Червенков видя “големия скок” в Китай, Живков го пробва в България

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7042545 www.24chasa.bg
Вълко Червенков (вдясно) и Тодор Живков разглеждат художествена изложба в София.

Първият посещава Пекин по времето на Мао Дзедун, вторият - на Дън Сяопин

През юли премиерът на Китай Ли Къцян дойде в София, видя, обеща и си отиде.

Мао Дзедун

Връзките ни с Китай обаче имат дълголетна история. Голямата държава е посещавана от Вълко Червенков, който вчера - 6 септември, щеше да навърши 118 г., и от Тодор Живков, който днес би празнувал 107-ия си рожден ден.

Дън Сяопин

Българската делегация начело с Вълко Червенков пристига в Китай в края на септември 1958 г. В нея влизат 15 депутати, все известни за времето си имена: Кимон Георгиев, Христо Радевски, Славчо Трънски, Лалю Ганчев и др. За първи път Червенков взема със себе си и своята съпруга Елена, която е член на ЦК на БКП и директор на Висшата партийна школа.

“Китай е готов

да пожертва 300

млн. от хората си

в една война с Америка, за да спаси човечеството от империализма! Това страховито признание прави Чжоу Енлай, вторият човек след Мао Дзедун, при срещата си с Червенков в Пекин.

До война, слава Богу, не се стигна, но през август същата тази 1958 г. в Китай започва “големият скок”. Идеята на Великия кормчия, както титулуват Мао, е чрез масова всенародна кампания така да ускори икономическото развитие на страната, че само за няколко години тя да се превърне от аграрна във високоразвита индустриална.

Българите идват в Китай във време, когато цялата пропаганда гърми за грандиозните задачи и цели, които си е поставил вдигналият се на щурм 650-милионен китайски народ. За 15 години да се надмине Англия по производство на въглища! За 20 - да се настигне и надмине Америка.

Милиони селяни са преместени от родните си села в работнически комуни, където живеят заедно, трудят се под строй и се хранят в общи кухни. Животът им е чудовищен - работят по 18 часа на ден, храната е според изработената норма, но като цяло дажбите са малки. Болните, които нямат сили да работят, са оставяни да умрат от глад. Експериментът продължава до 1962 г.

След години Червенков ще ще напише: “Поведоха ни по комуни, предприятия и големи металургични заводи гиганти, по разпръснати в полята миниатюрни чугунолеярни. И ние бяхме свидетели на действително огромен подем, на колосални надежди за бърз подем в развитието на страната. (...) Ние бяхме обхванати от ентусиазма, от увереността, които царяха около нас...”

Дали Червенков тогава си е блазнел от мисълта, като се върне в България, първи да предложи китайския експеримент и у нас? По всяка вероятност - да. Но докато той и делегацията със специално предоставения им от гостоприемните домакини самолет 32 дни облитат голямата страна (плюс още 18 дни в Северна Корея, Северен Виетнам и Монголия) и се възторгват от видяното и чутото, Тодор Живков обявява подобен икономически скок и в България.

Тогава към парламентарната делегация, начело с Червенков, има и още една, по-малка делегация от Софийския градски народен съвет (СГНС), водена от Г. Костов. Тя е изпратена за годишнината от освобождението на Китай и след тържествените чествания се връща в България.

Предполага се, че Костов е

разказал на Тодор

Живков какво се

случва в Китай

Впечатлен, Живков веднага свиква пленум на ЦК и поставя въпроса да се увеличат темповете на икономическото развитие в страната.

На проведеното след няколко дни окръжно съвещание във Враца той произнася голяма реч по темата. Тя е публикувана във в. “Работническо дело” на 26 октомври със заглавие “Велико движение на народните маси за изпълнение на стопанските задачи в съкратени срокове”.

На 11 ноември на разширен пленум на ЦК, на който присъства и завърналият се от Китай Червенков, Живков произнася 3-часова реч, изцяло посветена на “големия скок” в България. В речта си той патетично заявява: “Сега ние, партия и държава, сме се изправили пред необходимостта да прекъснем хода на постепенното бавно развитие и да извършим голям скок. Скок, в който всяка година по своите резултати ще се равнява на няколко години спокойно, постепенно развитие...”

Живков обявява, че през 1959 г. селското стопанство трябва да произведе два пъти повече продукция в сравнение с 1958-а, а през 1960 г. - три пъти повече.

Но това е времето на големите обещания. На ХХ конгрес на КПСС през 1956 г. Хрушчов например категорично заявява, че през 80-те години съветският народ ще живее при комунизма. На Осмия конгрес на БКП през 1961 г. Живков обещава същото и на български народ. Е, всички видяхме какво се случи...

След разрива на отношенията между СССР и КНДР отношенията между Пекин и София също са дълбоко замразени за години напред. Но след смъртта на Мао Дзедун Китай започва дълбока ревизия на външнополитическата си доктрина и иска да създава нов тип връзки със социалистическите държави. След 1970 г. и България е много по-отворена към света и търси нови контакти, необременени с идеология, а на принципите на взаимноизгодно сътрудничество.

По време на една от сесиите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Петър Младенов се среща и разговаря с външния министър на Китай У Сюецян. Двамата изработват скромна краткосрочна програма. При посещението си в София Сюецян кани Живков да посети Китай, той приема и така пробивът е направен.

За това посещение в МВнР се готвят особено старателно и с внимание и към най-дребните детайли. Причината е, че в цялостната антикитайска политика и пропаганда сме били най-старателни сред другите соцдържави.

Живков пристига в Пекин през май 1987 г. Посрещнат е с големи почести и всички салтанати на източния протокол. Среща се с всички първи ръководители на Китай - с председателя на КНР Ли Сиенниен, с генералния секретар на ЦК на ККП и премиер на страната Джао Дзъян и, разбира се, с Дън Сяопин.

Приета е широка програма за научно и техническо сътрудничество, в основата на която са заложени наши идеи и разработки. Но обменът между двете страни не само че не нараства, но и силно спада. Оказва се, че България няма достатъчно експортни ресурси. Отделно някои стопански ръководители смятат, че огромният китайски пазар не е особено капризен и може да му се пробутва всякаква стока. Но Китай вече е излязъл на международните пазари и има високи критерии и изисквания към вносните стоки.

В програмата на Живков е включено и тържествено откриване на малко предприятие за бутилиране на безалкохолни напитки, оборудвано с българска техника. Наши търговци са продали няколко такива поточни линии на китайците и са много горди с успеха си.

Отива нашата делегация в селото, където е предприятието, и след напоителен митинг за разцъфтяващата българо-китайска дружба и взаимопомощ следва Живков тържествено да обяви линията за открита. Той натиска бутона, линията се раздвижва, шишетата тръгват към мястото за пълнене и след това към машината за затваряне. Тя обаче отказва да ги затваря и шишетата започват да падат с трясък на земята и да се чупят. Българските специалисти започват да тичат насам-натам с побелели лица и никой не се сеща да успокои китайците, че у нас счупеното носи щастие. Но хора от посолството бързо извеждат Живков навън...

Той кани Дън Сяопин

да посети България

Китаецът казва, че неговата възраст не го насочва към такива далечни пътешествия, а към предстояща и скорошна среща с Маркс. Виж, ако поканят Чжао Цзъян, този младеж би могъл да гостува. “Младежът” Цзъян по това време е на 60 години. Той наистина посещава България и по време на целия му престой е придружаван от колегата си Младенов.

Последната визита на Младенов в Пекин е в началото на ноември 1989 г. Той вече е написал и изпратил своето открито писмо до Политбюро и ЦК на БСП, в което откровено е казал всичко, което мисли за Живков и за неговото дългогодишно управление.

Въпреки цялата сложност на ситуацията в България през трите дни на посещението си Младенов не издава тревогата и вълнението си. Провежда всички запланувани срещи.

Старият му приятел Дън Сяопин се е отгелил от активния партиен живот , “младежът” Чжао Цзъян е изпаднал от каруцата на властта. Само два дни след завръщането си в България Младенов застава начело и на държавата и на БКП...

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Живея чрез изкуството. То ми е необходимо, за да съм това, което съм. Така обяснява работата и призванието си актрисата и художник Диана Димитрова. Шармантната красавица, която спечели симпатиите на широката публика след превъплъщението си в образа на д-р Зорница Огнянова от популярния сериал "Откраднат живот",

"Аз съм левскар. Искам да победим ЦСКА. Дали ще успея да им вкарам гол или не, е Божа работа!". Това заяви пред "България Днес" новата звезда на "Ботев" (Вр) Валери Божинов. Още повече че преди време той носеше синята фланелка на любимия си български отбор. Валери ще излезе срещу ЦСКА тази събота от 20 часа.

Моделът Александра Петканова отиде на преглед при акушер-гинеколог в столична болница, видяха топпапараците на "България Днес". Съпругата на Лудия репортер Даниел Петканов, с когото вдигнаха сватба в къщата на "ВИП брадър", е взела много сериозно бременността с първото си дете и спазва всички препоръки за бъдещи майки.