от идеята да създават тайна, защото рано или късно осиновеният човек разбира истината и това срутва целия му свят. Понякога тази криза продължава с години и може да бъде изключително опустошителна както за самия осиновен човек, така и за взаимоотношенията с хората около него.

- В какво тепърва има да се възпитава нашето общество по отношение на осиновените?

- Преди всичко на толеранс. Да признае и приеме изборите на хората от осиновителната триада, без да ги етикетира. Често съдим и обвиняваме другите за решенията и изборите им, без никога да сме били в подобна на тяхната ситуация. Но дори и твърдо да сме убедени в правотата си, е добре да дадем правото на човек сам да решава, дори и изборът му да е грешен в нашите очи.

- Борите се и за смяна на Семейния кодекс. За какъв тип промяна става дума?

- Сега действащото законодателство не позволява на осиновения достъп до информация за произхода си. Освен в случаите, когато „особени обстоятелства налагат това“ (например тежко наследствено заболяване). Но по закон делото за достъп може да бъда водено единствено от родителите осиновители. В случаите, когато те са починали, осиновеният няма абсолютно никакво право да стигне до произхода си. В повечето държави в света не е така и пълнолетните осиновени имат достъп поне до досие с основна информация, а при определени условия – дори до контакти с биологичните си родители (ако те са пожелали). В българска асоциация „Осиновени и осиновители“ възнамеряваме цялата тазгодишна есенна кампания „Национални седмици на осиновяването“ да бъде подчинена на това – апелиране към промяна на чл. 105 от Семейния кодекс.

- Възприемате ли се като вдъхновителка?

- Възприемам се като човек, който провокира хората да си задават въпроси, да търсят отговори в себе си и да интерпретират ситуациите в живота от различни гледни точки. Да приемат трудностите не като наказание или безизходица, а като възможност за промяна, за израстване, за придобиване на по-голяма мъдрост. Професията психотерапевт е с много емпатия и знание да можеш да подадеш ръка на човека срещу себе си, да го съпътстваш в търсенето на решения и в промяната му. Аз самата имам нелек житейски път и моите лични изпитания, както и преодоляването им също вдъхновяват хората. За мен

психотерапията не е просто професия,

а призвание

което преживявам с всяка клетка.

- Кои са хората, които вдъхновяват вас?

- Всеки човек, седнал на терапевтичния диван, ме вдъхновява. Идвайки на терапия, обикновено се е опитвал да се справи по десетки различни начини. И тогава започваме да „творим” промяната, а за да се случи това е необходимо вдъхновение. Всеки човек срещу мен е нещо уникално и смятам, че няма унифицирана психотерапевтична работа. Има ли доверие между терапевта и човека отсреща, започва процес на взаимно вдъхновение, на задвижване на колелото, на взаимна мотивация и развиване – както аз него, така той мен. Така и отговарям, когато някой ми благодари – че аз съм още по-благодарна, защото давайки му, получавам стократно повече.

Скъпи читатели, ако познавате жена, която ви вдъхновява, посочете ни я!

Тук може да прочетете какви са критериите, по които може да номинирате вашите любимки.

Очакваме писмата ви на електронна поща editors@mila.bg, или като лично съобщение на страницата на mila.bg във Facebook (https://www.facebook.com/www.mila.bg/)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Оплюваната и сочена с пръст за глупава плеймейтка Нора Недкова прецака Биг брадър! Блондинката изненадващо беше изгонена от риалити шоуто, но реално тя печели от цялата ситуация. Предисторията. В деня на напускането си на къщата Нора се скарва с продуцентите, защото личният й фризьор не я посещава достатъчно често.

Георги Христов отказа да пее на мащабен концерт в зала 1 на НДК. Изпълнителят беше гвоздеят в програмата на Фестивала за поп и рок музика - София. По план трябваше да излезе последен на сцената, да получи награда за цялостно творчество и да изпее хитовото си парче "Черно и бяло". "Христов стоеше до сцената и му оставаха секунди да излезе и да

Орлин Павлов изпя хитови свои парчета на представянето на новия сезон на сериала "Скъпи наследници" по bTV в кино "Люмиер" вчера. Освен него присъстваха Даяна Ханджиева, Китодар Тодоров, Рая Пеева и Веселин