Премиерата на изданието на КК “Труд” събра над 200 ценители на виртуозно разказаната история
Докато писах книгата, се страхувах, че ще ѝ изневеря, каза авторът.
Класика е, отсече акад. Антон Дончев
“Не можех да не напиша тази книга и непрекъснато се страхувах, че ще ѝ изневеря, че няма да съм достатъчно взрян в нея и недостатъчно взрян в себе си, за да можем да сме заедно. Писах я главно през това лято, завърших я на 8 октомври и в мен се събуди едно гигантско тщеславие.
Беше около 22,30 ч и я изпратих по електронната поща на поне 40-50 мои приятели. Просто нямах търпение някой друг да я погледне.”
Това разказа проф. Боян Биолчев по време на официалното представяне на книгата си “Преселението”, което се състоя в сряда вечерта. Над 200 приятели, почитатели, читатели, хора от научните и артистичните среди се събраха в литературен клуб “Перото”, който се оказа тесен за събитието.
Певицата Йорданка Христова, историкът Георги Марков, ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, шефът на БНТ Константин Каменаров и съпругата му Радина Червенова бяха само част от популярните лица, които лично дойдоха за автограф.
Повлияна от личната съдба на неговия род, историята започва през Първата балканска война. Българско семейство бяга от Беломорска Тракия с двамата си синове, дъщеря си и новородената си внучка.
Проф. Биолчев благодари на КК “Труд”, която издаде “Преселението”. “Не мога да не благодаря и на Греди Асса - мой много близък приятел, корицата е негово дело. Мисля, че
лицето на детето,
което гледа с очи
на старец,
които не виждат нищо, е нещо много точно.”
Проф. Амелия Личева представи романа на Биолчев, като прочете кратка рецензия на “Преселението” и очерта основните моменти на книгата – идеи, историческа достоверност, контекст.
“Преселението” реконструира историята, но това става чрез фикцията и така се задействат онези представи за историята, които я мислят като разказ, като плод на интерпретациите и на езика. Фактите са пречупени през паметта, емоциите и преживяванията, затова те не са просто истории и статистика, а са плод на рефлексии, отекване, въздействие. “Преселението” е новела в духа на добрата западна традиция. Героите в книгата нямат име или се казват Иван, защото те са интерпретация на човешкото”, каза в експозето си проф. Личева.
Думата взеха и някои приятели на Биолчев.
“Тук е изобразено най-страшното лято на България – 1913 г., когато родината ни воюва с пет държави.
В книгата е
пресъздадена нашата
национална трагедия,
тъй като всеки трети гражданин на републиката има бежански корени”, каза историкът Георги Марков. “Аз съм напълно съгласен с автора, който казва: “Няма добри и лоши народи, има добри и лоши хора, но в някои народи едните преобладават”, допълни той.
Акад. Антон Дончев обяви: “Тази книга е класика. Тази дума, като я спомене човек, малко замирисва на нещо отдалечено, нещо, потънало в рутина, нещо, доказало с години своята стойност. Тук класикът (Боян Биолчев) си стои спокойно до нас и се надявам да продължи да пише.”
“Боян не можеше да напише тази книга по-рано. Изискват се години, страдания, страстите да прекипят, виното да прекипи. Изисква се
време за любов,
мъка и размисъл
Това е исторически роман всъщност. Обаче това е жива история. Като се замислите, страшно много от нас са засегнати от тази история.Ето го самия автор. От една страна, той пише история, а от друга - той е резултатът на историята - описва живота на едно дърво, а пък той си седи на клона - една ябълка от дървото”, каза Дончев. “Книгата обаче засяга и проблеми: земя и народ, хора и земя, бряг и море, големия проблем - отношенията “човек-човек”. Това е направено по виртуозен начин”, обясни още академикът.
“Прочетох тази книга и като ходя по улиците на София, виждам Иван. Иван, който изгаря в пожара. И си мисля, че тази книга стои толкова високо, мощно и силно, като “Железният светилник”, каза писателката и преводачка Здравка Евтимова. Сравнявайки я с други книги, които съм чела, ме кара да мисля за “Гроздовете на гнева" на Стайнбек. Но Боян Биолчев не е българският Стайнбек. Той е българският Боян Биолчев!”, заяви тя.