В България няма събитие от рода на Удсток, което да събира стотици хиляди хора. Но пък има 2000 феста - почти във всяко населено място
Факт е, че в България няма културно събитие от рода на един фестивал Удсток в САЩ или например на британския летен фестивал в Гластънбъри. Мащабите на тези събития, които водят началото си от края на 60-те години на миналия век, са немислими за страната ни, защото у нас няма инфраструктура и логистика, които биха могли да понесат такова огромно струпване на хора.
Миналогодишният фестивал в Гластънбъри например е продал билети на над 140 000 посетители, които са гледали изпълнители в различни жанрове на пет сцени. А периодично провеждащите се прояви в Удсток се посещават от близо половин милион души.
На нашите мащаби повече съответства нещо като летния Вагнеров фестивал в китното немско градче Байройт. Но при него има друго, което скоро няма да можем да постигнем – той се провежда от 105 години.
В България двата
най-стари музикални
фестивала се правят от
1961 и 1962 година
Това са съответно Мартенските музикални дни в Русе и съборът надпяване “Пирин пее”. Те водят началото си от времето, в което тогавашните управници току-що са осъзнали, че ние не използваме както трябва природните си красоти и трябва да увеличим чуждите туристи.
Истината е, че културен туризъм без летни фестивали няма как да се прави. Двете неща са свързани и първото подхранва второто, както и обратното. Затова именно през 60-те години, когато тогавашната държава налива милиони, за да развие международния туризъм, се пръкват повечето от известните и престижни днес фестивали и конкурси.
Варненският международен балетен конкурс например започва през 1964 г., Националният събор на народното творчество в Копривщица се прави за първи път през 1965 г., а Софийските музикални седмици – през 1967 г.
От 1965 г. води началото си и безславно загиналият фестивал на естрадната песен “Златният Орфей”. Впрочем до края на социализма неговият
основен спонсор е именно
Комитетът по туризъм
Той поема всички разходи, защото тогавашните ръководители на туризма са разбрали, че дори като платят хонорарите на всички звезди и ги настанят и хранят безплатно, това ще им излезе по-евтино, отколкото и най-евтината медийна кампания в западна медия.
Тази схема не е измислена в България – на този принцип съществуват всички международни конкурси и фестивали, които се провеждат в курорти. Курортът плаща, а именитите лауреати все ще споменат в някое интервю, че са спечелили награда в Сан Ремо, Кан, Монтрьо, Барселона, Виня дел Мар или някъде другаде.
Днес у нас също много се говори за културен туризъм, но инициативите за организиране на големи летни културни събития идват повече от страна на самите дейци на културата.
Ако има финансов гръб, той идва главно по линия на европейските пари, най-вече по Оперативна програма “Региони в растеж”. За организирането им бяха отпуснати десетки милиони левове и днес
списъкът с фестивалите
наброява към 2000 прояви
- почти по една във всяко населено място. Друг е въпросът кои от тях ще успеят да останат във времето.
Но все пак престижните културни прояви и тези, които се провеждат през лятото и успяват да привлекат туристически поток, са малко на брой и в повечето случаи нямат кой знае колко спонсори.
Къде у нас човек може да отиде през лятото да слуша любимата си музика на открито, да гледа спектакли или направо да участва в различни прояви?
Интересен пример в това отношение е провеждащият се вече трета поредна година фестивал “Опера на върховете” в подножието на Белоградчишките скали. Инициативата за него е на Софийската опера и балет, която изнася спектаклите си на временна сцена до крепостта, а в пещерата “Магурата” се провеждат пърформанси на основата на откъси от Вагнерови опери.
Примерът е интересен, защото с включването на община Белоградчик в инициативата и осигуряването на автобусен транспорт до мястото, съобразен с началото и края на спектаклите, те станаха посещавани не само от българи, а и от много сърби. А точно българският Северозапад се нуждае от развиването на летен туризъм много повече отколкото други части на страната. От своя страна сърбите станаха и редовни посетители на представления на Софийската опера и балет в столицата, където постоянно
около една трета от
публиката се състои
от чужденци,
закупили билетите си от туристически агенции. Неслучайно програмата на столичната опера се обявява веднъж за целия сезон и билетите може да се купуват почти за година напред.
Тази година фестивалът започва на 13 юли с балета “Корсар” и продължава до края на юли с балетите “Жизел” и “Дон Кихот”, а от оперните постановки са предвидени “Кармен” и “Тоска”, както и едно изпълнение на Вердиевия “Реквием” плюс прясната постановка на мюзикъла “Мама миа”. Билетите са пуснати в продажба отдавна и половината места вече са разпродадени.
Друг оперен фестивал, вече придобиващ формата на постоянно културно събитие, се провежда по същото време на крепостта Царевец –
“Сцена на вековете”
Тази година той също ще има трето издание, започващо на 14 юли. Със 7 постановки ще се представят оперните театри в Русе, Варна и Бургас, както и музикалният театър “К. Кисимов” от Велико Търново.
Все по-голяма популярност в последните години придобиват Моцартовите празници в Правец. Фестивалът е роден от ентусиазма на шепа хора през 2003 г. и тази година – между 12 и 15 юли, е неговото 14-о издание.
Характерното за Моцартовите празници е, че те включват
иновативни в жанрово
отношение спектакли,
които няма къде другаде да се видят в България. Тази година например ще гостува Марионетната опера от немския град Линдау, в чиито спектакли участват кукли.
Тя ще представи по този начин “Вълшебната флейта” и дори балета “Лебедово езеро”. Предвиден е и един спектакъл на Старозагорската опера на операта “Турандот”, в който също участват кукли.
Моцартовите празници са едни от най-добре организираните у нас летни фестивали. Сред посетителите от години насам има
много германци,
австрийци и белгийци
Тазгодишното издание на фестивала е посветено на паметта на наскоро починалата оперна прима Христина Ангелакова, която бе един от основните организатори на празненствата през последните години.
Варненският международен балетен конкурс, който е най-старото балетно състезание в света, се провежда веднъж на две години и това лято се пада фестивално. Той ще се проведе между 15 и 30 юли на сцената на летния театър във Варна.
За столичните любители на музиката, които не могат да напуснат през юни София, има по-малко възможности да се потопят във фестивална атмосфера. Едната от тях е провежатата се за девети път
“Опера в парка”,
която се прави в парка на Военната академия “Г.С. Раковски”. Това е проява на Софийската опера и балет, към която от тази година се присъединява и Националният музикален и танцов център. Продължава до края на юни.
Другата възможност е краят на Софийските музикални седмици. До края на юни от тяхната програма остават концерти на Софийската филхармония, която ще изпълни Осма симфония на Густав Малер и камерни концерти в камерната зала “България” и в криптата на “Св. Ал. Невски”.
Отделен свят са фолклорните фестивали. Големите празници на народното творчество по принцип се правят веднъж на две, четири или дори пет години и
тази година се пада
ред на “Пирин пее”
Той ще се състои в седмицата между края на юли и началото на август на традиционното си място - местността Предела. През седмицата на провеждането му там се организират концерти, на които се представят не само народни песни и танци от всички краища на България, но и цели ритуали и обреди, правят се щандове, на които представят майсторството си хора, владеещи народни занаяти, и се организират изложби и разпродажби на костюми, накити, шевици и произведения на традиционни занаятчии.
Доста популярен е и Младежкият фолклорен фестивал в Приморско, чието 15-о издание тази година ще се състои през последните две седмици на юни. Възрастовото ограничение за участниците във фестивала е между 14 и 25 години. На него традиционно представят своя фолклор младежи от доста близки и далечни държави - досега е имало участници от 55 страни от пет континента. Почти всички фолклорни състави се представят с музика, изпълнена на живо.