Какво помним за Съветския съюз

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7139043 www.24chasa.bg

Влиянието на първата соцдържава е най-силно в България

В сряда, 7 ноември, се навършват 101 години от смяната на властта в Русия, наричана дълги години Велика октомврийска социалистическа революция. Тя на практика създаде и първата в света държава, където управлението се осъществяваше от пролетариата по законите на марксизма-ленинизма - Съюза на съветските социалистически републики.

СССР просъществува 69 години и наложи своя отпечатък върху живота не само на хората, живели на неговата територия, но и върху тези от така наречените социалистически страни, образувани след края на Втората световна война. Може би в най-голяма степен това важи за България, която бе смятана за най-верния съюзник на Москва. Стигна се дори до обсъждане в Политбюро на БКП дали страната да не стане 16-ата република в състава на Съветския съюз.

При казаното дотук не е чудно, че поколения наред живееха със спомените от времето, когато всичко с марката “Сделано в СССР” беше на почит в България. Поколения наред израснаха със спомена за предмети, стоки, книги, филми и музика, идващи от безкрайната съветска шир. “24 часа” ви представя един от вариантите за топ 10 на материалните спомени за СССР, като в бъдеще за всеки от тях, а и за някои други ще бъде разказано подробно.

Програма “Время”

в петък вечер

Това, че България е най-верният васал на СССР, се проявяваше в много неща, но две от тях бяха най-фрапиращи. Първото бе, че в химна ни се споменаваше чужда столица, но не и нашата (“С нас Москва е в мир и в бой”).

Второто е, че от юни 1965 г. в петък вечер българската телевизия ставаше съветска - тяхното детско за “Лека нощ, деца", тяхното “По света и у нас” - програма “Время”, а за капак - филм, за който обичахме да казваме, че е или хубав, или съветски.

През 1985 г. на честотите, предвидени за Трета програма на БНТ, започна да се излъчва Първи канал на съветската телевизия. Така е чак до 1997 г., а през 2003 г. там започва да излъчва Нова телевизия.

“Взгляд”, “Огоньок”,

перестройка, Горбачов

Движението, което положи началото на края на СССР и социалистическия строй изобщо, бе кръстено “перестройка”, или на български “преустройство”.

Името изскача след посещение на генсека на КПСС Михаил Горбачов (на снимката) през май 1985 г. в Ленинград.

За творчески локомотиви на перестройката бяха смятани списание “Огоньок” и телевизионното предаване “Взгляд”, които бяха изключително популярни и в България през този период.

Списанието се продаваше свободно, а предаването вървеше по специалния канал на съветската телевизия у нас.

Щирлиц-Тихонов и

“17 мига от пролетта”

По време на студената война телевизията беше един от главните козове на пропагандата. След като в България съветската телевизия си имаше цял един собствен ден, то нямаше как съветските филми и сериали да не превземат малкия екран.

А от всички тях безспорно най-популярният беше “17 мига от пролетта”. Той е толкова легендарен, че когато кажеш на някого, че действието в него се развива в рамките на едва 40 дни (между 12 февруари и 24 март 1945 г.), той сигурно няма да повярва.

Сюжетът на филма, създаден по мотиви от едноименния роман на Юлиян Семьонов, е свързан с дейността на съветския разузнавач Максим Исаев. Той е внедрен в Държавната безопасност и трябва да разбере кой от ръководителите на нацистка Германия води тайни преговори със САЩ и Великобритания за сключване на примирие зад гърба на СССР.

От филма, освен прекрасното изпълнение на актьора Вячеслав Тихонов (на снимката) и стотиците вицове за изиграния от него Щирлиц, останаха и 12 песни на композитора Михаил Таривердиев. Всъщност във филма влязоха само две по текст на Роберт Рождественски - “Песен за далечната родина” и суперкласиката “Мигове”.

7 ноември,

мавзолеят

и “Аврора”

Дълги години 7 ноември - денят на Великота октомврийска социалистическа революция, беше официален празник и за България. Даже понякога имаше и манифестации, които иначе бяха характерни главно за 9 септември, 1 май и понякога за 24 май.

Задължително по телевизията се предаваха директно манифестацията и военният парад от Червения площад в Москва, където се намира мавзолеят на Ленин. По негово подобие беше изграден и мавзолей в София, където лежеше мумията на Георги Димитров, но вицето в правителството на СДС Евгений Бакърджиев го взриви. А пък “Аврора” е крайцер (на снимката), чийто изстрел в Петроград (Ленинград, сега Санкт Петербург) е стартирал революцията.

Руската

книжарница

Към 15-ата си година всеки средностатистически българин, живеещ по времето на социализма, беше прочел всички книги, които предлагаше родното книгоиздаване. А понеже нямаше интернет, естественият глад за знания и култура трябваше да бъде задоволяван по друг начин.

Именно тогава на помощ идваха руските книжарници. Имаше ги във всеки голям град (софийската - на снимката), а където липсваха, книги на въпросния език се продаваха на специални щандове. Като се има предвид, че в България руският се изучаваше от трети или четвърти клас, то беше ясно, че това си беше една алтернатива. В СССР издаваха повече книги, които за капак у нас се продаваха и по-евтино - само за литературата курсът вместо 1 към 1 беше 80 ст. за рубла.

“Спутник”, Юрий Гагарин,

Валентина Терешкова

По време на т.нар. студена война едно от основните полета на задочен сблъсък между световните суперсили СССР и САЩ беше Космосът. И тъй като България беше в соцлагера, отношението към съветските космонавти беше като към полубогове.

В интерес на истината съветската космическа наука беше навсякъде първа освен при стъпването на Луната. Първото изстреляно в орбита изкуствено тяло беше “Спутник”, първият човек в космоса - Юрий Гагарин (на снимката), първата жена - Валентина Терешкова, първият човек в открития Космос - Евгений Леонов.

Всички те идваха в България, засаждаха борчета, кръщаваха на тях училища и улици, връчваха им ордени. “Юрий Гагарин” се казваше и стадионът във “Варна”, но постепенно култът замря.

Кола “Москвич”, транзистор ВЭФ,

апарат “Смена 8”, хладилник “ЗиЛ”,

колело “Школник”

По силата на социалистическата солидарност, а и в рамките на икономическото обединение в рамките на страните - сателити на СССР, в България имаше изобилие от съветски промишлени стоки.

Класиката бяха, разбира се, автомобилите, защото България не произвеждаше. За разлика от Румъния - “Дачия”, в Чехословакия - “Шкода”, в “Полша” - “Фиат”, че даже и в Югославия - “Застава”. Само ние си нямахме, затова ни продаваха съветските “Жигули”, по-късно кръстени “Лада”, и “Москвич” (на снимката).

Същото беше и с радиоапаратите - латвийският ВЕФ се смяташе за връх, хладилниците “ЗиЛ”, фото апаратите “Смена 8” (за по-мераклиите - “Зенит”), часовниците “Ракета”, “Луч” или “Польот”, колелата “Школник” (за децата) и “Украйна”. Чак през 80-те в Ловеч започнаха да правят колела “Балкан”, както и да сглобяват москвичите “Алеко”.

“Ну погоди”, “Крокодилът Гена и Чебурашка”

Американската анимация от типа Уолт Дисни и “Уорнър брадърс”, “Хана и Барбара” и останалите дълго време се появяваха само епизодично в българските кина и по телевизора. Отсъствието им беше компенсирано с присъствие на съветски филмчета, които, за да се различават от американските, се наричаха мултипликационни.

Най-популярни безспорно бяха “Ну погоди”, където вълк хулиган гонеше да изяде заек (на снимката), както и “Крокодилът Гена и Чебурашка”.

Последният всъщност не беше толкова интересен точно като филм, а заради песента за рождения ден. И до днес няма уважаващ се пиано бар, където да не звучи “Пусть бегут неуклюже...”.

Матросов на амбразурата и Павлик Морозов

От съветската революционна и военна митология у нас са преминали много герои, чиито имена са станали нарицателни по време на социализма.

Класически пример е Александър Матросов, който според официалната съветска версия на 27 февруари 1943 г. се е хвърлил върху дулото на германска картечница, стреляща от амбразурата на подземно укрепление (на илюстрацията), и така е позволил с цената на смъртта си на другарите си да го атакуват и неутрализират.

Павлик Морозов пък е хлапак, който издава, че баща му сътрудничи на кулаците (богати земевладелци, криещи или унищожаващи реколтата), заради което е бил убит.

Разбира се, комунистическата пропаганда не казваше и дума за умрелите от глад по същото време съветски граждани.

Висоцки, Окуджава, поети с китара

Може би това, което в момента в Америка, а и у нас е рапът, в СССР бяха “поетите с китара”.

В най-голяма степен това се отнасяше за Владимир Висоцки и Булат Окуджава, но в България влизаха и нелегални записи на Александър Розенбаум, на белогвардейски и “блатние” песни, както и други.

Всъщност първата книга, която представя Висоцки като поет, е издадена тъкмо в България. Тук той е на гастроли с театъра “Таганка”, правят му доста записи и плоча (на снимката). Окуджава пък нашумя с песента от класическия “ийстърн” (все едно “уестърн”, но на обратно) “Бялото слънце на пустинята” - “Ваше благородие, госпожа Удача”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Войната между нападателя на "Бетис" Хесе Родригес и бившата му половинка Аура Руис няма спирка. Двамата не спират да се плюят в медиите и да си правят мръсни номера след раздялата. Сега Хесе предприе нова стъпка във "военнните действия". Той даде майката на сина си на прокуратурата на Лас Палмас. Нападателят се жалва,

Даниел Вълчев е всеотдаен съпруг! Бившият министър на образованието и науката отмени жена си Милена, като излезе да напазарува плодове и зеленчуци за вкъщи, видяха папараците на "България Днес". Макар да бе натоварен с покупки, юристът не свали телефона си от ухото. Нищо чудно от другата страна на линията да е била съпругата му,

Испанските клубове пръснаха 808 млн. евро за нови футболисти само за 22 дни от отварянето на трансферния пазар. До момента отборите от Ла Лига са без конкуренция в Европа. За сравнение, в Бундеслигата са дали 434 млн., а в Серия "А" - 352 млн. Доскорошният водач по отношение на трансферите - Висшата лига, изостава назад със своите 197 млн.