Черно-белите филтри са знак, че сте неудовлетворен от живота
Милиони харесани страници във фейсбук и инстаграм, коментари за книги, музика, мода, милиарди качени селфита, това е само малка част от информацията, с която “храним” социалните мрежи всеки ден. Някъде в нея са и вашите харесвания, коментари, снимки, статуси и т.н. Те са част от дигиталния ви отпечатък, спрямо който Психометричният център към университета на Кеймбридж определя колко сте умен, какви са политическите ви пристрастия, как ще реагирате в определена ситуация, доволен ли сте от живота си и дори дали страдате от депресия. Истината е, че социалните мрежи ви познават по-добре от майка ви, от съпруга или жена ви, независимо дали тази година празнувате сребърна или златна сватба. (Виж графиката.)
Това се отнася в особено голяма степен за поколението Y и поколението Z, които имат
профили не само във
фейсбук, но и в
инстаграм, в снапчат,
в туитър, в ютюб
и в още дузина социални мрежи. Анализът на всичката информация в тях, която човек предоставя несъзнателно, дава доста реална представа за поведението му офлайн.
Този дигитален отпечатък може да бъде използван в здравния сектор. Изследователи от “Харвард” и Университета във Върмонт установиха, че изборът на филтър за снимка в инстаграм може да покаже дали страдате от психично заболяване. Според проучването хората, които са депресирани, качват свои фотоси, към които добавят тъмни или черно-бели филтри. Най-употребяван от тях е Inkwell. Следват го Crema, който намалява яркостта на снимката и акцентира върху сенките в нея, и Willow, който е черно-бял. Потребителите, които са доволни от живота си и са психично здрави, използват най-често ефекта Valencia. След него са X-Pro II и Hefe - двата филтъра увеличават яркостта на цветовете в изображението.
Друга зависимост, която учените установиха, е броят на лица в снимките. Когато човек качва селфита или фотоси, на които е сам, това е
знак за липса на
социален живот
и приятели
Затова и хората с такива профили са по-склонни към депресия. Разбира се, проучването не може да твърди със 100-процентова сигурност, че всеки, който използва черно-бели филтри и качва селфита, страда от депресия.
Може, от друга страна, да послужи като основа за мобилно приложение, което да използват психолозите и психиатрите.
“Моята изследователска група се интересува от разширяването на тези проучвания. Установихме например, че носенето на очила в профилната ви снимка
се възприема
като знак за
интелигентност,
но няма никаква връзка с действителната ви интелигентност”, казва роденият в България през 1991 г. Веселин Попов, директор “Бизнес развитие” на Психометричния център към университета в Кеймбридж. Още преди да навърши годинка, заминава за Великобритания. Той израства в Кеймбридж и учи право в колежа “Тринити”.
Случайно се запознава със студент от Психометричния център през 2013 г. “Психометрията беше напълно непозната за мен тогава, но е свързана с много аспекти на обществото, включително образование, здравеопазване, маркетинг и все по-често изкуствен интелект”, казва Попов, затова смята, че занапред ще се задържи в тази област.
“Онлайн поведението може да разкрие много интимни аспекти на психологическия ни профил, включително нашите качества, интелигентност, сексуална ориентация и политически и религиозни възгледи. Когато публикувахме изследване, доказващо, че това е възможно през 2013 г., малко хора можеха да повярват. Оттогава светът научи за тази наука”, допълва Попов. Но това става без намесата на Психометричния институт. Популяризират я компании и политически организации по цял свят.
“Нашата работа при анализа на дигиталните отпечатъци винаги е била насочена към изграждане на инструменти, които да дават възможност на гражданите да научат какво може да им разкрие тяхното онлайн поведение. Вярваме, че всеки от нас трябва да може да научи повече за онлайн личността си и да я променя или скрива от другите, вместо да живее в свят, в който рекламодателите знаят повече за нас, отколкото ние самите. За тази цел разработихме проекта Аpply Мagi Sauce, който позволява на всеки да разбере какви са неговите дигитални отпечатъци. Инструментът е много популярен, като се включват милиони потребители по целия свят”.
При този метод обаче не може да се предвиди със сигурност какво ще направи човека, а само кой е най-прилягащият му начин на поведение.. “Анализирането на онлайн съдържанието ви може да разкрие, че сте по-отворени, по-малко интровертни и по-емоционални от средностатистическия потребител. Този набор от черти може да ви прави по-склонни да се интересувате от изкуството например”, пояснява Попов, но не гарантира, че ще си купите картина. Фейсбук пък ви показва повече новини, подобни на тези, които сте харесали в миналото. Този алгоритъм може да е много точен, но той не може да определи защо харесвате тези новини. Това е работата на Попов - той трябва да разбере какъв е потребителят и защо взема определено решение.
Дигиталните следи много точно определят интелигентността. Попов и екипът му събират данни от тестове за интелигентност, направени от потребителите, и информацията от страниците, които са харесали във фейсбук. След това данните се сравняват.
“Интелигентността
може да
се предвиди
по този начин
с 0,39% точност”,
казва Попов. “Получихме някои изненадващи резултати, когато разглеждаме кои страници са фактор за високо или ниско ниво на интелигентност. Разбира се, харесването на Моцарт и науката са по-силно свързани с високата интелигентност, отколкото харесването на “Харли-Дейвидсън” или “Сефора”. Но потребителите на фейсбук с по-високи от средните нива на IQ също имаха по-голяма вероятност да харесат “Кръстникът”, “Гласът на Морган Фрийман” и “Ходенето на тромавите листа”, уточнява той.
Според Попов дигиталният отпечатък казва все повече за хората в интернет, защото животът се дигитализира. “Дори някои от личните ни преживявания като спането или секса могат да се дигитализират, ако носим умен часовник в леглото например. Ако телефонът ти е в джоба, докато отиваш на работа, е възможно да определи точно откъде си минал и как - с автобус, на колело или пеша”, казва Попов. Той отбелязва, че сигурността в социалните мрежи е все по-голям проблем, но върху него трябва да се работи, защото в днешно време едва ли има човек, който няма профил в нито една социална мрежа.