В СССР разходите за генериране на шум в ефира надвишавали двойно бюджета за нормалните радиопредавания
Радио "Свободна Европа" обяви, че в опит да подсили медийния пейзаж в България и Румъния отново ще предава за двете страни от есента.
Новината предизвика противоречиви коментари у нас. Докато едни виждат засилване на чуждото влияние върху медиите в страната, за други тя е направо завръщане към идеологическото противопоставяне от времето на Студената война. И действително за българите спомените от радиопредаванията на "Свободна Европа" са свързани с цензура, заглушаване и преследвания на слушателите й. Още повече че заедно с бившия СССР България е държавата, заглушавала най-строго и продължително тази радиостанция. На практика нашата страна
последна изключва заглушителите
Радио “Свободна Европа” излъчва първото си предаване от Мюнхен още на 4 юли 1950 г. за Чехословакия, а в СССР малко преди смъртта си Сталин лично разпорежда създаването на съоръжения за заглушаване, за да се опита да блокира предаванията. Целта е да се индуцират в антената на слушателя електромагнитни трептения, които съвпадат по честота с тези на "противниковия" предавател и са модулирани със смущаващи сигнали, правещи приемането невъзможно.
Аналогични системи за техническа цензура действат и в другите социалистически страни. Любопитното е, че в Унгария, Румъния и Югославия скоро след смъртта на Сталин се отказват от заглушителите. Те обаче продължават да действат на териториите на Полша, Чехословакия, ГДР и България. На свой ред западните радиостанции използват висока мощност и множество честоти за преодоляване на изкуствените смущения.
Друга интересна подробност е, че за разлика от другите държави от Източния блок, в Полша вместо обичайния шум радиопредавателите, предназначени да смущават западните станции, излъчват забавна музика.
Куриозен факт е, че във всички изследвания, посветени на радиоразпръскването от времето на Студената война, се отбелязва, че предаванията на български са заглушавани най-много. Така например в доклад на Радио “Свободна Европа” от 1968 г. пише:
"България е най-големият нарушител
сред източно-европейските страни. От 9 станции, излъчващи на български език, 7 са заглушавани. България също е единствената страна в Източна Европа, заглушаваща Ватикана."
Освен това според същия документ върху всяка честота, на която се излъчва програмата на български език, работят по шест или седем станции, излъчващи смущения.
У нас още навремето са известни местоположенията на някои от съоръженията, предназначени
да спират "вражеската пропаганда"
Например тези до Костинброд, в село Столник, Елинпелинско, и дори в самия център на София - на покрива на сграда на площад “Славейков” (последния етаж над кино “Култура”), във Варна (последният етаж над хотел “Сплендид”), Пловдив, Русе...
“Най-вражеска” радиостанция за тогавашните български власти безспорно е Радио "Свободна Европа". У нас нейните предавания се заглушават без прекъсване от 1952 до 1989 г.
Все пак в крайна сметка борбата с чуждестранните радиостанции е призната за неефективна и завършва в годините на перестройката. В писмо до Политбюро на ЦК на КПСС от 5 септември 1986 г. секретарят на ЦК Егор Лихачов и председателят на КГБ Виктор Чебриков рапортуват: “В различна степен ефективността на заглушаване обезпечава заглушаване на предаванията на около 30% от територията на Съветския съюз, в която живеят около 100-130 млн. души, много вътрешни райони на страната не се покриват от радиозащитата,
а ефективното заглушаване в редица от големите градове в централна Русия, прибалтийските и закавказките републики е по-ниско в сравнение със средното за страната.”
На 30 ноември 1988 г. всички заглушители на територията на СССР са изключени. Парадоксално, но у нас официално те са спрени по-късно.
В секретна шифрограма от 15 декември 1988 г., публикувана от Комисията по досиетата на бившата Държавна сигурност, агент "Петров" с тревога докладва: “Чехословашката делегация ни уведоми, че в ЧССР се подготвя решение за спиране на заглушаванията на радиопредаванията, включително и на радио "Свободна Европа"... При създалото се положение НРБ остава единствената страна, която заглушава радиопредавания.”
Въпреки че преустановяват работа в средата на декември 1988 г., окончателното решение за премахването им на секретариата на БКП е от 23 март 1989 г. и влиза в сила със задна дата - от 1 януари същата година.
В същото време официални съветски документи свидетелстват, че разходите за радиозаглушаването, което обикновено се наричало
"закриване
на честоти"
са били значителни. Причината е, че всяка антена за заглушаване представлява мощна радиостанция, състояща се от няколко десетки предавателя на къси вълни.