Три дни преди инфаркта Жорж Ганчев води предаването си по “Евроком”

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6948813 www.24chasa.bg
Жорж Ганчев и Шуши през 2012 г.

Оплаквал се от тежест в гърдите и високо кръвно

3 юли 2018 г. не беше хубав ден за българската демокрация, защото тежък инфаркт повали Жорж Ганчев - един от създателите на СДС и може би най-колоритната фигура на прехода. Човекът, който изрече думи и изречения, които се превърнаха в метафори:

“Не ме гледай

тъпо, българино!”,

“Тато ди тути тати”, “Кажи си думата, Бероне!” и др.

Слава богу, лекарите в болница “Св. Екатерина” овладяха положението и сега лидерът на някогашния “Български бизнес блок” е стабилизиран.

“Лекарите ми забранахи да давам информация, тъй като състоянието на Жорж е много динамично и променливо”, каза за “24 часа” вярната му съпруга Валя, на която той нежно вика Шуши. Така я наричат и приятелите им.

На 3 юли двамата отивали към паркираната кола пред Националната художествена галерия, когато внезапно Ганчев колабира, устните му посиняват. Линейка на “Бърза помощ” идва буквално за 5 минути. Валя е много благодарна и на няколкото полицаи, които се притичват на помощ.

“През последните седмици Жорж ми се оплакваше, че чувства тежест в гърдите. Играеше му и кръвното налягане, аз редовно го мерех”, каза още Шуши.

“Видях Жорж миналата седмица, изглеждаше свежарка както винаги и в добро настроение”, каза Сашо Диков. Всеки от тях има предаване в телевизия “Евроком” - “ЕвроДиков” и “При Жорж”.

Пълното име на едночасовото вечерно токшоу е “При Жорж - музика, изкуство, култура”. То стартира на 18 февруари 2017 г. Излъчва се в събота от 21 часа, с повторения в понеделник и сряда.

“Основната мисия на предаването на Жорж Ганчев е импровизиран и непринуден разговор очи в очи с госта. Водещият търсеше приличния тон, ведрата мисъл и компетентен поглед към живота в отечеството и света”, казват от телевизията за предаването на Ганчев.

Жорж кани като гости

ерудирани, патриоти

и признати по света личности. Идеята му е те да станат пример за подражание на българските поколения. Да бъдат и някаква утеха за отрудените възрастни хора. И най вече - живец за бъдещите таланти в отечеството.

Подтекстът на гостуването при Жорж Ганчев на успелите в живота и в професията си българи е търсенето на истината, морала и най-вече на личния пример на личността в днешния агресивен свят.

Гостуват му акад. Георги Марков, акад. Благовест Сендов, Анна-Мария Гюзелева, актьорите Ники Сотиров и Стоян Алексиев, Иван Гарелов и др.

Така неуморимият Жорж Ганчев продължаваше да работи “на ползу роду”, както обича да казва самият той. До последното (засега!) предаване на 30 юни.

Истории с Петър Младенов

и Радичков за болни сърца

Йордан Радичков

И докото Жорж се възстановява и седне отново пред камерата в “Евроком”, ми се ще да му разкажа две истории с инфаркти. През 1984 г. в разгара на антибългарската кампания, свързана с обвиненията за участие на България в атентата срещу папа Йоан Павел Втори, външният министър на България Петър Младенов получава инфаркт.

На някакво тържествено събрание той чете официалния доклад и изведнъж усеща толкова силни болки в сърдечната област и в гърба, че се уплашва да не изгуби съзнание. Във Военната болница лекарите констатират остър инфаркт на миокарда и го приемат в интензивното отделение.

И тогава Йордан Радичков пише

до своя приятел

“бай министъра

Петър Младенов”

следното писмо:

- Един каруцар бил натоварил много тежко каруцата си и като вървял с коня по пътя, ето че стигнали до много голям и стръмен баир. Такива стръмнини и баири има много из нашата пуста Северозападна България. Та като стигнал до стръмнината на нашия мил Северозапад, почнал да удря коня с камшика и где с думи, где с камшик го подкрепял по трудния път. Животното все повече се напрягало и ако в началото позатичвало, то към средата на баира забавило своя ход, докато накрая спряло и паднало на колене. Човекът се опитал да го вдигне, но нищо не помогнало - нито заканите, нито камшикът.

Тогава каруцарят изпрегнал коня, впрегнал се сам в тежко натоварената каруца и като напънал всичките си сили, започнал бавно да тегли товара подир себе си. Когато се изкачил горе на самото било, човекът спрял с каруцата, обърнал се назад, видял по средата на пътя падналия кон и рекъл на себе си: “Ама че съм глупав човек! Аз едва изтеглих каруцата, а искам конят сам да я изтегли!”

Ако ти разказвам тази малка история, то го правя, защото в дивотията на нашия съвременен свят неведнъж виждах как, ако всичко край тебе падне на колене, то тогава ти сам се впрягаше да изтеглиш товара, защото не си от хората, които оставят каруцата си насред пътя. И слава Богу!

В човешката история все някой трябва да изпъва ремъците, докато другите седят отгоре в тежко натоварените каруци и не само седят, ами и капризничат, мътните да ги вземат.

Нищо, скъпи приятелю! Важното и благородното е, когато конят падне, то ние да поемем товара му. Ако се случи някой от ремъците да се скъса, то ще завържем скъсаното на зъл възел и отново ще теглим по нашия път. Народът казва, че кърпеното носи по-дълго от здравото. Та ето и ти сега, вярвам, че без всякакво стъписване ще завържеш на зъл възел скъсаното и, вярвай ми, то ще бъде по-здраво. Възелът ще остане за спомен.

Ако дом на човека е целият свят, то арената за борба е човешкото сърце. Затова човек се държи винаги за сърцето като за най-верен и скъп приятел. То ще остане завинаги твой приятел, като първо ще посрещне всеки силен или слаб удар.

В безпардонния и груб наш бит сърцето на чувствителния човек е пълно със синини. Слава Богу, че е така! То показва, че човек не е загубил своята чувствителност, своята човешка мекота, че е съхранил дълбоко в себе си нежни чувства и крехкото и трошливо цвете на човечността. (...)

Ти в момента приличаш на войник, който се е окопал на позицията си, защото е чул как куршум е свирнал над главата му. И като чул, че е свирнал куршумът, той тутакси е залегнал и е започнал да се окопава, без да си дава сметка, че щом куршумът е свирнал, то опасността е отминала...

Тъй че можеш да надникнеш предпазливо, както се наднича на пусия, и да плюеш в пазвата си!

След години, когато самият Радичков получава инфаркт, поетът

Павел Матев

му посвещава

стихотворение

Ето първия куплет от него:

Ура! Последното ти лято

не е дошло, не е дошло!

То беше и на филм възпято,

било, каквото е било...

И писмото на Радичков, и стихотворението не се нуждае от коментар, Жорж.

Само ще те подсетя, че те и двамата преодоляха инфарктите си и Младенов успя да свали от власт Тодор Живков, а Радичков написа още прекрасни разкази и великолепната си пиеса “Образ и подобие”, в която показа безсмислието и края на диктатурите.

Така че било, каквото е било! Куршумът е свирнал и опсаността лека-полека отминава. Стягай се, че пак избори се задават...

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Орлин Павлов изпя хитови свои парчета на представянето на новия сезон на сериала "Скъпи наследници" по bTV в кино "Люмиер" вчера. Освен него присъстваха Даяна Ханджиева, Китодар Тодоров, Рая Пеева и Веселин

Четири умни и възпитани българчета живеят в тежки условия и мизерстват! Павлинка (3 г.), Александър (4 г.), Борис (5 г.) и Емилия (7 г.) са много усмихнати и рецитират стихотворения, но са принудени да спят на земята. В дома им дълго време няма обзавеждане, храната често не достига, а 29-годишната им майка Боряна е принудена да ги отглежда сама в

Фолкпевицата Преслава вече е на крака и прави разходки след раждането! Екип на "България Днес" засне изпълнителката във вторник - пет дни след раждането на първото й отроче в столична болница. Преслава изглеждаше начумерена и сърдита, като от нея не грееше типичното майчинско щастие. Редом до нея беше и любимият й Павел,