За риба с Цанко: Тръгнаха малки паламуди и заргани - знак за богат улов през есента

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7014982 www.24chasa.bg

Никой не връща циганките по 21 см обратно във водата

Паламуди по 21-23 сантиметра късат по морето от Варна до Ахтопол. Само единици връщат тези маломерни риби обратно във водата. Дребните паламуди се наричат циганки и трябва да са поне 28 сантима, за да не са извън закона.

По принцип това лято има достатъчно сафрид. Лодките излизат, за да преследват дребния хищник, но се натъкват на пасажи от циганки, които също го преследват. Те отиват на огромните воблери, които са предназначени за паламуди от 600-700 грама нагоре без проблем. Морето ври и от дребни сафриди, наричани граци, които също са под допустимите размери, но падат лесен курбан на хората с чепаретата по лодките и дълбоките пристани.

През юли сафридът изчезна във Варна и вместо него за първи път от 40 години се наблюдава

бум на хариб. Това е

по-малкият вариант

на хищния карагьоз,

който изгони граците навътре и се настани във варненското пристанище да гони хамсията и атерината. Изобилието на хариб предизвика истерия сред варненските въдичари. Те ловят по цели нощи под лампите, които събират рибата, и правеха доскоро килограми до ранни зори.

Изобилието на хариб, който обича чепарета от черно перо, съчетано с тиквен цвят, измести преследването на другите видове.

Това лято единици хвърляха за илария и платерина, които са основните преследвани видове през лятото.

“За какво да ловя тази мръсна всеядна риба, иларията, като има хариб. Той е супер на скарата и като го има, дори не мисля за сафрид за пържене”, казва Иван Исперихския.

Той е известен майстор на ловенето на ластик на вълнолома, но е зарязал трудния вид риболов и само клати от бетонния кей с чепаретата, вързани на 8-метров прът. Така се имитират малки рибки, които харибите атакуват. По принцип през пролетта се клати по-рязко, докато есенните морски риби обичат по-лекото движение на изкуствените перушини във водата.

Здраво върви и ловенето на сафрид на светеща плувка със стръв морски червей.

Линията се прави, като на метър от плувката се поставя първата кукичка с 10-сантиметров повод от тънък флурокарбон и

кукичка 10-и номер,

която лови и

дребните, и едрите

сафриди

Така през метър се връзват няколко куки.

Хубаво е от дъното на метър нагоре да се направи 50-сантиметров повод. Той е много ефикасен и примамва сафридите в началото на вечерта, когато те се въртят на дъното.

След полунощ тези риби атакуват морските червеи на метър-два от плувката. Близко до дъното понякога удрят и редките и деликатесни като вкус морски гарги. Черно-виолетовите създания, които приличат на шаранчета, са много силни и често дърпат въдиците във водата, дори и да са 500-грамови.

Това лято

тръгнаха рано-рано

и зарганите

Маломерни бройки се ловят масово на буната на Кабакум. Очакванията са, че нашествието на дребни паламуди и заргани предвещава богата риболовна есен. Към тях трябва да се прибавят и чернокопите, които се явиха още през юни. Те изяждат с острите си зъби чепаретата за сафрид, защото преследват здраво по-дребния хищник. И трите вида обаче растат много бързо и след 15 септември ще бъдат редовни за спортен риболов.

Кефали и мрени кът заради дъждовете

Сладководният риболов това лято бе белязан от многобройните дъждове. Буйни води отказаха доста мераклии по реките. Даже кротка река като Килифаревската позволяваше да

се ловят уклейки

само в разливите

Стефка Георгиева, която от сутрин до вечер прекарва отпуска си на същата река, се оплаква, че не може да хване нито моруна, нито кефал или бяла мряна.

“Друг път ловя и кефали до моста, но сега водата ще завлече плувката ми”, оплаква се Стефка.

Цялото Килифарево я следи и когато се появи на реката, всички грабват въдиците, да не изтърват слуката.

Буйната вода даваше голяма бяла мряна само на бай Тодор от Дебелец, който ловеше на речния пясъчен червей на моста на Кольо Фичето в градчето.

Опитите за преследване на пъстърва на Черни Искър също бяха безуспешни заради голямата и бърза вода след дъждовете.

На Дяволския мост край Ардино петима оптимисти бяха хвърлили в големия дълбок вир, но и тук нямаше кълване.

Наскоро бяха хвърлени голям брой пъстърви и шарани във вира, тъй като там имаше състезание за рибарите от Ардино. Нищо обаче не пипаше

заради шока

на рибата от

пълноводната Арда

Ситуацията бе същата и на реката при Маджарово. Десетки рибари бяха опънали палатки, но препълненото корито, което се слави с големи кефали и черни мрени, не даваше никаква риба.

На язовир “Жребчево” кълвяха прилични шарани по 3 кила. Това обаче бе преди последната дъждовна буря преди 10 дни. Купища захранки за шаран доведоха до кълването на само 2 средни червеноперки за цял ден в района на Гурково.

Сафридът е за пържене,

карагьозът се слага на скара

“Това вече е за скарата!” С такъв рибарски вик всеки въдичар по морето ознаменува улавянето на наистина хубава риба. Независимо дали става дума за много едър сафрид, или голям кефал. Но кога да пържим, кога да печем и кога да палим скарата?

На този философски въпрос категоричен отговор няма. По принцип се пържат хищните риби, които са сухи. Това са сафридът, зарганът, хамсията, цацата. Също попчетата и редки видове като морската гарга, минокопа, змарида, калкана. Номерът е в това, че преди да ги сложим в тигана, тези риби е хубаво да престоят поне 15 минути в брашно.

Ако трябва да ги съхраним във фризер, е добре морските риби да бъздат поставени в пластмасови бутилки, пълни с вода. Те не трябва да се чистят или мият, добре е да се замразяват с морската вода по кожата им. Всички тези видове са подходящи и за печене на фурна или на плакия с доматен сос.

Дребният кефал също се пържи, а едрият и лавракът са най-добри, сготвени на пара.

На скара задължително се правят харибът, карагьозът, чернокопът и леферът. Тези хищници трупат много мазнина и ще накървтват на тежко, ако се изпържат. Същото важи и за паламуда, макар че сега маломерните циганки ги пържат. Те биха били много по-вкусни на скара, въпреки че още не са натрупали мазнини.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Халфът Георги Костадинов е оптимист за бъдещето на националния отбор. Играчът на руския "Арсенал" (Тула) съжалява за изпуснатата победа в гостуването на Кипър. "Имаме добра основа - смята Костадинов. - Все още ни липсват някои неща, които се изграждат с времето. Имаме добро бъдеще. При 1:0 се оголихме и затова съперникът ни вкара гол.

Голмайсторът на България в мача срещу Словения Галин Иванов остана разочарован от неуспеха на отбора да се класира за следващата фаза на турнира. Халфът на "Славия" отбеляза дебютното си попадение за "лъвовете". "Разочароващо е, че не успяхме да се класираме напред - каза Иванов. - Има голямо желание, имаше и голяма цел,

Ветеранът Георги Петков е готов да продължи да играе за националния отбор и в европейските квалификации догодина. 42-годишният страж направи страхотно спасяване в края на мача със Словения и спаси отбора от загуба. Петков няма нищо против и да спечели наградата "Футболист на годината", за която е фаворит според репортерите на БНТ.