Премиер-солистът на Софийската опера и балет не обича мечтаните от всички роли на принцове, а трудни, остро характерни герои
Росен Канев, който участваше в предаването “Стани богат”, излъчено в началото на януари, достигайки завидната сума от 10 хил. лева, направи огромно впечатление на аудиторията. Най-вече с това, че достигна до отговорите на много от сложните въпроси по чисто логически път, използвайки знания от съвсем други области и просто разсъждавайки нормално.
В социалните мрежи се появи твърдението, че на неговия фон повечето участници в предаването през последните години не биха се справили дори с кръстословица.
Най-любопитното в случая е, че Росен не е учен енциклопедист, а артист. Който не е чакал тази изява по телевизията, за да стане известен, защото е.
Той е
премиер-балетист на
Софийската опера и
балет
Няма как да сте гледали “Зорба гъркът” през последното десетилетие и да не ви е направил впечатление в главната роля.
Или да сте водили детето си на “Лешникотрошачката” и да не сте забелязали, че той е хер Дроселмайер - вълшебникът със сръчни ръце, който движи цялото действие и отвежда малката Мари и принца Лешникотрошачка в Бонбоненото царство.
Изключено е и да не ви е поразил като страшния Кашчей Безсмъртни в “Жар птица” с треперещите ръце, които не искат по никакъв начин да изпуснат властта над хората.
На въпрос на водещия на “Стани богат” коя е любимата му роля обаче Росен Канев отговори, че това е Албер – главният герой в “Жизел”, по същество един класически балетен принц.
Истината е, че Канев е играл за последен път Албер през 2012 г. Това е роля за млад балетист, още в разцвета си. Самият Росен късно е осъзнал какво представлява този романтичен герой. По принцип той
дълго се е
съпротивлявал да
играе принцове,
които са мечтата на всеки млад балетист. Просто не чувства близки до себе си нито Зигфрид от “Лебедово езеро”, нито Дезире от “Спящата красавица”, нито принца Лешникотрошачка, нито който и да било друг. Въпреки че ги е играл многократно на сцената с всички големи балерини от неговото поколение – Веса Тонова, Вяра Начева, Дарина Бедева, Диляна Никифорова, Маша Илиева, Милена Симеонова, Сара-Нора Кръстева, Силвия Томова.
Росен Канев предпочита остро характерни роли, независимо от трудността им. Тибалд, Меркуцио или Ромео от “Ромео и Жулиета”, Караиван от “Козият рог”, Дроселмайер, Зорба.
Любопитно е какво може да накара един балетист и то такъв с признание, да се появи в “Стани богат”. На първо замисляне Росен отговаря, че е спонтанен човек и щом нещо му е хрумнало, бърза да го осъществи. Пробвал да играе “Стани богат” в интернет, видял, че се справя, и решил да кандидатства. Разликата била само, че ако дотогава е репетирал, ходенето в студиото било нещо като спектакъл. Заради тръпката, заради аудиторията, а и заради това, че в публиката присъствали жената на живота му – Мария, и една от трите му дъщери.
В действителност Росен решава да участва в играта,
за да докаже нещо
“Да докажа, че съм бил прав, когато съм смятал за себе си, че имам достатъчно познания и добри приятели, за да участвам в тази игра”, казва той.
Канев е завършил Държавното хореографско училище (сега НУТИ), а в края на 90-те - и просъществувалата за известно време специалност в НАТФИЗ “Балетна режисура”. В балетното училище влиза по настояване на майка си.
Спомня си, че там учителите били, меко казано, толерантни към учениците. Става дума за учителите по общообразователните предмети. Те се съобразявали с това, че денят на учениците им е наполовина запълнен със занимания по специалността: 6-7 часа на ден само танци и съпровождащите ги дисциплини. Както се случва и в много други специализирани училища – спортни, музикални.
При Канев има и нещо особено –
взел балета
на сериозно чак
в 10-11-и клас,
дотогава минавал между капките. Искрата за това дал Румен Рашев – известен български премиер-балетист и педагог, който дълги години работи в Латинска Америка, а от миналия сезон пое трупата на балета на Русенската опера.
“Изведнъж ми се доигра. Но училището свърши. Почнаха едни тийнейджърски истории с момичета и пак си казах, че сигурно няма да стане балетист от мен, ами хайде по-добре да кандидатствам физика в университета. Но усетих, че учебниците нещо ми се огъват”, споделя той.
А и мъжете балетисти, особено с телосложение като неговото, не са кой знае колко много и още от 10-и клас играел редовно в спектаклите на балет “Арабеск”. Казармата изкарва в ансамбъла на Строителни войски. Но не по точно там, а в операта. По споразумение между войските и операта момчетата, завършили балетното училище, били длъжни да участват в репетициите и спектаклите.
“Така всяка сутрин ставах, закусвах, чистех снега или каквото имаше да се чисти и си вземах бележката, която ми даваше право да се движа из града, и – право в операта, макар и в униформа. След спектакъла – обратно в общата спалня”, спомня си Росен.
Така дълго не се сещал за образованието си. Първо почнали успехите в балета. След това – виждал с очите си как колегите му непрекъснато пътували по света. И мечтата да получи стабилно образование лека-полека отстъпила на заден план.
А и най-важното – дошли големите роли, а с тях и признанието. Росен Канев е играл Зорба в Хърватия, Гърция, Испания, Словения, Германия, Австрия, Италия, като в някои държави е изпълнявал и други роли в същия спектакъл. Травмите, както и седемте операции по цялото тяло, с които и до днес играе главни роли, някак си нямат значение.
А и отдавна е забравил как навремето са го разубеждавали да не става балетист. С мотива, че активната възраст за тази професия е твърде кратка – на практика с десетина години повече от тази на един футболист.
Странното е, че въпреки че е човек на изкуството, Росен
изобщо не може да
чете художествена
литература
Обича фантастика и всичко, до което може да се добере покрай нея. Почти безразборно чете списания за наука, философия, физика. “Страшно съм любопитен и винаги наддавам ухо, когато някой ми разказва нещо интересно, нещо, което ме обогатява”, казва той.
Желанието му да научава все нови и нови неща го карат да почне сам да си поправя колата и мотора.
В момента очаква разпределението на ролите в новата постановка на балета на Софийската опера – “Легенда за езерото”, по музика на Панчо Владигеров, която е замислена като мащабен спектакъл. Жената, с която живее - Мария Йорданова, също балерина, се връща на работа, след като детето им стана на година и четири месеца, и в момента усилено репетира, за да влезе във форма за двата спектакъла на “Спящата красавица” в началото на февруари.