Модерните майки и дъщери ще се видят във „Вкус на мед“

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7252233 www.24chasa.bg
Стефка Янорова завладява пространството и пренарежда участващите фигури. СНИМКА: Иван Дончев

Премиерата излезе в зала „Миракъл“ на Армията

Красимир Спасов хвърли мост от днешните нрави към семейните отношения преди половин век. С премиерната си постановка „Вкус на мед“ в Театъра на армията той отдаде почест на студентския си клас във ВИТИЗ, поставил на сцена през 1966 г. тази пиеса на авторката Шийла Дилейни.

Такъв адрес рядко се появява в театралното ни пространство и предполагам, че сърцата на Цветана Манева и Илка Зафирова, главните персонажи в студентския спектакъл, са трепнали от добри емоции. Днес в техните роли на дъщеря и майка са Гергана Плетньова и Стефка Янорова.

В разминаването между порасналото момиче, жадно за самостоятелност, и нейната майка, която захлупва всяка проява на независимост, забранявайки какъвто и да е коментар на собственото поведение, се съдържат основните мотиви за семейните драми, изпълнили справочниците със съвети за родители и тийнейджъри.

Краси Спасов обаче не иска да търси под вола теле и открива смешните точки на ординерност и дребнавост в отношенията между майката (Янорова) и дъщеря й (Плетньова). Липсва тази граничност на реакциите, зад които се спотайва нещастието, търсено може би във времето на сърдитите млади през 60-те години, когато пише Дилейни. Затова и в програмата на спектакъла е указано: „комедия“. Качествен спектакъл, в който – ако употребя израз от кухнята на театъра, режисьорът се е разтворил в актьорите.

Без да търси метафори, символи, визуални обобщения, Краси Спасов е позволил на актьорите да превърнат в динамичен и въздействащ театър познатите от бита всекидневни семейни дрязги, омръзване, ненавист, липсата на прошка и накрая изненадващо помирение, което приключва с още по-изненадващ финал, комично отричащ показваната дотогава обич.

Виждаме Стефка Янорова най-после в нейния блясък след участието й в спектакли, където послушно заема мястото по разпределение, за да защити ролята на хубава независима жена, обслужваща проблемите на другите без дълбоки противоречия в собствения живот. Дори в репертоара на Армията има представление („След репетицията“), в което тя и Гергана Плетньова са в същата позиция на майка и дъщеря. Но доминирането на абстрактни теми и духовни проблеми над физическото присъствие ощетява актрисата. Когато тя влетява в жилището на дъщеря си, стигнала до часа на раждане и укрила се в ниша, подобно на нейното скривалище в началото на представлението, сцената се налива с кръв и жизнени сокове. Янорова е сложила червена барета и с червените ръкавици до лакти и червеното коланче, стегнало бяла рокля на огромни черни точки, завладява пространството и пренарежда участващите фигури. И живота на дъщеря си.

Тя не е разглезена грандама, тя е работеща жена от равнището на гарите, доковете, пристанищните кръчми. Но се е запалила с идеята да се грижи за дъщеря си, която глупаво е забременяла (а не повтаря ли фала на майка си?), след като веднъж й е позволила да избяга от дома. Но и животът на майката е объркан и противоречив, така че действа законът „крушата не пада по-далеч от дървото“.

Страхотна роля прави Владислав Виолинов като дебилно момче, предан прислужник на дъщерята и неин съквартирант. Не може да има еротична връзка между тях, момчето е гей. Виолинов добре представя природната привързаност на своя човек, като домашно животно, и социалната му привързаност, като същество от същото социално дъно. Ето първият кандидат за тазгодишния поддържащ "Аскеер".

Краси Спасов е събрал старата изпитана гвардия – Красимир Вълканов за сценографията и Мария Диманова за костюмите. Прекрасно говорят и описват!