3 места, край София, където да избягате от мръсния въздух!

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7183574 www.24chasa.bg

През зимата въздухът в градовете е изключително мръсен. Ето защо е хубаво да си правим разходки сред природата. Макар, че навън е студено, чистият въздух е изключително важен за нашето здраве, особено, когато сме принудени да прекарваме по-голяма част от времето си в населените места.

Предлагаме ви три дестинации в или в близост до София, които да посетите през почивните дни. Кокаляне, Кремиковци и Сеславци са чудесни места за разходка, освен това можете да посетите и манастирите, които се намират близо то тях или просото да се разходите по горските пътеки.

Откъсите са част от "Енциклопедия "София".

1. Плана, Кокаляне и Кокалянския манастир

ПЛАНА. Ниска неголяма планина в околностите на София, между планините Витоша и Лозенска и долината на река Искър. До края на ХIХ век е смятана за част от Витоша. Най-висок връх е Манастирище (1338 m). Обширното, открито и заравнено било контрастира с гористите стръмни склонове към долината на Искър. За защита на естествените крайречни местообитания от заливни гори по горното поречие на река Планщица е създадена защитената екологична зона по Натура 2000 „Плана”. Планината предлага леки и приятни туристически пътеки, красиви гористи местности, слънчеви полянки, кътове за отдих. „Пейова бука” е единствената хижа в планината.

КОКАЛЯНЕ. Село в Столична община, район „Панчарево”. Разположено е на 18 km югоизточно от София, в Панчаревския пролом, между Витоша и Лозенска планина, близо до река Искър и Панчаревското езеро, на 703 m надморска височина. Населението е 1944 жители (2014 г.). На юг от селото е Плана. Землището на Кокаляне е включено в защитената екологична зона по Натура 2000 „Плана”. За опазване на гората и скалните образувания по поречието на река Искър е обявена природната забележителност „Урвич”. Водноелектрическата централа „Кокаляне” (в експлоатация от 1956 г.) е част от каскада „Искър”. Селището се споменава в османски регистри от ХVI век под името Кокаляни. В селото е основано читалище „Заря” (през 1909 г.), построена е църквата „Св. Георги” (преди 1878 г.; стенописите й са обявени за културна ценност). Има няколко вилни зони. Край Кокаляне са развалините на средновековната крепост Урвич (от ХIII век). В източната част на Плана, близо до Кокаляне, е Кокалянският манастир „Св. архангел Михаил”.

КОКАЛЯНСКИ МАНАСТИР „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ” (Урвишки манастир). Намира се в източните склонове на Плана, над река Искър, на около 4 km югоизточно от с. Кокаляне. Манастирът е със статут на недвижима културна ценност, част от Софийската Мала Света гора. Разположен е близо до средновековната крепост Урвич. Създаден е през ХI–ХII век. Неколкократно е разрушаван и възстановяван. Според писмени сведения през 1645–1742 г. е съществувал. Днешната църква е от 1896 г.; стенописите са дело на Никола Образописец и негови ученици и принадлежат на Самоковската художествена школа. В манастирските крила са параклисите „Успение на св. Богородица” и „Успение на св. Иван Рилски”. В манастира е намерен т.нар. Кокалянски сборник от ХVI век, съдържащ похвални слова за архангелите Михаил и Гавраил, както и приписки от ХVI, ХVII и ХVIII век. Манастирът е обновен през 2000 г.

2. Кремиковци и Кремиковски манастир

КРЕМИКОВЦИ. Квартал на София (от 1978 г.), район „Кремиковци”. До 1978 г. е самостоятелно село. Разположен е в североизточната част на града. На територията на квартала е разкрита неолитна култура Кремиковци–Чавдар (по името на с. Чавдар, Софийска област), най-ранната неолитна култура в Софийското поле; от многото находки от кремък по тези места произлиза името на бившето село. В околностите са намерени находки от бронзовата епоха, останки от тракийски селища и светилища и от Късната античност. Североизточно от Кремиковци се е намирала крепостта Братолин, възстановена и използвана от император Юстиниан I. В османски документи от 1550 г. селището се споменава като тимар (ленно владение). От средата на ХVI век има сведения за рудодобив. През 1960 г. за експлоатация на находището от желязна руда е построен металургичният комбинат „Кремиковци”. През 1906 г. е основано читалище „Светлина”. На 3 km северно от квартала е Кремиковският манастир „Св. Георги”

КРЕМИКОВСКИ МАНАСТИР „СВ. ГЕОРГИ”. Разположен е върху скалиста тераса в южните склонове на Стара планина, на 3 km от софийския квартал Кремиковци. Манастирът е със статут на национална културна ценност. Основан е по време на Второто българско царство, вероятно по времето на цар Иван Александър (1331–1371 г.). Част е от Софийската Мала Света гора. През 1382 г. е разрушен, възстановен е от софийския митрополит Калевит и синовете му Радивой и Данко. От този период е запазена средновековната манастирска църква „Св. Георги” – еднокорабна, едноапсидна, покрита с полуцилиндричен свод, датирана според стенописите от края на ХV век. Стенописите в храма са едни от най-ценните в българското културно наследство, най-представителният стенописен паметник от втората половина на ХV и началото на ХVI век. В разчетения ктиторски надпис се споменава датата 31 януари 1493 г. Най-интересна е ктиторската композиция в притвора с образите на Калевит и сина му Радивой със съпругата си и двете им починали деца Тодор и Драгана, в памет на които е изписан храмът. На семейния портрет местният първенец Радивой поднася модел на храма, митрополит Калевит е прегърнат от патрона на църквата св. Георги, а над тях е Христос, който приема дарението. Храмът е имал и втори притвор, изписан през 1611 г. (днес разрушен). Стенописите в наоса са добре запазени, единни по замисъл и композиция, с изключително високо качество. Жилищните сгради от изток и от юг ограждат манастирския двор, който от запад свършва с много стръмен склон. Запазени са останки от жилищни и стопански сгради от XVIII–XIX век, в южното крило – от манастирската трапезария и фрагмент от стенопис с образа на св. Георги в апсидата. През 1902 г. е по-строена новата църква „Покров Богородичен”. От манастира произхождат иконите „Христос Пантократор” от края на ХIV век и „Св. Георги убива дракона” от 1667 г. (днес в Музея за християнско изкуство), Кремиковското евангелие от 1497 г. и триптих поменик от края на ХVI век.

КРЕМИКОВСКО ЕВАНГЕЛИЕ. Писмен паметник от 1497 г., открит в Кремиковския манастир „Св. Георги”. Съдържа 307 листа с текста на четирите евангелия, написани с едър полуустав (опростена форма на кирилицата, използвана в славянски ръкописи от ХII до ХVII век). Написано е по поръчка на софийския митрополит Калевит, изобразен на ктиторски портрет редом със сина си Радивой и семейството му в църквата на Кремиковския манастир. Дълги години се ползва като богослужебно евангелие в манастирската църква. Украсено е с красиви заставки и заглавки в началото на всяко евангелие. Първоначалният му обков върху подвързията е изработен от майстор Матей от софийско златарско ателие в средата на ХVI век. Обковът е обновен при повторното подвързване на евангелието в Кремиковци през 1727 г. Съхранява се в Църковноисторическия и архивен институт в София.

3. Сеславци и Сеславския манастир

СЕСЛАВЦИ. Квартал на София (от 1978 г.), район „Кремиковци”. До 1978 г. е самостоятелно село. Разположен е североизточно от София, в южните склонове на Стара планина. На територията му са запазени останки от неолитно селище, градежи от средновековна крепост (в местността Кулата), обявени за културна ценност. В североизточната част на квартала са останките от късносредновековната църква „Св. Георги” (ХV–ХVI в.), също културна ценност. До тях през 2007 г. е построен новият храм „Св. Георги”. През 1908 г. в селото е основано читалище „Пробуда” (едно от най-старите в София). На 2 km в северна посока е Сеславският манастир „Св. Николай Мирликийски”.

СЕСЛАВСКИ МАНАСТИР „СВ. НИКОЛАЙ МИРЛИКИЙСКИ”. Разположен е в южните склонове на Софийска планина, Западна Стара планина. Манастирът е със статут на културна ценност. Част от Софийската Мала Света гора. Намира се на около 2 km от софийския квартал Сеславци. Манастирът е основан през ХVII век. През ХVII–ХVIII век е книжовно средище. В началото на ХIХ век е опустошен от кърджалиите. Възстановен е през 1832 г. Запазени са манастирската църква и двуетажни жилищни постройки (днес полуразрушени). Църквата е еднокорабна, едноапсидна. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан. Фасадата е украсена с два реда тухлен зъбчат корниз под стрехите, по-богато декоративно е оформена западната стена. Църквата е изцяло изографисана. Открити са три живописни пласта, като най-добре е запазен този от 1618 г. Той е с висока художествена стойност, рисуван вероятно от зограф Пимен Софийски.

Из „Енциклопедия „София”

Книгата може да поръчате тук!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Треньорът на "Наполи" Карло Анчелоти скочи на съдиите в мача срещу "Ливърпул". Италианците загубиха като гости с 0:1 и отпаднаха от Шампионската лига. Претенциите на неаполитанците бяха за остро влизане на Върджил ван Дайк в краката на Дрийс Мертенс в началото на мача. "Ако имаше видеоповторения, това щеше да е червен картон - отбеляза Анчелоти.

Варненският адвокат Светослав Бързанов е обвинен като тартор на сводническата банда, в която за участник е сочен ММА боецът и герой от "ВИП брадър" Деян Топалски, научи "България Днес". След като столичен адвокат бе заключен за втори път като бос на оръжейна банда, сега колегата му варненски юрист ще отговаря за склоняване към проституция.

Данъчните органи в Испания ще внесат иск срещу Шакира за три престъпления. Половинката на защитника на "Барселона" Жерар Пике ще се изправи пред наказателно производство за измами. Разследванията, започнали в началото на годината, установили, че певицата е скрила 14,5 млн. евро между 2012 и 2014 г. Това са данъци върху доходите й,