Стефан Илъков от Мадан катери стълб с 20 киловолта ток, за да спаси живота на дете

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/7291239 www.24chasa.bg
Стефан Илъков не носел злато, но от години не сваля пръстена, който му подарил бащата на обгорялото момче. СНИМКА: Валентин Хаджиев

- Обгорялото момче вече е студент по електроенергийна техника

Емил Пехливанов не е забравил спасителя си. СНИМКА: Валентин Хаджиев

- Години по-късно спасителят на Емил Пехливанов отново му помогнал - този път да се измъкне след катастрофа

“Живея втори живот заради смелата му постъпка. Поддържаме прекрасни отношения вече повече от 10 години”, казва студентът Емил Пехливанов от Мадан.

На 11 години Емо е на ръба на живота си. Тогава спасителят му инж. Стефан Илъков го сваля обгорен от електрически стълб в кв. “Шаренка”. “Емо висеше между два винкела на железния стълб. Преди да стигна до него, дойде в съзнание и бе само на 70 см от опасността пак да го ударят 20 киловолта ток”, спомня си Илъков.

Заради смелата си постъпка инженерът бе отличен като “Достоен българин” от в. “24 часа”, а община Мадан го обяви за почетен гражданин. Тогава на церемонията в София Илъков

пожела на

момчето да

стане

най-добрият

електротехник

в страната. По ирония на съдбата удареното и обгорено от токов удар момче днес учи електроенергийна техника във филиала на Пловдивския технически университет в Смолян. “Това е съдба, сам си е избрал какво да учи, разбрах едва след като беше вече приет”, казва Илъков.

В деня на инцидента Емил и още 6-7 деца решили да идат в гората и да се състезават кой ще се изкачи най-високо на електрическия стълб. Започнали да се катерят, но едно по едно започнали да се отказват. Емо обаче продължил напред и стигнал почти до върха му. Тогава го ударила волтова дъга и го обгорила тежко в областта на десния крак, лявата ръка, седалищната част и лицето.

След удара останал да виси на един винкел в безпомощно състояние. Стълбът е подсилен и e с три отделения. Емо се движел в крайното отделение, но ударът го запокитил в средното.

Децата изтичали до училището да съобщят за случилото се и първи на място отишъл домакинът Наско. Пристигнали и екипи от спешната помощ, полицията, оборудвани с облекла и каски пожарникари, общо към 50 човека.

“Започнали да умуват как да свалят детето и поискали да се спре подаването на електричество в цялата община. Това обаче изисква много време и момчето можело да си иде. Съпругата ми Теменужка работи като фелдшер във филиала на спешната помощ в Мадан и

ми се обади по

най-бързия начин

да съдействам

да се спре

токът”,

разказва Илъков. Тъй като не успял веднага да издири отговорника за тока към “Горубсо” - Мадан, Стефан отишъл на мястото на инцидента лично. Видял събралите се хора и момчето отгоре. Без да се колебае, се наел без предпазни средства да се изкатери, за да спаси детето. Макар да знаел, че електричеството не е спряно.

“Качих се по страничното отделение, защото знам, че там токът е далече. Когато се изкатерих, Емо дойде в съзнание и започна да пищи и плаче. Гърчеше се като червейче на винкела. Накарах го въпреки болката да се измъкне между железата в средното отделение на стълба и да припълзи в крайното, за да го поема и да е далече от тока. Ако не ме беше слушал, както фазата бе близо, само на 70 см,

имаше опасност

да бъдем

овъглени и

двамата

или да паднем от 10 метра върху бетонен постамент в основата. Прегърна ме с овъглената си ръчичка и лека-полека започнахме да слизаме по стълба. Държах го с дясната ръка и слизах с лявата. По-късно открих обгорена кожа и кръв по ризата си. Един полицай, когато го посрещна на земята, вместо с плавни движения го хвана рязко за гърба и му спука доста мехури, детето буквално стенеше от болка”, разказва Илъков. Полицаите и пожарникарите обаче го поздравили за смелостта и хладнокръвието, както и за познанията при неизключено електричество да проведе сам спасителната акция.

След това Емо е транспортиран от Мадан в Смолян, минал през болница в Пловдив и накрая е закаран в детската клиника по изгаряния в “Пирогов”. “От изгарянията се лекувах цели 3 месеца. Тъй като имах поражения върху сухожилията, месеци наред ходих и на рехабилитация, а след това продължих с превръзки в Мадан и Смолян”, обяснява Емил.

Години след това спасителят и спасеният отново попадат в екстремна ситуация. Емил шофирал за изпит в посока Смолян и паднал с автомобила си под пътя в района на пътното управление край село Средногорци. Катастрофата не била тежка. Измъкнал се и се изправил и кого да види - Стефан Илъков отново.

“Сякаш Господ

ми го изпраща

в тежки за мен

моменти”,

споделя младият мъж. Инж. Илъков бил в района да търси стара мантинела, за да прави заземяване на строителен обект. Видял колата на Емо - зелено субару, помогнал му да излезе, свалили потрошените части, запалили автомобила и дори му направил “съпровод” до сервиза, тъй като имало патрул на КАТ и можело да го глобят.

“Сякаш е мое дете, толкова съм привързан към него. Още тогава изчете и знаеше почти всички факти от една енциклопедия, която вашият вестник му подари. Вече е прекрасен млад мъж, не пие, не пуши, спортува.

Когато се излекува, след инцидента, приятелите му тръгнаха на море, но повечето от тях са деца на миньори и ходеха безплатно в база на “Горубсо”. Тъй като майката на Емо е санитарка, а баща му е строител, за него лагерът трябваше да струва 200 лева, понеже не са служители на рудодобивното предприятие. Родителите му - Сергей и Златка, тогава нямаха възможност да платят сумата, понеже се бяха поохарчили покрай лечението му. Отидох в “Горубсо” и поисках от шефовете да платят сумата за Емо, тъй като стълбът, на който пострада, е техен и нямаше дори предупредителни табели. Тогавашните шефове обаче отказаха.

Платих аз

почивката на Емо,

въпреки че издържах двете си дъщери студентки, за да иде момчето на море с приятелите си и да се разсее след продължителното лечение”, разказва Илъков.

Решението да плати почивката взел без знанието на родителите на момчето, платил от средствата, с които община Мадан го наградила за почетен гражданин.

По-късно с бригада правел парково осветление на една от улиците в Мадан и при него отишъл бащата на Емо. Връчил му голям златен пръстен с впечатляващ скъпоценен камък за благодарност. Илъков не носел злато, а и подаръкът му се видял твърде скъп. “Помолих го да го върне и да купи по-малък и по-евтин. Човекът беше правил курбан и си нарекъл да ми направи подарък. Затова вече нося златен пръстен. Не съм го свалял оттогава”, споделя Илъков. Спасителят е баща на две дъщери. Мануела е на 30 г. и е психолог в Пловдив, а 2 години по-малката Деница администрира петзвезден хотел на Канарските острови. За тях баща им е герой.

Въпреки че е на 53 години, инж. Илъков е пенсионер. Някога сключил договор и вместо да иде в казармата, дал съгласие да работи в мините 5 години. След това му разрешили да следва в Минногеоложкия университет. По-късно бил началник в “Горубсо” и се пенсионирал със стаж като подземен работник. 1Бил е строител в Германия, както и в Ливан, където ръководел строеж на тунели и шахти за вода в плодородната долина Бекаа на границата със Сирия и Израел. В момента е ръководител на строеж на частна ВЕЦ на река Малка Арда в района на село Оряховец , недалеч от родното му село Гълъбово.

“Емо беше спасен всъщност благодарение на моята съпруга. Ако не ми се беше обадила, нямаше и да знам. Тя продължава да работи като фелдшер в спешната помощ вече 31 години”, казва с гордост за жена си спасителят.

--

Кои са нашите съвременници, направили добро, спасили човек, проявили жестове на внимание към страдащите - идеята да ги покажем, да разкажем техните истории започна с кампанията “Достойните българи” на вестник “24 часа” през 2003 г. Оттогава до днес повече от 500 българи, а и чужденци станаха носители на високото звание. В големия отбор на достойните има най-различни хора - ученици и студенти, спортисти, лекари, архитекти, журналисти, многодетни родители, свещеници, политици, банкери, строители, компютърни специалисти, юристи, земеделски труженици, пенсионери, войници и пожарникари, полицаи и планински спасители, шофьори, машинисти на влак, кондуктори и ватмани. Общото, което ги обединява, е, че са хора с големи и смели сърца, които не се страхуват да се раздават. Днес ви припомняме историята на един от достойните българи.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

ПОСЛЕДНО ОТ последно от 24 Часа

На свобода е пуснат 20-годишният компютърен специалист Кристиян Бойков, обвинен за хакването на данни от системата на НАП. Ден след ареста му Софийската градска прокуратура реши да пусне младежа срещу подписка и да го освободи незабавно от следствения арест на "Г.М. Димитров". Разследващите са събрали допълнителни доказателства по делото,

Министерски съвет е най-доброто място за вдъхновение за карикатуриста Чавдар Николов. Майсторът на рисуваната сатира бе изловен от топпапараците на "България Днес" да обикаля около властовите сгради на бул. "Дондуков", нарамил торбичка с най-ценното си - материали за шаржове. Николов очевидно е готов, щом види някой управник,

Мая Манолова дъх не може да си поеме от работа. Омбудсманът проведе сериозен разговор по телефона, след което забърза крачка явно за важна делова среща. Макар динамичното си всекидневие, Мановола поддържа стилен външен вид, като се започне от фризурата й, минава през бутикова чанта и завършва с обувките й.