Юрий Дачев: Помагам на деца да си пишат домашните по литература. Учителки ме оценяват средно с 4,25

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6968554 www.24chasa.bg

Разбрах колко приятели имам, след като вече не бях зам.-министър

С доц. Юрий Дачев, драматург, режисьор, сценарист и преподавател в НАТФИЗ, разговаря Пенчо Ковачев

- Преподавате “Драматургия за съвременен театър” в НАТФИЗ, водите едночасовото седмично шоу “Рецепта за култура” по БНТ 2, поставяте в няколко театъра, пишете пиеси, киносценарии, статии, автор сте на няколко книги... Сигурно пропускам нещо, г-н Дачев, но кажете как ви стига времето?

- Честно казано, нерядко и аз недоумявам, защото не съм особено организиран човек. На мен стресът ми дава енергия. Не мога да върша само едно нещо. Това може да е изтощително, да дава понякога отражение върху резултата, но е мое “фабрично” устройство. Дайте ми спокойствие и свободно време и нищо няма да свърша.

- От всичките тези занимания кое ви носи най-големи творчески вълнения, а и удовлетворение?

- В момента - да редактирам или пиша текстове, мислейки за това как ще ги поставя. Но аз съм непостоянен човек. Утре може да ме радва друго.

- От началото на тази година в Народния театър се играе вашата постановка по пиесата на Димитър Димов “Виновният”. На тази сцена са поставяни и други произведения на този автор, както и пиеси на класици като Шекспир, Чехов, Молиер, Гогол, Горки, Камю, Вазов, Стефан Цанев... Възможно ли е чрез театъра да бъде провокирано мисленето на младите хора и да ги накара да прочетат книгите на тези и други автори?

- Разбира се! И тук ефектът може да бъде двоен. От една страна, спектакълът да насочи вниманието към литературното произведение или автора, от друга - да внуши, че театърът е изкуство със свой език, че чете по свой начин литературата, че негово право и прелест е както да се вдъхновява от литературата, така и да я променя. Трябва обаче ясно да се изрича, особено пред ученическата публика -

да гледаш “Хъшове”,

не значи, че си чел

“Немили-недраги”

Затова потърсете удоволствието и от двете. Или поне изберете кое е вашето, след като сте прочели литературната творба.

- Защо решихте да поставите “Виновният” - една не особено популярна творба на Димитър Димов? Какво свързва проблемите от 50-те и 60-те години на миналия век с проблемите от 10-те и 20-те на сегашния?

- “Виновният” е много странна, много самотна пиеса в българската драматургия. Въпреки неизбежните фрази за дълг, борба, идеали, които са опит да я сдобрят с тогавашното време, тя е откровена по отношение на неща, за които в текстовете ни за театър не се е говорило десетилетия наред: компромисите в името на оцеляването, властта на сексуалното привличане, търсенето на оправдание не в нас, а някъде навън. В обществените порядки, в наложените роли, в задължителните избори. В спектакъла често ще чуете

повтаряната от

героите фраза:

“Такова е времето”

Да, но никое време не е достатъчно виновно, за да ни накара да се чувстваме напълно невинни. Днешното - също.

- За кратко време бяхте заместник-министър на културата. Как ви се отрази тази авантюра?

- Даде ми трезвост по отношение на явления и хора, която вероятно щеше да ме споходи много по-късно. Срещна ме с един от най-светлите хора в живота ми, какъвто ще си остане Емма Москова. Научи ме на по-внимателно отношение към хората на такива постове, защото усетих какъв грил е едно такова място. Разбрах колко много истински приятели имам, след като вече не бях заместник-министър.

- Ако ви поканят, бихте ли станали министър?

- Не виждам кой ще се излъже да ме покани, не виждам какво ще ме излъже да се съглася. Нагазвайки все по-дълбоко в съмнително хубавата зряла възраст, вече уточнявам някои свои желания в съобразие с житейския си лимит.

Този пост, поне в моите разбирания, изисква да се опиташ да си над личните симпатии и антипатии, да се вслушваш в широк кръг от хора, да проследяваш всевъзможни концепции, стратегии, културни политики и не знам какво още.

А аз се чувствам комфортно в своите харесвания и нехаресвания, в хигиенната дистанция от някои умници и борци за ценности, които смятат себе си за най-голямата ценност. Малко вярвам, че у нас съществуват креативни общности в областта на културата, а един министър би трябвало да работи с провъзгласилите се за такива.

С други думи, не искам да харча усилията си за неща големи, хубави и празни, а за конкретни хора. Предаването “Рецепта за култура” ме срещна с много такива хора. Талантливи, негръмогласни, събрани в това, което вършат.

За такива искам да работя, с такива искам да работя или поне да се срещам. Министърът е дълбоко несвободен човек. И да си го мисли, не върви да каже, че културните ни постижения може да са европейски, но нравите ни - хич. И че не само доматите ни не влизат в европейските мерки, а завистта и злобата ни също.

А аз го мисля и много често повтарям една реплика-секира от пиеса на Георги Данаилов: “На това отвън - Подуяне му викат”. Тия дни пак си я припомних, гледайки как някои, уж културни люде, превръщат във фитнес обругаването на един изключително талантлив писател, какъвто е Георги Господинов.

- Как определяте студентите, на които преподавате? Идват ли подготвени от училищата? Мислещи хора ли са?

- Идват много талантливи хора, за съжаление, преобладаващо с много лек багаж от културни познания. Талантливият човек, ако е и умен, в един момент сам ще започне да запълва празнотите в познанията си, но за съжаление, белезите от пропуснатото в училище рядко изчезват.

Знаете ли, аз често помагам в писането на домашни по литература. На деца роднински, приятелски, комшийски. Не съм много признат от учителките, средният ми успех е около 4, 25. Но, макар и посредствен, продължавам да съм търсен. Изумен съм обаче какви претенциозни, объркващи с мнимата си задълбоченост теми се дават за домашно.

Те, освен че могат да изпотят филолог, са в състояние да отблъснат от литературата дори човек, който има интерес към нея. От друга страна - на кандидатстудентските изпити идват хора, които

не могат да кажат

заглавие на пиеса от

Шекспир или Чехов

Това не са единични примери и така е години наред. Има някаква продължаваща неразбория в средното ни образование, което би трябвало да създава основна културна грамотност.

- Битува един народен лаф, че НАТФИЗ подготвя бъдещи безработни млади хора. Има ли доза истина в това твърдение? Внимавайте какво ще отговорите, защото ректорът на академията, проф. д-р Станислав Семерджиев, категорично и ядосано отхвърля това твърдение?

- Проф. Семерджиев неведнъж ми е прощавал, когато съм го ядосвал, може би защото сме близки приятели от студентски години. В случая обаче няма защо да разчитам на великодушието му. Защото и аз мисля, че споменатото твърдение е несправедливо и “наангро”. В момента в кинофакултета на академията се осъществява много сериозна реформа. Тя освен всичко друго е насочена и към придобиване на много повече умения от студентите. А и сегашната ситуация в областта на телевизионното производство дава много възможности за работа на абсолвентите - сценаристи, оператори, режисьори, монтажисти. Театрите отдавна не са единственото място, където един дипломиран актьор може да намери работа. Да, има 2-3 специалности в НАТФИЗ, които според мен в сегашния си вид са безсмислени, но те са незначително малко на фона на останалите.

- Каква е оценката ви за театралния живот в страната? Пълните салони гаранция ли са за високо качество на пиесите и театралното изкуство?

- Приключва един разнообразен и силен театрален сезон. Казвам го категорично и открито се радвам на това. Салоните не може да са пълни само на “високо” изкуство, а и неговите граници, както знаем, са много субективни.

Не бива обаче да остава в сянка фактът, че спектакли, които в никакъв случай не са евтини като художество, имат много сериозен зрителски успех. Това означава, че в тази публика, която ние, театралите, продължаваме да не познаваме добре и да обобщаваме вкусовете й, вече има немалка, важна и взискателна група.

Мисля, че пред нейното присъствие твърденията на някои велики режисьори, че не се интересуват от публиката, звучат още по-цинично.

- След няколко сполучливи филма - “Възвишение”, “Вездесъщият”, “Дъвка за балончета”, “Посоки”, “Урок”, “Слава” и други, се заговори за бум в родното кино. Съгласен ли сте с това определение?

- Не знам дали е точно “бум”, но във всеки случай не е неясна тупурдия. Успехите са налице и това трябва да се подчертае. Надявам се те да продължат и освен сериозното фестивално признание, филмите ни да заздравят един мост към българската публика, който беше станал много паянтов. Някои от споменатите заглавия доказват, че това е възможно. За мен по-интересно в момента продължава да е българското документално кино, но поради ред причини то живее твърде тихо и отшелнически.

- Каква е личната ви “рецепта за култура”?

- Проста, затова е за срам, че невинаги я спазвам. Поне една прочетена книга месечно (роман, мемоари, документална проза, в никакъв случай критика или философия). Един час музика в неделя следобед с Моцарт, Пърсел, Елени Караиндру, Ленард Коен, Сезария Евора, Нада... Възможно най-чести срещи с хора, които да ми разказват за филми, книги, изложби и спектакли, които са им харесали. Не да споря, да ги слушам. По причина, че във всекидневието си твърде много говоря, петимен съм да слушам и се радвам на вълнението на другите. Добре е да има и бутилка вино. Бутилките може да са две...

 

СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

ЦСКА 1948 ще доиграе сезона във Втора лига и най-вероятно ще приключи съществуването си. Това разкри "Спортал". На проведеното събрание на клубните акционери е станало ясно, че перспективите пред "червените" не са добри. Футболистите ще завършат сезона. След това ще има нова сбирка, за да се реши окончателната съдба на клуба.

Димитър Бербатов не би се кандидатирал да управлява българския футбол, ако не е напълно готов за това. "Имам много амбиции, свързани с различни неща - каза той пред NOVA. - Да ръководиш целия футбол наистина трябва да си много готов. Да знаеш къде отиваш, как ще действаш, хората, с които ще работиш, защото не може да си сам. Да имаш съмишленици.

Жена е новият изпълнителен директор на Висшата лига. Сузана Динидж ще застане на поста от началото 2019-а. Тя ще замени Ричард Скъдамор, който бе начело на Премиършип 19 години. Динидж се превръща в първата жена, която заема толкова важен ръководен пост във футбола. Това на практика я превръща в най-могъщата жена във футбола и в британския спорт.