Мъжки хомоласки спасяват снимането на "Септемврийци"

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7042554 www.24chasa.bg

“Песен за човека” е посветен на поета Никола Вапцаров

“От всички изкуства за нас най-важно е киното!” Този лозунг с автор Владимир Илич Ленин висеше на стената на всеки киносалон у нас. Досещете се, че става дума за времето, когато още имаше киносалони, тоест преди 1989 г.

Да, Ленин наистина е казал подобни думи, но е имал предвид не киното изобщо, а нуждата да бъдат заснети кратки популярни филмчета, които да покажат на неграмотното руско население как да използва торфа като гориво. Но понякога комунистическата пропаганда наистина не знае граници в “полета на мисълта” си.

За разлика от Русия количествата от торф в България са оскъдни и обикновено попадат в защитени местности, така че нашето кино не е имало задачата да прави такива документални филмчета.

Кадър от филма "Септемврийци". Вляво е поп Андрей в изпълнение на Иван Братанов

А в игралното БКП насочва кинотворците към два основни извора на вдъхновение - “героичното минало и изграждането на светлото комунистическо бъдеще”.

Така след “Калин Орелът” и “Тревога” са заснети “Утро над родината” (1951) - за устрема на бригадирското движение, “Данка” (1952) - за борбата на работническата класа за социална справедливост, “Под игото” (1952), “Наша земя” (1953) - за граничарите, които бранят завоеванията на социалистическата революция...

През 1954 г. излиза първият ни

игрален филм,

посветен на

конкретна личност

- “Песен за човека”. “На фона на политическия живот в България” в навечерието на Втората световна война се разкриват моменти от живота и революционното дело на поета Никола Йонков Вапцаров”, гласи анотацията в том 1 от илюстрованата филмография на Българската национална филмотека.

Никола Вапцаров, разстрелян за противодържавна дейност на 23 юли 1942 г., не е особено популярен в първите години след 1944-а.

Приет е посмъртно в Съюза на българските писатели през 1947 г. През 1948 г. излиза книгата на Младен Исаев “Поема за Вапцаров”. Първото официално честване на поета е в края на 1949 г. в квартално салонче във Варна - града, в който той завършва Военно-морското училище.

И едва след 1952 г., когато Вапцаров по предложение на испанската революционерка Долорес Ибарури получава Международната награда за мир, комунистическата пропаганда се усеща какъв силен коз държи в ръцете си. Тя развява неговото име, обявява го за свой апостол и започва да преиздава единствената му стихосбирка “Моторни песни”.

И сценарият на “Песен за човека” попада в точното време на точното място и в добре разорана нива. Негов автор е Христо Ганев, бивш партизанин и кореспондент в Отечествената война.

През 1950 г. той завършва кинодраматургия в Москва и това е дипломната му работа. Режисьор е Борислав Шаралиев, който също дебютира в киното. В главната роля е Динко Динев, който има голяма физическа прилика с Вапцаров. А в ролята на живата тогава съпруга на поета - Бойка, се снима Николина Лекова. Масовите сцени са заснети с участието на работници от завод “Сталин” - Кочериново, и моряци от варненско поделение.

Филмът има голям зрителски успех, защото хората вече са заобичали поезията на Вапцаров. И то не заради напъните на властови и литературни фактори, а заради нейната сила и съзвучност с настроенията в онези години. Чак след 5 години - през 1959 г., сценаристът Христо Ганев получава Димитровска награда за сценария на “Песен за човека”.

Под №8 в българското киноброене е филмът “Септемврийци”. От “народната победа” на 9 септември 1944 г. са минали едва десет години и, изглежда, никой от кинотворците, а и идеологическите ръководители не смее да посегне към тази сакрална тема. Още е горещ картофът, още са сложни отношенията между различните групировки и слоеве във властта, още са живи повечето от участниците в антифашистката съпротива и вървят тихите и не толкова тихи сплетни и спорове кой е бил герой и кой предател.

Виж, от “първото в света антифашистко въстание” през 1923-а за минали повече от 20 години и то може да бъде заснето на филм и използвано за възпитание на поколенията в революционен дух.

И тук, както и във филма за Вапцаров сценарият е дипломна работа - този път на Анжел Вагенщайн. Самият той го определя като “съмнителен по качество”, но

за който е получил

оценка 6 във ВГИК

И това било поредно доказателство за “широтата и щедростта на руската душа”.

Сценарият му е дипломен, но той вече има завидно за възрастта си участие в полагането на основите на българското кино. Почти сам написва сценария на “Тревога” по едноименната пиеса на Орлин Василев и е съсценарист с Хаим Оливер в “Наша земя”.

През есента на 1953 г. край малкото градче Берковица, което се намира недалеч от гара Бойчиновци и град Фердинанд, започва да се снима филмът “Септемврийци”.

Режисьор е Захари Жандов, на когото викат Световнио. В ролята на попа е популярният тогава актьор Иван Братанов.

За масовите снимки на гара Бойчиновци е докарана много войска, настанена в палатки. Два месеца обаче вали почти непрекъснато и не може да се снима. Един хубав ден облаците се вдигат, дори грейва слънце, режисьорът събира щаба си и нарежда армията да е на пълна боева нога, актьорите по спешност да изтрезнеят, гримьорките да са на линия, реквизиторите да подготвят оръжейния арсенал, включително и оръдието на поп Андрей и т.н.

И в този момент се обажда Данчо Байкушев, “трънският шерпа на Жандов по стръмните и каменисти пътеки на филмопроизводството”, както го нарича Вагенщайн:

“И да грее слънце, и да не грее, нема значение, другарю Жандов - снимки нема да има. Всички требва да бъдат пуснати да си идат в София за една седмица отпуск. И без това отдавна не сме си ходили. Нема как иначе, другарю Жандов, това е положението!”

Натрупалото се напрежение в режисьора изригва: “Как в София, бе? Ти луд ли си?”

Байкушев спокойно обяснява: “Аз не съм луд, луд е Шерито. Не е получавал почивни дни от месеци и утре заминава при своичкия си в София. И така му говорих, и иначе - заминава си. Тъй е по кодекса, вика, писане е черно на бело. И ще ви дам на съд, вика, за нарушението. Работническата класа, вика, има ли право на почивни дни, или нема?!”

“Каква работническа класа са готвачите, бе? - продължава да с гневи режисьорът. - Откога и те станаха работгническа класа? Кажи ти бе, Драганов!” Вълчо Драганов е партиен секретар на продукцията и думите му не подлежат на коментар: “Класа са. Щом са трудещи се, значи принадлежат към работническата класа и имат трудови права!”

Оказва се, че Шерито, главният готвач в стола на снимачния екип, бил зажъднял за ласките на любовника си и, възползвайки се от Кодекса на труда, ползва правото си на почивка. А с гладна войска и артисти снимки не са възможни.

Всички в киното знаят, че

Шерито е с

нетрадиционна

сексуална ориентация,

но пък е отличен готвач. Никой не може да го спре, защото никой не смее да наруши съответните клаузи на трудовото законодателство. Жандов помръква и отчаяно пуши и в този момент пак се чува гласът на Байкушев:

- Добре, другарю Жандов. Ако утре има слънце, че снимаме. Край!

- Как ще снимаме, щом Шерито заминава? - пита тъжно режисьорът.

- Нема да замине. Я че го... таковам! Колко му е - щом требва, че го таковам и толкоз! - отсича Байкушев.

Какво точно се е случило между Байкушев и Шерито в онази нощ остава в тайна, но на другия ден слънцето изгрява и гара Бойчиновци е превзета от възстаналия народ!

След време филмът тръгва по екраните, а Джеки Вагенщайн и днес се пита: къде, в кой том от историята на българското кино е записан вдъхновеният подвиг на Данчо Байкушев, сравним с героизма на съветския солдат Матросов, заприщил амбразурата на врага с гърдите си?!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Бившият халф на "Левски" Дарко Тасевски ще се върне на "Герена" в неделя. Един от любимците на феновете ще изгледа на живо двубоя с "Ботев" (Вр) от Първа лига, научи "България днес". Тасевски и семейството му в момента са в България, след като първенството в Тайланд приключи. Договорът на халфа с клуба му изтече и в момента той е свободен агент.

Напрежение се появи между съотборниците в "Пари сен Жермен" Едисон Кавани и Неймар по време на мача между Бразилия и Уругвай. В края на мача Кавани фаулира бразилеца, който впоследствие отказа да приеме подадената ръка на уругваеца. "Това са неща, които се случват във футбола. Ние сме приятели, братя.

Отлично хрумване на Роналд Куман, написано на листче, е козът футболният отбор на Холандия да стигне до 2:2 срещу този на Германия, разкриват в Страната на лалетата. Само пет минути преди края на мача "оранжевите" губеха срещу Бундестима с 0:2, но успяха да стигнат до равенството. Това бе голямата сензация на вечерта в Лигата на нациите.