Какво помним за Съветския съюз

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7139043 www.24chasa.bg

Влиянието на първата соцдържава е най-силно в България

В сряда, 7 ноември, се навършват 101 години от смяната на властта в Русия, наричана дълги години Велика октомврийска социалистическа революция. Тя на практика създаде и първата в света държава, където управлението се осъществяваше от пролетариата по законите на марксизма-ленинизма - Съюза на съветските социалистически републики.

СССР просъществува 69 години и наложи своя отпечатък върху живота не само на хората, живели на неговата територия, но и върху тези от така наречените социалистически страни, образувани след края на Втората световна война. Може би в най-голяма степен това важи за България, която бе смятана за най-верния съюзник на Москва. Стигна се дори до обсъждане в Политбюро на БКП дали страната да не стане 16-ата република в състава на Съветския съюз.

Всичко, което трябва да знаете за:

При казаното дотук не е чудно, че поколения наред живееха със спомените от времето, когато всичко с марката “Сделано в СССР” беше на почит в България. Поколения наред израснаха със спомена за предмети, стоки, книги, филми и музика, идващи от безкрайната съветска шир. “24 часа” ви представя един от вариантите за топ 10 на материалните спомени за СССР, като в бъдеще за всеки от тях, а и за някои други ще бъде разказано подробно.

Програма “Время”

в петък вечер

Това, че България е най-верният васал на СССР, се проявяваше в много неща, но две от тях бяха най-фрапиращи. Първото бе, че в химна ни се споменаваше чужда столица, но не и нашата (“С нас Москва е в мир и в бой”).

Второто е, че от юни 1965 г. в петък вечер българската телевизия ставаше съветска - тяхното детско за “Лека нощ, деца", тяхното “По света и у нас” - програма “Время”, а за капак - филм, за който обичахме да казваме, че е или хубав, или съветски.

През 1985 г. на честотите, предвидени за Трета програма на БНТ, започна да се излъчва Първи канал на съветската телевизия. Така е чак до 1997 г., а през 2003 г. там започва да излъчва Нова телевизия.

“Взгляд”, “Огоньок”,

перестройка, Горбачов

Движението, което положи началото на края на СССР и социалистическия строй изобщо, бе кръстено “перестройка”, или на български “преустройство”.

Името изскача след посещение на генсека на КПСС Михаил Горбачов (на снимката) през май 1985 г. в Ленинград.

За творчески локомотиви на перестройката бяха смятани списание “Огоньок” и телевизионното предаване “Взгляд”, които бяха изключително популярни и в България през този период.

Списанието се продаваше свободно, а предаването вървеше по специалния канал на съветската телевизия у нас.

Щирлиц-Тихонов и

“17 мига от пролетта”

По време на студената война телевизията беше един от главните козове на пропагандата. След като в България съветската телевизия си имаше цял един собствен ден, то нямаше как съветските филми и сериали да не превземат малкия екран.

А от всички тях безспорно най-популярният беше “17 мига от пролетта”. Той е толкова легендарен, че когато кажеш на някого, че действието в него се развива в рамките на едва 40 дни (между 12 февруари и 24 март 1945 г.), той сигурно няма да повярва.

Сюжетът на филма, създаден по мотиви от едноименния роман на Юлиян Семьонов, е свързан с дейността на съветския разузнавач Максим Исаев. Той е внедрен в Държавната безопасност и трябва да разбере кой от ръководителите на нацистка Германия води тайни преговори със САЩ и Великобритания за сключване на примирие зад гърба на СССР.

От филма, освен прекрасното изпълнение на актьора Вячеслав Тихонов (на снимката) и стотиците вицове за изиграния от него Щирлиц, останаха и 12 песни на композитора Михаил Таривердиев. Всъщност във филма влязоха само две по текст на Роберт Рождественски - “Песен за далечната родина” и суперкласиката “Мигове”.

7 ноември,

мавзолеят

и “Аврора”

Дълги години 7 ноември - денят на Великота октомврийска социалистическа революция, беше официален празник и за България. Даже понякога имаше и манифестации, които иначе бяха характерни главно за 9 септември, 1 май и понякога за 24 май.

Задължително по телевизията се предаваха директно манифестацията и военният парад от Червения площад в Москва, където се намира мавзолеят на Ленин. По негово подобие беше изграден и мавзолей в София, където лежеше мумията на Георги Димитров, но вицето в правителството на СДС Евгений Бакърджиев го взриви. А пък “Аврора” е крайцер (на снимката), чийто изстрел в Петроград (Ленинград, сега Санкт Петербург) е стартирал революцията.

Руската

книжарница

Към 15-ата си година всеки средностатистически българин, живеещ по времето на социализма, беше прочел всички книги, които предлагаше родното книгоиздаване. А понеже нямаше интернет, естественият глад за знания и култура трябваше да бъде задоволяван по друг начин.

Именно тогава на помощ идваха руските книжарници. Имаше ги във всеки голям град (софийската - на снимката), а където липсваха, книги на въпросния език се продаваха на специални щандове. Като се има предвид, че в България руският се изучаваше от трети или четвърти клас, то беше ясно, че това си беше една алтернатива. В СССР издаваха повече книги, които за капак у нас се продаваха и по-евтино - само за литературата курсът вместо 1 към 1 беше 80 ст. за рубла.

“Спутник”, Юрий Гагарин,

Валентина Терешкова

По време на т.нар. студена война едно от основните полета на задочен сблъсък между световните суперсили СССР и САЩ беше Космосът. И тъй като България беше в соцлагера, отношението към съветските космонавти беше като към полубогове.

В интерес на истината съветската космическа наука беше навсякъде първа освен при стъпването на Луната. Първото изстреляно в орбита изкуствено тяло беше “Спутник”, първият човек в космоса - Юрий Гагарин (на снимката), първата жена - Валентина Терешкова, първият човек в открития Космос - Евгений Леонов.

Всички те идваха в България, засаждаха борчета, кръщаваха на тях училища и улици, връчваха им ордени. “Юрий Гагарин” се казваше и стадионът във “Варна”, но постепенно култът замря.

Кола “Москвич”, транзистор ВЭФ,

апарат “Смена 8”, хладилник “ЗиЛ”,

колело “Школник”

По силата на социалистическата солидарност, а и в рамките на икономическото обединение в рамките на страните - сателити на СССР, в България имаше изобилие от съветски промишлени стоки.

Класиката бяха, разбира се, автомобилите, защото България не произвеждаше. За разлика от Румъния - “Дачия”, в Чехословакия - “Шкода”, в “Полша” - “Фиат”, че даже и в Югославия - “Застава”. Само ние си нямахме, затова ни продаваха съветските “Жигули”, по-късно кръстени “Лада”, и “Москвич” (на снимката).

Същото беше и с радиоапаратите - латвийският ВЕФ се смяташе за връх, хладилниците “ЗиЛ”, фото апаратите “Смена 8” (за по-мераклиите - “Зенит”), часовниците “Ракета”, “Луч” или “Польот”, колелата “Школник” (за децата) и “Украйна”. Чак през 80-те в Ловеч започнаха да правят колела “Балкан”, както и да сглобяват москвичите “Алеко”.

“Ну погоди”, “Крокодилът Гена и Чебурашка”

Американската анимация от типа Уолт Дисни и “Уорнър брадърс”, “Хана и Барбара” и останалите дълго време се появяваха само епизодично в българските кина и по телевизора. Отсъствието им беше компенсирано с присъствие на съветски филмчета, които, за да се различават от американските, се наричаха мултипликационни.

Най-популярни безспорно бяха “Ну погоди”, където вълк хулиган гонеше да изяде заек (на снимката), както и “Крокодилът Гена и Чебурашка”.

Последният всъщност не беше толкова интересен точно като филм, а заради песента за рождения ден. И до днес няма уважаващ се пиано бар, където да не звучи “Пусть бегут неуклюже...”.

Матросов на амбразурата и Павлик Морозов

От съветската революционна и военна митология у нас са преминали много герои, чиито имена са станали нарицателни по време на социализма.

Класически пример е Александър Матросов, който според официалната съветска версия на 27 февруари 1943 г. се е хвърлил върху дулото на германска картечница, стреляща от амбразурата на подземно укрепление (на илюстрацията), и така е позволил с цената на смъртта си на другарите си да го атакуват и неутрализират.

Павлик Морозов пък е хлапак, който издава, че баща му сътрудничи на кулаците (богати земевладелци, криещи или унищожаващи реколтата), заради което е бил убит.

Разбира се, комунистическата пропаганда не казваше и дума за умрелите от глад по същото време съветски граждани.

Висоцки, Окуджава, поети с китара

Може би това, което в момента в Америка, а и у нас е рапът, в СССР бяха “поетите с китара”.

В най-голяма степен това се отнасяше за Владимир Висоцки и Булат Окуджава, но в България влизаха и нелегални записи на Александър Розенбаум, на белогвардейски и “блатние” песни, както и други.

Всъщност първата книга, която представя Висоцки като поет, е издадена тъкмо в България. Тук той е на гастроли с театъра “Таганка”, правят му доста записи и плоча (на снимката). Окуджава пък нашумя с песента от класическия “ийстърн” (все едно “уестърн”, но на обратно) “Бялото слънце на пустинята” - “Ваше благородие, госпожа Удача”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

След Преслава се кърши и на гръцко Нови танцови стъпки е усвоил Боби Михайлов, става ясно от видеоклип, изпратен до редакцията. В непоказвания досега запис се виждат нови култови движения на футболния бос. През 2012 г. Боби стана известен с уникален танц по ритмите на парчето на Преслава "Като за финал".

Потърсете ме да ви оправя футбола, каза голмайсторът преди почти 10 години Димитър Бербатов може да замени Борислав Михайлов начело на Българския футболен съюз. Бившият голмайстор на националния отбор и на "Манчестър Юнайтед" е с най-големи шансове да поеме управлението на футбола ни, научи "България Днес" от свои източници.

Президентът на Българския футболен съюз най-накрая хвърли оставка! Тя ще бъде представена пред членовете на Изпълнителния комитет. Извънредното заседание ще се проведе в петък от 14:00 часа на базата в Бояна. "След дългите години, прекарани на поста, и с множеството си контакти на високо международно ниво,