4 забележителности в Бояна, които си струва да разгледате

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6940763 www.24chasa.bg
Боянската църква отвън

Искате да сте някъде сред природата, но да стигнете до там много бързо, с градския транспорт или дори направо след работа. Едновременно с това обаче ви се ще да има и красива природа и културни забележителности. Ако живеете в София, имате късмет, защото кв. Бояна и неговите околности предлагат всичко това.

От текста по-долу ще научите повече за 4 забележителности (Боянската крепост, Боянската църква, Боянския водопад и Боянското езеро) в самия квартал или в непосредствена близост до него. Статиите са част от двуезичната „Енциклопедия „София”.

БОЯНА. Квартал на София (от 1961 г.), район „Витоша”. До присъединяването му през 1938 г. към Столична голяма община е самостоятелно село. Разположен е в южната част на София, в северното подножие на Витоша, край Боянска река, на 750 m надморска височина. Бояна се споменава за първи път през 1015 г. във византийски исторически извор. Върху скалистото възвишение Момина скала са останките от средновековната Боянска крепост. В Бояна се намира Боянската църква, включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Тя е била част от извънградската резиденция на севастократор Калоян, управител на Средецка област (XIII век). От римската епоха до построяването на водопровода „Рила–София” през 30-те години на XX век София се снабдява с питейна вода от боянските извори. Кварталът е един от престижните в столицата; тук се намира правителствената резиденция „Бояна”. В една от сградите й е настанен Националният исторически музей. Бояна е изходен пункт за туризъм в планината.

БОЯНСКА КРЕПОСТ (Батил). Средновековна българска крепост на Витоша, над левия бряг на Боянска река, издигната в края на X – началото на XI век. Останките от нея се намират на скалистото възвишение Момина скала (1087 m), на около 1 km южно от Боянската църква. Крепостта е малка и вероятно е служела като стражево укрепление. Византийски историци споменават името й – Боянос, и завладяването й от византийска армия през 1017 г. Боляринът Ботко, управител на Боянската крепост, взема участие във въстанието на Петър Делян за отхвърляне на византийската власт през 1040–1041 г. Крепостта Бояна, последното огнище на въстанически действия, е превзета отново през есента на 1041 г. През Второто българско царство Бояна е родово владение на управителя на Средецка област севастократор Калоян, ктитор на Боянската църква; останки от двореца му има южно от църквата. Крепостта Бояна е превзета от турците след падането на Средец (1385 г.).

БОЯНСКА ЦЪРКВА.

Един от най-ценните паметници на българското средновековно изкуство. Включена е (от 1979 г.) в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно и природно наследство. Църквата се намира в софийския квартал Бояна, в подножието на Витоша, сред малък парк с вековни дървета, заобиколен от висока ограда. Строена е на три етапа, което личи ясно и на фасадата. Най-стара е източната част – малка кръстокуполна църква, вероятно от X–XI век. Изписвана е два пъти – през XI и през XII век. През XIII век до старата църква от запад е долепена двуетажната сграда на семейна църква – гробница. Долният етаж, посветен на св. Никола, служи за преддверие към старата църква, горният, посветен на св. Пантелеймон, е параклис. Според запазен надпис на долния етаж църквата е издигната и изписана през 1259 г. със средства на севастократор Калоян – управител на Средецка област със седалище Боянската крепост.

Стенописите са с изключително висока стойност. Те следват иконографията и стила на византийското изкуство от XI–XII век, претворени под влияние на местните художествени традиции и на Търновската художествена школа. Изобразени са 18 сцени от житието на св. Никола – патрон на църквата, портрет на св. Иван Рилски, евангелски сцени. Най-ценни са портретите в църквата, изписани в цял ръст. Те са на ктиторите севастократор Калоян и съпругата му Десислава, а срещу тях – на търновския цар Константин Тих-Асен и царица Ирина. Изписването на царското семейство в семейната църква означава, че Калоян поддържа цар Константин и се родее с него (във възпоменателния надпис се нарича „братовчед царев”). Фигурите са в тържествена поза, с официални облекла и с отличията на властта. Калоян държи в ръцете си модел на построената от него църква. Образите, рисувани вероятно от натура, са с дълбока индивидуалност и тънка портретна характеристика. Те имат не само художествена, но и документална стойност – изобразените цар Константин и царица Ирина са единствените портрети на български владетели от тази епоха. Образът на Десислава се смята за един от най-красивите женски портрети в българската живопис.

Стенописите в Боянската църква се нареждат сред най-значимите постижения на средновековната европейска живопис от XIII век. Заради изключителния си реализъм, психологическа дълбочина и хуманизъм те се разглеждат като предренесансово явление – боянският майстор е завършил своите стенописи 7 години преди раждането на представителя на италианския проторенесанс Джото. Според изследователи по стил стенописите спадат към Търновската художествена школа. Художникът, изписал впечатляващите фрески, е неизвестен, условно наричан Боянският майстор. Най-новата част на Боянската църква, построена през 1882 г., е от запад и няма художествена стойност. Първи изследователи и популяризатори на Боянската църква са учените Виктор Григорович, Стефан Веркович и Константин Иречек. През 1844 г. славистът В. Григорович намира в църквата старобългарска книжнина, сред която и Поменик на българските царе, патриарси и боляри. Първата цялостна оценка за значимостта на старината прави историкът К. Иречек през 1879 г. През 1924 г. Андрей Грабар в монографията си „Боянската църква” определя принадлежността й към Второто българско царство. В парка около църквата е гробът на царица Елеонора (1860–1917 г.), втората съпруга на цар Фердинанд I. Благодарение на нейната височайша защита Боянската църква, предвидена за събаряне през 1912 г., оцелява. На мястото й е трябвало да се построи нов, по-голям храм. Със застъпничеството на царица Елеонора е осигурен парцел за строеж на новия храм и е започната реставрация на средновековната църква. Боянската църква е сред първите обекти, защитени от Закона за старините (включена е в Списъка на народните старини през 1927 г.). Тя е със статут на световна и национална културна ценност. Под юридическа защита са и паркът около църквата, и гробът на царица Елеонора. От 1968 г. Боянската църква е национален музей, филиал на Националния исторически музей.

БОЯНСКИ ВОДОПАД.

Най-високият и най-красив витошки водопад; образуван е на Боянска река, в северния склон на планината. Намира се на около 5 km от софийския квартал Бояна, на около 1260 m надморска височина. Височината на водния пад е над 20 m. Най-пълноводен е през пролетта, по време на топенето на снеговете във високите части на Витоша. Боянският водопад е обявен за природна забележителност (1965 г.). Над него, на възвишението Момина скала, са запазени развалини от средновековната Боянска крепост.

БОЯНСКО ЕЗЕРО.

Изкуствено езеро, създадено през 1906 г. при изграждането на Витошкия водопровод. Намира се на около 2 km над софийския квартал Бояна, на 1027 m надморска височина. Площта му е около 2000 m?. На мястото на езерото е имало малко блато, захранвано от няколко извора. Боянското езеро е важно местообитание на защитени земноводни видове като кафява крастава жаба, голяма водна жаба, малък и голям гребенест тритон – обекти на Европейското природно наследство. Езерото е водоохраняема зона и достъпът до него е ограничен.

Из „Енциклопедия „София”

Книгата може да поръчате тук!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Орлин Павлов изпя хитови свои парчета на представянето на новия сезон на сериала "Скъпи наследници" по bTV в кино "Люмиер" вчера. Освен него присъстваха Даяна Ханджиева, Китодар Тодоров, Рая Пеева и Веселин

Четири умни и възпитани българчета живеят в тежки условия и мизерстват! Павлинка (3 г.), Александър (4 г.), Борис (5 г.) и Емилия (7 г.) са много усмихнати и рецитират стихотворения, но са принудени да спят на земята. В дома им дълго време няма обзавеждане, храната често не достига, а 29-годишната им майка Боряна е принудена да ги отглежда сама в

Фолкпевицата Преслава вече е на крака и прави разходки след раждането! Екип на "България Днес" засне изпълнителката във вторник - пет дни след раждането на първото й отроче в столична болница. Преслава изглеждаше начумерена и сърдита, като от нея не грееше типичното майчинско щастие. Редом до нея беше и любимият й Павел,