По професия Анета Савова е банкер. Стартира кариерата си изключително амбициозно и целеустремено, а успехът я следва като послушно четириного, което вярва сляпо на нейните решения и на нейната посока. До един момент, в който самата тя започва да изпитва съмнения относно посоката и смисъла на този успех. Решението да скъса с корпоративния свят, макар той да й вещае златно бъдеще и блестящи кариерни завоевания, идва постепенно. Тежка диагноза катализира последните крачки от него.
След петгодишна нелека трансформация Анета скача в друга лента и поема предизвикателството да начертае личния си успех по коренно нов начин. Създава консултантска компания, чрез която помага на други жени в корпоративния свят и бизнеса да изградят силно лидерско присъстие, авторитет и да се позиционират за успех. Защото е уверена, че заучените формули за просперитет, които минават през високия стандарт и властимащите функции, са отживелица. Днес Анета помага на жените да достигат онези елементи в личен и професионален план, които създават здравата основа за тяхното щастие и чувство за удовлетвореност. Тя е като показателна табела към истинските им нужди и стремежи, а жените, които вдъхновено се доверяват на усещането й за посока, минават по-леко и през кризите, и през колебанията, и през страха от промяната. Може би защото, както казва самата Анета, „жените се учат най-лесно от други жени“.
Как се развиваше животът и кариерата ти, преди да направиш онзи рисков скок в непознатото?
Моят рисков скок не беше спонтанен. Аз не вярвам в цитати от типа на: „Скочи и мрежата ще се появи!“. 15 години работих корпоративно банкиране. В началото на кариерата ми бях изключително праволинейна и убедена, че ще се занимавам с корпоративно и инвестиционно банкиране. Крачех целеустремено по този път и всяка стъпка беше увенчавана с успех. Противно на всичко, което се твърди за тази професия, за мен тя беше изключително обогатяваща. Имах възможност да погледна отвътре много от бизнесите в страната и да видя как се създават, как растат, как грешат, как фалират, как започват отначало. Това са много истории, в които виждаш как се прави и как не. Тази работа ми даде широк поглед. След известна лична трансформация нещата започнаха да се променят за мен.
Диагнозата ли доведе до промяната?
Не, тя беше започнала преди това. Бях започнала да се отдалечавам от убеждението, че имам най-добър принос в работата си. А и знаците на съдбата се нареждат по интересен начин. След като се преборих с неприятното премеждие, което имах през 2015 година, взех окончателно решение за промяна.
А тя вече беше започнала. Вълнувах се дълбоко от това как жените гледат на себе си, на начина, по който се променят, на усилията си в работата. Изучавах ограниченията, които имаме, фините стереотипи, които присъстват в кариерата ни от едно ниво нагоре. Започнах да изследвам тези проблеми и видях, че
жените имаме голям лидерски потенциал, който остава непоследван
Когато се говори за лидерство, обикновено си представяме мъж в костюм, на достолепна възраст. Ако е жена, тя е на корицата на икономическо списание, със скръстени ръце и властови поглед. Това са имиджови внушения, които са стереотипни, но ние ги копираме, за да се впишем в тази среда. Само че след 2012-2013 г. започна да се забелязва пропукване на тези стереотипи. Самата аз направих своя завой и реших, че искам да работя повече с жени и да създам компания, която инвестира в техния лидерски потенциал, който те така или иначе носят, но не използват пълноценно в своя полза.
С какво по-конкретно се занимава твоята академия „Успешни жени“?
Това е консултантска компания, която е посветена на развитието на жените в корпоративния свят и бизнеса за постигането на следващо ниво в растежа им. Ако живеехме в предходното време, това щеше да означава просто поредното повишение, поредната награда в стълбицата на властта, достигането до заветния директорски офис. Но във времето, в което „Успешни жени“ съществува, имаме възможност без борба, без мускули, без агресия, без доминиране да имаме успех по различен начин. Различното е именно в
свободата, която притежаваме – свободата да избираме коя формула е най-подходяща за нас
За някои жени тази формула е повече изява, повече вземане на централно място, повече кариерни постижения. За тях е необходимо да покажат качества, които не са ни съвсем присъщи, например да са видими, да поемат стратегически важни за компанията проекти, да развиват мрежата си от контакти и да надграждат авторитета си. Жените страним от всичко това, защото го приемаме за политическа игра и като такава - за некоректна и нечестна. За други жени е повече спокойствие. Имала съм случаи с жени, които избират да отстъпят крачка назад и да останат на по-ниско ниво, за да си гарантират житейско спокойствие. Защото във върховете на властта е трудно, нещо, което не се вижда на пръв поглед. Една жена трябва да знае, че има избора да вземе най-доброто за нея решение във всеки етап от развитието си.
Тоест ти си не показателната табела към директорския офис, а към най-доброто за жените и всъщност това е новото понятие за успех?
Категорично. Успехът е много по-гъвкав днес. Повечето хора имат стереотипни възприятия за него. Вярвам, че в същото време много жени се променят и имат шанса да живеят съвсем различен и наистина добър живот по техните правила.
Върху какви конкретни способности в себе си трябва да работим, за да постигнем този успех?
Често се казва, че на жените им липсва увереност. Тази увереност също се приема стереотипно – представяме си една уверена жена винаги изправена, раменете са дръпнати назад и т.н. Тя бързо взима решения, тя отсича. Това е увереност в мъжко дефинираните граници, която ние, жените, сме възприели. Увереността обаче може да бъде много по-мека, тиха и устойчива, когато е с различен корен. Една жена може да е добре центрирана в себе си, да знае кои са нейните приоритети, нейните ценности, да знае с какво е съгласна и с какво не, и да взима решения от тази позиция, без да парадира и без да се налага. Да не отстъпваш от принципите си, дори когато е трудно създава такава увереност и авторитет, които, повярвайте ми, се разпознават и помнят. Както виждате, само волевата позиция на тялото и доминиращата сила в йерархията не са достатъчни и смея да твърдя изживяха времето си.
Чисто професионално на нас ни е необходимо и да умеем да бъдем по-видими. Това е нещо, което много жени не обичат – понякога те са изключителни професионалисти, но когато трябва да покажат работата си, имат задръжки. Другото качество, в което смятам, че сме изключително добри, но се пазим от него, е създаването на мрежа от контакти и познати. Жените са добри в общуването, в свързването помежду си, в реферирането една към друга, в намирането и препоръчването на помощ – това само по себе си е мрежа. Но когато трябва да използваме тази мрежа за себе си, за да ни подкрепи или за да ни отвори правилната врата, се въздържаме, защото го приемаме за връзкарство. Мъжете обаче си имат техните мъжки клубове и връзки, откакто свят светува. Вярвам, че благодарение на онлайн средата, която създаде много женски кръгове, това свързване започна да се случва и сред нас.
Как един банкер става и психолог, и мотивираща личност за все по-голям кръг от жени, и преподавател по личен успех?
Тръгнах по този път с въпроса „Какво не е наред с мен?“. Бях се самодиагностицирала с депресия през 2008 г. Наблизо до офиса ми имаше книжарница – няма нещо, което да не съм изчела там. На касата често са ме питали „Вие психология ли учите?“ Всъщност нямах депресия, имах несъответствие между начина си на живота, темпото, с което живеех, и нещата, които ме вълнуваха. Интересът ми към историята, жените, религията, социалните движения и политиката в добрия й смисъл надделя. Трансформацията започна с изследване на това, което ме интересуваше, защо то е различно от това, което вече правех, опря до това да изживея моя път на трансформация, а той беше бавен, отне ми близо пет години, в които създадох нова идентичност за себе си.
Мисля, че ти много харесваш жените и това ти е помогнало да извършиш тази промяна. Какви истории минаха през теб и те вдъхновиха най-силно, откакто създаде Академията?
Историите, които наистина ме вдъхновяват, са историите на провалите, на трудностите, на преодоляванията. За тях не се говори достатъчно. Винаги очакваме хубавия край, а на мен ми се иска да говорим повече за трудностите и за предизвикателствата, с които се сблъскваме, защото тях ги има и те са ежедневие. Когато се създава тази фалшива реалност с щастлив край, успех и захаросаност, жените остават с впечатлението, че на тях нещо не им е наред. Всъщност когато една жена е преодоляла нещо – дали е фалит, развод, смърт, болест или аборт, това са тежки моменти, които всъщност ни прераждат. Какво ще се случи след това зависи от начина, по който ние преминаваме през тази тера инкогнита, която създава новото ни Аз. Ако знаехме, че това е нормално и то съществува, щяхме да се чувстваме много по-уверени и спокойни, че след това идва нещо по-добро. И щяхме по-спокойно да минаваме през кризисните моменти. Ние гледаме да ги заметем набързо, за да покажем, че сме силни жени и че се справяме.
Историите на трудностите и на паденията са историите, които си струва да се разказват
защото от тях се учи много. Жените се учат най-лесно от други жени – чувстваме се комфортно, спокойно, в защитена среда, не се налага да се доказваме – в такава една среда е по-лесно да бъдем най-доброто от себе си.
Какъв е твоят личен проект за усъвършенстване? Какво на този етап би искала да промениш за себе си?
Това, към което се стремя на този етап, е дълбочина и спокойствие – тази вътрешна центрираност, която създава устойчива граница между теб и околния свят и ти дава възможност да преодоляваш по-лесно нещата. Някои жени я добиват в резултат на целия си живот, когато станат на 80 – мъдростта, дошла в резултат на житейския опит. Сега живеем много по-бързо и имаме повече достъп до осъзнаване, и е ценно да развием тази мъдрост колкото се може по-рано, защото тя ще направи живота по-спокоен и интересен. За мен този вътрешен център е нещото, към което се стремя оттук нататък.
Дали е устойчиво възможен този център?
Да имаш център не означава, че няма да се случват неприятности, че няма да плачеш и че няма да си на колене. Но жените често се осъждат, когато това се случи, защото очакват, че трябва да имат решение веднага. Трябва веднага да се издърпат. Наличието на център за мен е нещо много по-различно – това е способността да знаеш, че въпреки че в момента е много тежко и ти си на “пихтия”, в някакъв момент всичко ще бъде наред за теб. Ти не знаеш как, не знаеш кога, не знаеш какво ще бъде решението, не знаеш как ще постъпиш утре, но си абсолютно убедена, че каквото и да направиш, ще бъде най-доброто за теб.
Мисля, че е крайно време жените да обърнат егоистичен поглед към себе си, защото това ще ги държи на повърхността в моментите, когато е трудно.
Задължителни ли са кризите и оздравителни ли са?
Опасявам се, че да. Не познавам жена, която да не минава през тях. При някои жени кризите се навиват като спирала и това се случва, вярвам, защото не обръщаме внимание на сигналите, които и телата, и подсъзнанието ни дават. Кризи винаги ще има - вярвайте ми, казва ви го банкер:) Абсолютно съм убедена, че след тях ние ставаме по-добри за себе си и се изкачваме на следващо ниво в развитието си. Теоретично се казва, че развитието ни като личности може да се случи по два начина – или чрез кризи и преодолявания, или когато се почувстваме вдъхновени и мотивирани и последваме този зов. Не познавам хора, които да са постъпвали системно по втория начин. Обикновено ние ставаме по-добрата версия на себе си и можем да сме лидери само след криза, в която сме издълбали дъното, опознали сме го, и чрез това сме осъзнали по-добре себе си и истинските си качества.
Доколко диагнозата засили тези процеси при теб?
Не ги засили, беше просто финал на всичко, до което бях стигнала. Когато отказваш да приемеш неща, които са очевидни, когато ги отлагаш във времето или се съмняваш в тях, в някакъв момент те ще намерят начин да се завъртят отново, за да те застигнат. Едно застрашително състояние е доста отрезвително и ти дава шанса бързо да разбереш какво е сила и мобилизация. В една секунда разбираш какви са ти приоритетите. Друго, до което подобни тежки кризи водят, е способността да гледаш на живота много по-леко. Няма вариант да се чувстваш съсипана заради това, че бюджетът е бил отхвърлен за трети път от борда. Никакъв шанс. Ставаш флуидна, усмихваш се на живота и говориш с непознати сякаш са ти приятели. Чувстваш се много по-центрирана и спокойна. Ето какво може да направи кризата с теб! Разбира се, това не е рецепта за постигане успех. Това е начин да опознаеш по-добре себе си и да създадеш по-добър и по-смислен живот, в който имаш принос за другите.
Имаш десетки последователи и жени, които признават, че са вдъхновени от теб, от твоята история и от твоя начин на мислене. Как усещаш влиянието си върху тях?
Ние сме много зависими от социалните мрежи и вярваме, че броят последователи и броят лайкове показват до каква степен ние сме възприемани добре или нетолкова добре от аудиторията. Вярно е, но най-ценният контакт с хората и в случая с дамите, които следват „Успешни жени“, е личният контакт. Дали защото съм от това поколение, което вярва в бизнессрещите лице в лице, но винаги, когато сме имали индивидуални срещи и консултации, събития, които са наживо, винаги в тези моменти и контактът, и вдъхновението, и посланието са по-осезаеми. Затова всяка година провеждам събитието Women.Speak.Live., което е от типа женски конферентни формати. С малки изключения до миналата година липсваше такъв формат в България, а има място за надграждане и създаване на среда за жените, където може да се говори за бизнес, за контакти, за интересни проекти без да страним от женствеността си, но и без тя да е основна тема. Жените сме многолики същества, имаме различно амплоа, което заслужава да се интегрира в неговата цялост без извинения.
Какво ти предстои?
Есента винаги е натоварен в бизнес план сезон, така е и за "Успешни жени". Всяка година през ноември организираме женската лидерска конференция Women. Speak. Live. Тази година тя ще се проведе на 10 ноември. Повече за събитието може да се види на страницата https://event.uspeshni-jeni.com. Това е събитие, в което си дават среща едни от водещите гласове на жените-лидери в света на бизнеса, предприемачеството, културата и политиката в България. То представя актуални теми от ежедневието на модерната, делова и амбициозна жена и включва интересни панелни дискусии, интервюта и индивидуални истории.
Предстои и излизане на втората ми книга: "Жената, която създадох: Личният път на женското лидерство". Тази книга преплита личния ми опит като професионалист, уроците, които като жена съм научила в света на бизнеса и същевременно послание, отправено към деловите жени за това как да се позиционират с влияние, запазвайки своята автентичност и налагайки лидерското си присъствие в ежедневния бизнес диалог.
Кои са жените, които вдъхновяват теб?
Освен жените, които са видели дъното, мое вдъхновение са и старите жени. Винаги когато срещна такава, я питам как се доживява нейната възраст. А те винаги ми отговарят: „Без нерви, бабе“. Това е мъдрост, която е добре да има кой да ти я каже, когато си на 30-40 и да я чуеш и после да я усвоиш. Очаровам се от тези възрастни баби, които са поживяли и видяли много, и тайно ги снимам по улицата. Помага ми да си кажа „Ето, искам като нея!“.
Това ли би бил твоят успех?
Да. Вярвам, че с живота, който съм имала досега и ще имам, живот и здраве, занапред, бих била една много вдъхновяваща бабка на 80.