Българският писател е на мода

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7206950 www.24chasa.bg
41% от хората са активно четящи и успяват да прочетат повече от една книга на месец, показва проучване. СНИМКА: Йордан Симeонов

Два пъти повече са издадените български книги от чуждите.

Новият тренд е на книгите-комикси

От години българите четат все повече. Новата мода обаче е да се чете не каквото и да е, а книги на български автори. В това са убедени почти всички книгоиздателства в България.

Българският писател отново е модерен и това показват вече и пазарните статистики. През миналата година са издадени

5623 книги, написани от

български автори

Което е два пъти повече от тези на чуждестранните, които са били 2393. Това са данните на Националния статистически институт. А числата от 2016 г. показват, че става въпрос не за инцидент, а за тенденция. През по-миналата година преводните книги са били 2545 срещу 5573 на български автори.

Като най-популярен от българските писатели пък и издателите, и читателите посочват Георги Господинов. Той тази година получи и наградата на Столичната община за писател на годината. От поне 5 години насам той е и неизменно сред най-продаваните автори в България, като неговата “Физика на тъгата” отдавна задмина по продажби автори на бестселъри като Дан Браун например.

За съжаление, все още българските издателства не публикуват точни данни за продажбите на всеки автор. Големите тиражи обаче остават в порядъка на 10 000 копия, въпреки че дори социолозите от години хващат тенденция българите да четат все повече.

Едва 8% от пълнолетните българи признават, че не четат книги или го правят по-рядко от веднъж годишно, показва проучване на “Алфа рисърч”. То е правено през 2014 г., но ясно очертава тенденцията, че книгата в България е жива и търсена. Малко над

1/3 изчитат

по няколко

книги седмично,

тоест това са хора, които четат всеки ден, и то по много. Още 41% пък са активно четящи и успяват да прочетат повече от една книга на месец. В проучването е налице и любопитна зависимост, че все повече хора, които имат хоби, обичат да четат - два пъти повече хора, които четат книги, имат и хоби.

Другата нова тенденция е, че все повече се търси сериозна литература, дори и при женските романи, които традиционно са считани за “леки”. “Категорично има отлив от еднодневните книги и чиклита”, казва Надя Делева от КК “Труд”. Вместо това

вече се търсят

големи

и тежки романи

А сред женските автори най-търсени са имена като Розамунде Пилхер и Росинда Райли.

Постоянно търсене има пък именно към книгите на автори като Хенри Кесинджър и Стефан Цанев, казват от КК “Труд”. Най-четените автори за изминалата година обаче остават Фредрих Бакман, Даниел Стийл, Джоджо Мойс, Агата Кристи, Тери Пратчет и др.

Най-голям е читателският интерес към художествената литература, не по-малък е обаче и този към научната. През годините трендът най-много да се купуват, както и да се заемат от библиотеката, остава за ученическата литература.

Въпреки това редица издателства отчитат и промяна в културата на четене на българина. Ако досега предимно са се търсели и купували книгите, които вече са издадени на българския пазар, то сега вече се търсят най-вече тези, които са популярни в чужбина. Тоест

българите следят

световните тенденции

и настояват издателствата да им предоставят бързо най-новото. Което налага и на българския пазар да се действа бързо при закупуването на правата на новите световни хитове и да се превеждат бързо. Ако досега се чакаше поне година, докато една книга стъпи на българския пазар, то сега са нужни само няколко месеца тя да бъде преведена, разказват издатели.

41% от хората са активно четящи и успяват да прочетат повече от една книга на месец, показва проучване.

Освен това чуждоезиковите издания стъпват много бързо на нашия пазар и в оригинал, а търсенето им се увеличава именно защото много голяма част от населението вече знае поне един чужд език на разговорно ниво. Така пазарът става още по-достъпен за известните чуждестранни произведения. Макар обаче да има все повече заглавия, тиражът намалява. Такъв тренд се отчита и в световен мащаб.

Десет обаче остават творбите, които освен че са едни от най-купуваните, са и сред задължителните, които човек трябва да прочете според редица световни издателства: “Сто години самота” от Габриел Гарсия Маркес, “Да убиеш присмехулник” от Харпър Ли, “Пътеводител на галактическия стопаджия” от Дъглас Адамс, “Името на розата” от Умберто Еко, “Гроздовете на гнева” от Джон Стайнбек, “Непосилната лекота на битието” от Милан Кундера, “Заеко, бягай” от Джон Ъпдайк, “Изкупление” от Йън Макюън, “1984” от Джордж Оруел и “Анна Каренина” от Лев Толстой.

Новост на българския пазар, която издателите отдават на младите читатели, е и навлизането на не толкова популярните до момента книги с комикси. Ако досега са се продавали само японските комикси и тези на известните марки като “Марвел”, тази година

на българския пазар

стъпиха комикси

както от български автори, така и от много чуждестранни, но не особено известни за нашите ширини автори. Интересен факт обаче е, че както и у нас, така и в чужбина авторите на комикси стават известни покрай социалните мрежи - чрез публикации там. И така макар у нас много от чуждестранните автори на комикси да не са известни, то те определено ангажират вниманието на младежите в чужбина, но и разбира се, на някои наши.

Освен за себе си обаче напоследък тренд е българите да купуват и книги под формата на подарък за някого. Привличат с това, че са на добри цени, а остават и подарък за цял живот. Най-често купуваните книги за подарък са именно класическите, следвани от известните заглавия за годината, посочват издателствата.

Все по-популярни пък се оказват и литературните четения в големите градове. Освен обаче на вече утвърдили се автори текстове се четат и само на любители или прохождащи в литературата младежи. Най-често те се събират чрез фейсбук групи и именно в социалните мрежи създават свои малки общности. Обикновено текстовете се събират от организатора на групата, а по-късно се провеждат и събития, на които самите автори имат възможността да прочетат произведенията си. Текстовете са различни - комични, тъжни и дори страшни. Награда няма, но въпреки това тези събития стават все по-известни сред младежите.

Като фейсбук феномен се определя и невероятният успех на Юлиана Антонова - Мурата - авторката на “Моши, моши. Япония”. Книгата, която събира кратки разкази, повечето от които публикувани под някаква форма във фейсбук, досега се е продала в повече от 16 хил. тираж. Преди месец авторката, която живее в Токио, издаде и втората си книга в България, която е под заглавието “Уки, уки. Япония”.

Разнообразието от книги всеки ден става все по-голямо.

“Всеки може да напише книга, но не всеки може да я продаде и да стигне до рафтовете на големите книжарници. Много е важно какъв онлайн образ си правиш и как стигаш до публиката - често нещата са обратни. Правиш си страница или група - започваш да пускаш лигави откъси със снимки на котенца, залези и трупаш публика, а след това пускаш книга, която не е на нужното ниво. Всяка книга трябва да се редактира

отказваме 98 от 100

ръкописа тази година

- приели сме 2, но са фантастични”. За това разказва Христо Блажев, който е зам.-главен редактор на издателство “Сиела”.

Той допълва, че тяхната работа е да бъдат цедка, защото авторите на отказаните 98 ръкописа трябва да преценят “дали искат да бъдат добри писатели - или да продават”. Блажев разказва, че всеки има право да си плати издаването на книга, да я оформи и да я хвърлят на “пазара на вълците”, защото според редактора има публика, която гълта абсолютно всичко. “Хубавото е, че добрите писатели държат да не бъдат веднага публикувани”, акцентира още “критичният ум”.

С наближаването на коледните празници книгите се превръщат във все по-популярен подарък.

“Не мисля, че някога е било по-важно да се подаряват книги за Коледа. Можем само да гадаем защо хората са се обърнали към това нещо - не е финансово”, разказва редакторът и посочва, че преди 10 години по време на кризата книгите са били вариант за хубав и по-евтин подарък.

Сега не е това - книгите са повишили цените си. “Факт е, че най-търсените книги отиват в ценови клас над 20 лв. - тежки, луксозни. Изданията, които разказват за нашата култура и история са доста скъпи - 50 лв. и нагоре, а са дяволски търсени”, допълва Блажев.

Книжарите също потвърждават, че има тенденция за тази Коледа да се подаряват книги.

“Най-популярният избор за подарък са биографиите, които бяха публикувани преди месец, на двете футболни легенди - Христо Стоичков и Димитър Бербатов”, разказва Мария Дикова, която работи в голяма столична книжарница.

Тя разказва, че последните няколко седмици много често идват клиенти, които търсят универсална книга, защото в работата им се провежда “таен Дядо Коледа” и в повечето случаи не знаят при кого ще отиде подаръкът им.

Мария разказва, че с наближаването на Коледа все по-често

в книжарниците има

и комични ситуации

“Търся една книга с нещо синьо на нея”, “Миналата година гледах една книга в книжарницата, май беше нещо за спорт, сещате ли се?” - това са само част от загадките, пред които се изправят книжарите в празничните дни.

В последната седмица се усеща силно увеличение на клиентите, разказват от книжарниците. “Рецептата за успех е екипът да бъде с различни вкусове за книги, за да може всеки да е специалист в неговата област и много спокойствие”, шегуват се книжарите. Често се случвало нетърпеливи клиенти да влизат в книжарницата, преди да е отворено - “Вие си работете, аз само ще разгледам”, са сред репликите, които чуват книжарите тогава.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Група "Акага" може да е неразделна в музиката, но ремонта всеки си го прави сам. Топпапараците на "България Днес" изловиха тромпетиста на бандата Иво Казасов да обикаля из магазините за домашни потреби и ремонтни дейности заедно с половинката си. Въпреки че бе на пазар за освежаване на дома си, тромпетистът се бе барнал в типичния си рокерски стил

Д-р Петър Берон крачи умислен, а вятърът развява мъдрата му брада, видя "България Днес". Изтъкнатият учен се бе отправил към Природонаучния музей, чийто директор дълги години бе, стиснал здраво неизменната си чанта, пълна с трудове. Берон толкова много се бе вглъбил, най-вероятно в живота на буболечките, които са обект на изследванията му,

С веро и мастика са заличавали следите си обирджиите, ошушкали около половин милион от варненски офиси! За ударите са изправени пред Темида сочените за изпечени люлински касоразбивачи Петър Стоянов-Президента, Бисер Иванов, Бранимир Стоянов-Брано и Александър Василев - Саше Кюстендилеца и ортакът им от морската столица Боян Тодоров-Буйката,