Читалището в Шипка - копие на Народния театър, възкръсва, става паметник на културата

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6938382 www.24chasa.bg
Така изглежда сега зрителната зала в читалището на град Шипка. Това е снимката, които разбуниха духовете в социалните мрежи. Снимка: Блог "Машина на времето"

Блогъри върнаха надеждата за нов живот на средището

Тази сграда се руши от 30 г., снимките са като от “Титаник”, казва Румяна Бъчварова, чиито корени са от Шипка

Читалище “Светлина 1861” в град Шипка, което от 24 г. се руши, може да бъде възстановено. Първата крачка е започналата процедура сградата да бъде обявена за паметник на културата.

Това каза министърът на културата Боил Банов, който бе в подбалканското градче, за да види окаяното състояние на читалището, строено като умалено копие на Народния театър “Иван Вазов”.

Всъщност копие е

бляскавата някога

зрителна зала в

сградата, в която

има 250 места

Същите балкони ложи, същото разположение, вероятно и акустика. Като по чудо е запазен надписът над сцената “Постоянството постига идеята”.

Отвън сградата не прилича на Народния театър. Местните днес не могат да кажат чие е било хрумването за залата копие, нито името на архитекта, направил проекта за читалището, чийто първи камък е положен през 1931 г. За това помогнал родственик на създателя на духовното огнище даскал Христо Караджов, който имал връзки в средите на най-добрите архитекти.

Десет години преди това хората в Шипка събирали доброволни дарения, за да започне строителството на читалището, което създали още през 1861 г. Помнят, че през 1934 г. първо завършили залата за зрители, която имала отделен вход. Пет години по-късно читалищното настоятелство теглило кредит, за да купи апарат за прожекции на филми.

Окончателно сградата била готова в началото на 50-те години на XX в. Но първото представление на “Многострадалната Геновева” е играно още през 1871 г.

За читалището се заговори след публикация в блога на семейство Чоторови от София - блог за пътешествия, екскурзии и приключения. Преди седмица бяха показани снимки от некрасива гледка - изоставената, занемарена и рушаща се сграда на читалище “Светлина 1861”. Снимките са отпреди време, тъй като разкостеният днес роял на кадрите все още е на краката си. Но положението със сградата е същото, ако не и по-лошо. Нейната съдба обаче развълнува хиляди - само в първите дни след публикацията тя била споделена от 3200 души, подхванаха я и медиите.

Емоционален статус по темата в социалните мрежи публикува и бившият вицепремиер и МВР министър Румяна Бъчварова, чиито родови корени са от Шипка. В него тя си спомня как като дете вземала тайно пари от баба си, за да купува билети за гостуващите спектакли.  

“Целият ми светски живот бе в тази зала - всички важни хора от лятното общество в Шипка вечер бяха там. Никой не пропускаше да дойде и никой не бе пропускан в коментарите. Въпрос на

социално издигане

Залата на Народния театър “Иван Вазов” по време на ремонт. Снимка: Архив

бе да седнеш при

по-младите

на балкона

На излизане задължително се пускахме на пързалка по перилата на външните стълби. Затова усърдно тренирахме по цял ден преди това. През зимата палеха печките с дърва, за да е топло в залата. Баба сядаше винаги до дясната печка и си носеше бонбони виолетки, за да не заспи на филма.

На 9 януари всяка година, затрупани от виелиците, празнувахме тържествено Деня на Шипка със самодеен спектакъл. Много тържествено, започваше с “О, Шипка!”.

Тази сграда се руши от поне 30 г. И никой с нищо не можа да помогне на времето да спре да си върши работата. Снимките са като от “Титаник”. Миналото, което е спряло в нея, докато ние се променяхме необратимо, заобикаляйки я всеки път по пътя към вкъщи, за да не се срути от шума на стъпките и гласовете ни”, пише Румяна Бъчварова. Сградата била напускана и изоставяна през годините. И преди демократичните промени тя била за ремонт, с който властта се захванала. Предвидили разширение и даже въртяща се сцена. Но наред с промените идва и хроничното безпаричие. Читалището в Шипка се оказало последна грижа.

Първо преместили картините и скулптурите от художествената галерия, която носи името на Христо Песев. След това - и книгите от библиотеката, която съдържа над 31 хил. тома, защото дъждът започнал да наводнява първия етаж. Поетапно читалището се пребазира в сградата на старото училище в очакване най-после ремонтите в досегашната му сграда да продължат. .

Някъде през 1994 г. се пенсионирала дотогавашният читалищен секретар Стефка Крачанова. Назначават на нейното място нова жена, която категорично заявява, че се страхува да остане сама в огромната и вече празна сграда и също се мести в старото училище. Така някогашното читалище е изоставено, започват да го разграбват и да се руши. Типичен пример за ширещата се безстопанственост е роялът, дарен някога на културния институт, останките от който сега лежат в куп руини на продънената сцена. Сградата става опасна, местната власт се мъчи поне да затвори стабилно подстъпите към нея с подръчни средства и да закове с дъски това, което е останало от някогашните прозорци.

Наред с известния като "чинията" на връх Бузлуджа бивш Дом-паметник на БКП, който има същата съдба на изоставена сграда и е недалеч, читалището в Шипка започва да привлича любители на подобни гледки. "Желаещите да проникнат и да снимат в опасната сграда разковават дъските от прозорците. Дори се е случвало да залавяме хора с миньорски каски с карбидни лампи на главите, които слизат тук направо от Бузлуджа", разказва пред "24 часа" кметът на Шипка Василка Панайотова.

През годините наистина са правени опити сградата да бъде спасена, но напразно. Достига се дотам читалищното настоятелство да обяви публично, че рушащата се сграда им се явява втора след старото училище и че те нямат възможност да я стопанисват. Заради това общинският съвет в Казанлък преобразувал собствеността от публична общинска в частна общинска и сградата била отдадена на концесия на фондация. Тя трябвало да я ремонтира до 2016 г., но така и не успява да направи нищо, въпреки гръмките си обещания, а концесията е развалена.

Сега членове на читалището са 185 души, които плащат за това по 3 лв. членски внос. За миналата година то е разполагало с бюджет от 21 хил. лв. за цялостната си дейност. Печели проекти за други 12 хил. лв., за да превърне известната Чирпанлиева къща в етнографски музей.

Кметицата Панайотова призна, че е благодарила във фейсбук на Божидар Чоторов за публикуваните снимки. Тя не знае как и кога той е проникнал в опасната сграда, но е доволна, че се отприщи интерес към темата. Разказва, че от 2016 г. и тя самата прави всичко по силите си, за да спаси сградата. Дори нейна приятелка - архитект Гергана Барабонкова, която живее постоянно в САЩ, е изготвила проект за възстановяване на сградата, което щяло да струва около 807 хиляди лева.

“Чуват се и гласове:

защо им е на Шипка

такъв скъп ремонт

за едно читалище със затихващи функции? Идеята ни е не просто отново да пребазираме читалището, а след възстановяването да превърнем сградата в културен център, в който да се провеждат пленери и фестивали с национално значение”, обяснява Панайотова.

Дали този проект може да бъде изпълнен? Според министър Боил Банов засега е рано да се каже. А и според неговите сметки за ремонта са необходими не 807 хил., а 3 млн. лв. Стъпките за възстановяване на сградата са няколко, обясни той.

След като бъде обявена за паметник на културата, сградата може да кандидатства за възстановяване с европейски средства. Пари ще може да се събират и чрез дарителска сметка, която предстои да бъде открита. Преди това обаче някогашното читалище трябва да се запечата и изолира стабилно от влиянието на атмосферата и хората, за да изкара зимата.

Още през това лято общинският съвет в Казанлък ще гласува от частна общинска собственост, каквато е сега, сградата отново да стане публична общинска собственост.

“Докато не бъде обявена за паметник на културата, държавата няма правното основание да помогне финансово, така че първите разходи ще бъдат за сметка на община Казанлък”, обясни още Банов.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,

Ветеранът Георги Петков е готов да продължи да играе за националния отбор и в европейските квалификации догодина. 42-годишният страж направи страхотно спасяване в края на мача със Словения и спаси отбора от загуба. Петков няма нищо против и да спечели наградата "Футболист на годината", за която е фаворит според репортерите на БНТ.