„Фантомът на операта“ - парабола на свят в сън и реалност

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7268476 www.24chasa.bg
Снимки Софийска опера и балет

Мисли на режисьора на спектакъла акад. Пламен Карталов

В търсенето на постоянно нови хоризонти с репертоар, който отдавна е по сцените на световните театри, ето че това заглавие тридесет и три години след създаването си, се поставя и на българска сцена, казва Пламен Карталов, режисьор на постановката "Фантомът на операта". Заслужено мястото му е в Музикалния театър, вече с традиция от различни мюзикъли на Андрю Лойд Уебър. Интересното за мен като режисьор е възможността и дързостта да дам нов прочит за истински нов сценичен живот и на този музикално-сценичен шедьовър в жанра и на мюзикъла, след постановките ми на "Черната маска"от Доменико Модуньо, "Цигулар на покрива“ от Джери Бок, " Кандид" от Бърнстейн, "Властитутка" от Ралин-Левиев, "Булевардът на залеза" и "Мама миа".

И сега, както винаги в моята работа над анализа и визуализиране на партитурата на всеки композитор, дали е Вагнер с тетралогията на "Пръстенът", "Тристан и Изолда" "Парсифал" или което и да е произведение от френската, италианска и руска оперна съкровищница, задачата ми е да намеря сътворяване в мои собствени и съвсем нови режисьорски ракурси и послания на творбата към публиката.

"Фантомът на операта" е майсторска творба, в която Уебър показва абсолютното си умение в сложните задачи на музикално-сценичната форма на операта. Не само в композиторската си мощ и разбиране амбивалентността на театъра, който трябва да се създаде от нея, но и в справяне с виртуозитета на вокалноста на ролите. Точно по тази причина влизам в единение с композитора за хомогенност на изразните средства на музикалния език на партитурата с изисквания към артистите в интерпретиране на сложната психология на образите, а също така, и към задължителните технически условия за създаване на спектакъла.

Благодарен съм, че получих пълно съдействие от ръководството на Музикалния театър, според възможностите естествено, да имаме онези важни категорично изискани от мен заради драматургията, полилей и конструкция - фасада на театрална сграда за играта на героите в бягството им към подземията й, където се развива действието. Така също и механизми ( със съдействие от Софийската опера) за динамиката и ритъма на многобройните кадри и епизоди, траещи често по няколко минути.

За сценичната форма на мюзикъла това е задължително - бързината в промените на обстановките, изненадващите метаморфози и трансформации в тях, точно да се попада в ситуации винаги нови и различни.

Затова, както техническото, така и актьорското майсторство са на други нива, по-различни от тези в други сценично-музикални жанрове. Общото е винаги едно, да се вкара зрителя във фантастичните параболи на въображението на реалност и сънуване. Ето това притежават и двамата главни герои Фантомът и Кристин.

Интересна е метафората на Маската на Фантомът, като скривалище в капсулиран свят или изпитание в играта на "звярът" и "красавицата" . Много дълбока е философията на образите в тяхната двойнственост на развитие. Съдбовността на срещата и раздялата им, искам да провокира публиката в истинско човешко съпреживяване и идентифициране с поведението и ситуациите, в които израстват и се разгръщат страстите на сродни души, отдали се на спонтанното си привличане и любов.

Романтичният копнеж е и сън, и реалност. Окрилени от възвишена обич и душевна красота, с отдадеността си, двамата свързали се душевно герои са готови на всичко, завинаги да са заедно. Но все пак са и в зависимост от противоречиви обстоятелства. Тайнственият свят на тяхното най-щастливо сънуване остава. Защото чаканият Ангел на музиката е дошъл, а сънят се е превърнал в реалност. Пробуждането от една силна привързаност и любов е създало от крехкото момиче, не само жената, но и талантлива актриса, сбъднала и мечтата, и веруюто на Фантома на операта - голямо изкуство се прави от стремеж към съвършенство и от таланти, а не от ширещата се мимикрия и посредственост.

Щастлив съм отново да работя със звездите от постановката ми на "Мама миа", а това са Весела Делчева, Влади Михайлов, Люси Козарева, Деница Шопова и Денко Проданов, както и на прекрасните други солисти на театъра, Калина Ангелова, Николай Борисов, Христо Сарафов, Румен Григоров, Александър Панайотов и всички останали за всички роли.

Благодаря на моите творчески съмишленици, диригентът Юли Дамянов, художниците Миодраг Табачки, Цветанка Петкова и Иван Савов, както и на директора Мариана Арсенова, на техническото ръководство на Пеньо Пирозов и инж. Николай Аръчков".

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

Един от най-известните певци в Сърбия и легенда на югофолка Шабан Шаулич е загинал в катастрофа в Германия тази сутрин. Информацията бе потвърдена от зетя на певеца Бата Миркович. 67-годишният Шаулич е пътувал с лек автомобил към международното летище в Дортмунд, а катастрофата е станала край град Билефелд. Певецът не е шофирал колата.

Приближен на сочения за наркобос Виктор Боцев-Джуката отърва панделата! Георги Златков призна, че е участвал в бандата на Джуката за разпространение на дрога, сключи споразумение с прокуратурата и се размина с 2 години условно с 4-годишен изпитателен срок, научи "България Днес". Според прокуратурата Виктор Джуката е ръководил бандата между май и

Силвия Кацарова е съвестен сметкоплатец! Естрадната певицата стриктно следи плащането на задълженията си. Преди дни беше забелязана в офиса на мобилен оператор да се издължава за телефон, интернет и телевизия. Кацарова бе една от малкото клиентки, които си тръгнаха с усмивка, след като джобовете й олекнаха.