Елена Карагьозова: Всичко е възможно, ако има кой да вярва в теб

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6987691 www.24chasa.bg
Запалва се по фотографията, снимайки децата у дома с малко непрофесионално апаратче. Днес е един от най-търсените детски фотографи у нас, а за сесии при нея идват и хора от чужбина.

Когато напишете в Google "детска фотография", излизат над 6 милиона резултата. Когато Елена Карагьозова прави първите снимки на дъщеря си с малко фотоапаратче, сигурно не са били по-малко. Последното, за което тя мечтае тогава, е да бъде призната за един от най-добрите детски фотографи в България.

Елена е завършила икономика и след като ражда три деца, си представя, че ще остане като домакиня у дома да се грижи за тях. Като много други майки публикува снимки на децата из разни форуми и е убедена, че това е най-високата сцена, на която ще попадне. Докато другите майки не започват да я упрекват, че не може да участва в техните конкурси, защото е професионалист. Тогава Елена все още не е професионалист, но стъпка по стъпка усъвършенства уменията си и превръща моженето си във вдъхновяваща история. Днес хора от всички краища на България, а също и от чужбина, пътуват всяка седмица, за да бъдат снимани от Елена Карагьозова. Нейни кадри покоряват световни конкурси, а от професионалното американско списание TedMag искат интервю от нея с думите "Нашите читатели са запознати с творчеството ви." За Елена този успех все не е достатъчен. През последните години тя и мъжът й вдигат студио, каквото вероятно няма никъде другаде по света. Идеите са нейни, а изпълнението - негово. Проектът е уникален и нито един интериорен дизайнер не посмява да се наеме с него. За Елена обаче няма невъзможни цели. "Защото като малка нямах", казва тя. "Защото имам дислексия и въпреки това стигнах до всичките си мечти", допълва. "Защото кара децата ми да ме гледат с очи, пълни с гордост..."

- Елена, как започна твоят флирт с фотоапарата?

- Учила съм международен туризъм, но никога не съм работила по професията си. Останах си майка домакиня и фотографията влезе в живота ми покрай децата. Започнах да снимам първата ми дъщеря и забелязах, че не просто снимам, а режисирам сцени. В един момент малкият фотоапарат се оказа недостатъчен и съпругът ми ми подари първия огледално-рефлексен фотоапарат. Така започна всичко.

- Тоест ти намери професията и призванието у дома?

- Така се получи. Даже във форума на майките участвах в конкурси, в които постоянно ме дисквалифицираха, защото мислеха, че съм професионалист. Започнах да отделям голяма част от всекидневието си за това да разглеждам снимки, да чета за фотография и да се интересувам от децата като цяло. Когато бях бременна с третата ми дъщеря, започнах да изработвам вече и аксесоари, които бяха необходими при снимките. Бях направила за 9 месеца около 60 шапки, 20 рокли и какво ли още не. Гледах чужди семинари как се снимат новородени, у нас все още нямаше много информация. Когато Андреа се роди, всеки ден по няколко часа й правех снимки и тренирах с нея, после роди приятелката ми и продължих и с нейното бебе. Виждайки снимките, които показвах в интернет, започнаха да звънят приятелки, познати, техни приятели. В един момент натрупах толкова апаратура и аксесоари, че вече нямаше къде да ги държа. Направих домашно студио в едно свободно помещение в Асеновград и пренесох нещата там. Пътувах всяка събота и неделя в продължение на 6 години и снимах по 12 часа на ден. Забелязах, че хората идват неподготвени, а за да се получат красиви снимки, са необходими дрехи, аксесоари. Започнах да купувам и шия неща. В един момент вече не можех да смогна да снимам всички желаещи.

- И тези хора се стичаха от всички краища на България към Асеновград, за да снимаш тях и децата им?

- Да и мястото вече не ми стигаше. Ставаше все по-трудно да реализирам идеите си. Реших да се разширя - направих още една стая. До тази година снимах там, но и това пространство започна да ми отеснява. В този момент съпругът ми реши да ме изненада с проект за ново студио с площ от 580 квадрата. Подготвяхме го няколко години, като през цялото време трупах идеи за интериор. В едни момент имах толкова много визии, че площта не ми стигаше да реализирам всичко. Допитах се и до интериорни дизайнери в началото, но никой от тях не посмя да се захване с толкова голям проект. Всички казаха, че такова нещо не е правено и че нямат опит в проектиране на фотостудио.

- Дали някъде по света има толкова голямо студио за детска фотография заедно с аксесоарите, дрехите, многобройните сетове?

- Търсих информация в световен план и се оказа, че дори най-големите детски фотографи снимат в малки наети помещения, в разни халета, гаражи и складове и поне досега не срещнах да има такова нещо някъде другаде по света.

- Още по-невероятно е, че си го направила сама!

- Когато разбрах, че няма да може да ми помогне специалист и ще трябва сама да реша как да изглежда и кое къде да се намира, реших да импровизирам. Трябваше да имам офисна част, стая за новородени, която да затоплям до необходимата температура, гардеробна за всички дрехи и аксесоари, няколко чакални, детски кът за игра, склад и място за избор на снимки. Гордея се, че днес студиото изглежда точно както желаех. Трудно ще е да се обслужва, изисква голям персонал от хора, защото площта е огромна, а ние сме само две. От 4 години имам асистентка - моя близка приятелка от детството, която веднъж дойде да ме види, запали се и до ден днешен работим заедно. Тя може да рисува и ми помага с голяма част от фоновете. Повечето са авторски, за да се отличаваме от останалите. Двете рисуваме, аз довършвам с фотошоп, снимам детайли, които след това отпечатвам и т.н. - всичко в името на това да съм различна. С аксесоарите също е сложно, защото клиентите често искат да си тръгнат с тях и аз все трябва да набавям нови. Старая се повечето неща в студиото да са ръчно изработени с лично отношение и много любов.

- Студиото, което си създала в Асеновград, изглежда като проект на екип от професионалисти, както и всяка твоя фотосесия. Ти не само правиш всичко сама, ами си и самоука. Какви качества се изискват, за да тръгнеш от домашни снимки на своето дете до най-голямото може би в света студио за детска фотография?

- Любопитство и желание да се развиваш. Всичко тръгва от моето детство. До 12-13-годишна възраст живеехме в малка кирпичена къщичка в Асеновград. А най-хубавите времена бяха, когато спираше токът, всички сядахме вкъщи и дядо ни разказваше истории. Другите деца живееха в по-модерни жилища, но всички идваха у нас, защото този уют го нямаше никъде. Дълго време нямахме дори баня и ходехме на обществена.

Това да нямаш те подтиква да се развиваш

Освен това дядо ми беше шивач, а аз от малка съм любопитна и се учех от него да шия и избработвам различни неща. Моят чичо е известният кинорежисьор Петър Каишев и от него съм наследила уменията да режисирам сцени. А родителите ми изискваха от мен да помагам доста вкъщи. Участвала съм в дейности, които много възрастни хора нямат идея как се случват - домакинска, селскостопанска, строителна и всякакъв друг тип дейност. Мога да направя от нищо нещо. Винаги се стремя първо сама да се справя, а чак след това търся специалист. Ако го открия, наблюдавам какво как прави и защо.

- Като дете са ти открили дислексия. Как се справяше?

- Беше ми страшно трудно в училище. Моите родители мислеха, че не полагам големи усилия, за да се справя в училище, а всъщност аз прегарях от усилия. Никой нямаше разбиране към проблема ми и се чувствах самотна, а в същото време подозирах, че имам потенциал и че ще дойде ден, в който ще открия себе си. Винаги съм действала интуитивно. До ден-днешен не знам настройките на фотоапарата си, но знам, че ако натисна това и това, ще се случи еди какво си. Не познавам настройките на фотошоп, но работя с него всеки ден. На 30 години реших да си направя изследване с психолингвист, който установи на какво се дължат различните ми възприятия и тогава откриха дисклексия. Бяха изумени как съм открила сама методи, за да се справя в училище. Много е характерно за хората с дислексия, когато открият нещо, в което са силни, буквално да захапят и да не пускат. Да развиват до съвършенство онова, с което могат да изразяват себе си. Фотографията е моят начин на изразяване.

- Мислиш ли, че има още нещо, в което тепърва ще откриеш, че си силна?

- О, да разбира се, всеки ден откривам неща за живота, за хората. Хората са ми изключително интересни, семействата - също, а децата - най-много.

Покрай снимането започнах да откривам много здравословни проблеми

у децата и у семействата

Майка ми е медицинска сестра и вкъщи винаги медицината е била изключително важна. Покрай нея проявявам силен интерес и зная доста. Случвало се е да откривам неща, които педиатърът е пропуснал. Изпратила съм доста деца на консултации. Почти всяко пето дете в България е с липса на витамин D. Виждам също много пренебрегнати деца. Те си живеят в един свят, родителите са в друг.

- Има място и за един кабинет на твоите 580 квадрата.

- Мислех си за това наистина, но едва ли ще се приеме от хората.

- Твоите деца са на 17, 12 и 8. Тежи ли ти порастването им?

- Напротив, даже се шегувам, че чакам с нетърпение внуците, за да ги снимам. Не съм от тези майки, които се вкопчват в децата си и не ги оставят да пораснат. Радвам се на всяко едно нещо, на всяка една грешка, обсъждаме всичко, всеки проблем го въртим от различен ъгъл. Смятам, че успехът на всеки родител се крие в това да успее да създаде самостоятелна личност, която сама да се справя с трудностите и изненадите в живота. Децата ми харесват моята работата, идват и помагат често. Мисля, че в тази професия - детски фотограф, трябва да си и много добра майка, да имаш опит с хлапетата и да си запазил детето в себе си.

- Ти си позната и в световен план. Печелила си конкурси, твой кадър е бил избран от "Никон" за техния календар, има интервю с теб във фотографското списание TedMag. А снимката ти с лавандуловото момиченце е легендарна - ще разкажеш ли каква беше нейната съдба?

- Когато получих първия мейл, в който искаха да купят правата върху въпросната снимка, на която средната ми дъщеря тича в една лавандула, аз го изтрих. Не знаех за какво става дума, защото беше на китайски. Продължих да получавам такива мейли и триех всичките. На шестия месец обаче ми писаха на английски. Една от най-големите компании за етерични масла искаше да купи снимката за две години. Помислих, че е шега и пак изтрих писмото. Те обаче пак го изпратиха. Никой вкъщи не го взе насериозно. Че кой ще иска да ми купи снимката, дето Ивайла е тичала из лилавото поле?! Писах им, че не желая да я продавам. Те започнаха да се молят и установих, че са ме проучвали - знаеха за мен и за децата ми разни неща. Тъй като отказах, решиха, че очаквам по-висока цена и ми я предложиха. Е, разменихме договори, платиха ми и започнах да получавам писма и снимки от хора, които са видели снимката - по молове, на спирки. Тази снимка сякаш оживя. И тогава

получих отново имейл от китайците,

че искат да купят правата върху снимката завинаги

Една от петте най-големи банки в Китай я искаше, за да я отпечата върху дизайнерска кредитна карта. Аз отказах, те пак помислиха, че е заради цената и офертата стигна петцифрена сума. Не можех да повярвам, че това се случва. Това беше през 2012 г. и до ден днешен получавам имейли от тях, защото се интересуват от дъщеря ми и какво се случва в живота й.

- Когато снимаше първото си дете с малкото апаратче, мечтаеше ли един ден това да се разрасне в бизнес?

- Не, никога не съм си мислила това и до ден днешен не възприемам работата си като бизнес. Очаквах да го правя в свободното си време и то да ме измъква от битовизмите. Все още не мога да го погледна отстрани и все съм недоволна от себе си, критикувам се постоянно. Затова, когато влязат клиенти, ги карам да ми разкажат какво е усещането, как виждат работата ми.

А хора идват отдалеч, по няколко семейства на ден. Няма събота, няма неделя. Идват и от чужбина, а когато се върнат със снимките по домовете си, започвам да получавам мейли от техни приятели. Постоянно питат в коя част на Лондон се намира студиото ми. Просто

не могат да повярват, че студиото не е в Лондон, не е в София дори,

а е в Асеновград

- Сигурно трите ти дъщери страшно се гордеят с теб?

- Нещото, което ме вдъхнови да се развивам, е, че децата видяха смисъл в това, което правя, и че оставям нещо след себе си. Преди чистех, готвех и правех забележки като всяка изнервена домакиня. След това обаче те видяха, че хората ми се радват и възхищават и започнаха да гледат на мен с различни очи. Моите родители също ме видяха в друга светлина. Повечето близки хора мислеха, че прекарвам прекалено много време пред компютъра. А аз всъщност седях и четях денонощно за фотография, за тенденции. Спях малко, а в някои нощи - изобщо. Когато направех хубава снимка, не се хранех по три дни от вълнение.

- Планирала си някои сесии с години?

- Да, имам такива, които все още не съм изпълнила, но има и снимки, които стават случайно и те са най-хубавите. Сега обмислям да правя сесии с няколко поколения - всички живи хора от семейството. Портрети с над 20 човека. Имам силно желание, да видим дали ще стане.

- Доколкото те познавам, няма как да не стане.

- Всичко това ми коства по–малко време с децата и семейството, те са най-ощетени. И нямаше да е реалност, ако не беше мъжът ми, който вярва в мен и който ме стимулира да не спирам да се развивам. Всичко на този свят е възможно, ако има кой да вярва в теб.

А ако познавате други вдъхновяващи жени, пишете ни за тях, а ние ще разкажем историите им. Имейлът, на който може да номинирате своята вдъхновителка, е editors@mila.bg.

"Вдъхновителки 2018" е кампания на в. "24 часа" и MILA.BG и ТУК може да прочетете историите на останалите ни героини.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,

Ветеранът Георги Петков е готов да продължи да играе за националния отбор и в европейските квалификации догодина. 42-годишният страж направи страхотно спасяване в края на мача със Словения и спаси отбора от загуба. Петков няма нищо против и да спечели наградата "Футболист на годината", за която е фаворит според репортерите на БНТ.