Едуард Захариев ревнува жена си - актрисата Мариана Димитрова, от Григор Вачков

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6938399 www.24chasa.bg
Еди Захариев по време на снимките на “Закъсняло пълнолуние”

Руснаци спасяват филма

“Преброяване на дивите зайци”

Едуард Захариев извървява сложен и драматичен творчески и житейски път. Ако ракът не го беше отмъкнал в гроба 4 дни преди да навърши 58 през 1996-а, днес, 1 юли, щеше да празнува 80-годишен юбилей. Остави ни 4 документални, 2 анимационни и 10 игрални филма като режисьор и 4 - като актьор.

Роден е в Москва, но избира да учи кинорежисура в Будапеща. Негови учители в Академията за филмово и театрално изкуство “Бела Балаш” са знаменитите Феликс Мариаши и Карой Мак. Състудент е с бъдещите майстори на унгарското кино Ищван Сабо и Пал Габор.

В България Едуард Захариев започва в документалното кино. И още с първите си филми - “Релси в небето” и “Сол”, показва, че е режисьор с нестандартно мислене и особен поглед. С първия печели “Златна роза” на фестивала във Варна през 1963 г., а с втория - наградата на критиката пак във Варна през 1966 г.

Следващите два му носят и международно признание - почетен диплом от Венеция през 1971 г. за “Стомана” и почетен диплом от Париж през 1972 г. за “БДЖ”.

Дебютът му

в игралното кино

е 38-минутният

“Ако не иде влак”

по сценарий на Георги Мишев. Познаващ отлично провинцията и нейните нрави, Мишев показва как безвремието и липсата на духовност ражда “злокобни забавления за хора, които на местно равнище са недосегаеми”. В новелата има няколко теми и детайли, които след години Мишев и Захариев ще развият и осмислят в “Преброяване на дивите зайци” и “Вилна зона”.

Но докато дойде времето за тях, режисьорът снима “Небето на Велека” по сценарий на Дико Фучеджиев, чиято премиера е на 27 ноември 1968 г.

Преди нея цензурата реже 20 минути от филма, а малко след нея спира филма и го забранява за цели 22 години. Може би не толкова заради критичната трактовка на болезнената тема за колективизацията и самоубийството на съзнателния комунист Първан, несъгласен с действията на другарите си, а повече заради окупацията на Чехословакия през август - септември същата 1968 г. Едно събитие, което разтърсва социалистическия лагер и чугунизира още повече неговите ръководители.

На Едуард Захариев е забранено да прави игрално кино. Тогава снима два документални филма и анимационния “Лято”. Изявява се и като актьор във филмите “...И дойде денят” на Георги Дюлгеров и “Дневна светлина” на Маргарит Николов.

След пет години забраната е вдигната и Едуард Захариев посяга към новелата на Георги Мишев “Преброяване на дивите зайци”. Тя, заедно с още една новела - “Керемидата”, трябва да излезе на екран със заглавие “Добре облечени мъже”.

В Киноцентъра обаче спират втората новела, Мишев дописва първата и така на бял свят се появява 69-минутният “Преброяване на дивите зайци”. Ни филм, ни новела, но пък великолепна абсурдна философска сатира на времето, в което живеехме. Оператор е Венец Димитров.

След като гледа филма, ръководството на Киноцентъра изпада в дълбок душевен и идеологически смут. Ни да го пуснат, ни да го спрат. Няма и как да кълцат кадри и епизоди от него. Филмът не само е късичък, но е и като излят. Киношефовете знаят, че “горе” не пасат трева и ще усетят хитрия номер на филма - уж за едно се говори, пък друго се разбира.

И тогава шефът на кинематографията Павел Писарев измисля великолепен гросмайсторски ход. В София идва съветска културна делегация, в която са голямата актриса Тамара Макарова, режисьорите Сергей Герасимов, Отар Йоселиани и др.

Прожектират им “Зайците” преди срещата им с Тодор Живков. И когато отиват при него, всички се надпреварват да говорят какъв хубав филм са гледали. Живков вече е подочул, че той не е нито за герои от съпротивата, нито за герои на социализма, но щом съветските другари смятат, че филмът е добър...

На фестивала “Златна роза” във Варна през 1973 г. лентата получава втора награда и наградата на кинокритиката. На следващата година в Локарно, Швейцария, филмът е отличен с втора награда на международното жури.

След прожекцията в Локарно полският режисьор Кшищов Зануси кани Мишев и Захариев на вечеря и докато ги черпи с хубаво вино, казва:

“Вашият филм

е една голяма

метафора,

побрала някаква истина и превърнала се в модел на нещо. В изкуството само метафората оцелява и живее в бъдещето. Затова филмът ви ще се гледа винаги...”

Само след две години излиза вторият общ филм на тандема Мишев - Захариев - остросатиричната комедия “Вилна зона”. Главните роли в нея изпълняват Катя Паскалева и Ицко Финци. В актьорския отбор са още Наум Шопов, Георги Русев, Евстати Стратев, Вълчо Камарашев и няколко непрофесионални актьори, защото любим похват на режисьора е всички да играят като натуршчици.

Ицко Финци е близък прител с Едуард Захариев. Двамата се знаят още от времето, когато на режисьора е забранено да снима и той пише сценарий за “Фокус” - измислена от Радой Ралин сатирична притурка към тогавашните кинопрегледи, прожектирани преди основния филм.

След това Захариев снима Ицко Финци във всичките си филми.

“Много важен в

живота ми беше Еди

- каза ми Финци след смъртта на режисьора. - Сега разбирам, че много неща се опитвам да погледна през неговите очи. Той беше много принципен и свестен, строг към живота и към себе си...”

“Еди беше особен човек. Някаква мистика го гонеше - като се залепи за някого, няма отлепване. Подаваше се на внушения - този ми е попътен, оня не ми е попътен” - това пък пази Георги Мишев в спомените си за Захариев.

Може би част от тази мистика е поведението на режисьора по отношение на заснетия материал. Има странния навик първо да гледа сам този материал и след това да допуска други очи да го видят. Но след като изгледа заснетите кадри, дълго си приказва с Финци или друг от екипа - нужно му е да изговори творческите си страхове и тревоги. Монтира бавно, на монтажната маса опитва десетки варианти и хрумнали му идеи, десетки пъти преподрежда някои кадри.

Признава, че когато започва нов филм, се разболява от голямото психическо, мисловно и емоционално напрежение.

“Вилна зона” се снима бавно и трудно, защото по това време Еди се развежда с унгарската си съпруга Ева. А той е така устроен емоционално, че твори най-добре и най-качествено, когато има любима жена до себе си.

Най-голямата любов в живота си той изживява при снимането на “Мъжки времена”. По съвет на оператора Радослав Спасов Еди кани Мариана Димитрова за главната героиня. И се влюбва в нея. А тя винаги ще казва, че любимата й роля е на Елица в този филм.

16 години между актрисата и с 16-години по-възрастния режисьор гори голяма любов, но разкъсвана от много страсти и много ревност. След “Мъжки времена” двамата правят “Почти любовна история”, “Елегия”, “Скъпа моя, скъпи мой”.

Захариев иска Мариана само за себе си и трудно я пуска в други продукции.

Ревнува я от колегите

си режисьори

Ревнува я дори от Григор Вачков и Пламен Сираков, с които тя си партнира в неговите филми. В интимна сцена в леглото разрешава на Сираков да се съблече само от кръста нагоре.

Особено показателен за сложните им отношения е филмът “Скъпа, моя, скъпи, мой” (1986). Сценарист е Александър Томов. Той написва 9 варианта на сценария, но Захариев не харесва нито един. И Томов разбира, че в този филм, в който има много любов, но и много ревност, режисьорът иска да отреагира собствените си сърдечни страсти и екзистенциални проблеми. Зейващите пукнатини между главните герои във филма са отражение на емоционалните пукнатини между Мариана и Еди. В последна сметка сценария написва Пламен Масларов в съавторство със самият Захариев.

В едно интервю след години актрисата е безпределно откровена: “С Еди имахме хубави, стойностни мигове, но така или иначе, някъде се появи умората. Може би от това, че бяхме прекалено много заедно и прекалено много изисквахме един от друг. Някъде омесихме живота с работата. От това дойде изтощението и желанието за презареждането на батериите. Еди беше мощна личност, която обсебвашес обичта си. Сигурно и това ме умори...”

Двамата

се развеждат

и Мариана заминава за САЩ с новата си любов. Там животът й не потръгва и на 1 юни 2005 г. тя се самоубива в Сан Диего.

Едуард Захариев се жени за Петя, през 1992 г. им се ражда дъщеря, която кръщават Недит. Той има и син Федерико от брака си с Ева.

През 1991 г. излиза филмът “Резерват”, заснет през най-главоломното време на прехода, към което Захариев ще се окаже неприспособим.

През януари 1996 г. започват снимките на “Закъсняло пълнолуние”. Филмът е лебедовата песен на вече болния Захариев, който повече от 3 години събира пари за него.

Успява да го завърши снимачно, но смъртта не му позволява да го монтира и това правят продуцентката Росица Вълканова, операторът Емил Христов и монтажистът Камен Фердинандов.

По повод 80-годишнината на Едуард Захариев на 2 юли, понеделник, от 18 часа кино “Одеон” ще излъчи “Закъсняло пълнолуние”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бившата порнозвезда Фара Абрахам се замеси в грандиозен скандал. Тя отказа благотворителния боксов мач с Никол Алекзандър. Абрахам първоначално каза "да" на битка с бившата на Шакил О'Нийл, но в последния момент размисли. Като причина агентът й изтъкна отказа на промоутърите да платят самолетния й билет и хотелската й стая.

Нападателят на "Ювентус" Пауло Дибала и Антонела Кавалери не са заедно вече няколко месеца. Въпреки това бившата футболна половинка продължава да тъжи за загубeната любов. Тя се чувства предадена от играча на "Старата госпожа". "Популярността и момичетата, които го наобиколиха, разрушиха нашата връзка - изплака болката си аржентинката.

Не помня нищо такова, категорична е дуетната половинка Катя Борислав РАДОСЛАВОВ "Дует "Ритон" ми дължат 100 000 лв.! Ако ги платят, ще дам по 10 000 лв. на Преслава, Джино и Станимир Гъмов като свидетели". Това сподели пред "България Днес" Люси Иларионов. Режисьорът печели солидната сума след бас между него и ритонците по време на съвместното