Мечтата ми е да стана учителка по английски в Япония, казва 16-годишното момиче
“Мамо, аз вече знам японски!”, възкликва16-годишната Далия. Боряна Ненова поглежда странно дъщеря си и казва: “Далия, това не е възможно! Как ще научиш японски за по малко от година, и то от детски филмчета”.
Три години по-късно след разговора между майка и дъщеря Далия ще превежда от български на японски и обратно на грациите на Япония на световното първенство по художествена гимнастика в София. А заради отличните си езикови възможности ще заблуди и японския лагер, че е наполовина българка и наполовина японка.
Далия е доказателство, че в днешно време
чужд език може да се
научи за нула време по
всевъзможни и не
толкова общоприети
начини,
без значение на колко години си.
Тя е ученичка в 10-и клас на частната езикова гимназия “Меридиан 22”.
“Занимавам се с хобито си от 3 г. То е японски език и като цяло Япония”, споделя момичето. Дотогава знае само немски език.
Островната държава грабва 16-годишното момиче с култура и цветове. Особено цветовете в японската анимация.
“Тя се казва аниме. Малко по-различна е от американската, защото аниметата са направени въз основа на японската култура. Първото аниме, което гледах, беше “Наруто” и досега то ми е едно от най-любимите”, казва Далия.
Във филмчето на Масаши Кишимото Далия вижда един човек, който сам се изгражда като личност, за да стане герой в очите на хората около него.
“Това ме вдъхнови и ме накара да се влюбя в тази култура - откровена е тя. И продължава: - В “Наруто” всеки един герой има собствен характер, въпреки че филмчето е анимирана фантазия. Най-общо се разказва за нинджи, които се бият с лоши. Погледнеш ли в дълбочина, виждаш, че героите се справят с проблеми, които ние, хората, също имаме. Например защо е важно да ходя на училище, с какво ще ми помогне това в живота и защо са важни връзките с другите хора.”
Признава, че когато чува героите в “Наруто” да говорят на японски, се изплашила, тъй като езикът ѝ звучал като крещене. “След като изгледах 220 епизода от общо 500 за около месец, осъзнах, че мога да разбирам отделни думи, без това да ми е било цел”, казва Далия.
Пуска си епизод 221-и и разбира, че все повече и повече започва да научава езика съвсем неосъзнато.
“Разбирах значението на думите, но не знаех, че като няма български субтитри отдолу, пак ще разбирам. Моментът, в който разбрах, че знам езика, е, когато започнах да гледам аниме с анлийски субтитри. Не разбирах много английски, но разбирах това, което чувам на японски. После
от японски научих
и английски до ниво,
с което да мога да си
говоря с хора от Англия,
казва Далия.
Момичето търси доказателства пред себе си и родителите си, че знае японски. Преди 3 г. моли майка си да я заведе в Южния парк в София на празника на сакурата (японски вишневи дървета - бел. авт.), за да се види с японци на живо. Въпреки че майка ѝ няма особено желание, искането на Далия е изпълнено.
“Отидох при две жени и ги попитах на японски: “Може ли да се снимам с вас?”. Те бяха облечени с традиционни дрехи за Япония, наречени юката. Погледнаха ме странно. Едната от тях беше българка, спря да говори на японски и ме попита: “Откъде знаеш японски?” След като ѝ обясних, тя остана учудена.
След тази случка в Южния парк Далия тръгва на уроци да си усъвършенства японския.
“Като отидох на първия урок, се започна с преговор на думи като “котка”, “куче”, “кола”, “дъжд”. Накрая на годината установих, че знам целия учебник като граматика. Бях ниво N5 – най-ниското. Сега съм ниво N3. Това е моето ниво. Японците искат да чуят конкретно какво се пита, не като в английския да увърташ.
Ако въпросът започва
със “Защо?”, трябва
да се отговор
и със “Защото”
Голямото събитие за Далия е, когато като преводач доброволец присъства на световното първенство по художествена гимнастика в София през септември и помага на японския отбор с езиковата бариера.
Преди това момичето превежда на японски туристи, дошли да пътешестват у нас с мотори. Развежда ги из София и им разказва нейната история.
“Това беше голямо предизвикателство, защото трябваше да говоря исторически японски. Успях и се справих. Като чуя, че ще има разговор с японци, веднага съм там”, казва Далия защо е подала документите за доброволец на световното по художествена гимнастика.
Като се запознава за първи път с три състезателки от японския отбор, ѝ изглеждат затворени и не чак толкова разговорливи. По-късно, като пристига ансамбълът, нещата се променят.
“Често комуникирах с тийммениджърката и шефката на делегацията, за която ми обясниха, че е японската Илияна Раева”, казва момичето.
Ансамбълът на Япония взима сребърен медал, но момичетата и треньорите не го приели за успех. Казали на Далия, че това не им стига.
“Търсеха вината у себе си, а не в журито”, прави впечатление на Далия.
Тази година ученичката отива и в Япония за 15 дни по време на сезона на сакурата. “Това беше най-хубавото събитие в моя живот след раждането на малката ми сестра. Бях в Токио, Осака, Киото, Нара, Такаяма, видях и планината Фуджи”, споделя Далия. Тя мечтае да стане учителка по английски в Япония.
Според нея един от големите проблеми там е, че хората работят по 24 ч 7 дни в седмицата.