“Посвещение” на Петя Дубарова вече е класика, ето още 4 обичани стихове

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7020888 www.24chasa.bg
Петя Дубарова

Въпреки краткия си живот поетесата остави след себе си около 200 стихотворения, разкази, преводи

“Посвещение” на Петя Дубарова влиза в учебника по литература за XII клас. То ще замени “Любов” на Атанас Далчев, съобщиха от Министерството на просветата.

“Това са радикално нови програми. Задължителният материал значително е облекчен, но почти нищо не е изгубено. Включени са много съвременни автори, които са близки до децата. Те са интересни за тях”, обясни експертът проф. Адриана Дамянова. С облекчаването на броя на задължителните творби се очаква да се увеличат свободата и отговорността на самите учители.

С поета Христо Фотев

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Майка ѝ Мария е прогимназиална учителка по литература, баща ѝ Стайко - началник-смяна в бургаския завод за радиатори. Че бог е целунал Петя по челото, проличава още докато тя си играе с куклите. Всяка от тях е не само с име, но и с характер, има дори и житейска история. Тези истории малкото момиче разказва с учудваща за възрастта си образност и емоционалност.

Петя на 14 години - тогава прописва в "Родна реч".

За откривател на

Паметникът на поетесата в Бургас, там има и нейна къща музей.

таланта на Петя се

смята бургаският

поет Христо Фотев Когато тя е на 10-11 години, той води нещо като кръжок. С усета си на голям поет усеща особения начин, по който момичето гледа на света около себе си, на образите, които създава без никакво усилие.

Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета”, пише колегата Пенчо Ковачев в поредицата си “Защо се самоубиват поетите?”

Въпреки краткия си живот поетесата остави след себе си около 200 стихотворения, 50-60 произведения в проза, десетки художествени преводи на песни на “Бийтълс", “Би Джийс”, “Смоуки”, “Пух”.

Петя е смятана за най-големия поетичен талант в българската литература.

Мнозина виждат в

нея бъдеща

Елисавета Багряна

или Маргарита Петкова. Защо обаче това крехко, красиво и жизнерадостно момиче избра да отиде в небитието, вместо да изживее битието си на поетеса и жена на земята?

Игрален филм за Петя Дубарова ще се снима в Бургас. Заглавието на лентата е “Петя на моята Петя” и е по едноименния разказ на трагично загиналата 17-годишна поетеса. С него са ангажирани едни от най-известните български сценаристи, режисьори и продуценти.

Стихотворенията публикуваме с личното разрешението на Елина - сестрата на Петя Дубарова.  Семейството има авторските права. Тя препоръчва да подберем творби от по-зрелия период на поетесата, но ще представим и някои нейни обичани стихове, превърнати в песни.

Посвещение

(То ще се чете в ХII клас)

В студените нощи, когато пиян

сънят се търкаля на моя таван,

когато луната тъмнее от грях,

когато увисва над мен моят страх,

обесен на острия ръб на нощта,

подавам ти своята бледа ръка -

на теб - непознатия - смугло красив,

потаен и питомен, жаден и див,

едва деветнайсет години живял,

а всичко опитал и всичко видял,

подвластен на никого, ничий, сам свой,

но тръгнал към мене и истински мой

и падал по пътя си, плакал, грешил,

но нежност момчешка за мен съхранил.

Ръката ми - властната - жадно поел,

единствено с мен ще си толкова смел!

Ела! Ще измием луната от грях!

Ще хвърлим трупа на умрелия страх,

ще пеем с тътнежния корабен глас

на морската нощ във добрия Бургас.

А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,

мечтата надраснал, усмихнат, смутен,

ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Зимна ваканция

Тя се стопи като сняг във косите ми,

като отрязана плитка умря.

Как да я върна?

Задъхват се дните ми,

търсят я, гонят я мойте утра.

Във пещерата на своето щастие

образ и тайна заравям със сняг.

После учебници грабват очите ми.

Бързат контролни, връхлитат ме пак.

Мила ваканция, пазя те, имам те

в спомени, бухнали като лоза.

Пазя те в своя хербарий на зимата

като замръзнала малка сълза!

Нощ над града

Когато нощем улиците жадно

на стъпки хиляди шума изпият,

изгрява месецът и става хладно.

Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,

небето, звездното, гребе нататък

и всяка от звездите е зеница,

в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,

ги люшка като корабчета златни,

поемат ги в ръцете си вълните

и скриват ги във свойта

необятност.

Време

Текат минути, часове и дни

в безспирен бяг безследно отлетели.

Как страшно в тези четири стени

ти блъскаш своите мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,

когато по пътеки осветени,

от блясъка на слънце озарен,

с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за миг внезапно покосен

от мисъл: Младостта е изживяна,

и как ли ще признаеш ужасен

пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,

денят ти сив отмерва пулс последен.

И времето ще сграбчиш ти без жал

със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,

съсипан, прежаднял ще се катериш.

Но слънцето жестоко ще мълчи

и нищо ново няма да намериш,

защото си съвсем обикновен човек

на средна възраст. Много скоро

е може би и онзи страшен ден,

когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак

загубеното, вече пропиляно?!

На карта ще залагаш, светъл бряг

сте търсиш, но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща

не можеш никога да си възвърнеш:

Живота да избавиш от смъртта

и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!

Но времето остава нейна стража.

Дотука спира моята следа,

а имах толкоз много да ви кажа.

Доброта

Понякога съм толкова добра,

че цялата изтръпвам и боли ме.

И вените ми, сплетени в гора,

ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...

И скрива ме във коша си чемшира

на двора. Неизмислена игра

ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.

Тогава светли устни ме обичат.

Понякога съм златен слънчоглед,

красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.

Как рядко ми се случва да съм бяла!

Тогава искам сън да подаря

на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,

да пръсна и добри ръце да сгрея.

И дала сок на нечие стъбло,

да пазя свойта тайна, че живея!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Световна шампионка по гимнастика дарява лентата си от олимпиадата в Рио де Жанейро в подкрепа на каузата "Сърце за пример". Християна Тодорова и куп популярни лица дават лични вещи за благотворителен търг в подкрепа на жени, жертви на насилие. Актрисата Стоянка Мутафова, певиците Нели Рангелова, Михаела Маринова и Сантра,

Камен Тонов свързан с неофициалния охранителен бизнес на Балбузанов Участник от „Биг брадър“ се оказа коз на прокуратурата срещу Камен Балбузанов-Куката. Камен Тонов-Михаловски бе викнат в спецсъда, за да даде показания по дело за рекет, палежи и побои срещу плевенския ъндърграунд герой заради връзките си с неофициалния му охранителен бизнес,

Живея чрез изкуството. То ми е необходимо, за да съм това, което съм. Така обяснява работата и призванието си актрисата и художник Диана Димитрова. Шармантната красавица, която спечели симпатиите на широката публика след превъплъщението си в образа на д-р Зорница Огнянова от популярния сериал "Откраднат живот",