В Театър 199 стартира следващият сезон със “Семеен съвет”
Театър 199 вече стартира следващия сезон - 2018/2019. Пиесата на каталунската драматуржка Кристина Клементе “Семеен съвет” тръгна нещастно заради потопа в София, когато актьорите са репетирали преди премиерата, а заедно с това изхвърлят два подгизнали килима. Изход, макар и палиативен, според директора на малкото театърче Анна Монова, е замяната на сегашните помпи с професионални пожарникарски. Седмица след отлагането на насрочената премиера тя се състоя триумфално.
Клементе отнася годишния приз на испанските писатели за този текст. С почит към испанския дух винаги лоялният към авторите режисьор Атанас Атанасов е запазил стила на иберийските фамилии, кипващи във внезапни и кратки, но шумни караници, причинени от абсурдно движение на обстоятелствата. “Семеен съвет” съчетава по оригинален начин камерната атмосфера на семейството с политическите проблеми, така цапардосващи клетката на обществото, че хората в нея се държат като в лудница.
Семейството на бащата (Георги Спасов), майката (Анастасия Ингилизова), дъщерята (Христина Джурова) и сина (Никола Стоянов) организира живота у дома си по модела на държавното управление. Не знаем причините за това, но също както в испанските тв сериали виждаме последствията.
Всеки член на семейството поема свой пакет от задачи, а недоволството, предложенията и отчетите стават на общо събрание с гласуване. Заварваме управление на бащата, обаче дъщерята настоява за смяната му с даване на повече власт на младите.
Родителите се противопоставят, готвейки се за предсрочни избори. Свободен агент между четиримата е гаджето на дъщерята, германският турист Марк (Васил Дуев), който се оставя да е ухажван или отблъскван от останалите, докато си има нещо наум. Ще го разберем, когато - след като дава на заем пари на дъщерята и майката – обявява, че държи по-голям процентен дял от семейния капитал и може да поеме управлението след изборите, които са в полза на бащата.
Всичко това е толкова шизофренично, че е смешно. Комичният връх са самите избори след пропагандата и церемониите по познатите и на нас правила в държавата. А проникването на немеца в семейството отваря и темата за имигрантите, посрещани с различни чувства от майката, дъщерята и сина. Атанас Атанасов, който е печен в режисьорската професия, се забавлява с най-атрактивния източник на смеха – героите на сцената се държат естествено при ненормалните обстоятелства на техния битов живот и обратно, постъпват абсурдно в обстоятелства, които са най-нормални за живота, но на социума.
Зад този смях надзърта ирония към политически порядки и навици, вече толкова дълбоко влезли в живота на обикновения човек, че той не усеща как го манипулират с тях. Действието на сцената е динамично, смешно най-вече заради страхотната игра на Георги Спасов. Ася Ингилизова е стабилна и неочаквана извън сериозните ѝ роли в “Армията”. Много добър е Никола Стоянов като галеник на майката и бунтар. Похвали и за Васил Дуев, популярен от сцената на “Сфумато”, и за Христина Джурова от класа на проф. Атанас Атанасов в НАТФИЗ, участничка в прочулата се постановка Papas in motion. Сценограф е Невена Белева, автор на музиката е Никола Стоянов, който акомпанира от време на време на китара, вкарвайки я на живо в действието.