Тя е анестезиолог със сериозен опит. Работила е години наред в една от най-тежките и отговорни области в медицината – кардиохирургията. Днес е анестезиолог в друга област, като признава, че така й е по-лесно да съвместява работата с грижите за двете си деца и да намира време за себе си и за своите хобита. Когато свали лекарската престилка, Мария обичайно яхва колелото и отива вкъщи да прави... торти!
Нейният блог „Мери Шик“ е като празнична витрина на виенска сладкарница – шарените и сладки творения сякаш са дело на цял екип от кулинари, а всъщност тяхната създателка е научила всичко сама – между две сърдечни операции.
- Казват, че лекарите така задълбават в своята материя, която е безкрайна, че спират да развиват всякакви други хобита, но ти опровергаваш тази теория. Мария, как така лекар има блог за торти и е толкова известен с това си занимание?
Когато завърших, вниманието ми беше изцяло ангажирано от професията ми. Имах силна амбиция да успея, още повече, че поех в една по-специфична и по-рядка област. Дълго след като завърших, още не бях взела специалност. Кардиохирургията е по-различна от всички останали области и като анестезия си има специфики. Реанимацията също е по-сложна. Това да успея ми отне доста време, но бях силно мотивирана да се справя. От друга страна,
не съм човек, който може цял живот да се занимава само с едно и също нещо
Може би това е била причината да се запаля по правенето на торти с декорации. Виж, с известността и аз не знам как се случи.
- Как се отключи тази кулинарно-дизайнерска страст?
- Майка ми беше и е отлична готвачка и вкъщи винаги сме правили много сладкиши. Отдавна събирах рецепти. По едно време из интернет започнаха да се появяват снимки на торти, украсени с фондан. Тогава и двете ми деца бяха малки и започнах да любопитствам дали мога да правя такива торти за тях. Като начало пробвах за рождения ден на малката ми дъщеря през 2008 година - фигурките за онази торта направих от марципан, донесен от Холандия, и ги оцветих с боя за яйца, защото друга нямаше. После открих, че относно декорирането на торти има много информация в интернет. Изчетох всичко възможно и като попаднах на първите магазини за такива неща, имах чувството, че съм открила топлата вода. Междувременно се запознах с няколко жени, които изпитваха същата страст като мен. До днес поддържаме контакт, а някои от тях направиха от тортите свой успешен бизнес.
- Как в началото съвместяваше амбицията си в медицината и страстта към тортите?
- Тогава беше един период, когато имаше известен отлив в амбициите ми в медицината. Когато се роди малката ми дъщеря, почувствах, че ми е много тежко. Имах много дежурства и спешни повиквания посред нощ, непрекъснато трябваше да има човек, който да може да поеме грижите за децата в такива случаи. Понеже и мъжът ми тогава работеше на същия режим, а и в същата болница, ние бяхме в постоянно напрежение от организацията кой кога ще се прибере и кой как ще се погрижи за децата. Тогава минах на 6-часов работен ден и си тръгвах най-късно в 4 от болницата. В този период имах повече време за тортите.
- Имаше ли проба-грешка в правенето на тортите, когато започна?
- Първите бяха изцяло проба, но те бяха за моите деца и им се радвахме много. Бяха тотална грешка и като използване на боите, и като конструкция. Сега, като ги гледам, ми е малко смешно дори.
- Освен че в блога си показваш тортите, ти даваш и подробни обяснения как се създават. Много рядко се среща такова старание в българското блог пространство. Кое те мотивира?
За блога ме вдъхнови една съседка, която ме помоли да направя торта за нейния син. Впоследствие ми повтаряше често, че трябва да започна да правя повече торти и за други хора. Тя ме подтикна и да направя блога и ми съдейства да го оформя. Започнах с публикуването на снимки на тортите ми, но си дадох сметка, че това е просто самореклама. Реших, че
единственият смисъл е да правя снимките „стъпка по стъпка“ и да обяснявам начина на правене, за да мога да бъда полезна
- Кога усети, че освен с тези практични съвети самата ти с това, което правиш, си вдъхновение за хората?
Когато започнаха да ми пишат с въпроси, а понякога и просто с хубави думи. Странно ми е, че много от тях нямат търпение да си търсят информацията сами. Аз в продължение на една година само съм чела. Не съм имала познат, на когото да задам тези въпроси. В първите години непрекъснато се ровех за обяснения и напътствия. А сега виждам, че хората искат цялата информация да им е сдъвкана и поднесена наготово.
- По колко торти правиш на месец?
- В момента не са много, защото напоследък смених работното място и не ми остава толкова време. Повече от една торта на седмица гледам да не правя, но имаше период, в който съм създавала и по 4-5. Аз съм нощна птица и това се случваше главно по нощите.
- Изкушавала ли си се да зарежеш медицината и да се занимаваш с нещо по-спокойно като тортите например?
- В медицината, както в момента я практикувам, ми е спокойно. Опитът си казва своето. Но понеже не ми се занимава с едно и също нещо постоянно, съм се изкушавала, да. Спря ме това, че са необходими много пари, за да започнеш нещо, което има смисъл. Установих, че мои познати, които си направиха сладкарници, а те са големи майсторки, прекарват голяма част от деня си в административна работа, а декорирането остана на заден план. В България само от декорирани торти не може да се изкарват достатъчно пари. За да печеля от такива, парчето трябва да е на цена над 15 лв, което малко хора могат да си позволят.
- Като говорим за декорация, имаш страхотен пиетет към детайла. Проявяваш ли го и в основната си професия?
- В моята работа е много важно да си спокоен, да не си страхлив и да имаш подредени действия и бърза мисъл. Там съм такава. При тортите за жалост съм доста по-припряна. Моделирането на фигурки ми се отдава лесно, но ме затрудняват някои по-прецизни детайли. Нямам търпение при изработката на захарни цветя например. А за да направиш една хубава захарна роза, е необходимо да създадеш 60 листенца, всяко да е с една идея по-различно, да ги изчакаш да изсъхнат и т.н.
- Имала ли си тежки дни, с тежки случаи, в които след това трябва да правиш торта?
- Когато е било наистина тежък ден, по-скоро не мога да правя торта. Това не ме разтоварва в този момент.
- Имаш торти на медицинска тематика. Мозъка кой го изяде?
Мозъкът беше за едно празненство по случай Хелоуин в къщи. Това ми е любима тема. Дълго време правехме големи празненства по този повод с маски, сладкиши и всичко останало.
- Има ли други твои колеги с хоби толкова различно от основното си занимание?
- Да, доста лекари имат хобита всъщност. Имам близък приятел и колега, който в свободното си време се занимава с музика, има група, издали са албум. Други сладкари обаче не познавам.
- Бъркаш ли понякога пациентите с клиентите?
- Не, коренно различно е. Нивото на комуникация е друго, когато си лекарят. Хората там имат нужда ти да говориш, да ги успокоиш. В тортената област хората говорят повече от мен, а понякога умирам от смях, като ги слушам какви идеи имат за тортите си. Опитвам се да ги канализирам, а някой път просто ги отказвам.
- Нещо шантаво, което си отказала?
- Имах един случай, когато човекът искаше за юбилей на роднина да му направя торта от 10 парчета, която да представлява къщата му на село, ама ако може, пред нея да има басейн и т.н. Идеше ми да го попитам дали не иска хеликоптерна площадка отгоре. Има всякакви абсурдни желания.
- Разбират ли, че ти си лекар със сериозна специалност и дали ти се доверяват повече заради това?
- Повечето знаят, защото съм го написала в блога. Според мен има по-високо доверие заради основната ми професия, когато става въпрос за торти за деца. Тортите не са диетични, не са вегански, но внимавам да няма растителни мазнини, да ползвам масло, истински яйца, да няма кремчета на прах и да са с истинско маскарпоне. Ползвам това, което бих сложила на моите деца.
- А твоите деца гордеят ли се с теб?
- Надявам се, че да. Особено в началото имаха голям интерес. Голямата ми дъщеря рисува много хубаво и понякога ми помага с детайлите. На моменти се ядосват, когато заради тортите не мога да им обърна внимание. Но обикновено ми помагат. Миналия петък например имах спешен случай в работата и закъснях с довършването на една торта. Забавих се в болницата до 5 часа и беше малко сложно да я предам. В такива случай мога да разчитам на тях.
- Когато направиш една торта и хората, за които е предназначена, са доволни, може ли да се сравни усещането с това да завършиш успешно операция?
- Да, може да се направи този паралел, даже понякога реакцията за тортата ми е носила много по-голяма радост. Особено когато става въпрос за деца. Детето на мой колега беше голям фен на "Макуин" и му бях направила торта във формата на колата. Когато я видя, то се наведе и я целуна. Това ми напълни душата. Обичам да виждам снимките на дечица, които са се навели над тортите си и изглеждат страшно щастливи.
А ако познавате други вдъхновяващи жени, пишете ни за тях, а ние ще разкажем историите им. Имейлът, на който може да номинирате своята вдъхновителка, е [email protected].
"Вдъхновителки 2018" е кампания на в. "24 часа" и MILA.BG и ТУК може да прочетете историите на останалите ни героини.