Пет млади момчета са в първия български професионален отбор по видеоигри
Часовете, прекарани пред компютъра в игра на Кънтър -Страйк, далеч не са загубено време, както си мислят повечето хора. Петте момчета от първия български професионален отбор по видеоигри BPro Gaming са живото доказателство за това. Създава го Александър Геренски през 2015 г. рамо до рамо с настоящия му треньор Димитър Славков. “Решихме да стартираме изцяло нов отбор, който за 2016-а мисля, че беше най-успешният правен някога. Още през първите месеци на годината се превърна в балкански регионален шампион във всички измерения, незавсимо от трудностите”, казва Геренски.
А такива не липсвали. Мнозина подценяват електронните спортове и днес, свързвайки ги единствено с компютри или конзоли. При дигиталните състезания обаче се набляга на бързия рефлекс и моментното вземане на решения. Затова резултатите от електронните спортове не се измерват в трупането на мускули. “Работата пред компютър и занимаването с FPS Shooter, какъвто е Кънтър-Страйк,
само за 2 седмици
генерира по-добро
мислене на мозъка
и принуждава човек да е по-ефективен при вземането на решения. Този ефект остава в следващите 6 месеца”, казва Геренски. Другият голям позитив на дигиталните спортове е работата в екип.
Когато се подготвя за състезания, отборът тренира сякаш за световно по футбол. Геренски организира Boot Camp в столицата. Момчетата се събират и прекарват заедно 1 до 2 седмици. Хранят се рамо до рамо, шегуват се един с друг, стават истински приятели, които си пазят гърба по време на игра. На този Boot Camp тренират по 7-8 часа, т.е. един работен ден. Почивка си дават само веднъж седмично. “По-сложно е, отколкото хората си го представят – просто да хванеш и да джиткаш нещо”, казва Геренски.
“Както във всяка работа си има плюсове и минуси. Много е хубаво, когато хобито ти се превърне в професия. Нашата е да пътуваме по света и да печелим турнири”, допълва Емилиян Димитров, един от професионалните видеоиграчи.
Самият той е бил в почти всички страни не само на Балканския полуостров, но и в Европа. Стигал е дори до Русия. Въпреки това Емилиян казва, че професията му има и негативи. Те се откриват, когато става въпрос за семейство и родители. “Даже при малките казват: “Ти какво се занимаваш с глупости. Ходи да правиш нещо друго” и т.н., и т.н. Но в цяла Европа геймърството е много развито и носи заплати от 6-цифрени суми”, допълва Емилиян.
Не е нужно да имате проблеми с очите само защото се взирате в компютъра с часове. Вече технологиите толкова са се развили, че има специални екрани, чието вредно лъчение е минимално. Чрез специални столове негативите за гръбначния стълб и стойката също се минимализират. Единственият проблем е заседналият начин на живот.
“Затова отбори
от Швеция и
Дания имат и
фитнес треньори,
и спазват режим на хранене, за да се чувстват по-добре по време на игра. Някакви стандартни неща, нищо сложно”, смята Емилиян.
Друг член на отбора, 20-годишният Красен Минчев, казва: “В началото родителите ми не подкрепяха много колко време прекарвам пред компютъра, но след като видяха, че постигам някакви резултати и печеля, станаха доста по-подкрепящи”. Иван Стратиев, друг член на BPro Gaming, също смята, че видеоигрите са пречели на семейството му, защото прекарвал много време пред екрана, а като повечето родители и те искали да се развива в някаква по-скоро научна област. “Видеоигрите, като толкова време ги практикувам, са се превърнали сякаш в част от мен. Все едно да ям или да пия вода”, казва той.
Оказва се, че видеоигрите не пречат на личния живот на момчетата. Най-новото попълнение на екипа, 19-годишният Борислав Панов не само че има сериозна приятелна, но и е сгоден за нея.
“Играя около 10
часа Кънтър-
Страйк,
а останалото време прекарвам с нея – ходим навън, гледаме филми и т.н.”, казва Панов. Неговата приятелка също е геймърка. Тя предпочита League of Legends, дори успяла леко да зариби и него по играта.
Колкото и невероятно да звучи за по-възрастното поколение, професионалните геймъри могат да изкарват пари от хобито си. “Споредм мен може да живееш нормален живот, даже малко по-добър от стандартите на България. Ако вече си на топ ниво и печелиш по турнири,
може да получиш
суми като 100,
200, 500 хил.
долара”,
казва Емилиян.
Най-хубавото е, че за електронните спортове няма значение дали си българин, германец, норвежец, китаец и т.н. “Въпросът е колко можеш. Всичко друго е до договорка между организациите, както е в истинския спорт. Ти си имаш цена и си комуникираш с дадените спонсори”, допълва Емилиян. Както в баскетбола и футбола, и тук отборите могат да си въртят мръсни номера и те се изразяват главно в краденето на играчи. Съвсем наскоро такава неприятна шега на BPro Gaming изиграл един украински тим. Откраднатият играч бил Валентин Василев. “Играх в една английска организация, в която, ако направя това, което направи той, трябваше да платя 250 хил. паунда, а това няма как да се случи. Става въпрос и за уважение между самите играчи, защото ти прекарваш по цял ден с тях. Не може от днес за утре някой да ти каже “чао”. Грозно е”, казва Емилиян.
Геренски се надява скоро
в България да
има и женски
професионален
гейминг отбор
“Зрелищно е, готино е, че те играят по друг начин, по-стриктни и по-дисциплинирани са в някои отношения, което води до други позитиви”, казва той. Самият Димитров пък вече бил треньор на женски тим в Каторица. “Те станаха втори, имаше в отбора и една българка”, спомня си той.
“Ние сме просто една малка компания в България и по никакъв начин не сме успели да направим неправителствена структура или да бъдем подкрепени от държавата. В Дания, Полша, Норвегия – навсякъде може да се види министърът на спорта успоредно рамо до рамо с хората, които се занимават с елекстронни спортове. Половината футболни отбори и 1/3 от баскетболните си имат собствени отбори по електронни спортове, т.е. хората отдавна са се оринтирали, че разликата между тези спортисти, които са пред компютъра, и тези, които са на терена, е само пултът”, казва Геренски.