Едуард Захариев ревнува жена си - актрисата Мариана Димитрова, от Григор Вачков

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6938399 www.24chasa.bg
Еди Захариев по време на снимките на “Закъсняло пълнолуние”

Руснаци спасяват филма

“Преброяване на дивите зайци”

Едуард Захариев извървява сложен и драматичен творчески и житейски път. Ако ракът не го беше отмъкнал в гроба 4 дни преди да навърши 58 през 1996-а, днес, 1 юли, щеше да празнува 80-годишен юбилей. Остави ни 4 документални, 2 анимационни и 10 игрални филма като режисьор и 4 - като актьор.

Роден е в Москва, но избира да учи кинорежисура в Будапеща. Негови учители в Академията за филмово и театрално изкуство “Бела Балаш” са знаменитите Феликс Мариаши и Карой Мак. Състудент е с бъдещите майстори на унгарското кино Ищван Сабо и Пал Габор.

В България Едуард Захариев започва в документалното кино. И още с първите си филми - “Релси в небето” и “Сол”, показва, че е режисьор с нестандартно мислене и особен поглед. С първия печели “Златна роза” на фестивала във Варна през 1963 г., а с втория - наградата на критиката пак във Варна през 1966 г.

Следващите два му носят и международно признание - почетен диплом от Венеция през 1971 г. за “Стомана” и почетен диплом от Париж през 1972 г. за “БДЖ”.

Дебютът му

в игралното кино

е 38-минутният

“Ако не иде влак”

по сценарий на Георги Мишев. Познаващ отлично провинцията и нейните нрави, Мишев показва как безвремието и липсата на духовност ражда “злокобни забавления за хора, които на местно равнище са недосегаеми”. В новелата има няколко теми и детайли, които след години Мишев и Захариев ще развият и осмислят в “Преброяване на дивите зайци” и “Вилна зона”.

Но докато дойде времето за тях, режисьорът снима “Небето на Велека” по сценарий на Дико Фучеджиев, чиято премиера е на 27 ноември 1968 г.

Преди нея цензурата реже 20 минути от филма, а малко след нея спира филма и го забранява за цели 22 години. Може би не толкова заради критичната трактовка на болезнената тема за колективизацията и самоубийството на съзнателния комунист Първан, несъгласен с действията на другарите си, а повече заради окупацията на Чехословакия през август - септември същата 1968 г. Едно събитие, което разтърсва социалистическия лагер и чугунизира още повече неговите ръководители.

На Едуард Захариев е забранено да прави игрално кино. Тогава снима два документални филма и анимационния “Лято”. Изявява се и като актьор във филмите “...И дойде денят” на Георги Дюлгеров и “Дневна светлина” на Маргарит Николов.

След пет години забраната е вдигната и Едуард Захариев посяга към новелата на Георги Мишев “Преброяване на дивите зайци”. Тя, заедно с още една новела - “Керемидата”, трябва да излезе на екран със заглавие “Добре облечени мъже”.

В Киноцентъра обаче спират втората новела, Мишев дописва първата и така на бял свят се появява 69-минутният “Преброяване на дивите зайци”. Ни филм, ни новела, но пък великолепна абсурдна философска сатира на времето, в което живеехме. Оператор е Венец Димитров.

След като гледа филма, ръководството на Киноцентъра изпада в дълбок душевен и идеологически смут. Ни да го пуснат, ни да го спрат. Няма и как да кълцат кадри и епизоди от него. Филмът не само е късичък, но е и като излят. Киношефовете знаят, че “горе” не пасат трева и ще усетят хитрия номер на филма - уж за едно се говори, пък друго се разбира.

И тогава шефът на кинематографията Павел Писарев измисля великолепен гросмайсторски ход. В София идва съветска културна делегация, в която са голямата актриса Тамара Макарова, режисьорите Сергей Герасимов, Отар Йоселиани и др.

Прожектират им “Зайците” преди срещата им с Тодор Живков. И когато отиват при него, всички се надпреварват да говорят какъв хубав филм са гледали. Живков вече е подочул, че той не е нито за герои от съпротивата, нито за герои на социализма, но щом съветските другари смятат, че филмът е добър...

На фестивала “Златна роза” във Варна през 1973 г. лентата получава втора награда и наградата на кинокритиката. На следващата година в Локарно, Швейцария, филмът е отличен с втора награда на международното жури.

След прожекцията в Локарно полският режисьор Кшищов Зануси кани Мишев и Захариев на вечеря и докато ги черпи с хубаво вино, казва:

“Вашият филм

е една голяма

метафора,

побрала някаква истина и превърнала се в модел на нещо. В изкуството само метафората оцелява и живее в бъдещето. Затова филмът ви ще се гледа винаги...”

Само след две години излиза вторият общ филм на тандема Мишев - Захариев - остросатиричната комедия “Вилна зона”. Главните роли в нея изпълняват Катя Паскалева и Ицко Финци. В актьорския отбор са още Наум Шопов, Георги Русев, Евстати Стратев, Вълчо Камарашев и няколко непрофесионални актьори, защото любим похват на режисьора е всички да играят като натуршчици.

Ицко Финци е близък прител с Едуард Захариев. Двамата се знаят още от времето, когато на режисьора е забранено да снима и той пише сценарий за “Фокус” - измислена от Радой Ралин сатирична притурка към тогавашните кинопрегледи, прожектирани преди основния филм.

След това Захариев снима Ицко Финци във всичките си филми.

“Много важен в

живота ми беше Еди

- каза ми Финци след смъртта на режисьора. - Сега разбирам, че много неща се опитвам да погледна през неговите очи. Той беше много принципен и свестен, строг към живота и към себе си...”

“Еди беше особен човек. Някаква мистика го гонеше - като се залепи за някого, няма отлепване. Подаваше се на внушения - този ми е попътен, оня не ми е попътен” - това пък пази Георги Мишев в спомените си за Захариев.

Може би част от тази мистика е поведението на режисьора по отношение на заснетия материал. Има странния навик първо да гледа сам този материал и след това да допуска други очи да го видят. Но след като изгледа заснетите кадри, дълго си приказва с Финци или друг от екипа - нужно му е да изговори творческите си страхове и тревоги. Монтира бавно, на монтажната маса опитва десетки варианти и хрумнали му идеи, десетки пъти преподрежда някои кадри.

Признава, че когато започва нов филм, се разболява от голямото психическо, мисловно и емоционално напрежение.

“Вилна зона” се снима бавно и трудно, защото по това време Еди се развежда с унгарската си съпруга Ева. А той е така устроен емоционално, че твори най-добре и най-качествено, когато има любима жена до себе си.

Най-голямата любов в живота си той изживява при снимането на “Мъжки времена”. По съвет на оператора Радослав Спасов Еди кани Мариана Димитрова за главната героиня. И се влюбва в нея. А тя винаги ще казва, че любимата й роля е на Елица в този филм.

16 години между актрисата и с 16-години по-възрастния режисьор гори голяма любов, но разкъсвана от много страсти и много ревност. След “Мъжки времена” двамата правят “Почти любовна история”, “Елегия”, “Скъпа моя, скъпи мой”.

Захариев иска Мариана само за себе си и трудно я пуска в други продукции.

Ревнува я от колегите

си режисьори

Ревнува я дори от Григор Вачков и Пламен Сираков, с които тя си партнира в неговите филми. В интимна сцена в леглото разрешава на Сираков да се съблече само от кръста нагоре.

Особено показателен за сложните им отношения е филмът “Скъпа, моя, скъпи, мой” (1986). Сценарист е Александър Томов. Той написва 9 варианта на сценария, но Захариев не харесва нито един. И Томов разбира, че в този филм, в който има много любов, но и много ревност, режисьорът иска да отреагира собствените си сърдечни страсти и екзистенциални проблеми. Зейващите пукнатини между главните герои във филма са отражение на емоционалните пукнатини между Мариана и Еди. В последна сметка сценария написва Пламен Масларов в съавторство със самият Захариев.

В едно интервю след години актрисата е безпределно откровена: “С Еди имахме хубави, стойностни мигове, но така или иначе, някъде се появи умората. Може би от това, че бяхме прекалено много заедно и прекалено много изисквахме един от друг. Някъде омесихме живота с работата. От това дойде изтощението и желанието за презареждането на батериите. Еди беше мощна личност, която обсебвашес обичта си. Сигурно и това ме умори...”

Двамата

се развеждат

и Мариана заминава за САЩ с новата си любов. Там животът й не потръгва и на 1 юни 2005 г. тя се самоубива в Сан Диего.

Едуард Захариев се жени за Петя, през 1992 г. им се ражда дъщеря, която кръщават Недит. Той има и син Федерико от брака си с Ева.

През 1991 г. излиза филмът “Резерват”, заснет през най-главоломното време на прехода, към което Захариев ще се окаже неприспособим.

През януари 1996 г. започват снимките на “Закъсняло пълнолуние”. Филмът е лебедовата песен на вече болния Захариев, който повече от 3 години събира пари за него.

Успява да го завърши снимачно, но смъртта не му позволява да го монтира и това правят продуцентката Росица Вълканова, операторът Емил Христов и монтажистът Камен Фердинандов.

По повод 80-годишнината на Едуард Захариев на 2 юли, понеделник, от 18 часа кино “Одеон” ще излъчи “Закъсняло пълнолуние”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Аверът на сина на Йоско Костинбродския - Иван Йосифов, влиза в пандиза, научи "България Днес"! Петко Стоянов-Пендака е спряган като един от тарторите на банда за наркоразпространение и опити за покушения над магистрати заедно с Малък Йоско. Преди броени дни Пендака призна вината си и сключи сделка със спецпрокуратурата да лежи 4 години в панделата.

Световният и олимпийски шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски изплува от нелегалност, за да даде показания по делото за бардака в столичния хотел "Шератон", научи "България Днес"! Процесът се точи на втора инстанция, след като на първа аверите на Боевски бяха оправдани. Неясно защо спецпрокуратурата нито обвини Боевски за вертепа,

Зрелищна възстановка на въоръжени комити, които слизат от планината, за да обявят свободата на Банско, а банскалии ги посрещат с народно веселие и цветя, беше акцентът на третия фестивален ден на Национален фестивал за народно творчество „Фолкорна магия“. Впечатляващата демонстрация беше дело на самодейците към НЧ „Никола Вапцаров 1894“ и